МОТИВИ
към
Присъда №20/17.03.2017 г. по НОХД №2153/2016 г.
по
описа на РС- Велико Търново.
Обвинението
е против Р.Д.Т. с ЕГН **********,
роден на *** г. в ***, женен, осъждан, с виеше образование, безработен. С постоянен
и настоящ адрес ***2
в това, че на 10.10.2016 г., в гр. В. Търново по
ул.”Стоян Коледаров” управлявал моторно превозно средство - собствения си лек
автомобил “Сеат Кордоба” с per. №***, с концентрация на алкохол в кръвта си над
0,5 на хиляда - 0,63 на хиляда, установено по надлежния ред чрез химическо
изследване на кръвна проба - протокол за химическа експертиза № III - 297 от
10.10.2016 г. на БНТЛ при ОД на МВР-В.Търново, след като бил осъден с влязло в
сила на 11.11.2015 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД
№2404/2015 год. по описа на Районен съд - Велико Търново за управление на
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по чл. 343 б, ал. 2 във вр.
с ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание прокуратурата поддържа внесеното обвинение. Счита същото за доказано по безспорен и
категоричен начин. Пледира се за осъдителна присъда в размер на една година
лишаване от свобода при първоначален общ режим, както и за прилагане на чл.68,
ал.1 от НК по отношение на наказанието по НОХД № 2404/2015 г. на ВТРС.
В
съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитата си в лицето на адв. И.И. от
ВТАК не се признава за виновен. Защитата излага становище, че деянието не е
доказано от обективна и субективна страна. Твърдят прием на медикамент,
съдържащ етилов алкохол, който според тях изключва субективната страна на
деянието. Алтернативно се позовават на малозначителност на деянието по чл.9,
ал.2 от НК. Пледират за оправдателна
присъда.
Съдът
като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства приема
за установено следното:
Подсъдимият Р.Д.Т. е
правоспособен водач на МПС категории С, В, АМ, ТКТ. С влязло в сила на
11.11.2015 г. определение за одобряване на споразумение, постановено по НОХД
№2404/2015 г. по описа на Районен съд - Велико Търново, за извършено
престъпление по чл. 343 б, ал. 1 от НК, му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 3 месеца, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 от НК било
отложено с изпитателен срок от три години.
На 09.10.2016 г. около 20.00 -
20.30 часа подс. Т. се срещнал със свидетеля И.П. и се договорили да извърши
поддръжка на климатиците в офиса му. Около 22.00 - 23.00 часа св. П. се върнал
в офиса и заварил подс. Т. легнал свит на дИ.- имал болки в стомаха. Предложил
да извика Бърза помощ. Подс. помолил П. да отиде до колата му за да му донесе
лекарства. Последният го направил и в изпълнение на указанията на подс. Т. му
донесъл пликче с лекарства, които не може да опише. Дал му ги и видял как
подсъдимият изпил някакво лекарство. Посъветвал го да остане в офиса докато се
оправи. След около 2 часа, след полунощ, отново се върнал за да види как е Т.,
тъй като той не се обадил. Доста време бил станал в офиса свит на дивана.
Тогава подсъдимият си тръгнал като отново пил лекарство от някакво шише. Св. П.
твърди, че е минало доста време от първото му посещение на офиса, когато е
занесъл лекарствата на подс. Т. до последното, когато си е тръгнал, като точен
час не може да посочи, но според него е било след полунощ.
По твърдения на подсъдимия Т.
той си е тръгнал от офиса на св. П. около 02.00 ч. като тогава е употребил за
последно медикамента ***, който приема за облекчаване на симптомите на стомашни
болки, които получил. Твърди, че е приел една опаковка от медикамента.
На 10.10.2016 г., около 02.40
часа в гр. Велико Търново по ул. „Стоян Коледаров“ в посока ул. „Венета
Ботева“, подс. Т. управлявал собствения си лек автомобил „Сеат Кордоба“ с per.
№ ***. Бил спрян от свидетелите Г.Д.В. и Д.М.Д. - и двамата на длъжност мл.
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Велико Търново, които
изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението на МПС на
територията на гр. Велико Търново. От подсъдимия били поискани документ за
самоличност, документите за автомобила, СУМПС и контролен талон. Установили
самоличността му, както и че бил правоспособен водач. Предвид това, че по
принцип нощно време стандартните проверки включвали и проверка за употреба на
алкохол, Т. бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410 +“ с
фабр. №0052, като уредът отчел концентрация на алкохол в кръвта 0,64 на хиляда.
След проверка в ОДЧ в ОД на МВР - Велико Търново установили, че Т. бил осъждан
за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда.
На Т. бил съставен АУАН бл. № 2461/10.10.2016 г. и му бил издаден талон за
медицинско изследване №0032109/10.10.2016 г. В АУАН е вписано, че лицето е било изпробвано
с техническото средство в 02.42 часа на дата 10.10.2016 г. видно от АУАН № 585383
от 10.10.2016 г., приложен на л.44 от ДП. Същият бил съпроводен от полицейските
служители до СО при МОБАЛ - Велико Търново, където предоставил кръвна проба за
изследване, което станало в 03.20 часа на 10.10.2017 г. видно от протокол за
медицинско изследване приложен на л.22 от ДП.
От заключението на вещото лице
- химик в ОД на МВР В. Търново Й.С.Й. № III-297/10.10.2016
г. по назначената химическа експертиза, се установява наличие на алкохол в
кръвта на обвиняемия с концентрация 0,63 на хиляда.
Видно от изслушаните по делото
съдебномедицинска и допълнителна съдебномедицинска експертизи е, че медикамента
"***" от 50 мл. представлява хомеопатичен препарат, който не е
регистриран за продажба в Р. България. Съдържа разтвор от активно вещества в 35
градусов етилов алкохол и съдържа 18 гр. 96 градусов етилов спирт. Установява
се, че след консумация и резорбция в организма на опаковката от 50 мл. от
медикамента "" в кръвта би имало около 0,38 на хиляда алкохол в
кръвта на подс. Т.. Според експертизата
при прием на медикамента около 2.00 ч. на 10.10.2016 г. към часът на изземване
на кръвната проба - 03.20 ч., след като се вземе предвид темпа на резорбция,
задържане на максимално достигната концентрация и елиминация, в кръвта само от
медикамента би имало 0.33 на хиляда алкохол. Изложеното дава основание на съда
да приеме, че след приспадане на алкохолното съдържание от приема на цитирания
медикамент към момента на изземване на
кръвната проба в кръвта на подс. Т. би имало 0,3 на хиляда алкохол. Медикамента
"***" е производство на регистрираната в Р Германия компания Biologische
Heilmittel Heel, предлагащо се на пазара. Същият не е включен в Регистъра на
лекарствените средства поддържан от Изпълнителна агенция по лекарствата към
Министъра на здравеопазването, но е
регистрирано за продажба в страна от Европейския съюз.
Фактическата обстановка се прие
за установена, след разглеждане и обсъждане на всички писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Безспорно е по делото, твърдяното в
обвинителния акт от фактическа страна обстоятелство, че на 10.10.2016 г., в гр.
В. Търново по ул.”Стоян Коледаров” подсъдимият Р.Д.Т. е управлявал моторно
превозно средство - собствения си лек автомобил “Сеат Кордоба” с per. №***, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда - 0,63 на хиляда,
установено по надлежния ред чрез химическо изследване на кръвна проба -
протокол за химическа експертиза № III - 297 от 10.10.2016 г. на БНТЛ при ОД на
МВР - В. Търново. Същият е бил осъден с
влязло в сила на 11.11.2015 г. определение за одобряване на споразумение по
НОХД №2404/2015 год. по описа на Районен съд - Велико Търново за управление на
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, установено по надлежния ред. Безспорно е установено по делото от
събраните гласни доказателства (показанията на подсъдимия, показанията на св. Иван
П.) и писмени такива (Епикриза, вложена на л.13 от ДП), че подсъдимия страда от
заболяване с окончателна диагноза Остър панкреатит. Спорните елементи от фактическата страна са
няколко. Спорно е от фактическа страна кога подс. Т. е употребил и в какво
количество медикамента ***. Относно това преки
доказателствени ползи могат да се черпят от показанията на подс. Т. и
показанията на св. П.. Подсъдимият от твърди че е приел медикамента около 2.00
ч. на 10.10.2016 г., като е изпил една опаковка от него. Св. П. потвърждава
показанията на подсъдимия, като твърди, че той е донесъл лекарствата на
подсъдимия, както и че тоа е употребил някакво лекарство. От показанията му
може да се направи извод, че подсъдимият е употребил медикамент, но не и какъв
и в какво количество. По отношение на времето на прием св. П. твърди, че точен
час не може да посочи, но посочва че това е станало след 0.00 -0.30 ч. часа,
както и че се е върнал в офиса си около два часа след като е оставил там Т.
