№ 3055
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Д. П.,
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110113807
по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ...... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответницата Е. В. К., в качеството на вещен ползвател, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се в ......, като тя не е изпълнила насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно
приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на срока, за
който се отнася, което ответницата не е сторила, поради което претендира сумите, както
следва: 979,08 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. до
30.04.2019 г.; 142,41 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 01.12.2017 г. до 07.10.2020 г.; 32,00 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., както и
6,10 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 07.10.2020 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.10.2020 г. до
окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 50796/2020 г. по описа на СРС, 79
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.11.2020 г. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Е. В. К., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6
1
ГПК особен представител – адв. О. Н., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете. Навежда довод за изтекла погасителна давност. Оспорва доставянето на
твърдяното количество топлинна енергия в посочения размер. Оспорва качеството на
услугата, тъй като температурата на топлинната енергия е била по-ниска от изискуемата,
което счита за нарушение на ЗЕ и общите условия на ищеца. С тези съображения отправя
искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Следователно, тази законова уредба свързва качеството потребител с правото на собственост
или учредено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с
реалното ползване на съответния вид енергия. Този извод се налага от изричното
разграничаване на хипотезата на учредено вещно право на ползване в законовата дефиниция
и определянето на титуляра на същото като потребител на доставяната в имота топлинна
енергия. Възприетото в специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на
задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова
тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Ето защо, когато за един имот има и
учредено вещно право на ползване, потребител на топлинна енергия не е голият собственик
на имота, а титулярът на вещното право, който го упражнява. В случая, от представения в
заверен препис нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29, том I, рег. №
373, нот. дело № 28/2009 г./л. 17-18 от делото/, който съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно собствеността върху посочения
в него имот, се установява, че на 27.02.2009 г. ответницата Е. В. К. е прехвърлила в полза на
трети за спора лица - Т..... правото на собственост върху процесния апартамент № 4, .....
заедно със зимнично помещение № 9 и 1,117 % идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху земята, като си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване върху него. Също така видно от представената декларация /л. 23 от делото/ К. се е
отказала от запазеното в нейна полза вещно право на ползване, като данните, удостоверени
справката от Служба по вписванията по партидата й /л. 135 от делото/, свидетелстват, че
отказът от това ограничено вещно право е вписан на 02.08.2019 г., т. е. след исковия период,
което означава, че в периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2019 г. тя все още е била негов
носител, поради което именно К. се явява задължено лице за заплащане на разходите във
връзка с ползването на топлоснабдения имот, а не т. н. „голи собственици“. Ето защо, с
2
оглед действащата нормативна уредба в областта на енергетиката тя се явява потребител,
респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на имота, за който се
отнасят исковите претенции за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово
разпределение.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което съдът намира,
че същата ги е приела, като изрично изявление за това от нейна страна не е необходимо. Ето
защо, с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била
вещен ползвател на процесния апартамент № 4 съдът прави извод, че между нея и ищеца е
възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно
представените изравнителни сметки и протоколи за отчет /л. 115-123 от делото/, а и с оглед
изложеното в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, в
рамките на исковия период услугата по извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода в сградата етажна собственост, находяща се на адрес: ....., е извършвана от
третото неучастващо по делото лице - ......
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ....., е измервана
чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на
всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През
процесния период в имота на ответницата са начислявани суми за отопление, битово гореща
вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се
крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна
уредба. Така, сумите за отопление на имота са начислявани въз основа на редовно
извършени отчети на 1 брой радиатор и 1 брой щранг – лира в банята, сумите за битово
гореща вода са начислявани въз основа на показанията на 1 брой редовно отчетен водомер, а
тези за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация – на база посоченото в т. 6.1.1. от
Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота – 164 куб.
3
м. и на етажната собственост – 7 921 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово
разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с
нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално
доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от
ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за
метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общите
топломери в абонатната станция са преминали изискуемите метрологични проверки в
съответствие с изискванията на ДАМТН. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния
период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда –
етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/
на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни
вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2/ на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Ето защо, при определяне на стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните
сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално
доставеното до имота на ответницата количество топлинна енергия за периода от 01.07.2016
г. до 30.04.2019 г. възлиза на 1 327,31 лв., представляваща разлика между прогнозно
начислените суми по фактури /1 405,85 лв./ и сумите за възстановяване на абоната по
изравнителните сметки /78,54 лв./, като посочената стойност е без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. От страна на ответницата не са
ангажирани никакви доказателства във връзка със заявеното от нея възражение относно
качеството на предоставяната услуга, поради което същото е неоснователно.
Следователно, при така установените количества топлинна енергия, доставени в
процесната сграда - етажна собственост, правилното начисляване на топлинната енергия за
имота и заключението по съдебно-техническата експертиза, че дяловото разпределение е
правилно извършено, ищецът е доказал количеството на доставената топлинна енергия,
стойността на която се определя съобразно установените от ДКЕВР цени.
По делото не се твърди, а и не се доказва плащане на процесните суми, поради което
следва да се даде отговор на въпроса какво е количеството потребена топлинна енергия, за
което се дължи заплащане на цена от ответницата, като в тази връзка следва да бъде
разгледано своевременно релевираното от нея с отговора на исковата молба възражение за
погасяване на вземанията по давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на
20.10.2020 г., като за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7
дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва не след и на 20.10.2017 г., а след и
на 13.08.2017 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за цена
на топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2019 г., като съгласно чл. 33, ал. 1
от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в
4
сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са
платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Следователно,
действително е налице изтекла погасителна давност на вземанията за периода от 01.07.2016
г. до 30.05.2017 г., тъй като най-късното месечно задължение – това за м. май 2017 г. е
станало изискуемо на 15.07.2017 г., т. е. преди 13.08.2017 г., поради което то, както и
предхождащите го месечни задължения, включени в рамките на исковия период, са
обхванати от изтекла погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството,
че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна
консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, позовавайки се на обща
фактура, издадена едва на 31.07.2017 г., и чрез включването им в тази фактура е
незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения
за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не
са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно
от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а
не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка
не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях. В случая, съдът приема, че крайният
размер на главното задължение за цена на топлинна енергия на ответницата следва да бъде
определено въз основа приетия от съдебно-техническата експертиза такъв от 1 327,31 лв.,
отразяващ реално доставената и потребена такава в рамките на исковия период. От тази
сума следва да се приспаднат сумите, които са погасени по давност за периода от 01.07.2016
г. до 30.05.2017 г., които предвид данните по таблици № 5 и № 6 от заключението,
отразяващи фактурираното количество топлинна енергия за процесния период и годишното
изравнение след края на отчетния такъв, възлизат на 518,05 лв. Така след извършено
преизчисляване по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че размерът на месечните задължения
за цена на топлинна енергия за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2019 г., които съдът прие,
че не са обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза на 809,26 лв. /1 327,31 лв. –
518,05 лв./, до който размер предявеният главен иск за цена на топлинна енергия се явява
основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 979,08 лв., или за размера от 169,82 лв., и за периода от 01.07.2016 г. до 30.05.2017
г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната от ......услуга за дялово разпределение за
периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., чиято стойност не се спори, че се равнява на
посочения от ищеца размер от 32,00 лв. Това е така, тъй като съгласно чл. 22 от Общите
условия на ищеца дяловото разпределение на топлинната енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата – етажна собственост, се
5
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване на изискванията на тази
наредба и приложението към нея. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност
следва да се отбележи, че задължението за цена на услуга за дялово разпределение се
претендира от ищеца едва от 01.09.2017 г., поради което то не е обхванато от изтекла
погасителна давност.
Ето защо, предявеният главен иск за цена на услуга за дялово разпределение за сумата
от 32,00 лв., начислена за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., се явява основателен и
следва да се уважи изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 20.10.2020 г. до окончателното плащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответницата в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
01.06.2017 г. до 30.04.2019 г., за които съдът прие, че не са обхванати от изтекла
погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други
действия от страна на ищеца /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
11883/2019 г./. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че размерът на лихвата за
забава върху главното задължение за цена на топлинна енергия за периода от 01.06.2017 г.
до 30.04.2019 г., попадащ в обхвата на общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от
100,61 лв., начислена за претендирания период от 01.12.2017 г. до 07.10.2020 г., до който
размер предявеният акцесорен иск се явява основателен и следва да се уважи, като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 142,41 лв., или за размера от 41,80 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 20.10.2020 г. и
касаеща процесния период, поради което в тази част акцесорната претенция за за лихва за
забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за сумата от 6,10 лв.,
начислена за периода от 31.10.2017 г. до 07.10.2020 г., се явява неоснователна и следва да се
отхвърли изцяло.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец следва да се присъдят направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 50796/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 60,91 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и
на 601,06 лв. – платена държавна такса, депозит за особен представител на ответницата,
депозит за СТЕ, платена държавна такса за издаване на 1 брой съдебно удостоверение, както
и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското
възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8
6
ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ /по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство/ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ /по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство/, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалните му
представители, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата не следва да се присъждат разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, с оглед липсата на изрично искане в този смисъл, а и на
доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ......, ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: ..... срещу Е. В. К., ЕГН **********, с адрес: ....., ет. 2, ап. 4,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. В. К. дължи на ...... сумата от
809,26 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот,
находящ се в ......, за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата от 32,00 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 20.10.2020 г. до окончателното им заплащане, както и сумата
от 100,61 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 01.12.2017 г. до 07.10.2020 г., за които суми по ч. гр. дело №
50796/2020 г., по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение чл. 410 ГПК от
02.11.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 809,26 лв. до пълния предявен размер от 979,08 лв., или за размера от 169,82 лв., и
за периода от 01.07.2016 г. до 30.05.2017 г.; иска за лихва за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 100,61 лв. до пълния
предявен размер от 142,41 лв., или за размера от 41,80 лв., както и иска за лихва за забава
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 6,10 лв. за
периода от 31.10.2017 г. до 07.10.2020 г.
ОСЪЖДА Е. В. К., ЕГН **********, с адрес: ....., ет. 2, ап. 4 да заплати на ......, ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 60,91
лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 50796/2020 г. по описа на
СРС, 79 състав, както и сумата от 601,06 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7