№ 19035
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110130979 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.
Ищецът твърди, че на 15.02.2023 г. в гр. Русе на бул. „Липник“ (срещу
шоурума на официалния представител за България на марката „Нисан“) е
настъпило ПТП с участието на л.а. „Пежо 3008“ с рег. № ***, управляван от
Ц.Р.Р., и л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № ***, управляван от К.К.К., при следния
механизъм: докато се движи в крайна лява лента по бул. „Липник“ л.а. „Пежо
3008“ е ударен от навлизащия от съседната средна лента в крайна лява лента
л.а. „Хонда Сивик“, в причинна връзка с което на л.а. „Пежо 3008“ са
причинени щети.
Твърди, че към датата на ПТП л.а. „Пежо 3008“ е бил застрахован при
ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ (застрахователна
полица № ******* със срок на валидност 20.04.2022 г. – 19.04.2023 г.).
Твърди, че в качеството на застраховател е изплатил обезщетение в
размер на сумата 1 393, 75 лв.
С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в
правата на застрахования срещу ответника в качеството на застраховател, при
когото към датата на ПТП е застрахована гражданската отговорност на
делинквента – за изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1 393,
75 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. или общо за сумата от
1 408, 75 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати:
1
сумата 300 лв. – частичен иск от 1 408, 75 лв., представляваща регресно
вземане по щета във връзка с ПТП, настъпило на 15.02.2023 г. в гр. Русе, ведно
със законна лихва от датата на исковата молба – 29.05.2025 г. до
окончателното изплащане, както и
сумата 83, 46 лв., представляваща мораторна лихва за периода
16.05.2023 г. – 29.05.2025 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с който оспорва исковете.
Оспорва плащането на застрахователно обезщетение по имуществената
застраховка „Каско“. Твърди, че след извършено прихващане на вземания по
щети, в т.ч. по процесната щета, по която ответникът е одобрил за изплащане
сумата от 830, 72 лв., ответникът е погасил чрез плащане дължимия остатък в
общ размер на сумата 43 447, 93 лв., т.е. погасил е изцяло задължението си по
процесната щета. Оспорва претенцията за мораторна лихва по съображения
относно акцесорния й характер. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
С протоколно определение от 16.10.2025 г. е допуснато уточнение на
исковата молба в частта относно главницата, а именно – че искът за сумата
300 лв. не се води като частичен.
С протоколно определение от 16.10.2025 г. е допуснато намаляване
размера на иска за мораторна лихва до сумата 79, 99 лв. и уточнение в
периода на същата – 19.06.2023 г. – 29.05.2025 г.
Производството в частта относно иска за мораторна лихва за сумата над
79, 99 лв. до 83, 46 лв. е прекратено, на основание чл.232 ГПК – поради
оттегляне на иска в посочената част.
Безспорно е между страните, че на 15.02.2023 г. в гр. Русе на бул.
„Липник“ (срещу шоурума на официалния представител за България на
марката „Нисан“) е настъпило ПТП с участието на л.а. „Пежо 3008“ с рег. №
***, управляван от Ц.Р.Р., и л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № ***, управляван от
К.К.К., при следния механизъм: докато се движи в крайна лява лента по бул.
„Липник“ л.а. „Пежо 3008“ е ударен от навлизащия от съседната средна лента
в крайна лява лента л.а. „Хонда Сивик“, в причинна връзка с което на л.а.
„Пежо 3008“ са причинени щети.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП л.а. „Пежо 3008“ с
рег. № *** е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена
застраховка „Каско“ (застрахователна полица № ******* със срок на
валидност 20.04.2022 г. – 19.04.2023 г.).
С уведомление за щета от 15.02.2023 г. застрахователят е уведомен за
настъпване на застрахователното събитие. Образувана е щета № ********.
Съставен е доклад по щета № ******** от 15.02.2023 г., от който е
видно, че е определено обезщетение в размер на сумата 1 393, 75 лв.
Видно от представеното по делото обективирано на хартиен носител
2
извлечение от сметка, ищецът е изплатил сумата 1 393, 75 лв.
застрахователно обезщетение.
Установи се от заключението на АТЕ по делото, че стойността за
отстраняване на щетите по средни пазарни цени възлиза на сумата 1 480, 34
лв. Обичайните ликвидационни разноски са межди 15 и 25 лв. Към датата на
застрахователното събитие процесният автомобил е бил в експлоатация 4
години, 9 месеца и 26 дни.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на водача на л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № *** е била застрахована
при ответника по силата на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Безспорно е между страните, че след извършено прихващане на
вземания по щети, в т.ч. по процесната щета, по която ответникът е одобрил за
изплащане сумата от 830, 72 лв., ответникът е погасил чрез плащане сумата от
общо 43 447, 93 лв.
Видно от уведомление за прихващане изх. № 92-733/19.06.2023 г.,
одобрените суми от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД по регресни
претенции на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД по 8 бр. щети, в т.ч.
процесната са в общ размер на 49 659, 61 лв. Одобрените суми от „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД по регресни претенции на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД по 2 бр. щети са в общ размер на 6 211, 68 лв. След извършено
прихващане, разликата от 43 447, 93 лв. е платена от „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с платежно нареждане от 19.06.2023 г.
Видно е от уведомление за прихващане изх. № 92-733/19.06.2023 г., а и
страните не спорят, че по процесната щета № ******** е била предявена за
плащане сумата 1 408, 74 лв., от която е била одобрена сумата 830, 72 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл.411 КЗ:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск
на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице
/в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение
3
по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1
ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка
между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената
застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в
дадената хипотеза са налице, с оглед отделените като безспорни между
страните обстоятелства, представените по делото писмени доказателства и
заключението на АТЕ.
Настъпването на процесното ПТП със сочения от ищеца механизъм е
безспорно между страните. Установи се настъпването на щетите на
застрахования при ищеца автомобил в причинна връзка с произшествието.
Установява се по делото, че ищецът е изплатил сумата 1 393, 75 лв.
застрахователно обезщетение.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение
ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в
качеството му на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована
гражданската отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното
вземане на застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия
причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, са изрично определени в закона, съгласно който
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото
застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянетото му. Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с
клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване
подлежи действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. При пълно или частично унищожаване на вещта,
действителната стойност се определя от пазарната цена, по която
застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде купено.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от
своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на
сумата 1 480, 34 лв.
Тази сума е в размер, по-голям от изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована
4
гражданската му отговорност, не може да бъде задължено да заплати на
застрахователя повече, от колкото дължи на застрахования. В този смисъл
регресното право е в размер, който е равен на по-малката сума между
платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
С оглед изложеното в полза на застрахователя е възникнало регресно
вземането за сумата от общо 1 408, 75 лв. (1 393, 75 лв. + 15 лв.
ликвидационни разноски).
Безспорно е между страните, че по процесната щета ответникът е
одобрил, съответно – изплатил сумата 830, 72 лв., поради което е налице
неизплатен остатък в размер на 578, 03 лв.
При това положение и при съобразяване принципа на диспозитивното
начало, предявеният от ищеца иск за сумата от 300 лв. следва да се уважи
изцяло.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг, забава на
длъжника, както че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума.
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществената застраховка,
който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило
вредата на застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този
застраховател, като прилага доказателствата, с които разполага.
По делото е представена регресна покана от ищеца с изх. № от
16.05.2023 г., данни за датата на връчване на която липсват. С оглед наличната
по делото авто-техническа експертиза на ответника от 01.06.2023 г. (лист 105
от делото) по неговия номер на щета, съответстваща на процесната, като най-
ранен момент на узнаване от страна на ответника за регресната претенция
следва да се приеме 01.06.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ с изтичане на 30-дневния срок
от представянето на всички доказателства, ответникът е изпаднал в забава за
изпълнение на задължението си за регресно плащане на застрахователно
обезщетение по процесната щета. В случая не се твърди получената преписка
да не е съдържала всички необходими документи, че същите са били
нечетливи, което не изключва отговорността на ответника да определи и
заплати регресната претенция в срок. В срока по чл.412, ал.3 КЗ, на 19.06.2023
г., ответникът е изплатил част от сумата в размер на 830, 72 лв., като за
разликата липсва мотивиран отказ. Следователно, ответникът е изпаднал в
забава за изплащането й с изтичане на 30-дневния срок и следователно –
считано от 04.07.2023 г., като за периода 04.07.2023 г. – 29.05.2025 г. е налице
вземане за мораторна лихва в размер на сумата 77, 68 лв., определен по реда
на чл.162 ГПК посредством електронен лихвен калкулатор на НАП.
До посочения размер искът се явява основателен и като такъв следва да
се уважи, а над нея до пълния предявен размер от 79, 99 лв., както и за
5
периода 19.06.2023 г. – 03.07.2023 г. – да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 669, 75 лв. разноски по делото, съобразно
уважената част от исковете.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 и
ал.4 ГПК, сумата 6, 02 лв. разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, на основание
чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 300 лв., представляваща неизплатен остатък от регресно вземане
по щета № ******** във връзка с ПТП, настъпило на 15.02.2023 г. в гр. Русе,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 29.05.2025 г. до
окончателното изплащане на сумата;
сумата 77, 68 лв., представляваща мораторна лихва за периода
04.07.2023 г. – 29.05.2025 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 77, 68 лв. до 79, 99 лв. и за периода
19.06.2023 г. – 03.07.2023 г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата 669, 75 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* да
заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 6, 02 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6