около 22-23 часа. От показанията на подсъдимия, съпоставени с показанията на
св. П. и показанията на св. Г.В. и св. Д.Д. досежно времето на извършване на
деянието може да се направи извода, че приема на медикамента е станал в периода
между 01.00 и 02.40 часа. Предвид обстоятелството, че доказване в тази насока
не е ангажирано от държавното обвинение, съдът счита, че следва да даде вяра на
показанията на подсъдимия по този повод, тъй като от една страна те се
потвърждават от показанията на св. П., а от друга не са събрани никакви
доказателства, които да ги опровергават. Освен това следва да се отбележи, че в
тежест на обвинението е да докаже по безспорен и категоричен начин фактите и
обстоятелствата на които почива обвинението, както и да събира оневиняващи
дееца доказателства, а според съда всяко съмнение относно неизяснени фактически
положения следва да се тълкува в полза на подсъдимия.
Следва да се отбележи, че към
момента на проверката подсъдимият не е имал признаци на алкохолно опиянение. В тази
насока са събрани гласни доказателства под формата на разпитите на св. Г.В. и св. Д.Д. - и двамата служители в сектор Пътна
полиция при ОДМВР В. Търново. И двамата свидетели твърдят, че подсъдимият е
оказал пълно съдействие, представил е исканите документи и се е държал
адекватно, бил контактен. Св. В. твърди, че имало мирис на алкохол, докато
свидетелката Д. твърди, че не е видяла нищо конкретно при приближаване на МПС,
а е извършена алкохолна проба, тъй като по принцип при проверка нощно време
стандартните проверки са за употреба на алкохол. В съдебно заседание няма
спомени относно самата проверка.
На основание чл.271, ал.4 вр. ал.1,
т.2 от НПК съдът по искане на обвинението е прочел показанията на св. Д. дадени
на ДП на дата 10.10.2016 г. вложени на
л. 16 - 17 от ДП, досежно обстоятелствата, за които свидетелката заявява, че не
си спомня.
При прочит на протокола за
разпит съдът констатира, че същият представлява почти идентично копие на
протокола за разпит на св. Г. *** от същата дата, проведен 15 мин. преди това
вложен на л. 14 - 15 от ДП. Двата протокола са идентични като словоред,
използвани думи и изради, последователност на изреченията, вкл. и допуснатите
правописни и граматически неточности в заглавната част и изложението. Очевидно
е за съда, че втория по ред разпит - този на св. Д. и бил технически
протоколиран, чрез използване на протокола от разпита на св. В. за
"макет", като са вмъкнати там където разследващия е счел за
необходимо съответни фрази и думи. Очевидно е че при извършване на разпита на
св. Д. същата не е изложила под формата на свободен разказ по чл.139, ал.5 от НПК това което и е известно по делото. Видно е от проведените разпити в рамките
на съдебното следствие, че св. Д., е възприела фактическата обстановка по начин
различен от св. В. и съответно дава показания по различен, отчасти противоречив
с неговите начин. Макар съдът да счита,
че след като протоколите за разпит на свидетелите Д. и В. на ДП съдържат всички
изискуеми реквизити и с оглед на това не може да се счита, че не са изготвени
по съответния ред, то следва при обсъждане на доказателствата и особено при
съпоставката на гласните доказателства да се вземат предвид цитираните
обстоятелства, с оглед доказателствените ползи от тези показания. Настоящия
състав счита за необходимо да отбележи,
че законодателят предвижда сериозна наказателна отговорност за деянието по
чл.343б, ал.2 от НК и всякакво неглижиране на доказателствения процес е недопустимо.
При така установеното от
фактическа страна може да се направят следните правни изводи:
От обективна страна: Съдът
приема, че по делото е безспорно доказано, че Р.Д.Т. на 10.10.2016 г., в гр. В. Търново по ул.”Стоян
Коледаров” управлявал моторно превозно средство - собствения си лек автомобил
“Сеат Кордоба” с per. №***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда - 0,63 на хиляда, установено по надлежния ред чрез химическо изследване
на кръвна проба - протокол за химическа експертиза № III - 297 от 10.10.2016 г.
на БНТЛ при ОД на МВР-В.Търново, след като бил осъден с влязло в сила на
11.11.2015 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД №2404/2015 год.
по описа на Районен съд - Велико Търново за управление на моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по
надлежния ред. От обективна страна деянието осъществява състава на престъпление
по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК. Безспорно е установено, че именно Т. е управлявал
цитираното МПС, че това е станало в момент в който в кръвта му е имало алкохол
с концентрация 0,63 на хиляда. Тя била установена по надлежния ред, а именно с
химическа експертиза, назначена по реда на НПК, след като е била иззета кръвна
проба по реда на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства. Деянието е било извършено, след като Т. е бил осъден за
деяние по чл.343б, ал.1 от НК.
