Решение по дело №367/2018 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 3
Дата: 11 януари 2019 г. (в сила от 5 февруари 2019 г.)
Съдия: Стойка Георгиева Манолова Стойкова
Дело: 20184410200367
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 11.01. 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Левски, в съдебно заседание на eдинадесети декември две хиляди и осемнадесета  година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_367_ по описа на съда за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

                                           

            Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          Образувано е по жалба от „***" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С********, ЕИК *****, представлявано от И. А. К., против наказателно постановление №129/13.07.2018г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Плевен, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2400 лв. на основание чл.144, ал.2 от Закона за защита на растенията, за нарушение на чл. 112 от ЗЗР.

С жалбата са изложени съображения за нарушение на материалниа и процесуалния закони и съдопроизводствените правила, които го опорочават. Оспорва констатациите отразени в наказателното постановление и АУАН, като твърди, че същите са крайно неясни и абстрактни и не отговарят действителното положение. Иска се НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

            Ответната страна по жалбата – Областна дирекция по безопасност на храните – Плевен чрез процесуалния си представител оспорва същата като неоснователна.

Излага подробни съображения, че от представените по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин е доказано констатираното от контролните органи нарушение.

Моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Същата е депозирана в срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

Установява се от събраните по делото доказателства, че на 02.07.2018г. против жалбоподателя е съставен АУАН затова, чe на 30.04.2018г. при проверка на обект поле с рапица масив №*** с площ 314,13 дка в землището на с. С. е извършено третиране с продукт за растителна с наземна техника, което било установено по данни на жалбоподателите и от полученото в кметство с. С. уведомително писмо от ***. При извършената справка в ОбСЗ било уточнено, че масиви 155 и 156 граничат със землището на  Б., и се стопанисвали от същата фирма. По сведение на пчеларите – жалбоподатели те не са били уведомени за третирането на полето с рапица. Третирането на полето с рапица е било извършено в периода от 21:00 – 6:00 ч., т.е. в тъмната част от денонощието. След анализа на взетата проба било установено, че смъртността на пчелите не е свързана с третирането на рапицата. АНО е констатирал обаче, че жалбоподателят е нарушил нормативните изисквания, като не е уведомил за третирането регистрираните пчелари в с. С. и с. Б.

В показанията си свидетелят Б. сочи, че са посетили блока в с. С., където се намирал блокът с рапица. От извършената проверка било установено, че уведомителни писма до пчеларите били пуснати в с. С. Пробите показали, че препаратът, който е използван е бил правилно употребен. Проблемът идвал от там, че не са били уведомени пчеларите и кметството на с. Б., тъй като блокът граничел с блок на съседното село Б. Свидетелят не можа да уточни точната дата, на която е извършено нарушението.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административнонаказващият орган издал обжалваното наказателното постановление, с което наложил на основание чл.144, ал.2 от ЗЗР  на „***“ ЕООД имуществена санкция в размер на 2400 лв. за нарушаване на чл.112 от ЗЗР от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите И.Р.Б., Д.П.М. и Ю.З.Т., както и писмени доказателства - НП№129/13.07.2018г., АУАН №0000015/02.07.2018г., констативен протокол, приложената жалба, заключение към констативен протокол №1/15.05.2018г., констативен протокол №1/30.04.2018г., протокол за вземане на проби от растения и растителни продукти , протокол от изпитване от 03.05.2018 г. и др. писмени доказателства, които бяха кредитирани, като неоспорени от страните.

Свидетелите дават логични, последователни, вътрешно непротиворечиви показания за непосредствените възприятия по време на изпълнение на служебните си задължения, които съответстват на събраните по делото писмени доказателства, непротиворечиви са - вътрешно и помежду си, взаимно се допълват и са в съответствие с писмените доказателства по делото.

Поради изложените съображения съдът ги кредитира като достоверни.

Съдът констатира, че обжалваното наказателно постановление, както и АУАН не съдържат конкретна дата на извършване на нарушението, а е посочена дата на извършената проверка. Съгласно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В издаденото наказателно постановление  липсва дата на извършеното нарушение. АНО е посочил освен датата на издаване на НП, още датата на извършване на проверка от контролните органи на ОДБХ -Плевен, но не е посочена конкретната дата, на която дружеството е извършило административното нарушение, за което е санкционирано.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП следва да съдържа законово определен минимален обем информация, посочени в чл. 57 от ЗАНН, вкл. и датата на извършване на нарушението.

Изискването за посочване на дата е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като само с посочване на точна дата може да се прецени приложимостта на чл. 34 от ЗАНН, която установява сроковете, в които може да се състави АУАН и тяхното начало се определя спрямо откриването на нарушителя и извършването на нарушението, като в нея са определени и сроковете за издаване на наказателното постановление. Тези срокове са преклузивни, и изтичането им е абсолютна пречка да се образува административнонаказателно производство, респ. абсолютно основание да се прекрати вече образуваното такова. С тяхното изтичане се погасява правото на субектите, оправомощени от закона, да осъществяват наказателно преследване.

Съдът намира, че дори формално да е налице нарушение по чл. 112, от ЗЗР, то същото представлява маловажен случай.

Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС, преценката на административно наказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

В административнонаказателното производство преценката относно наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН следва да се извърши от наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините, довели до извършването му, причинени ли са също така вреди от нарушението и други смекчаващи отговорността обстоятелства.

Нарушението е извършено за първи път, като няма данни жалбоподателят да е бил санкциониран за други нарушения на Закона за защита на растенията.

В случая липсват настъпили вредни последици. Установено е, че са изпратени уведомителни писма до кметство С., както и че инсектицидът е употребен съобразно регистрацията си и смъртността на пчелите не е свързана с третирането на рапицата.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че случаят е маловажен, тъй като поради своята малозначителност нарушението има изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Липсва преценка от наказващия орган за наличие или липса на маловажен случай.

Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършеното административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма е въпрос само на законосъобразност.

Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

По изложените съображения съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

 

Предвид изложеното, съдът

 

                                                                  РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №129/13.07.2018г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Плевен, с което на от „***" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.*****, ЕИК *****, представлявано от И. А. К., е наложена на основание чл.144, ал.2 от Закона за защита на растенията имуществена санкция в размер на две хиляди и четиристотин лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                                                                    СЪДИЯ: