№ 885
гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Таня Ст. Г.ева
в присъствието на прокурора Г. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251100605188 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 13.05.2025г. по НОХД № 15133/2021г., СРС, НО, 16-ти състав е признал
подсъдимата Р. Е. А. за виновна в това, че на 09.09.2021г. в гр.София, бул. „България“ 53, с
цел да набави за себе си имотна облага е възбудила у Е.И.К. заблуждение, че е собственик на
апартамент, находящ се в гр.София, бул. „********,ателие С 73 , който отдава под наем и с
това причинила на Е.И.К. имотна вреда в размер на 1000 /хиляда/ лв., престъпление по чл.
209,ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл. 209, ал. 1 от НК във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК и е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година.С присъдата съдът на осн.
чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода с
изпитателен срок от три години.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от защитника на
подс. А. – адв.-Г., като се сочи , че постановеният съдебен акт от СРС е неправилен и
незаконосъобразен. Твърди се, че фактическата обстановка не се подкрепя от
доказателствата по делото и е налице несъставомерност на инкриминираното деяние от
обективна и субективна страна. В допълнението се акцентира върху повърхностния,
незадълбочен и необективен доказателствен анализ, граничещ с липса на такъв. Изразява се
становище, че е нарушен принципа за разкриване на обективната истина, включително не са
обсъдени доводите на защитата за опорочаване на проведеното разпознаване, за
недоказаност на обвинението и липсата на преки доказателства относно инкриминираните
дати от СРП. Изложени са аргументи за липсата на убедително изясняване на съществени
елементи от състава на престъплението, като се сочи че то е довело до погрешно заключение
у първоинстанционния съд за авторството на престъплението. Прави се искане да се отмени
постановената присъда и подсъдимата да бъде оправдана по внесеното обвинение,
алтернативно да се намали наложеното наказание.
В разпоредително заседание на 09.09.2025г.въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
1
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
Пред въззивният съд представителят на Софийска градска прокуратура счита , че
жалбата е неоснователна, а присъдата е правилна и законосъобразна и като такава следва да
бъде потвърдена.
Упълномощеният защитник на подс. Р. А.- адв. Г. излага идентични съображения,
като отново сочи, че постановеният съдебен акт е неправилен, че обвинителната теза не е
доказана по несъмнен начин, както и че са останали неизяснени съществени обстоятелства
относно елементите на състава на престъплението. Иска се отмяна на първоинстанционната
присъда и да се постанови нова, с която А. да бъде оправдана и алтернативно се иска
намаляване на наложеното наказание.
Подсъдимата Р. А. редовно уведомена се явява пред въззивната инстанция и в
даденото й право на последна дума от съда моли да бъде оправдана.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и в допълнението
към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие
с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са
следните:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана
страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички
достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: от показанията на
свидетелите Е.И.К., Д.В.К., С.Б.Б., М.С.Т., Б.Н.С., както и частично от показанията на
свидетелите С.З.В., Е.Я.К.и, Х.П.Ч., а също намиращите се по досъдебно производство
№1268/2021г. по опис на 04 РУ СДВР разпечатка от кореспонденция по приложение
„Месинджър“ - л. 37-52, протоколи за разпознаване на лица – л. 28 и л. 31, справка за
съдимост – л. 61, справка от служба по вписванията – л. 58, както и приобщените в хода на
съдебната фаза на наказателното производство два броя личностни характеристики, анекс
към договор за наем от 01.01.2022г., амбулаторен лист №000000001210 от 09.09.2021г.,
издаден от д-р Х.Ч., писмо от 07.05.2024г. от Зам.министъра на здравеопазването, първа
страница от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 14.03.2013г.
нотариус Литовска, писмо от 05.07.2024г. от Зам.министъра на здравеопазването, документи
превод от турски език, издадени от Университетска болница „Аджъбадем Маслак“,
потвърждение за хоспитализация от 03.09.2024г., извлечение от амбулаторна книга на д-р Ч.
за 09.09.2021г., извлечение от движение по сметка с титуляр подс. А., както и от писмените
доказателства и доказателствени средства по делото и другите писмени книжа, приобщени
на основание чл.283 от НПК.
Фактическата обстановка по делото се установява въз основа на посочените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и проведеното съдебно
следствие пред първата инстанция, като въз основа на горните доказателства, които са били
предмет на обследване и от районната инстанция, въззивният съд прие фактическа
обстановка, която е идентична с приетата от контролиращия съд, и която е следната:
Подсъдимата Р. Е. А. е родена на ********г. в гр.Девин, българка , български
гражданин , неосъждана , със средно специално образование , неомъжена , трудово е заета,
живее в гр.Благоевград, ул. „********,с ЕГН **********.
През 2013г. С.З.В. придобила собственост върху апартамент, намиращ се в гр.София
на адрес бул. „********, ателие С73. С оглед отсъствието си от страната и от гр.София
свидетелката В. възложила на братовчед си свидетеля Е.К. наглеждането на апартамента, на
когото за целта предоставила ключ от апартамента.
Със съгласието на свидетелката В. свидетелят К. няколко пъти предоставял ключа от
2
апартамента на подсъдимата А., която познавал отпреди, за да пренощува. Свидетелката В.
познавала роднини на подсъдимата А. от гр.Смолян и предоставяла по посочения начин
безвъзмездно ползването на апартамента на същата.
Подсъдимата А. била наясно, че към 2021г апартаментът не бил ползван от друго
лице, освен от нея и формирала решение да се възползва от това обстоятелство, като
предлага същия за отдаване под наем без знанието и съгласието на свидетелите В. и К.. В
изпълнение на тази своя цел подсъдимата А. отговорила на обява в интернет по
приложението „Фейсбук“, публикувана от свидетелката Е. К., че търси да наеме апартамент
в гр.София.
Подсъдимата А. провела кореспонденция със свидетелката К. посредством
приложението „Месинджър“ на „Фейсбук“, използвайки потребителско име „Значение няма“
и заявила, че предоставя под наем двустаен апартамент в гр.София на адрес бул. „България“
53. Под това име подсъдимата А. провела кореспонденция със свидетелката К., при която се
уговорили за оглед на апартамента, тъй като подсъдимата отказала да изпрати снимки на
същия.
Съгласно уговорката им, на 07.09.2021г. свидетелката К. и съпругът й свидетелят Д.К.
се срещнали с подсъдимата А. за оглед на имота. Последната ги завела в апартамента на
адрес бул. „********, ателие С73, собственост на свидетелката В., ключът от който се
намирал в нея и за който заявила, че е нейна собственост и го отдава под наем за наемна
цена от 500 лв. месечно. Подсъдимата А. не представила свой телефон за връзка, а заявила,
че ще поддържат контакт по приложението „Месинджър“.
Тъй като свидетелите К. харесали имота и не се усъмнили в твърденията на
подсъдимата А. относно това, че апартаментът бил нейна собственост и го отдавала под
наем за посочената от нея наемна цена, на следващия ден свидетелката К. писала на
подсъдимата по приложението „Месинджър“ на акаунт с име „Значение няма“, че искат да
наемат апартамента. Подсъдимата отново чрез въпросното приложение определила среща за
сключване на договора за наем на следващия ден 09.09.2021г. около 10:30 часа, като мястото
на срещата било уговорено в апартамента.
На 09.09.2021г. сутринта около уговорения час свидетелката К. отишла сама на
уговорения адрес пред входната врата на входа на сградата, където се помещавало
жилището, където се срещнала с подсъдимата А.. Последната предложила да влязат във
входа, тъй като трябвало да предаде уговорената сума. След като двете влезли във входа,
свидетелката К. предала на подсъдимата А. сумата от 1000 лв., представляваща наем за
жилището за един месец от 500 лв. и депозит в размерна 500 лв., съгласно постигнатата
между двете устна договореност. Тогава свидетелката К. поискала да подпишат договор за
наем на жилището, а подсъдимата А. заявила, че не го е разпечатала и ще трябва да отиде до
копирен център, за да стори това. За целта двете излезли от входа на сградата, като
свидетелката К. останала да чака подсъдимата А., а последната се отправила към близък
търговски обект. Скоро след това свидетелката К. получила съобщение от подсъдимата А.,
че не е успяла да разпечата договора, като продължава да търси място, където да стори това.
По-късно подсъдимата А. съобщила, че закъснява за работа, като заявила, че договорът ще
бъде подписан друг път.
Свидетелката К. си тръгнала, а през следващите дни няколко пъти писала на
подсъдимата А. по „Месинджър“ съобщения във връзка с въпросния договор и отдаването
под наем на имота. Първоначално подсъдимата заявила, че апартаментът няма да може да
бъде освободен до уговорената дата 15.09.2021г. за начало на ползването му от свидетелите
К., а за по-късна дата 01.10.2021г. След това подсъдимата А. заявила,че имотът няма да им
бъде отдаден под наем и ще задържи получената парична сума като обезщетение за
пропуснати ползи и като такса за извършения оглед. По това време подсъдимата А.
блокирала акаунтите, от които свидетелката К. се опитвала да се свърже и осъществи
комуникация с нея.
По това време свидетелят Д.К. посетил адреса, на който се намирал апартамента, в
опит да осъществи връзка с подсъдимата А., като пред входната му врата видял опаковки от
куриерски пратки, съдържащи имената на подсъдимата и телефонен номер, по който начин
свидетелката К. се снабдила с посочените лични данни на подсъдимата и телефонен номер.
3
След това на 18.09.2021г. свидетелката К. подала заявление до 04 РУ СДВР с оплакване за
случая, по повод на което е образувано досъдебното производство.
Въззивният съд преценява, че вътрешното убеждение на първоинстанционния
съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на
събрания по делото доказателствен материал, като споделя доводите и съображенията му,
отразени в мотивите към оспорваната негова присъда.
Показанията на свидетелите Е. К. и Д.К. , в качеството им на очевидци, са носители
на пряка доказателствена информация за времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние, за начина и съдържанието на осъществената между св. К. и
подсъдимата електронна комуникация и за конкретните действия на подсъдимата, чрез
които същата е предлагала отдаването на наем на имота, както и извършването на огледа на
имота в нейно присъствие на 07.09.2021г. и св. К. и заплащането на уговорената сума от
1000 лева на подс. А. на 09.09.2021г. Правилно районният съд е кредитирал изцяло тези
показания на свидетелите Е. К. и Д. К., дадени от тях в хода на съдебното следствие, като е
съобразил, от една страна, обстоятелството, че всеки от свидетелите е последователен в
позицията си и непротиворечиво излага твърденията си за възприетите лично от него
действия/поведение/ на подсъдимата, а от друга и обстоятелството, че тези твърдения на
посочените двама свидетели са в съответствие помежду си и дори взаимно се допълват.
От показанията на св. С. В. се установява, че тя е собственик на процесното жилище,
че познава много от роднините на подсъдимата, но не и самата нея, както и че е
предоставила ключа на апартамента на св. К., както и че е била наясно, че през 2021г.
подсъдимата е пребивавала в апартамента на приятелска основа без заплащане. В подкрепа
на изложеното от св. В. са и показанията на св. С.Б., от които се установява ,че св. В. е
позволила временно на подсъдимата да ползва апартамента от студентка , а именно подс.
А..Св. Б. посочва , че в инкриминираното време в апартамента се е извършвал ремонт, което
се потвърждава и от показанията на св.Г. К..Същият излага, че ремонтът е започнал на първи
септември и е продължил две седмици.
Показанията на горепосочените свидетели са в корелация с всички приобщени и
описани по - горе писмени доказателства. Същите са последователни, логични и
взаимосвързани. Не се установяват противоречия касателно основните факти, подлежащи на
доказване и не будят съмнение относно тяхната достоверност. От друга страна, по делото не
са налице каквито и да е доказателства, които да опровергават изложените обстоятелства от
свидетелите или да сочат желание за преекспониране и изопачаване на действително
настъпилите събития в реалността.
Настоящата инстанция напълно споделя извода на първоинстанционният съд относно
това, че св. Е. К. и св. Д.К. са разпознали подс. А. с извършеното от тях разпознаване, което
за разлика от защитата, настоящият състав намира че не е опорочено и е извършено по реда
и при условията на чл. 169 и следв. от НПК. В хода на досъдебно производство са били
разпитани поемните лица Б.Н. и М.Т., присъствали на извършеното разпознаване, които
свидетелстват възприетите от тях факти и обстоятелства по време на това действие на
разследването, съставянето на протокола и липсата на бележки, възражения и искания. В
този смисъл не може да се приеме за основателно възражението на защитата, че
извършеното разпознаване е било опорочено. Видно е, че е бил извършен преди
разпознаването разпит на свидетелите, който са посочил отличителните белези и са описали
момичето, на което са предали паричната сума, след което е разпознал същото, като са
посочили подсъдимата. Съпоставените лица са били със сходна външност, което се
установява и от приложения по делото албум.
Настоящата инстанция напълно споделя и изводите на контролираната такава по
отношение на направените от нея правни изводи относно представената на хартиен носител
като принтирани страници електронна комуникация предоставена от св. К..В тази връзка
следва да бъде отбелязано, че за да се ползва опреден обект като веществено доказателство,
по делото не е необходимо същият да е иззет с протокол за изземване, съставен по реда на
НПК, а протоколът за доброволно предаване не представлява процесуална форма,
предвидена в процесуалния закон и притежава значението на разписка за предадените с
протокола вещи . Непосочването на дата на разписката не представлява съществен порок на
същата, доколкото лицето, предало вещите потвърждава това обстоятелство и не възниква
4
съмнение за предаването им в хода на досъдебното производство. Поради това правилно
първоинстанционният съд е приел въпросните принтирани страници електронна
комуникация в качеството им на веществени доказателства, от които се доказва
електронната комуникация между въпросните профили. От същата с категоричност се
установява, че К. не са се познавали отпреди с подсъдимата, че е заплатена сочената от тях
парична сума, а подсъдимата е отказала връщането й ,както и че комуникацията между К. и
подсъдимата е била затруднена поради блокиране на профили от страна на подсъдимата.
Правилно районният съд е подходил критично към дадените от подсъдимата
обяснения, тъй като те неколкократно се опровергават в различните им части от
доказателства по делото. Доколкото същите имат двойствена природа, съдът дължи
преценка относно тяхната достоверност. Въззивната инстанция не намира за необходимо да
ревизира изводите на районният съд, че обясненията на А. не намират никаква
доказателствена опора, а напротив, явяват се противоречащи и изолирани от наличните по
делото доказателства, и като такива те представляват единствено защитна версия.
С оглед установените факти по делото, Софийският районен съд е достигнал до верен
и законосъобразен извод за реализирано от подсъдимата Р. А. престъпно поведение,
запълващо от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК
и то при конкретните фактически параметри, посочени в процесното обвинение.
С оглед събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие и приобщените
доказателства от досъдебно производство, съдът приема за безспорно доказано авторството
на визираното по - горе деяние, а именно реализираното активно поведение от страна на
подсъдимата.
От теоретична гледна точка, от обективна страна, за да е осъществен състава на
измама, по смисъла на чл. 209, ал. 1 от НК, е необходимо извършителят да е предприел
действия по въвеждане и/или поддържане на заблуждение у лицето, в чиято фактическа
власт се намира предмета на престъплението. В случая е осъществено изпълнителното
деяние въвеждане в заблуждение, като въздействието върху пострадалите се реализира по
измамлив начин, и като бъдат създадени и утвърдени формирани неверни представи относно
съществуването на определени факти и обстоятелства от обективната действителност,
свързани с основанията, въз основа на които се осъществява имуществено разпореждане.
Така създадената невярна представа у друго физическо лице го мотивира да извърши
действия, в резултат на които неговата или тази на трето лице - имуществена сфера
претърпява имуществена вреда. Измамата е резултатно престъпление, тъй като вследствие
на акта на имущественото разпореждане, пострадалият претърпява имотна вреда, а деецът
или трето лице получава облага. Адресатът на заблуждението следва да бъде насочен
умишлено от автора на деянието към осъществяване на правно значимо поведение, в
резултат на което да претърпи загуба. Деянието следва да е извършено умишлено и със
специална цел от субективна страна - деецът да набави имотна облага за себе си или за
другиго.
В случая от обективна страна - първоинстанционният съд е стигнал до верен извод,
че са налице признаците на измамата по чл. 209, ал. НК.
От обективна страна подсъдимата Р. А. на 09.09.2021г. възбудила у Е.И.К.
заблуждение, че е собственик на апартамент, находящ се в гр.София, бул. „********, ателие
С 73, който отдава под наем и с това причинила на Е.И.К. имотна вреда в размер на
1000/хиляда/ лв.
От обективна страна е налице и характерната особеност относно специфичната
причинно - следствена връзка между деянието и престъпния резултат. При такава
инкриминирана деятелност, престъпният резултат - имотната вреда настъпва, като пряко
следствие от акта на юридическо или фактическо разпореждане на пострадалото лице с
имущество, реализирано на база на създадена от дееца неправилна представа за определени
обективни факти. В конкретния казус, настъпилият престъпен резултат категорично се
намира в причинно - следствена връзка с осъщественото от подсъдимата инкриминирано
деяние - създаване на неправилната представа относно посочените обстоятелства.
От субективна страна правилно е прието в проверявания съдебен акт, че подсъдимата
е действала при форма на вината пряк умисъл. Същата е съзнавала обществено опасния
5
характер на действията си, предвиждала е техните обществено опасни последици и е
желаела тяхното настъпване.Подсъдимата е имала ясно съзнание, че е въвела в заблуждение
Е. К., като в резултат на това у нея са се създали и утвърдили погрешните представи чрез
комуникация в мобилното приложението Месинджър .Подсъдимата е предвиждала, че в
резултат на създадените неверни представи у свидетелите ще ги мотивира, за да осъществят
имуществени разпореждания с паричните си средства в полза на нея самата, като по този
начин ще набави за себе си имотна облага, която не й се следва като същата е имала
намерението да не изпълни устната договореност за отдаване под наем на апартамента,
което се доказва както от изложеното, така и от действията на подсъдимата по прекъсване
на комуникацията с пострадалата и укриване от същата.
Оплакванията касаещи приложението на привилегирования състав на чл. 209, ал. 3
от НК, уреждащ маловажен случай на измама, са неоснователни, тъй като не са налице
кумулативно изискуемите предпоставки.
Съгласно чл. 98 т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Според Решение №
139 от 20.09.2017 г. на ВКС по н. д. № 609/2017 г., III н. о., НК тази дефиниция изисква
комплексен подход и съобразяване на всички обстоятелства, характеризиращи даден казус.
Макар стойността на предмета на посегателство да има важно значение за квалифициране на
деянието като по-леко наказуемо престъпление против собствеността, тя съвсем не е
единственият релевантен фактор при преценката дали привилегированият състав е
приложим. От значение са всички останали смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и преди
всичко времето, мястото и начинът на извършване на деянието, използваните средства,
личността на пострадалия и на дееца. Ръководейки се от тези критерии, настоящият състав
намира, че първостепенният съд правилно е отказал приложението на чл. 209, ал. 3 от НК.
Съобразен е механизмът на извършване на деянието, взета под внимание е стойността на
вредата, правилно са посочени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Не може да бъде споделено изложеното от защитата на подсъдимата, че обществената
опасност на деянието и на дееца е ниска. За настоящия състав начинът, времето и мястото на
извършване на деянието не могат да обусловят такъв извод. Това е така, доколкото
престъплението е извършено първо чрез мобилното приложение Месиндър, второ при
осъществените срещи в С.та част на денонощието, на оживено място, като наличието на
други граждани не е било пречка за поставяне в ход на предварително изготвения план и
схема за извършване на престъплението. Това е довело до улесняване на въвеждането в
заблуждение на жертвата, както и е способствало за безпрепятственото напускане на
местопрестъплението от подсъдимата след извършването на измамата. Вярно е, че вредите
са в размер ненадвишаващ двукратния минимален размер на работна заплата за страната, но
както беше посочено, това не е единственият критерий, за да се приеме, че едно деяние е
маловажно. В този смисъл въззивният съд не може да сподели аргументите изложени от
защитата, че обществената опасност на дееца, съответно на деянието са достатъчно ниски, за
да се приеме, че е налице маловажност. Деянието се отличава с дързост и агресивност, които
не могат в никакъв случай да обосноват наличието на критериите за маловажност по чл. 98,
т. 9 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 209, ал. 1 НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода" от 1 до 6 години.
Противно на възражението на защитата, че наложеното наказание е "неадекватно",
при преценка на така определеното от районния съд наказание, настоящата инстанция не
намери основание за изменението му. Правилно са съобразени като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, наличието на тежко заболяване,
добрите характеристични данни, невисоката стойност на предмета на престъплението, и
наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства.
При тези доводи правилно районният съд е отмерил като законосъобразно, но и
6
справедливо наказание към минимума, а именно 1 година "лишаване от свобода", като
законосъобразно е приложен и института на чл. 66, ал. 1 от НК, като наказанието е отложено
за изпитателен срок от 3 години.
Ето защо изложените във въззивната жалба на защитата и в съдебно заседание
възражения касаещи размера на наказанието се явяват неоснователни. В отговор на тези
възражения на първо място се отбелязва, че действително за постигане целите на
наказанието се предполага неговото изтърпяване. От районния съд са отчетени предимно
смекчаващите отговорността обстоятелства, Горните съображения са напълно правилни, а
наведените от защитата възражения се оценяват за неоснователни. В конкретния случай,
така индивидуализираното наказание може да осигури такова психическо въздействие върху
дееца - подсъдимата А., възпираща я от извършване на престъпни прояви, а от там и
превъзпитавайки я, като това наказание съответно води и до постигане на предупредителен
превантивен ефект върху останалите членове на обществото. Т.е. въззивната инстанция не
констатира основание за процесуална намеса в насока промяна на обжалваната присъда в
частта й относно вида и размера на наложеното наказание, т.к. същото не се явява
несправедливо.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е
правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.Същата е постановена при
безспорна и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалния закон.Определеното наказание не е явно
несправедливо и съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
Съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 13.05.2025 г., постановена по НОХД № 15133/2021 г., по
описа на СРС, НО,16-ти състав
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7