Определение по гр. дело №13066/2019 на Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр. Варна, 22.04.2020г.

 

            ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в закрито заседание, в състав:

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА

 

като разгледа гр.д. № 13066 по описа за 2020г., намира следното:

Производството по делото е образувано по предявен по реда на чл. 422 ГПК от „Бaнка ДСК“, ЕАД против З.Т.Т. иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми по издадена Заповед № 9470/17.11.2079г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 17535 по описа за 2017г. ВРС, 33 състав.

При извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът констатира следното:

Със Заповед за изпълнение № 9470/17.11.2017г., издадена по ч.гр.д. № 17535 по описа за 2017г. ВРС, 33 състав, длъжникът З.Т.Т. е осъден да заплати на кредитора „Бaнка ДСК“, ЕАД сумата от 9142,63лв.,  представляваща неиздължена главница по Договор за кредит от 29.11.2016г., сумата от 212,61лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.09.2017г. до 16.11.2017г., сумата от 3,11лв, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.09.2017г. до 16.11.2017г., 120,00 лв., представляваща дължими такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в съда – 16.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати направените съдебни разноски в размер на 189.57лв., за заплатена държавна такса, на основание чл. 78 ал.1 ГПК и сумата от 50.00лв.  юрисконсултско възнаграждение,  на основание чл.78 ал.8 от ГПК.

Във връзка  с издадените по ч.гр.д. № 17535/2017г. по описа на ВРС ЗНИ и ИЛ, по молба на "Банка ДСК" ЕАД е образувано ИД № 485/2017г. по описа на ЧСИ Дарина Сербезова-Славова, с район на действие ОС-гр.Варна, рег.№ 893.

Видно от приложената към изпълнителното дело Разписка, залепването на уведомление е извършено на 31.05.2019г.

Видно от приложената Покана за доброволно изпълнение, са извършени 4 броя посещения на адреса на длъжника З.Т. *** - на 09.06.2019г. в 15ч.; на 14.06.2019г. в 18ч.; на 19.06.2019г. в 11ч.; на 26.06.2019г. в 19ч., т.е., извършеното залепване на уведомление от 31.05.2019г., предхожда отразените посещения на адреса.

Съгласно текста на чл.47, ал.1 ГПК, залепването на уведомление следва да се извърши, след като са извършени минимум три последователни посещения на адреса с интервал между посещенията от поне 7 дни в рамките на един месец, а не преди посещенията. По този начин връчването на ПДИ е ненадлежно и е извършено  в нарушение на разпоредбата на чл.47 ГПК.

Впоследствие на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Съществуването на правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е обусловено от наличието освен на общите и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК, като спазването на установения от законодателя срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. Наред с изложеното правото на иск е обвързано и с наличието на някоя от предпоставките, визирани в чл. 415, ал.1 ГПК, а именно – наличие на подадено в срок възражение /т.1/, връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /т. 2/ или отказ на съда да издаде заповед за изпълнение /т. 3/. Предвид изложеното служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на една от посочените предпоставки, като преценката на заповедния съд не обвързва исковия.

В случая не е налице никоя от хипотезите, предвидени в чл. 415, ал. 1 ГПК, респ. по т.2, тъй като процедурата по връчване не е изпълнена законосъобразно и искът се явява недопустим и преждевременно предявен, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 13066 по описа за 2019г. на Варненски районен съд, 19 състав.

УКАЗВА на ищеца, че внесената държавна такса подлежи на връщане, като недължима и възможността да подаде нарочна молба с такова искане по настоящото производство.

След влизане на настоящото определение в сила, ч.гр.д. №13066/2019г. да се върне на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Варненски окръжен съд.

 

Препис от настоящото определение да се изпрати на ищеца и ответника.

 

 

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: