Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 21.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на десети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.
№ 2332 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК
********, гр. София, представлявано от А. В.Г., чрез пълномощник, ю.к., срещу Е.И.С.,
ЕГН **********,***, за установяване на задължение за заплащане на дължими суми
по договор, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ посочва, че ответникът
е сключил Договор за потребителски паричен на кредит с третото лице БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, по силата на който е получила кредит от 1333,96 лв..
Кредитът трябвало да бъде
изплатен на 24 месечни погасителни
вноски, но това си задължение ответникът не е изпълнил. Първата неплатена
вноска била на 20.01.2015 год. крайният срок за погасяване на задължението е
20.12.2015 год.
На 10.01.2017 год. между
първоначалният кредитор и ищеца бил сключен договор за прехвърляне на вземания,
като цедента упълномощил изрично цесионера да уведоми длъжника за
прехвърлянето. Това е сторено с исковата молба.
По заявление по чл. 410 ГПК
от ответника, по ч..гр.д. № 1689/2018 год. на ЛРС била издадена заповед за
изпълнение срещу ответника, връчена по реда на чл. 47 ГПК.
Иска се: да бъде признато от
съда за установено, че съществува вземане на ищеца към ответника, за които е
издадена зааповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1689/2018 год. на ЛРС в общ размер
на 2214,13 лв., от които:
- 1333,96 лв. – главница,
- 407,61 лв. възнаградителна
лихва за периода 20.01.2015 – 20.12.2016 год.,
- 472,56 лв. лихва за забава
за периода 21.01.2015 – 07.08.2018 год.,
ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените
разноски по заповедното и исковото производство.
Писмен отговор в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът оспорва
уведомяването за извършината цесия. Оспорва исковете по основание и размер.
В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, като в
писмена молба поддържа исковете така, както са предявени и счита, че следва да
бъдат уважени в цялост, тъй като възраженията, въведени с отговора на ответника
са неоснователни. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, редовно и своевременно
призован не се явява. Представлява се от адв. Д. Ц., МАК, назначен при условията на чл. 47,
ал. 6 ГПК, който поддържа
становището, изразено в писмения отговор.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По ч.гр.д.№ 1689/2018 г. по описа на Ломския районен
съд е издадена на Заповед № 1041 от 24.08.2018 год. за изпълнение на парично задължение на осн. чл.410 ГПК, в
полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника Е.И.С., за сумата от 2214,13 лв., представляваща: 1333,96 лв. – главница – задължение
по договор за потребителски кредит № CREX-11030123/27.11.2014 год., както и 407,61 лв. – договорна възнаградителна лихва за
периода 20.01.2015 – 20.12.2016 год. и 472,56 лв. – лихва за забава за
периода 21.01.2015 – 07.08.2018 год., ведно със законната лихва
върху главницата от 23.08.2018 год. /датата на подаване на заявлението/, до
изплащане на вземането и разноски в размер на 94,29 лв., направени по заповедното
производство.
За издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК длъжникът е уведомен при условията на чл. 47 ГПК и съдът, с
Разпореждане от 15.10.2018
год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението.
Съобщението е получено от заявителя, ищец
в настоящото производство на 23.10.2018
г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415
ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /видно от п.клеймо/.
В с.з. страните са се съгласили с
изготвеният от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и
същият е обявен за окончателен.
От доказателствата по делото се
установява, че между ответника и третото лице ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, на 16.06.2014 год. в гр. Монтана е
бил сключе Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта
CREX-11030123/26.11.2014 год., по силата на
който третото лице е финансирало покупката на избрани стоки от търговски обект
– матрак,
повдигащ механизъм за матрак и спален комплект без включен матрак, както и
застраховка, всичко на
обща стойност 1582,64 лв.,
които ответникът се е задъжил да върне заедно с уговорените лихви и надбавки на
24 месечни вноски от по 91,66 лв., с падеж 20-то число на
месеца в срок до 20.12.2016
год.
Посочено е, че общо дължимата сума по кредита е 2199,87
лв., без да
е уточнено дали сумата включва главница и такси или главница и лихви. Уговорен
е годишен лихвен процент 33,86%
и ГПР 36,64%.
Към договора е приложено копие от
фактура № *********/26.11.2014 год., издадена от ВИДЕНОВ ГРУП ООД, Офис гр.
Монтана на ответницата, за спален комплект, матрак и повдигащ механизъм на общ стойност
1355,00 лв. с ДДС, закупени от магазин на Мебели Виденов – Монтана.
В исковата молба се
твърди, че на 20.01.2015 год. ответникът е
преустановил плащанията.
С Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 10.01.2017 год. първоначалният кредитор, БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД, ЕИК ********* е прехвърлил своето вземание към ответника на настоящия
ищец (под № 2522 в списъка-приложение
към договора за цесия).
По делото е приложено и потвърждение от
цедента, пълномощно, с което цесионерът е упълномощен да извърши уведомяването
на длъжниците от името на първоначалния кредитор и уведомление до длъжника за
извършеното прехвърляне, за което липсват по делото данни да е изпратено и получено от него, поради което
съдът приема, че това е сторено с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
По принцип с иска по чл. 422 ГПК се цели
установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното
производство в случай на подадено възражение от страна на длъжника или при уведомяването
му по реда на чл. 47 ГПК /настоящият казус попада във втората хипотеза/. В това
производство по същество се установява и дали вземането съществува и дали е
изискуемо.
В тежест на ищеца е доказване на факта на съществуване на
валидно облигационно отношение между него и ответника, произтичащо от договор
за заем, изпълнение на поетите от него задължения по договора, основното от които
е за предаване на заемната сума, факта на осъществяване на всички предпоставки
по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за
предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за последното и размера
на претендираното вземане, а в тежест на
ответника е и да установи факта на изпълнение на претендираните задължения,
респ. основанието, поради което счита, че не дължи претендираната сума.
Към датата на цедиране на вземането от страна на
третото лице-цедент /10.01.2017 год./, а и към датата на подаване заявлението
по чл. 410 ГПК /23.08.2018 год./, уговореният между страните срок по Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CREX-11030123/26.11.2014 год., е
бил изтекъл – на 20.12.2016 год.,
поради което и съдът приема, че вземането е изискуемо.
По делото е доказано, че сумата по кредита
е усвоена от ответника – т.е, кредиторът-цедент е изпълнил. Доказано е също, че
срокът за погасяване на задължението е изтекъл, поради което и то е изискуемо.
Не се констатираха
очевидно неравноправни клаузи, за които съдът е длъжен да следи служебно в договора, сключен с потребителя (по смисъла
на чл. 20-24, вр. чл. 10, ал. 2 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП), на които се основават
претендираните суми за лихва.
Неоснователно е възражението на особения
представител на ответника, адв. Д. Ц., МАК за недоказаност на твърдяната изправност на кредитора.
Неоснователо е и възражението за липса на валидно
уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането.
Към приложенията на исковата молба е представено
уведомително писмо от пълномощника/ищец за прехвърляне на вземането /л. 22/ по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цедента до длъжника. Уведомлението, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.
състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ
т. о. /.
Същото се прилага независимо, че по делото ответникът не
участвал в личното си качество, а чрез назначен особен представител. Извод, че
не настъпват последниците на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не може да се направи
единствено от обстоятелството, че не ответникът лично в качеството му на
длъжник, а особеният му представител е получил исковата молба и приложенията към
нея, включително уведомлението за цесията. Това е така, доколкото процесуалният
закон в чл. 47, ал. 6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм,
компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на
особения представител. Респективно същият е надлежен адресат на всички
твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена
цесия.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат,
свързаните с факта на връчване правни последици.
В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с
обявяването на предсрочна изискуемост, чрез получаване на уведомление от
назначения на ответника особен представител, съдът счита, че е приложимо и при
връчване на уведомление за прехвърляне на вземане.
С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на
процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за
извършената цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на
правоотношението - вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето
защо ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз
основа на процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на
него, а не на стария кредитор.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Н.И.П., неоспорена от страните се
установява, че ответникът не е извършвал изобщо плащания по договора за кредит.
Установеното от вещото лице задължение е в общ размер на 2221,97 лв., от които
1333,96 лв. главница,
407,82 лв. договорна лихва за периода 20.01.2015 –
20.12.2016 год. и
480,19 лв. – законна лихва за забава за периода 21.01.2015 –
07.08.2018 год.
Ищецът претендира
установяване на задължение в общ размер на 2214,13 лв., от които:
- 1333,96 лв. – главница,
- 407,61 лв. възнаградителна
лихва за периода 20.01.2015 – 20.12.2016 год.,
- 472,56 лв. лихва за забава
за периода 21.01.2015 – 07.08.2018 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й
изплащане.
Предвид установените факти по делото, искът за главница следва да
се уважи в предявеният размер като основателен и доказан.
Договорната лихва се претендира на осн.
чл. 1 и чл. 2 от сключения между страните Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CREX-11030123/26.11.2014 год., доказана е по основание и размер, за това искът в тази му част подлежи на уважаване.
Съдът намира, че и претенцията за лихви за забава е
основателна и доказана. Тази претенция е за акцесорно задължение, спрямо
главното задължение и съобразно уважаването на главния иск, следва да бъде
уважена и претенцията за лихви – до размера, установевн от вещото лице. След
изтичане на падежа, ответникът – длъжник, съгласно чл. 84, ал. І от ЗЗД е
изпаднал в забава за сумите на месечните задължения и същия дължи обезщетение,
съобразно чл.86 от ЗЗД.
При този изход на спора страните си
дължат разноски съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
Направените от ищеца разноски
за тази инстанция, видно от представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата
по делото са в общ размер на 907,65 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК те
следва да се понесат от ответника
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ********, гр. София срещу Е.И.С., ЕГН **********,***, за сумата
от 2214,13 лв. (две хиляди двеста и
четиринадесет лева, 13 ст.), от които:
- 1333,96 лв. – главница по Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CREX-11030123/26.11.2014 год., сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД,
ЕИК *********,
- 407,61 лв. възнаградителна лихва за периода 20.01.2015 – 20.12.2016
год.,
- 472,56 лв. лихва за забава за периода 21.01.2015 – 07.08.2018 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (23.08.2018 год.)
до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1041 от
24.08.2018 год. за изпълнение на парично задължение на осн. чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
1689/2018 г. по описа на
Ломския районен съд.
ОСЪЖДА Е.И.С., ЕГН **********,*** да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ********,
гр. София сумата от 907,65 лв., представляваща
разноски пред първата инстанция по настоящото производство и по ч.гр.д.№
1689/2018 г. по описа на
Ломския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: