ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 285
гр. Пловдив, 23.06. 2020 г.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, първи наказателен състав, в закрито заседание на двадесет и
трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
като разгледа докладваното от съдия И. РАНЧЕВ, въззивно
частно наказателно дело № 255 по
описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
С Определение № 317 от 01.06.2020 г. по ЧНД №
230/2020 г. Старозагорският окръжен съд, на основание чл. 440, вр. чл. 437 от НПК е оставил без уважение молбата на
осъдения В.Ж.Д. за условно предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“ от 8 години и 4 месеца в размер на 2 години, 5
месеца и 19 дни.
Недоволен от постановеното определение е
останал осъденият Д., който на 02.06.2020г. е подал жалба с искане да се отмени,
като необосновано и бъде условно предсрочно освободен. Намира за неправилно
преценено, че не е дал доказателства за поправянето си. Посочва, че винаги е спазвал
правилата за вътрешния ред в затвора, няма наложени дисциплинарни наказания,
награждаван е, учи в училището към затвора и семейството му се нуждае от помощ.
Началникът на Затвора – Стара Загора и Окръжна
прокуратура – Стара Загора не са изразили становище по подадената жалба.
Апелативният съд, след като се запозна с
изложените доводи в постъпилата жалба и с материалите по делото, приема за
установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения седмодневен срок и от
лице с нужната процесуална легитимация, но по съществото си е неоснователна.
В Окръжен съд
– Стара Загора, на основание чл.437, ал.2 от НПК е подадена молба от осъдения Д.
с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“.
Първоинстанционният съд е разгледал постъпилата молба в открито съдебно заседание с участието на страните, като е оставил без уважение искането на осъдения Д., преценявайки, че не са налице предпоставките за неговото условно предсрочно освобождаване.
Противно на доводите на жалбоподателя, окръжният съд е обсъдил кумулативните предпоставки на чл.70, ал.1 от НК, изискващи осъденото лице да е изтърпяло съответната част от наложеното му наказание лишаване от свобода, както и да е дало доказателства за своето поправяне.
Съгласно представената
справка за правното му положение е видно, че л. св. В.Д. изтърпява
наказание от „Лишаване от свобода“ от 8 години и 4 месеца по
признато с Решение №54/22.02.2018г. на
Окръжен съд – Хасково за изпълнение Решение /присъда/ Основен №2012/17 и
Решение №
2013/147 на 2-ри тежък наказателен съд, гр. Е., утвърдена с Решение № 2014/344
от 09.07.2014 г. на 10-ти Наказателен отдел на ВКС, влязло в сила на 09.07.2014
г., с което същият е осъден за престъпление по чл.242, ал. 2 от НК на Р. България.
Решението е влязло в законна сила на 12.06.2018г.
На основание чл.468, ал.
4 от НПК е приспаднато времето, през което Д. е бил задържан под стража и е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, считано от 12.03.2012 г. до 11.11.2015 г. или 3 години, 7 месеца и 29 дни.
Л. св. Д. е постъпил
в затвора на 22.06.2018 г., с начало на наказанието 22.05.2018 г., като е постановен
на първоначален „строг“ режим.
От справката се
установява, че към 09.06.2020 г. осъденият Д. би бил изтърпял, фактически - 1
година и 17 дни, изт. време 3 години, 7 месеца и 29
дни, а от работа 1 месец и 25 дни, или общо всичко 5 години, 10 месеца и 25 дни,
т.е. с остатък за изтърпяване на наказанието към тази дата - 2 години, 5 месеца
и 11дни, а към провеждане на съдебното заседание от 2 години, 5 месеца и 19
дни.
От становището на началника на Затвора – Стара
Загора е видимо, че лишеният от свобода Д. постъпва в затвора на 22.06.2018 г., търпи
наказание в размер на 8 години и 4
месеца „Лишаване от свобода” по чл. 242, ал.2 от НК, със зачетено предварително
задържане и престоят му в затвор в Р. Т., като в момента е на основен етап от
изтърпяване на наказанието.
Настанен е в 5-та
група на Корпуса на Затвора /неработещи/ от 04.07.2018 г., като е придобил е
формално право за УПО още на 23.12.2018 г.
В първоначалната
оценка по профила на нуждите е регистриран нисък риск от рецидив – 39 бала, с
отчетени дефицити в зони: отношение към правонарушението и умения за мислене.
Рисковете от вреди са от ниска степен. В първоначалния план на присъдата е
предвидено индивидуалната корекционна дейност да бъде
насочена към осмисляне на престоя в затвора чрез включване в общопенитенциарни дейности, създаване на просоциални нагласи и към подобряване на уменията за
мислене.
Л. св. Д. за първи
път изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора. Адаптира се без
затруднения в групата, заема позиция в средните слоеве на своеобразната
затворническа йерархия. С добро за общността ниво на интелект и образованост,
но недостатъчно зрял като личност и лекомислен. Не е конфликтен и общува без
затруднения с останалите лишени от свобода, преобладаващо на етнически и
възрастов принцип. Стреми да спазва установените изисквания относно реда и
дисциплината, не е допускал нарушения и не е наказван. Не са отчетени агресивни
/автоагресивни прояви, употреба на алкохол или ПАВ в
условията на пенитенциарна изолация.
За втора поредна
година продължава образованието си и е ученик в 10-ти клас в СУ „П. М.К.“ при
Затвора – Стара Загора. Посещава учебните занятия като цяло, но допуска и
безпричинни отсъствия. Най-често е пасивен по отношение на предлаганите общопенитенциарни дейности.
Награждаван е няколкократно
за положителни прояви.
Въпреки че Д. се
стреми да остане дистанциран от негативната затворническа субкултура, той
частично е повлиян от някои нейни проявления. Отношението му към пенитенциарната администрация в повечето случаи е
съобразено с възприетите в институцията порядки. Спазва плана на присъдата, но
същевременно се забелязва и стремеж към прекомерно бързо постигане на
облекчения по прогресивната система, несъответен на принципите на третиране.
За да се стимулират добрите
прояви на л. св. Д., първоначалният „строг“ режим е заменен на „общ“ със
заповед № Л-2139/27.09.2019 г. на Началника на Затвора – Стара Загора.
При изготвената преоценка
на профила на нуждите преди замяна на режима от месец септември 2019 г. се
отчита минимално понижение на риска от рецидив на 34 бала, в зоните за
отношение към правонарушението и умения за мислене. Рисковете от сериозни вреди
по отношение на обществото, персонала и самия лишен от свобода се запазват от
ниска степен.
Преценено е, че л.
св. Д. до голяма степен е формален към заявената мотивация за положителна
промяна във водения начин на живот на свобода. Не осмисля в цялост факторите,
допринесли за криминалното му поведение, и е склонен да омаловажава собствената
си отговорност. При все това притежава ресурс за положително развитие на корекционния процес.
Видно
от становището от 22.05.2020 г. на гл. инспектор
Р.Н.– началник сектор „С. д. и в. р.” и доклад от 21.05.2020 г. на инспектор Н.Н.от
същия сектор, 5-та група, както и
затворническо досие № 249/2018 г., наказанието лишаване от свобода не дава все още своя
коригиращ ефект по отношение на л.св. В.Ж.Д.. Прогнозата за бъдещата му ресоциализация
е неблагоприятна, предвид криминалното му минало. Наличните проблемни
зони се нуждаят от намеса и е неприложима в пълна степен прогресивната система,
като мнението на и.д. началник на затвора е отрицателно по отношение на молбата
на лишения от свобода Д. за условно предсрочно освобождаване.
Безспорно осъденото лице е
изтърпяло фактически повече от изискването в чл.70, ал.1, пр.2, т.1 от НК, за не по-малко от една втора от
наложеното му наказание лишаване от свобода.
Но по делото няма данни, от които
да се направи положителен извод, че същият е дал доказателства за своето
поправяне, да е налице настъпила трайна и необратима, положителна промяна у
него по време на изтърпяване на наказанието по чл.439а от НПК. Подобни доказателства не са установени от
оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС и от работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС. Досегашният престой на лишения от
свобода Д. в затвора няма отчетлив превъзпитателен ефект върху него и е
необходимо продължаване на работата, предвид наличието на проблемни зони, които
все още се нуждаят от намеса за постигане на необходимото корекционно
въздействие. Затова и изтърпяното до момента наказание не е постигнало целите
си в пълен обем.
В заключение, предвид на така изложените допълнителни съображения, настоящият въззивен състав намира за правилна и обоснована преценката на окръжния съд, че липсва най-важната кумулативна предпоставка на чл. 70, ал. 1, пр.1 от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения Д., тъй като същият не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по смисъла на чл. 439а, ал.1 - 3 от НПК.
По
гореизложените причини, следва да се потвърди атакуваното определение, а
жалбата на защитника на осъдения Д., да се остави без уважение, поради което и на основание чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК, Апелативният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 317 от 01.06.2020
г. по ЧНД № 230/2020 г. Старозагорският окръжен съд, с което е оставена без
уважение молбата на осъдения В.Ж.Д. за условно предсрочно освобождаване от
остатъка на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ от 8 години и 4 месеца
в размер на 2 години, 5 месеца и 19 дни.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.