№ 5066
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20201110144681 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена на 17.09.2020г., от С. СТ. К.,
ЕГН:********** действащ чрез законния си представител СТ. СР. К., ЕГН: **********
срещу Д. ПЛ. Л., ЕГН:**********. Предявени са обективно и субективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК, и акцесорна
искова претенция по чл. 146, ал. 1 СК.
Твърди се, че ответницата е майка на ищеца. Родителите на Салих са разделени. Излагат се
доводи, че ищецът има нужда от месечна издръжка, както и че майка й не заплаща такава.
Детето живее заедно със своя баща, който поема цялата издръжка за детето. Посочва се, че
детето живее в гр. Бурса и учи в частно училище. Бащата води детето при роднините по
майчина линия в Република България, но майката е дезинтересирана.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплаща месечна
издръжка по 250 лв., считано от 17.09.2019г. ведно със законната лихва, считано от деня на
забавата до окончателното й заплащане.
В преклузивния едномесечен срок ответникът оспорва исковете. Твърди, че няма
възможност да заплаща издръжка в претендирания размер. Има друго дете, за което се
грижи и е безработна. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
1
Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, ищецът е син на
ответницата(л. 6 от делото).
По делото не се спори, че Д.Л. има и друго ненавършило пълнолетие дете.
От представен превод на решение на Семеен съд в Инегьол се установява, че родителските
права върху детето С.К. са предоставени на бащата.
От справка от НАП се установява, че майката на ищеца реализира доход е безработна.
От трудов договор, представен от бащата на ищеца се установява, че същият реализира
месечен доход в размер на 780 паунда.
По делото са представени копия на медицински епикризи, от които е видно, че майката на
Салих е била хоспитализирана в болница с диагноза паническо разстройство.
За процесния период не са представени доказателства, че майката е била в невъзможност да
полага труд. Последната хоспитализация е била през 2017г.
Съобразно предвиденото в т. 2 от ППВС 5/16.11.70 г. и ППВС 5/31.11.81 г. родителите
дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, респективно общата сума за
издръжка на всяко дете, се определя между двамата родители.
Съгласно т.7 ППВС 5/16.11.70 г. двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като
се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
При определяне размера на издръжката на ищеца, съдът държи сметка за условията на
техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от
значение за случая, а нуждите винаги са конкретни./виж. Решение № 9 от 29.05.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г. о., ГК/.
В конкретната фактическа обстановка се установи, че детето се отглежда от бащата, който
полага преимуществено грижи за него и издръжката му.
Предвид гореизложеното, СРС намира, че издръжката, която е в състояние да осигури
нормални условия на развитие на детето, съобразено с доходите на родителите, е в размер
на 300 лв.
Родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, респективно общата
сума за издръжка на всяко дете се определя между двамата родители. /В този смисъл
Решение № 131 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6927/2014 г., III
ГО/.
При това положение съдът приема, като съобразява факта, че бащата полага основни грижи
за детето/виж т.7 ППВС 5/16.11.70г./ и като взе предвид нуждите на ищеца съобразно
възрастта му и доходите на неговия баща майка, и като съобрази, че ответницата е в
трудоспособна възраст и същата може да реализира доход, приема че ответникът следва да
заплаща на месечна издръжка в размер от 200лева. При определяне размера на издръжката
съдът държи сметка, че майката има задължение за издръжка и към друго дете. Размерът от
2
200 лв. е близък до минималния, определен от закона, който към настоящия момент е в
размер на 162,50 лв.
Следва да се има предвид и че ответникът не участва в грижите за детето каквото участие
има неговият баща. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи,
че майката не е заплащала дължимата по закон издръжка за минал период.
По изложените съображения предявените от С. СТ. К., ЕГН:**********, действащ чрез
законния си представител СТ. СР. К., ЕГН: ********** срещу Д. ПЛ. Л., ЕГН:**********,
исковете с правно основание чл. 149 СК и чл.134, ал.2 СК са основателни за сумата от 200
лв., считано от 17.09.2019г. ведно законова лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане, като исковете следва да се отхвърлят за горницата над 200 лв.
до пълния предявен размер от 250 лв.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е
следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения
относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и
задължение) да се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъждане на
издръжка на детето.
Относно направените разноски по делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи държавна
такса за определената издръжка /по исковете по чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК/на основание
чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс (ТДТССГПК) в размер на 384 лева, платими по сметка на Софийския
районен съд.
Искане за присъждане на разноски е направено от ответната страна, която претендира
заплатен адвокатски хонорар в размер на 450 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал. 3 ГПК, на ответната страна се дължат разноски
съобразно отхвърлената част. Ето защо ищецът дължи на ответницата сумата от 90 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК и чл. 143, ал. СК Д. ПЛ. Л., ЕГН:********** да заплаща
С. СТ. К., ЕГН:**********, действащ чрез законния си представител СТ. СР. К., ЕГН:
********** месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 17.09.2019г. ведно законова
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като исковете следва
да се отхвърлят за горницата над 200 лв. до пълния предявен размер от 250 лв. ведно със
3
законната лихва на основание чл. 146, ал. 1 СК върху всяка просрочена сума до
окончателното й изплащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в
частта за присъдената в полза на С. СТ. К., ЕГН:********** издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Д. ПЛ. Л., ЕГН:********** да заплати по сметка
на Софийския районен съд, държавна такса в размер на 384лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. ГПК, С. СТ. К., ЕГН:**********, действащ чрез
законния си представител СТ. СР. К., ЕГН: ********** да заплати Д. ПЛ. Л.,
ЕГН:********** сумата от 90 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от 28.12.2021г.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4