От субективна страна. За
съставомерността на престъпното деяние по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК е
необходим пряк умисъл. Необходимо е дееца да съзнава общественоопасния му
характер, предвижда неговите общественоопасни последици и желае настъпването
им. Следва в този смисъл дееца на първо място да съзнава всички елементи от
обективната страна на деянието. Безспорно по делото е доказано, че деецът е
съзнавал, че управлява МПС, както и че е бил осъждан за деяние по чл.343б, ал.1
от НК. Подсъдимият обаче нито е бил наясно с обществено опасния характер на
деянието, нито е предвиждал настъпването на общественоопасните му последици,
камо ли пък да ги е желал. По делото се
прие за установено, че след приема на медикамента ***, към момента на изземване
на кръвната проба в кръвта на подсъдимия само от препарата би се проявила
концентрация на алкохол в размер на 0,33 на хиляда, което от своя страна би
означавало, че без прием на медикамента, в кръвта би имало 0,3 на хиляда
алкохол, което е несъставомерно. Последното обстоятелства според съда изключва
наличието на умисъл за извършване на престъпното деяние, той като деецът не е
съзнавал, че след прием на медикамента в кръвта му ще се появи алкохол, нито че
с това си деяние ще причини общественоопасни последици. В съзнанието на дееца
не е имало умисъл за извършване на престъпно деяние, като в случая става дума
за липса на знание от фактическа страна, че от прием на лекарствения продукт,
ще произтече общественоопасна последица. След като не е съзнавал, че в кръвта
му е наличен алкохол то деецът не е осъзнавал и наличието на останалите
признаци от обективната страна на деянието, които в останалите случаи не са
съставомерни.
Освен това съдът приема, че дори
да се приеме, че е налице състав на престъпното деяние по чл.343б, ал.2, вр.
ал.1 от НК то същото е малозначително и на основание чл.9, ал.2 от НК не
съставлява престъпление. Това според съда е така, защото по делото се събраха
доказателства за това, че деянието е с незначителна степен на обществена
опасност. Установи се, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимият е
проявена в голямата си част след прием на лекарствен продукт, като след
приспадане на тази част - 0,33 на хиляда от установеното по надлежния ред 0,63
на хиляда се получава несъставомерна концентрация. Освен това установява се, че
лицето не е имало никакви признаци на алкохолно опиянение, държало се е
адекватно и контактно и не е създало никакви опасности за движението по пътищата.
Това мотивира съда да приеме, че макар формално да осъществява признаците на престъпление
по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК, деянието не е престъпно поради своята
малозначителност и незначителна степен на обществена опасност. Съдът не споделя
доводите в тази насока на държавното обвинение, според които предвид
обществената опасност на деянието и дееца е изключено приложение на чл.9, ал.2
от НК. Според съда института на малозначителност е приложим за всички деяния,
които покриват изискванията на чл.9, ал.2 от НК, тъй като той дефинира самото
понятие за престъпление, като изключва от него тези деяния които макар формално
да осъществяват състав на престъпления, поради своята малозначителност не са
общественоопасни или обществената им опасност е явно незначителна.
По изложените съображения съдът
счита, че деянието за което е повдигнато обвинение с внесения обвинителен акт,
извършено от подс. Р.Д.Т. с ЕГН ********** не представлява престъпление
по чл. 343б, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК
съдът е признал Р.Д.Т. с ЕГН **********, роден на *** г. в ***, женен, осъждан,
с виеше образование, безработен. С постоянен и настоящ адрес ***2 за невинен за
това че на 10.10.2016 г., в гр. В. Търново по ул.”Стоян
Коледаров” управлявал моторно превозно средство - собствения си лек автомобил
“Сеат Кордоба” с per.
№***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда
- 0,63 на хиляда, установено по надлежния ред чрез химическо изследване на
кръвна проба - протокол за химическа експертиза № III - 297 от 10.10.2016 г. на
БНТЛ при ОД на МВР-В.Търново, след като бил осъден с влязло в сила на
11.11.2015 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД №2404/2015 год.
по описа на Районен съд - Велико Търново за управление на моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по
надлежния ред и го е оправдал по
повдигнатото му обвинение по чл. 343 б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Воден от изложените съображения съдът постанови
присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: