№ 44984
гр. С., 28.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. М.А
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. М.А Гражданско дело №
20251110107365 по описа за 2025 година
намери следното:
провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази
направените искания, съдът на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца да представи доказателства за представителна власт на адвоката,
депозирал исковата молба, и за предявяване на исковете срещу „ххххххххх“ АД, тъй като е
представено пълномощно за предявяване на искова молба само срещу „хххххххххххх"
ЕООД,
УКАЗВА на ответниците в срок до о.с.з. да представят доказателства за притежавано
от упълномощените представители юридическо образование и правоспособност, доколкото
от представените пълномощни не се установява същите да са назначени на длъжност,
изискваща такива.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.12.2025 г. – 09,45 часа, за когато да се
призоват страните.
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора документи като писмени
доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза със задачи, посочени в исковата молба, тъй като сочените обстоятелства по
задача 2 са неотносими към предмета на предявените искове, а за изясняване на останалите в
относимата им част и за целите на производството не са необходими специални знания и
умения.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба на Д. С. Т., с която са предявени
субективно съединени искове:
- срещу „ххххххххх“ АД, ЕИК хххххххххх със седалище в гр. С. и адрес на
управление: р-н Л., Ж.К.., БУЛ.., № .., ЕТ.., АП.ХХ-ХХ, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем №
ХХХХХ от 01.07.2024 г. поради противоречие със закона;
- срещу „хххххххххххх" ЕООД, ЕИК ХХХХ, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 - поради
накърняване на добрите нрави ЗЗД.
1
Ищецът твърди, че е сключил с „ххххххххх“ АД, ЕИК хххххххххх процесния договор
за паричен заем, по силата на който му е предоставена сума в размер на 1200 лева, при
годишен лихвен процент (ГЛП) от 45,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 55,81
%
Посочва, че с ответника „хххххххххххх" ЕООД, ЕИК ХХХХ сключил процесния
Договор за предоставяне на гаранция № ХХХ/31.05.2023 г, по който в полза на ответника
било уговорено възнаграждение в размер на 587,70 лева/.
Поддържа, че договорите са недействителни.
По отношение договора за кредит навежда твърдения за недействителност съгласно чл.
22 от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, т. 10 3ПК. Поддържа, че
посоченият в договора ГПР не е действителният такъв, тъй като при изчислението му не е
взето предвид гаранционното възнаграждение, за което твърди, че съставлява общ разход по
кредита.
Оспорва валидността на договора за предоставяне на гаранция като счита, че същият е
нищожен с оглед противоречие с добрите нрави на клаузата, уговаряща възнаграждение на
гаранта. В този смисъл посочва, че възнаграждението е уговорено да се дължи дори и при
точно изпълнение от него на договора, поради което реално срещу същото липсва насрещна
престация.
Моли за уважаване на предявените искови претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ххххххххх“ АД, с
който излага становище за неоснователност на исковите претенции. Релевира възражения,
че договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК и е действителен.
Твърди се, че процесният договор съдържа ГПР и общата сума, изчислени към момента на
сключване на договора, като при промяна на условията по договора не се изчислява и
посочва нов ГПР. Сочи се, че надвишаването на ГПР над максималния законоустановен
размер, не води до недействителност на цялото съглашение, а единствено на процесната
клауза. Оспорва се възнаграждението за поръчителство да е част от общия разход по кредита
и да следва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор за поръчителство не е
условие за сключване на договора за кредит. Претендира разноски. Релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от „хххххххххххх“
ЕООД, с който излага становище за недопустимост на исковата молба и оспорва исковете
като неоснователни Оспорва приложимост към договора на разпоредбите на ЗПК. Релевира
възражение, че уговореното възнаграждение по двустранния договор за предоставяне на
гаранция съставлява насрещна престация, не противоречи на закона и на добрите нрави.
Твърди, че договорът е с алеаторен характер, като нееквивалентността на престациите не
води до нищожност. Твърди, че не е налице заобикаляне на закона от негова страна или
приложена заблуждаваща търговска практика. Претендира за съответност на размера на
възнаграждението на поетия риск. Твърди, че съдържанието на договора е ясно и
разбираемо, така че потребителят е могъл свободно да прецени икономическите последици
от сключването му. Оспорва основателността и доказаността на твърденията на ищеца.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и възразява срещу размера на
претендираните разноски от ищеца.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните както следва:
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК е да докаже сключването на договор за потребителски кредит с
посоченото в исковата съдържание, включително и на оспорените клаузи, както и наличие
на наведените основания за нищожност - противоречие с конкретни императивни законови
разпоредби.
В тежест на ответника „ххххххххх“ АД е да докаже, че договорът за кредит, вкл.
оспорените клаузи са действителни, съответно са договорени индивидуално, както и че
2
договорът съдържа всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря
на императивните правни норми.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД е да докаже сключването на Договор за предоставяне на поръчителство с
посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен на сочените
основания.
В доказателствена тежест на ответника „хххххххххххх“ ЕООД е да докаже
възраженията си, включително, че договорът е действителен, както и че оспорените клаузи
от него са договорени индивидуално.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: между страните са сключени оспорените договори с посоченото в исковата
молба съдържание.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца – и препис от
отговорите.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3