Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Тачева в.гр.дело № 5280 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 6753 от 09.01.2020 г., постановено по гр. д. № 13558 по описа за
2019 г. на СРС, 168 състав, са
уважени исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, предявени
от „Т.П.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу А.П.Я. - Г., като ответницата е осъдена да
заплати на ищеца сумата 406,42
лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода 01.04.2015г. до
31.03.2018г. в имот, находящ се в гр. Плевен, ул. „Константин *******, с
абонатен № 7180 и 45,90 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за топлинна енергия за периода 02.06.2015г. до 14.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК- 21.05.2018г. до окончателното плащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 37622/2018г. по описа на СРС, 168 състав,
като е отхвърлен иска за заплащане на топлинна енергия за периода 01.04.2015г.
до 31.03.2018г. за разликата над 406, 42 лв. до пълния предявен размер от
541,90 лв. и иска за заплащане на обезщетението за забава върху задължението за
топлинна енергия за периода 02.06.2015г. до 14.05.2018г. за разликата над 45,90
лв. до пълния предявен размер от 61,21лв., за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 37622/2018г. по описа на СРС, 168 състав като
неоснователни. Присъдени са и разноски.
Недоволен от
постановеното решение останала ответницата А. П.Я. - Г., чрез особен
представител адв. Р., предвид което и в
срока чл. 259, ал. 1 ГПК депозирала въззивна жалба срещу съдебния акт, в частта, с която
предявените срещу нея искова са уважени. В жалбата се излагат оплаквания за
това, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на валидна
облигационна връзка. Поддържа, че по делото е останало недоказано потребеното
реално количество топлинна енергия, а първоинстанционният съд е определил
размера въз основа само на съдебно- счетоводната експертиза, която не е имала такава
задача. Възразява за погасяване на част от задълженията по давност, също
неправилно отхвърлени от СРС. Искането до въззивния съд е да отмени обжалваното
решение в частта, с която предявените искове срещу ответницата са уважени. Претендират
се разноски за въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговорна въззивната жалба.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответника осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, е влязло в сила
като необжалвано.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо - в обжалваната от
ответника част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По същество,
въззивният съд намира, че решението на СРС в обжалваната от ответника част е неправилно.
Съображенията за това са следните:
С оглед правната
квалификация на предявените искове правилно и изчерпателно районният съд е
разпределил доказателствената тежест между страните по спора, като е приел, че
по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател с вещно право на ползване или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за битови
нужди, т.е. лице, което ползва топлоснабдения недвижим имот въз основа на вещно
или облигационно право на ползване и купува топлинна енергия за нуждите на
домакинството си.
С оглед доводите
на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба,
съдът приема, че в хода на съдебното дирене пред първата инстанция е
установено, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор
за доставка на топлинна енергия, съответно ответникът е задължен за заплащането
на цената на предоставените на адреса на процесния имот топлинни услуги. Това се
установява от представените по делото два броя справки по лице от Служба по
вписването – гр. Плевен за вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална
партида № 71693 на лицето А.Я. – Г., ЕГН **********, обхващаща процесния исков
период, от които е видно, че на 02.11.2007г. е вписан акт, с който е
прехвърлено правото на собственост чрез дарение на 9/12 идеални части от
недвижим имот, представляващ апартамент № 26, находящ се в гр. Плевен, ул. *******от
Й.И.Я. в полза на ответницата по делото. Тези документи се ползват с материална
удостоверителна сила, които удостоверяват правото на собственост съгласно чл.
77 ЗС и чл. 18 ЗЗД. Наличието на разкрита партида по заявление на прехвърлителя
Й.Я. от 18.07.2007г. е иррелевантно в случая, за което СРС е изложил подробни
мотиви, които се споделят от въззивния съд. Недоказано от страна на ответницата
остава твърдението в отговора на исковата молба, че трето лице е собственик на
процесния имот.
На следващо място
по делото е установено, а и страните не спорят, че сградата, в която се намира
процесният недвижим имот е топлоснабдена, като за това обстоятелство също са
приети писмени доказателства по делото.
Количеството на
топлинна енергия, доставяна през процесния период на ответника обаче не се
установява при условията на пълно и главно доказване, доколкото няма СТЕ, от
заключението на която да се установи, че за процесния период в имота на ответницата
е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно и вярно е определена цената на същото.
По разноските:
Съгласно изхода на
спора, ответницата – жалбоподател има право на разноски, които ищецът дължи на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, предвид изхода на спора, но и в рамките на
претендираните и действително направени такива. Пред въззивния съд се
претендира единствено сумата от 25 лв., държавна такса по въззивна жалба, която
следва да се присъди. За първоинстанционното производство са събрани
доказателства /л. 60- 61/ за още разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение за сумата от 100 лв., договорено и заплатено в брой съгласно
договора за процесуално представителство. За претендирания остатък до 200 лв. няма
доказателства да е реално платен, поради което не се дължи.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6753 от 09.01.2020 г., постановено по гр.д. № 13558 по описа за 2019
г. на СРС, 168 състав, в обжалваната част, с която е признато за установено, че
А.П.Я. – Г., ЕГН ********** дължи на „Т.П.“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.
1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите 406,42
лв. – главница, представляваща стойността на топлинна енергия за периода
01.04.2015г. до 31.03.2018г. в имот, находящ се в гр. Плевен, ул. „Константин *******,
с абонатен № 7180 и 45, 90 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за топлинна енергия за периода 02.06.2015г. до
14.05.12018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.05.2018г. до окончателното плащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 37622/2018г. по описа на СРС, 168 състав, както и в частта, с която А.П.Я.
– Г. е осъдена да заплати на „Т.П.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 281.24 лв. – разноски в първоинстанционното производство и сумата от
44,22 лв. – разноски в заповедното и вместо това постановява
ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумите 406,42 лв. – главница, представляваща стойността
на топлинна енергия за периода 01.04.2015г. до 31.03.2018г. в имот, находящ се
в гр. Плевен, ул. „Константин *******, с абонатен № 7180 и 45, 90 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
топлинна енергия за периода 02.06.2015г. до 14.05.12018г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
21.05.2018г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 37622/2018г. по
описа на СРС, 168 състав.
Първоинстанционното
решение в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на топлинна енергия за
периода 01.04.2015г. до 31.03.2018г. за разликата над 406,42 лв. до пълния
предявен размер от 541,90 лв. и иска за заплащане на обезщетение за забава
върху задължението за топлинна енергия за периода 02.06.2015г. до 14.05.2018г.
за разликата над 45,90 лв. до пълния предявен размер от 61,21 лв., за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 37622/2018г. по описа на СРС, 168
състав, както и в частта, с която „Т.П.“ ЕАД е осъдена да заплати на А.П.Я. – Г.
сумата от 25,00 лв. – разноски в първоинстанционното производство и сумата от
19,65 лв. – разноски в заповедното производство като необжалвано, е влязло в
сила.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.