РЕШЕНИЕ№ 261111
гр. Пловдив, 02.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав,
в публичното заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 17979 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД е предявил
против Н.И.В. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение №
7163/01.08.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 12483/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, XXII граждански състав, представляващо претендирана продажна
цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от
09.10.2015 г. до 12.09.2018 г. в размер на сумата от 422, 04 лв. за обект,
находящ се в гр. П, ул. ***, както и за установяване на изтекла мораторна лихва
върху главното парично задължение за периода от 31.12.2015 г. до 30.06.2019 г.
в размер на сумата от 67, 39 лв., ведно със законната мораторна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 29.07.2019 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е
възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода
при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в
сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потербител с № ***, не заплатил за периода
от 09.10.2015 г. до 12.09.2018 г. дължимата цена за доставка на питейна вода до
обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***– собственост на ответника. Имотът се
индивидуализирал като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.,
находящ се на втория етаж. Собствеността била придобита от ответната страна по
силата на договор за дарение. Твърди, че в имота на потребителя има монтирано
едно измервателно устройство, фигуриращи в картотеката на дружеството с номер
***. Твърди, че отчетът е извършван по показанията на посочения номер
измервателно устройство. Отправяни са многократни покани за доброволно
изпълнение, като била издадена Заповед № 8601/25.03.2018 г. за прекъсване на
водоподаването, но същата не е изпълнена, тъй като не е открито лице, което да
осигури достъп. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявените искове, с присъждане на сторените
в производството разноски.
Ответната страна Н.И.В., чрез назначения й
от съда особен представител – ***. Х., е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва изцяло предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че
ответната страна е собственик на водоснабдения имот, но оспорва ответната
страна, или някой от домашните й, да е обитавал имота в процесния период, като
е ползвал услугите по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода.
Оспорва твърденията
на ищеца, че описаните в исковата молба вземания, са дължими по основание и
размер. Сочи, че съгласно чл. 32 ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
предоставените услуги се заплащат въз основа на измереното количество
изразходена вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтирания водомер на водопроводното отклонение, като отчетените данни се
установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на
водомерите и подпис на потребителя или негов представител. Твърди, че в
представените от ищеца карнети липсва положен подпис на потребителя, поради
което счита, че не е спазена установената процедура за отчитане на показанията
на водомера. Сочи, че от представените преписи на карнети не се установява как
е определено количеството вода, което е начислено за процесния период. Оспорва
приложените към исковата молба извлечения от сметки, карнети и фактури. По така
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с
кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се
предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки
(юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е
задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за
потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги
получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в
твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната
вода.
Договорът за предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за
търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в предоставяне
на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и
канализационни услуги. Този договор за се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие
задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране
общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и
ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.
Ищецът е представил справка за неплатени
задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на
претендираните задължения. Така представените документи представляват частни
свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за
техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена
сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от
субекта, сочен като техен издател.
Представен е и препис от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с
Решение № ОУ-027/09.06.2006 г.
Ищецът твърди, че ответникът дължи
заплащане на цената за предоставените услуги в качеството му на потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги като собственик на обект, находящ се в
гр. П, ул. ***, т. е. че той е страна по процесното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на водоснабдителни и канализационни
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени
на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1., т. 2 ЗРВКУ потребители
на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги, съотв. на имоти в етажната собственост. Следователно, страна по
сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за
доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения
с ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите условия
облигационни задължения.
В производството по делото е представена
справка от Агенция по вписванията, от която се установява, че ответникът е
собственик на самостоятелен обект в града, находяща се в гр. П, ул. ***. От
представената по делото справка за вписвания по лице се установява, че по
отношение на процесният недвижим имот са вписани възбрани, като е отбелязване
придобиване на право на собственост по силата на договор за дарение,
обективиран в ***г., като в справката липсва въведено описани на имота.
Обстоятелството, че ответната страна е собственик на имота се установява и от
приложената по делото Копие от кадастралната карта за обекта от Служба по
геодезия, картография и кадастър, в което е налице отбелязване, че ответната
страна е собственик на имот с идентификатор № ***., находящ се в гр. П, ул.
***.
Съгласно задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017
г. на ОСГК на ВКС, което следва да намери приложение и в настоящия случай,
макар и да е постановено досежно потребителите на топлинна енергия, клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. Прието е, че в тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди
(“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Следователно потребител на водоснабдителни
и канализационни услуги е собственикът или вещния ползвател на имота.
За процесния период ответникът е титуляр на
партидата на имота при ищцовото дружество – клиент с абонатен номер ***, което
обстоятелство се установява от приложената по делото справка за абонат, и е
задължено лице по смисъла на посоченото тълкувателно решение.
В производството по делото са приложени два
броя карнетни листа, в които е посочено начисляваното количество потребена
питейна и отведена канална вода, като карнетните листове носят подписа на
потребителя в повечето от полетата срещу датата на отчитане. Липсва подпис
срещу снетите данни за някой от месеците, включени в процесния период.
Представени са покана за доброволно
заплащане от 08.03.2018 г. на сумата от 412, 28 лв. – начислени задължения за
периода до 12.01.2018 г. и покана за доброволно заплащане от 08.11.2017 г. на
сумата от 334, 43 лв. – начислени задължения за периода до 15.09.2017 г., които
са получени от ответната страна, положила подпис върху последните. Издадена е и
заповед № 8601/25.03.2018 г. за
прекъсване на водозахранването и каналното отклонение, поради наличието на непогасени
задължения, която не е изпълнена, тъй като не е осигурен достъп до имота.
В производството по делото са изслушани
показанията на свидетелката Е. К. Т., която изяснява, че полага труд при
ищцовото дружество на длъжността „***“. Свидетелства, че е отчитала обекта в
гр. П, ул. *** от средата на 2017 г. до месеца март – април 2018 г. През този
период отчетът бил извършван по показанията на водомера. Свидетелства, че в
жилището е имало един водомер, като не си спомня да са начислявали количества
потребена вода по реда на Тарифата. Сочи, че редовно е осигуряван достъп за
отчитане на водомера в апартамента. В периода, в който отчитала водомера
жилището се обитавало от три лица – ответната страна и нейните две лица.
посочва, че при снемане на данните от водомера в карнетния лист е полагала подпис
ответната страна, като имало случаи, в които достъпът се осигурявал от нейните
деца, които в този период били непълнолетни и не полагали подписа си, въпреки,
че имотът се отчитал.
Съдът цени показанията на тази свидетелка
на основание чл. 172 ГПК и приема за достоверни и житейски логични, неповлияни
от изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. Те са
последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства.
Съдът намира, че в производството по делото
е установено, че до обекта, собственост на ответника е доставено и потребено
количеството питейна вода, за което са издадени фактури от ищцовото дружество.
Това обстоятелство се установява от приложените по делото карнетни листове,
които съдържат подпис от страна на ответника срещу част от датите на отразените
посещения, както и от показанията на свидетелката Т., която е отчитала
потребеното количество питейна вода в имота. От показанията на този свидетел се
установява, че причината за липса на положен подпис на част от полетата е не
липсата на действително отчитане на показанията на измервателното устройство, а
поради осигуряване на достъп до обекта от членове на семейството, които са
непълнолетни. Следователно установява се причината за липса на подпис, поради
което следва да се приеме, че в производството по делото е установено реално
доставено количество питейна вода, чиято цена се претендира в производството, в
който смисъл съдът не възприема възраженията на ответника, релевирани в
отговора на исковата молба.
От изслушаната в производството по делото
съдебно-счетоводна експертиза, осъществила проверка в счетоводството на
ищцовото дружество, се установява, че в последното е открита счетоводна партида
на клиент Н.И.В.. Вещото лице е установило от ответната страна е постъпила
сумата от 100 лв. на 30.04.2018 г., като са останали непогасени задължения за
процесния период за сумата от 422, 02 лв. Вещото лице е посочило, че за
задълженията на потребителя са издадени фактури, намерили счетоводно отражение
в счетоводството на дружеството. Посоченото по карнетните листове количество
вода било изчислено съобразно действащите цени за битови потребители за
процесния период. Вещото лице е установило размерът на законната лихва за
забава за сумата от 67, 39 лв.
Следователно и като съобрази събраните по
делото доказателства, съдът намира исковата претенция за заплащане на цената на
доставените водоснабдителни и канализационни услуги за сумата от 422, 02 лв. за
изцяло основателна.
Тъй като ищецът не е изпълнил точно в
темпорално отношения задължението си за заплащане на цената на доставените и
потребени услуги, последният е изпаднал в забава, като на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД дължи обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната
лихва. В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да
заплащат ползваните услуги в 30-дневен срок от датата на фактурирането им, при
неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на В и К оператора. Вещото лице, при съобразяване на датата на
настъпване на падежа и изпадането на длъжника в забава за заплащане на задължението
по всяка една фактура е установило, че за процесния период от 31.12.2015 г. до
30.06.2019 г. законната лихва е в размер на сумата от 41, 95 лв., поради което
и искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
При този изход на правния спор в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно
производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч. гр. д. №
12483/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII граждански състав – арг.
т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство
ищецът е доказал сторени разноски в размер на 75 лв. В исковото производство
ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 25 лв., депозит за
особен представител на ищеца за сумата от 200 лв., депозит за вещо лице в размер на 120 лв. и за
призоваване на свидетел от 15 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа
и правна сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение,
определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв.
Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото
производство е 460 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД по отношение на Н.И.В., ЕГН**********, с адрес ***, че
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, е носител на паричните
притезания, за които е издадена Заповед за изпълнение № 7163/01.08.2019 г.,
издадена по ч. гр. д. № 12483/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII
граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена
питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 09.10.2015 г. до
12.09.2018 г. в размер на сумата от 422, 04 лв. за обект, находящ се в
гр. П, ул. ***, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху
главното парично задължение за периода от 31.12.2015 г. до 30.06.2019 г. в
размер на сумата от 67, 39 лв., ведно със законната мораторна лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 29.07.2019 г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Н.И.В. да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв. – разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 12483/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
XXII граждански състав и сумата от 460 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 17979/2019 г. на
Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК