О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2018
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия
Бажлекова
въззивно гражданско дело № 1811 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 34019/21.11.2018 г. от „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Николай Банков, с искане за изменение в частта за
разноските на Решение № 1884/13.11.2018 г. по в. гр. дело № 1811/2018
г. по описа на ВОС.
Молителят оспорва присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС в размер на 427,37 лв., като сочи че не е станал причина за
извършването им. Посочва, че е направил възражение за прекомерност на претендираното пред ВКС адвокатско възнаграждение, поради
което моли същото да бъде намалено до предвидения в Наредбата размер.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от „КНМ Груп“
ЕООД, с който се изразява становище за
неоснователност на молбата, като се оспорват възраженията на насрещната страна
срещу присъденото адвокатско
възнаграждение в производството пред ВКС, като се излага, че по отношение на
молителя не е налице основанието за освобождаване от задължението му за
заплащане на разноски, предвидено в чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не само не
е признал искането, а същият чрез активно участие в производството по чл. 303
от ГПК го е оспорвал, като сам е претендирал присъждане на разноски. Подчертава,
че претендираното пред ВКС възнаграждение в размер от
400,00 лева съобразно
Наредбата №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения не е прекомерен.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл.
248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и подлежи на разглеждане, като
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по
следните съображения:
Въззивното производство е
образувано по повод въззивна жалба на „КНМ Груп” ЕООД
срещу Решение № 1730/09.04.2015 г., постановено по гр.д. № 9924/2014 г. на ВРС,
с което: ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД
от „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги Живков“ №22, представлявано от П.Н.К.
срещу „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
ВАРНА ТАУРС – Г за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 1368.78 лв., за която е издадена фактура №
********** от 30.12.2010 г., досежно осъществена
корекция на потребена ел. енергия за периода от
03.04.2010 г. до 29.09.2010 г. в обект на потребление с адрес: гр. Девня, ул.
„Здравец“ №20 с клиентски № ********** и абонатен № ********** и ОСЪЖДА от
„КНМ
Груп” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Георги Живков“ №22, представлявано от П.Н.К. ДА ЗАПЛАТИ НА „Енерго Про Продажби.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс
кула - Г, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния
съвет П.С.С., Б.Д.П. и Б.Г.М., сумата от 490,00 лева
направени от ответника съдебно-деловодни разноски, в това число 130 лева
депозит за вещо лице и 360.00 лева адвокатско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
С Решение № 1884/13.11.2018 г. е отменен изцяло обжалвания първоинстанционен
съдебен акт и дружеството „Енерго – Про Продажби”
АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на „КНМ Груп”, ЕГН*********, сумата от 1368.78 лв., за която
е издадена фактура №
********** от 30.12.2010 г., досежно
осъществена корекция на потребена ел.
енергия за периода от 03.04.2010 г. до 29.09.2010 г. в обект на потребление с адрес: гр. Девня,
ул. „Здравец“ №20 с клиентски № ********** и абонатен
№ ********** ,ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на иска , до
окончателното й изплащане, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД, както сумата 1032.13 лева – разноски в производството пред ВРС, ВОС и ВКС.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във
всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи
произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната
може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано
в производството, същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В настоящия случай „КНМ Груп“ ЕООД своевременно е релевирало
искането си за присъждане на разноски, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателство за действителното им извършване, поради което, с
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззиваемият
дължи репариране на извършените съдебно-деловодни разходи.
Неоснователни са възраженията на молителя срещу присъдените за
производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, тъй като съгласно
задължителните постановки относно приложимостта на чл. 78 от ГПК в извънредното производството, обективирани в Тълкувателно решение № 6/6.11.2013
г. на ОСГТК отмяната се дефинира като извънредно средство за контрол на влезли
в сила съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено
нещо, на изчерпателно посочени основания,
обективиращи конкретен порок на акта. По
молбата за отмяна се произнася Върховният касационен съд, на който е възложена
изключителна компетентност, независимо от това инстанционно
кой съд е постановил решението, чиято отмяна се иска. Следователно Върховният
касационен съд в случая не действа като редовна инстанция, а извънинстанционно, независимо от функционалната подсъдност.
Решението, с което е уважена молба за отмяна и е възстановена висящността на спора с оглед връщане на делото за ново
разглеждане, не формира като правна последица сила на пресъдено
нещо. С него не се разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява висящността на процеса, чрез отмяна на неправилното
решение, имащо някой от пороците, визирани в изчерпателно изброените хипотези
на чл. 303 от ГПК. Основателността на молбата за отмяна води до ново
разглеждане на спора, който съдът при условията на общия исков процес ще
разреши с окончателно решение. При новото разглеждане на делото се прилагат
правилата на общия исков процес, неприложими в извънинстанционното
производство, по което е постановено отменителното
решение по чл. 303 от ГПК. Следователно и разноските при новото разглеждане на
делото ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 78 от ГПК, включително
и тези извършени в извънредното производство по отмяна.
Ирелевантно е обстоятелството дали молителят е станал
причина за образуване на производството по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС е
приел, че е налице един от лимитативно изброените пороци в закона, обуславящ
необходимост от извънреден контрол върху влезлия в сила акт. Освен това, не е
налице и основанието по чл. 78, ал. 2 от ГПК за изключване на отговорността за
разноски по отношение на въззивника, доколкото той не
само, че не е признал искането на насрещната страна за отмяна на влязлото в
сила определение, но чрез активното си процесуално поведение е оспорвал
основателността на претенцията, поради което на общо основание дължи репариране
на извършените съдебно-деловодни разноски.
По посочените съображения, не са налице основания за изменение на
постановеното по делото решение в частта му относно разноските, поради което
молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 34019/21.11.2018 г. от „Енерго –
Про Продажби“ АД, чрез адв.
Николай Банков, с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1884/13.11.2018 г. по в. гр. дело № 1811/2018 г. по описа на ВОС.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.