Р Е Ш Е Н И Е
№ 436
гр.Горна Оряховица, 08.10.2019г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д
А
Горнооряховският районен съд, втори
състав, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на секретаря М.К. и на
прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1272/2019г. по описа на Горнооряховския районен
съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр.
чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
Неприсъствено решение по реда на
чл.239 от ГПК.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК*****(чрез юрисконсулт П.
Г.Б.), твърди в молбата
си, че между „Изи Асет
Мениджмънт“АД(заемодател) и К.К.Д.(заемател) бил сключен
Договор№2681791/15.11.2016г. за паричен заем. С подписването на договора
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на
800.00лв., представляваща главница и
чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които кредиторът с отпуснал
кредит на кредитополучателя, се уреждат от договора и ОУ към него. Съгласно
клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има
силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била
предоставена от заемодателя на заемателя при подписване на договора, т.е.
реалното предаване на заемната сума е ма датата на сключване на договора. Това създава задължение на заемателя да заплати на Заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Погасителните вноски,
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е
фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 912.22лв. Така, договорната
лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 112.22лв. Съгласно
разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се е задължил да върне
кредита в срок до 14.07.2017г. на 34бр. равни седмични погасителни
вноски(26.83лв. всяка), като падежът на първата погасителна вноска е
25.11.2016г., а падежът на последната погасителна вноска е 14.07.2017г. С
подписването на договора за заем заемателят удостоверява, че заемодателят го е
уведомил подробно за всички клаузи от този договор(в т.ч. и с Тарифа за таксите на „Изи Асет
Мениджмънт”АД), съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен.
Съгласно Тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт”АД, в случай че заемателят
забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, следва да дължи на
заемодателя заплащането на такса за разходи(изпращане на напомнителии писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на
просрочените вземания в размер на 9.00лв. Таксата за направени разходи се
начислява при всяка забава в плащането на погасителна вноска е повече от 30
календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените
погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят
45.00лв.(така, на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в
размер на 45.00лв.). Съгласно чл.4 ал.1 от договора, заемателят се е задължил в
3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора: две физически лица(поръчители),
всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на заемателя
служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер па
осигурителния му доход да е в размер над 1000.00лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД; да няма неплатени осигуровки за последните
две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако
има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да с със статус не
по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство
или банкова гаранция с бенефициер-заемодателя, която е издадена след усвояване
на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която
да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем. Предвид, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното в чл.4 ал.2 от договора, на
същия била начислена неустойка(с конкретно определен размер) в договора за заем
за неизпълнение в размер на 630.02лв, която страните са постигнали споразумение
да бъде разсрочена на 34бр. равни вноски(всяка 18.53лв.), платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят е в общ размер на
45.36лв. На основание ЗПК и в съответствие с разпоредбите на договора - на
длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва
за периода от 27.01.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда(общият
размер на начислената лихва е 112.19лв. -
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва). На
01.02.2018г. е подписано Приложение№3 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт”АД и „Агенция за събираме на вземания”ООД, по силата на което
вземането на „Изи Асет Мениджмънт”АД, произтичащо от
Договор№2681791/15.11.2016г. за паричен заем било прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания”ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица. „Агенция за събиране на вземания” АД (понастоящем „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД) е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания”ООД. „Изи Асет Мениджмънт”АД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания“АД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания
от 16.11.2010г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено от
страна на "Изи Асет Мениджмънт”АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ЕАД уведомително писмо с
изх.№УПЦ-П-ИАМ/2681791/02.02.2018г. за станалата продажба(чрез „Български
пощи”ЕАД с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен
адрес на ответника - от известието за доставяне с баркод PSSDTS0087RW9,
пратката е получена лично от длъжника на 09.02.2018г.). Към настоящата искова
молба прилага и препис от уведомлението за извършената цесия
от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД за връчване на ответника ведно с исковата молба и
приложенията към нея, в случай че последният оспори действията във връзка с
уведомяването му за станалата продажба на вземания. По ч.гр.дело№430/2019г. на
ГОРС била издадена Заповед№546/05.03.2019г. за изпълнение на парично задължение
в поза на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД против К.К.Д., за: сумата
595.52лв., представляваща неизплатена главница по Договор№2681791/15.11.2016г.
за паричен заем, сключен на между „Изи Асет Мениджмънт”АД и К.К.Д., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт”АД в полза на ,,Агенция за събиране на вземания”ЕАД, по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда –
05.03.2019г., до окончателното и изплащане; сумата 58.00лв., представляваща
договорна лихва за периода: 27.01.2017г.-14.07.2017г.; сумата 444.72лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода: 27.01.2017г.-14.07.2017г.;
сумата 112.19лв., представляваща обезщетение за забава за периода:
27.01.2017г.-05.03.2019г. Длъжникът не бил намерен на установените в
заповедното производство адреси, като
заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Моли
съда, да приеме за установено, че е
налице вземане от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД по отношение на К.К.Д., по издадената
Заповед№546/05.03.2019г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело№430/2019г. на ГОРС за: сумата 595.52лв., представляваща неизплатена
главница по Договор№2681791/15.11.2016г. за паричен заем, сключен на между „Изи
Асет Мениджмънт”АД и К.К.Д., като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт”АД в полза на ,,Агенция за
събиране на вземания”ЕАД, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 16.11.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението в съда – 05.03.2019г., до окончателното и
изплащане; сумата 58.00лв., представляваща договорна лихва за периода:
27.01.2017г.-14.07.2017г.; сумата
444.72лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода: 27.01.2017г.-14.07.2017г.; сумата 112.19лв., представляваща
обезщетение за забава за периода: 27.01.2017г.-05.03.2019г. Претендират се
разноските в заповедното и исковото производство.
Ответницата К.К.Д. в срока за отговор на исковата молба, не депозира отговор на исковата
молба, не взема становище по предявения иск.
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за
установено следното:
Не се
спори, че между „Изи Асет Мениджмънт“АД(заемодател) и К.К.Д.(заемател) бил
сключен Договор№2681791/15.11.2016г. за паричен заем. С подписването на
договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в
размер на 800.00лв., представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които кредиторът с
отпуснал кредит на кредитополучателя, се уреждат от договора и ОУ към него.
Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за
заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била
предоставена от заемодателя на заемателката при подписване на договора, т.е.
реалното предаване на заемната сума е ма датата на сключване на договора. Това създава задължение на заемателката да заплати на заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Погасителните вноски,
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е
фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 912.22лв. Страните уговорили
договорна лихва по кредита в размер на 112.22лв. Съгласно разпоредбите на
договора за паричен заем, заемателят се е задължил да върне кредита в срок до
14.07.2017г. на 34бр. равни седмични погасителни вноски(26.83лв. всяка), като
падежът на първата погасителна вноска е 25.11.2016г., а падежът на последната
погасителна вноска е 14.07.2017г. С подписването на договора за заем
заемателката удостоверила, че заемодателят я е уведомил подробио за всички
клаузи от този договор(в т.ч. и с Тарифа
за таксите на „Изи Асет Мениджмънт”АД), съгласява се с тях, и че желае
договорът да бъде сключен. Съгласно Тарифа за таксите на „Изи Асет
Мениджмънт”АД, в случай че заемателката забави заплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от
30 календарни дни, следва да дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи(изпращане
на напомнителии писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9.00лв. Таксата за направени
разходи се начислява при всяка забава в плащането на погасителна вноска е
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателката, не може
да надхвърлят 45.00лв.(така, на длъжника е начислена такса разходи за събиране
на вземането в размер на 45.00лв.). Съгласно чл.4 ал.1 от договора, заемателят
се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави
на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора: две физически
лица(поръчители), всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение,
нетният размер па осигурителния му доход да е в размер над 1000.00лв.; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да с със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите
подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер-заемодателя,
която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение
на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора за заем. На заемателката била начислена
неустойка по договора за заем за неизпълнение в размер на 630.02лв.(не била
представила на заемодателя нито едно от договорените обезпечения по чл.4 ал.2
от договора), която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на
34бр. равни вноски(всяка 18.53лв.), платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която
следвало да заплаща заемателката е в общ размер на 45.36лв. На основание ЗПК и
в съответствие с разпоредбите на договора - на длъжника била начислена лихва за
забава в размер на действащата законна лихва за периода от 27.01.2017г. до
датата на подаване на заявлението в съда(общият размер на начислената лихва е
112.19лв. - съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва).
От
страна на ищеца се твърди, че дължимият
заем не е погасен, като се признава,
че сумата, която била погасена до момента, е в размер на 489.00лв.,
с която са погасени: неустойка за неизпълнение – 185.30лв., такса разходи
- 45.00лв., договорна лихва - 54.22лв., главница - 204.48лв. Срокът на договора бил изтекъл с
падежа на последната погасителна вноска(14.07.2017г.) и не бил обявяван за
предсрочно изискуем.
На
01.02.2018г. е подписано Приложение№3 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт”АД и „Агенция за събираме на вземания”ООД, по силата на което
вземането на „Изи Асет Мениджмънт”АД, произтичащо от
Договор№2681791/15.11.2016г. за паричен заем било прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания”ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица. „Агенция за събиране на вземания”АД(понастоящем „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД) е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания”ООД. „Изи Асет Мениджмънт”АД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания“АД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
16.11.2010г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „Изи
Асет Мениджмънт”АД чрез „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-ИАМ/2681791/02.02.2018г. за
станалата продажба(чрез „Български пощи”ЕАД с известие за доставяне на
посочения в договора за кредит постоянен адрес на ответника - от известието за
доставяне с баркод PSSDTS0087RW9, пратката е получена лично от длъжника на 09.02.2018г.).
По ч.гр.дело№430/2019г. на ГОРС била издадена
Заповед№546/05.03.2019г. за изпълнение на парично задължение в поза на „Агенция
за събиране на вземания”ЕАД против К.К.Д., за: сумата 595.52лв., представляваща
неизплатена главница по Договор №2681791/15.11.2016г. за паричен заем, сключен
на между „Изи Асет Мениджмънт”АД и К.К.Д., като впоследствие вземането по
договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт”АД в полза на
,,Агенция за събиране на вземания”ЕАД, по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на заявлението в съда – 05.03.2019г., до
окончателното и изплащане; сумата 58.00лв., представляваща договорна лихва за
периода: 27.01.2017г.-14.07.2017г.;
сумата 444.72лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода: 27.01.2017г.-14.07.2017г.; сумата 112.19лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода: 27.01.2017г.-05.03.2019г.
Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси,
като заповедта за изпълнение била
връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
При така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция прави следните правни изводи:
От събраните по
писмени доказателства, се установява, че между страните по делото е налице
валидно сключено облигационно правоотношение, по силата на което „Изи Асет
Мениджмънт“АД сключило
с К.К.Д. договор за паричен заем. Според характера
това е договор за заем - чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй като едната от страните по
сделката е търговец и договорът е сключен с оглед упражняването на търговската
му дейност.
Относно характера на сключения договор, съдът
намира за необходимо да изложи, че
договорът е неформален и реален. Заемът за потребление е реален договор, който
се счита сключен не в момента, когато между
страните е постигнато споразумение: едната да заеме, а другата да получи в заем
пари или заместими вещи, а когато въз основа на това споразумение заетите пари
или заместими вещи бъдат предадени на заемателката. Установяването на този факт
е в тежест на ищеца съгласно чл.154 ал.1 от
ГПК, който следва да установи
възникването на облигационната връзка между страните, въз основа на която
претендира изпълнение, като установи вземането си по основание и размер, както
и че ответницата-длъжник е уведомена за извършената цесия съгласно разпоредбата
на чл.99 ал.3 от ЗЗД. В тежест на ответницата е да проведе насрещно доказване
чрез установяване на плащане в уговорените срокове на месечните вноски, дължими
по договора за кредит.
Процесният договор за кредит не е
оспорен като неавтентичен/в частта относно подписа на ответницата/, поради
което макар и частен диспозитивен документ, има материална доказателствена сила
спрямо ответницата Д. - отразените в него неизгодни за страната факти са верни.
Така безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт“АД, както и неговото
съдържание. От съдържанието на настоящия договор може да се изведе изводът, че
сумата, уговорена в заем, е реално предадена на заемателката К.К.Д., което било удостоверено с подписа и в самия
договор, като заемателката се е задължила да върне на заемодателя заетата сума, като към 05.03.2019г.(датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в ГОРС) същата е изпълнила поетото
по договора задължение частично, погасявайки сума размер на 489.00лв.
По
безспорен начин от събраните по делото доказателства се установи, че след
сключването на Договор№2681791/15.11.2016г. за паричен заем, вземането по него
е било цедирано на 01.02.2018г.(подписано Приложение№3/01.02.2018г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.) на „Агенция
за събиране на вземания”ЕООД, т.е. към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК титуляр на вземането по договора за кредит е правопримникът „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД. При това положение, освен промяна в субектите на
облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си, то също така вземането е преминало от предишния
кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на Договора, като правото
на цесионера е все още неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за
цесионния договор.
Установеното
в чл.99 ал.3 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Следва да се отбележи в тази връзка, че уведомяването на
длъжника няма отношение към валидността на цесионния договор, а има отношение
за момента, от който новия кредитор може да поиска изпълнение на вземането си
като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Със сключването на
договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие, вземането преминава от
цедента(неговия носител към същия момент) върху цесионера(приобретателя на
вземането). С постигане на съгласието цесионерът придобива вземането в
сътоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права
- по аргумент на чл.99 ал.4 от ЗЗД. Вярно е, че съгласно чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, което има
действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор, но неуведомяването на длъжника не води до
недействителност на прехвърлянето. Само това уведомяване би създало достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще
обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице,
което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД.
В тази
насока по делото е налице доказателство - уведомително писмо от 02.02.2018г.,
изходящо от „Изи Асет Мениджмънт”АД, изпратено с известие за доставяне, ведно с
покана за доброволно изпълнение. Приложеното по делото уведомително писмо,
подписано от представляващият цедента, е изпратено от цесионера до длъжника,
съгласно чл.4.4 от договора за цесия, съгласно който, цесионерът се е задължил
в шест месечен срок от подписването на
договора, от името на цедента и за своя сметка да изпрати писмени уведомления
до длъжниците за сключения договор за цесия. Писмото не е било връчено на
ответницата-длъжник. Последното се установява от отбелязването в известие за
доставяне и бележка от Пощенска станция Г.Оряховица при „Български пощи“ЕАД
като получено лично от ответницата-длъжник на 09.02.2018г.). Въпреки
обстоятелството, че на ответника не е съобщено за извършеното прехвърляне с
горепосоченото уведомително писмо, съдът намира, че цесионерът-ищец по делото е
носител на процесното вземане. Законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомяването и тъй като цесионерът
действа като пълномощник на цедента - налице е изрично овластяване на цесионера
да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, чрез обсъденото по-горе
пълномощно - в случая препис от уведомителното писмо е връчен на ответника,
заедно с препис от исковата молба, поради което съдът намира, че цесията е
съобщена(Решение№123/24.06.2009г. по т.дело№12/2009г. на ІІт.о.
ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК). Освен това длъжникът може да възразява успешно
за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомяването, доколкото уведомяването по чл.99 ал.4 от ЗЗД има това значение,
че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено
валидно другиму. В случая ответницата не твърди, че е извършила плащане на
прехвърлената с цесията сума, поради което ищецът се явява носител на
процесното вземане.
Поради
това, съдът счита, че е налице надлежно уведомяване на ответника за извършеното
прехвърляне на вземането и спрямо него цесията е породила действие, като налице
е задължение на К.К.Д. към „Агенция за събиране на вземания”ЕАД. Безспорно се установи фактът, че ответницата-заемател не е погасила изцяло задълженията си по
договора. Така, за ищеца възникнал правен интерес, съобразно разпоредбата на
чл.240 ал.1 ЗЗД и общата такава на чл.79 от ЗЗД да търси реално изпълнение на
задължението по договора.
Всяко задължение възниква в момента
на настъпването на пораждащия го конкретен фактически състав. От този момент
длъжникът е обвързан да изпълни това задължение. Като правопораждащ факт се
счита онзи факт, с настъпването на който едната от страните придобива
субективното право да иска от другата страна спазване на определено поведение,
което право е гарантирано с по-нататъшната възможност да се търси съдействието
на държавната принуда за осъществяването му. Изискуемостта на едно задължение
означава не само че то е възникнало, но и че са били настъпили други юридически
факти, след настъпването на които носителят на субективното право има право на
иск за изпълнение на задължението. В конкретния случай налице е едно
неизпълнение от страна на ответника-заемополучател в договорения между нея и
ищеца-заемодател - просрочени са били
повече от две последователни месечни вноски - в предварително договорения срок,
ответницата не е осъществила действия iure et facto
- да върне заетата сума. С оглед на това в случаите, когато се касае до
задължение за връщане на определена сума пари, получена в изпълнение на един
договор, по който получателят на същата сума не е изпълнил задължението си, като момент на
възникването на задължението трябва да се счита онзи момент, в който е
настъпил фактът, от който се съди за неизпълнението на договора от получателя
на сумата. В този смисъл претенцията на
ищеца относно дължимостта на сумата 595.52лв.(остатък от задължението) е
основателен и следва да се приеме за установено по отношение на К.К.Д., че
същата дължи на „Агенция за събиране на вземания”ООД сумата 595.52лв.,
представляваща неизплатена главница по Договор№2681791/15.11.2016г. за паричен
заем, сключен на между „Изи Асет Мениджмънт”АД и К.К.Д., като впоследствие
вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт”АД в
полза на ,,Агенция за събиране на вземания”ЕАД, по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010г.
Съгласно разпоредбата на чл.92 ал.1 от ЗЗД, която е правното
основание на исковата претенция, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Освен обезпечителна и обезщетителна функция, не на
последно място, неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като
кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са
настъпили или не са настъпили в предвидения размер. Съгласно чл.19 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Във формуляра на договора за
потребителски кредит страните са се
договорили, че плащанията ще се извършват на 34бр. месечни погасителни вноски в размер на по 26.83лв.,
считано от 25.11.2016г.(датата
на първата погасителна вноска). Падежът на последната погасителна вноска е
14.07.2017г. В
чл.12 от Общите условия по договора и според чл.9 от ЗЗД страните
са се споразумели, че при забава се дължи договорна лихва върху просрочената
главница, както и законна лихва до окончателното изплащане на задължението(и по
аргумент на чл.86 от ЗЗД). Лихвата при договорите за заем, респ. договорите за
потребителски кредит не е мораторна лихва, дължаща се при забавено изпълнение на парично
вземане, а представлява възнаграждение, което се заплаща на кредитора за
ползването на предоставените му парични средства. Съгласно чл.33 от ЗПК при
забава на потребителя кредиторът има право на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. С оглед на това и чл.162 от ГПК, то следва да се приеме за
основателна претенцията на ищеца относно дължимостта, като се
приеме за установено по отношение на К.К.Д., че същата дължи на „Агенция за събиране
на вземания”ЕАД и: сумата 58.00лв., представляваща договорна лихва за периода:
27.01.2017г.-14.07.2017г.; сумата
444.72лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода: 27.01.2017г.-14.07.2017г.; сумата 112.19лв., представляваща
обезщетение за забава за периода: 27.01.2017г.-05.03.2019г.; законната
лихва върху сумата 595.52лв., считано от
датата на завеждане на заявлението – 05.03.2019г. до окончателното и изплащане.
Съдът, след като взе предвид
направеното от ищцовата страна искане по реда на чл.238 ал.1 от ГПК и като
прецени изискванията на закона за постановяване на неприсъствено решение,
счита, че са налице предпоставките да бъде постановено такова решение. Видно от
материалите по делото, на ответницата по надлежен ред е извършено връчване
препис от исковата молба на нейния постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, но писмен отговор в срока
по чл.131 от ГПК не е депозиран. Ответницата е призована за съдебното заседание
на 07.10.2019г. според изискванията на ГПК(чл.40, чл.41 от ГПК), но същата не се явява, не е направила искане делото
да бъде разглеждано в нейно отсъствие, като с оглед на тези обстоятелства, съдът
намира, че следва да пристъпи към постановяване на неприсъствено решение. Съдът
намира също така, че са налице и предпоставките на чл.239 ал.1 от ГПК, а
именно: на ответницата с разпореждането от 17.07.2019г. са указани какви са
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването и в
съдебно заседание, както и възможността при тези условия ищецът да поиска
постановяване на неприсъствено решение. От друга страна, налице е и визираната
в чл.239 ал.1 т.2 от ГПК предпоставка, а именно, от представените по делото
писмени доказателства може да се направи извод за вероятната основателност на
предявения от ищеца иск. По делото са представени и приети достатъчно писмени
доказателства, установяващи основанието и размера на претенцията на ищеца. Не
се съдържат изрични доказателства, които да опровергават соченото от ищеца
неизпълнение от страна на ответната страна. Твърдението за неизпълнение е за отрицателен факт, който обръща тежестта
на доказване и в тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила договорното
си задължение, каквито доказателства по делото не са събрани. Ето защо, съдът
следва да пристъпи към постановяване на неприсъствено решение при условията на
чл.238 и чл.239 от ГПК.
При този изход на делото, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответницата следва да заплати на ищцовата страна сумата 567.00лв.,
представляваща направени в производството по гр.дело№1272/2019г. на ГОРС
разноски/ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 175.00лв.; разходи за връчване на
книжа чрез ЧСИ – 42.00лв. и юрисконсултско възнаграждение – 350.00лв./.
Разноските в
заповедното производство са законова последица от уважаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и с оглед на това
отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното
производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип
на диспозитивното начало, произнасянето предполага изрично заявено в исковата
молба искане за разпределяне на отговорността за разноски в заповедното
производство. Съгласно т.10 от
Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. При този изход в производството в
полза на ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноски в заповедното
производство(ч.гр.дело№430/2019г. на ГОРС) в размер на 175.00лв./ДТ по чл.12
от Тарифа към ДТССГПК - 25.00лв. и юрисконсултско възнаграждение – 150.00лв./.
Водим от
горното и на основание чл.239 ал.4 от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен
иск от страна на „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр.София-1335 бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда
„Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от Изп.директор Д.Б.Б., против К.К.Д. с
ЕГН**********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, че К.К.Д. дължи на „Агенция за събиране на
вземания”ООД с ЕИК*****, по издадената Заповед №546/05.03.2019г. за изпълнение
на парично задължение, издадена по ч.гр.дело №430/2019г. на ГОРС за: сумата
595.52лв., представляваща неизплатена главница по Договор №2681791/15.11.2016г.
за паричен заем, сключен на между „Изи Асет Мениджмънт”АД и К.К.Д., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт”АД в полза на ,,Агенция за събиране на вземания”ЕАД, по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда –
05.03.2019г., до окончателното и изплащане; сумата 58.00лв., представляваща
договорна лихва за периода: 27.01.2017г.-14.07.2017г.; сумата 444.72лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода: 27.01.2017г.-14.07.2017г.;
сумата 112.19лв., представляваща обезщетение за забава за периода:
27.01.2017г.-05.03.2019г.
ОСЪЖДА К.К.Д. с ЕГН**********, с
постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК*****, със
седалище и адрес на управление: гр.София-1335
бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда „Лабиринт” ет.II офис№4,
представлявано от Изп.директор Д.Б.Б.: сумата 567.00лв./петстотин
шестдесет и седем лева/, представляваща
направените разноски в производството по гр.дело№1272/2019г. на ГОРС; сумата
175.00лв./сто седемдесет и пет лева/, представляваща направените разноски в производството по ч.гр.дело№430/2019г. на
ГОРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен съдия: