№ 1386
гр. Велико Търново, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20244110103603 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД.
Ищецът М. Н. С. чрез упълномощения си процесуален представител твърди в
исковата си молба, че дарила на ответника 1/3 ид.ч. от описания имот в посочения в
исковата молба нотариален акт. Въпреки, че се нуждаела от издръжка, ответникът й отказвал
да дава такава. Предявява иск за отмяна на дарение на недвижим имот, извършено с
нотариален акт за дарение № *** от **.**.**** г. на нотариус Д.Д. с район на действие PC
Велико Търново от дарителя М. Н. С., ЕГН **********, на дарен К. П. П. EГH **********,
на 1/3 идеaлна част от недвижим имoт - Поземлен имот 38 в строителен квартал 30 по плана
на с. *** одобрен със заповед 41,293 от 1929 г., представляващ самостоятелно дворно място
с площ 850 кв. метра, заедно с построената в имота жилищна сграда и навес, с приложена
улична регулация и неуредени отношения с имоти ПИ37 и ПИ З6, за който е образуван УПИ
VII-38, кв. 30 при граници: улица, УПИ VIII-39, УПИ IX-40, ПИ 36 и ПИ 37, поради отказ на
дарения да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Претендира разноските по
делото
Ответникът К. П. П. чрез особения му представител оспорва предявения иск. Счита,
че предявения иск бил погасен по давност. Оспорва изложените от ищцата твърдения в
исковата молба Моли съда да отхвърли иска.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено следното:
С договор за дарение на недвижим имот, оформен с нотариален акт № *** от
**.**.**** г. на нотариус Д.Д. с район на действие PC Велико Търново, дарителя М. Н. С.,
1
ЕГН **********, е дарила на дарения К. П. П. EГH **********, на 1/3 идеaлна част от
недвижим имoт - Поземлен имот 38 в строителен квартал 30 по плана на с. *** одобрен със
заповеди №№ 41,293 от 1929 г., представляващ самостоятелно дворно място с площ 850 кв.
метра, заедно с построената в имота жилищна сграда и навес, с приложена улична регулация
и неуредени отношения с имоти ПИ37 и ПИ З6, за който е образуван УПИ VII-38, кв. 30 при
граници: улица, УПИ VIII-39, УПИ IX-40, ПИ 36 и ПИ 37.
По делото е разпитана свидетелката Г.П. – дъщеря на ищцата. Свидетелката посочва,
че майка й дарила 1/3 от имота на ответника, а другата 2/3 от имота на другата си дъщеря –
Е.С.. Ответникът и сестра й работели в Англия и живеели на семейни начала до юли 2025г.
Посочва, че майка й очаквала финансова помощ от ответника, тъй като се нуждаела от
такава. Ищцата живеела под наем при нея, получавала 850 лв. пенсия, като нуждите й от
средства реално били от 1000-1200 лв. месечно. Помощ получавана от дъщерите си. Ищцата,
която е на 91 години страдала от високо кръвно налягане и диабет, и свидетелката П.
физически се грижела за нея, предвид напредвалата й възраст.
От друга страна, ответникът е на 45 годишна възраст, работи и живее в Англия. Не се
събраха доказателства за доходите му. Според свидетелката П. от юли 2025г. ответникът
вече не живеел със сестра й и така нямал и „морални задължения“ към майка им.
По делото не се ангажираха доказателства за това ищцата да е искала парична
издръжка от ответника преди предявяването на исковата молба. Свидетелката П. е
присъствала на такъв разговор, в който ищцата е молила ответника да й помогне финансово,
който разговор е бил миналата Коледа. Исковата молба е предявена на 19.11.2024г. и в нея се
съдържа изрично искане към ответника за парична издръжка на ищцата.
Предявен е иск по чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД, чиято основателност предполага
доказване на обстоятелствата, че дарителката е изпаднала в трайна нужда от средства за
нормално съществуване, и е поискала от надарения да й осигури такива и той да е отказал.
С оглед установените по делото факти, първата предвидена в законовата разпоредба
предпоставка за отмяна на дарението в случая е налице. Въпреки факта, че ищцата има
осигурено жилище – макар и да живее под наем, ползвано заедно с дъщеря й, е очевидно, че
средствата й от пенсия в размер на 850 лева са недостатъчни, при положение, че след
предявяване на исковата молба, когато е отправено искането за издръжка, за нормално
съществуване са й необходими средномесечно по 1000-1200 лева. Този извод се подкрепя
както от показанията на св.П., която се грижи фактически за майка си, която е на 91 години,
така и според данните в официалния сайт на МТСП, където линията на бедност през 2025г. е
638 лв. - https://www.mlsp.government.bg/novata-liniya-na-bednost-shche-uvelichi-s-21-
finansovata-podkrepa-za-700-000-khora-s-uvrezhdaniya. Явно е, че размера на пенсията на
ищцата е малко над тази установена от Министерския съвет линия на бедност в България и
недостатъчна за нормалното й съществуване.
Когато поканата към надарения да дава издръжка на дарителя е отправена с
предявяване на иска по чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД, задължението на надарения възниква от
момента на получаването й. Без значение е даваната финансова издръжка и помощ на
2
ищцата от дъщерите й. За настоящия спор е от значение това, че, когато с исковата молба
ищцата е поискала парична издръжка от ответника, след това да се установи, че той е в
нужда, защото средствата му не са достатъчни сам да може да си осигури нормално
съществуване. В случая липсват доказателства за твърденията и възраженията на ответника
за това, че не може да дава издръжка на ищцата, защото не разполага с достатъчно средства
за собствената си издръжка. Възраженията на ответника, че искът е погасен по давност също
са неоснователни, предвид данните по делото и отправената с исковата молба покана от
ищцата за заплащане на издръжка от ответника.
От изложеното следва, че са налице всички предпоставки по чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД
за отмяна на извършеното от ищцата в полза на ответника дарение и предявеният иск, като
основателен следва да бъде уважен.
Според изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата разноските по делото в размер на 350 лв., съобразно
приложения за това списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дарението, извършено с нотариален акт за дарение № *** от **.**.**** г.
на нотариус Д.Д. с район на действие PC Велико Търново от дарителя М. Н. С., ЕГН
**********, на дарен - К. П. П. EГH **********, на 1/3 идеaлна част от недвижим имoт -
Поземлен имот 38 в строителен квартал 30 по плана на с. *** одобрен със заповеди №№
41,293 от 1929 г., представляващ самостоятелно дворно място с площ 850 кв. метра, заедно с
построената в имота жилищна сграда и навес, с приложена улична регулация и неуредени
отношения с имоти ПИ37 и ПИ З6, за който е образуван УПИ VII-38, кв. 30 при граници:
улица, УПИ VIII-39, УПИ IX-40, ПИ 36 и ПИ 37, поради отказ на дарения да даде на
дарителя издръжка, от която той се нуждае, по предявения иск на основание чл.227, ал.1,
б.“в“ от ЗЗД от М. Н. С., ЕГН ********** с адрес гр.***, пл.***“ №15, против К. П. П. EГH
********** от гр.***, бул. „***“ № ***.
ОСЪЖДА К. П. П. EГH ********** от гр.***, бул. „***“ № ***, да заплати на М. Н.
С., ЕГН ********** с адрес гр.***, пл.***“ №15, сумата 350 лв. /триста и петдесет лева/
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3