Решение по дело №959/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 53
Дата: 9 февруари 2020 г. (в сила от 26 февруари 2020 г.)
Съдия: Васил Петров Ганов
Дело: 20191420200959
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр.Враца, 09.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, ІІ наказателен състав в публично заседание на девети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                                              Председател : Васил Ганов

 

При секретаря Милена Софронова и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 959 по описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното :

 

 Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба от Д.В.М. *** против наказателно постановление № 2041/12.09.2019г. на Началника на сектор ”БДС” при ОД на МВР - Враца, с което на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30,00 лв., за нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД.

В жалбата се твърди, че липсват доказателства за извършено от нея нарушение, че преписката страда от пороци, не е  спазено императивното правило на чл.42, т.3 от ЗАНН.

Отделно от горните доводи се твърди, че деянието представлява „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН, във връзка с чл.93, т.9 от НК и би могъл да се приложи чл.82 от ЗДЛБ.

В съдебно заседание жалбоподателката не  се явява лично и не се представлява

Ответникът по жалба, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:        

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Срещу жалбоподателката М. е съставен акт за установяване на административно нарушение №2041 от 28.08.2019г. от свидетелката Г.Д.Н., в присъствието на свидетеля В.Б.Н., за нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД, изразяващо се в това, че на 28.08.2019г. около 13:20 часа, в гр. Враца, ул. „Поп Коста Буюклийски” №10, при извършена проверка, се установило, че Д.В.М. не е опазила от повреждане лична карта №*********, изд. на 08.11.2010г.от МВР- Враца.

Актът за установяване на административно нарушение е връчен лично на жалбоподателката, като в полето за писмени възражения е отразено от М.  че ще подаде възражение в 3- три дневен срок по ЗАНН.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено Наказателно постановление № 2041/12.09.2019г. на Началника на сектор ”БДС” при ОД на МВР - Враца, с което на жалбоподателката е наложена на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД глоба в размер на 30,00 лв., за нарушение на чл.7 ал.1 ЗБЛД, а именно затова, че  на 28.08.2019г. около 13:20 часа, в гр. Враца, ул. „Поп Коста Буюклийски” №10, при извършена проверка,  е установено, че  лицето Д.В.М. не е опазило от повреждане лична карта №*********, изд. на 08.11.2010г.от МВР- Враца.

По делото е представена от наказващият орган попълнена от жалбоподателката декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност.

От показанията на разпитаните като свидетели по делото Г.Д.Н., /свидетел по установяване на нарушението и съставянето на акта/ и В.Б.Н. /свидетел по съставяне на акта/  се установява, че на 28.08.2019г. жалбоподателката лично отишла в ОД на МВР – Враца, сектор „БДС”, където пред свидетелката Н. заявила, че  е  спукана личната й карта. Фактът че личната карта не била счупена, а само спукана, без да е нарушена нейната цялост, не се отрича. За горното, съгласно закона, й бил съставен АУАН.  

Въз основа на горе установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съдът счита, че при ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателката са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на издаденото срещу него наказателно постановление. Преценката за законосъобразност на същото е процесуално задължение на съда в хода на проверката при обжалването му.

Според акта за установяване на административно нарушение и според наказателното постановление жалбоподателката М. е осъществила следното деяние: не е положила достатъчно грижи за опазване на личната си карта и е допуснала увреждането й - спукала  я, като в акта за установяване на административното нарушение като дата и място на извършването са посочени – 28.08.2019г. около 13:20 часа, в гр. Враца, ул. „Поп Коста Буюклийски”, №10. Същото е отразено и  в наказателното постановление.

Касае се за допуснато нарушение по чл.42 т.4 ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като е налице неяснота относно мястото на извършване на нарушението, както и липса описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Не е посочено и каква е дължимата грижа за опазване на личния документ, как е допуснато увреждането й и в какво се изразява това увреждане. Липсват каквито и да било индивидуализиращи деянието на извършителя белези.

Съгласно ЗБЛД актове за нарушение се съставят във всеки случай, в който целостта на документа за самоличност е увредена. В случаите, в които са само леко пукнати, т.е. когато се касае за по-леки нарушения в целостта не се съставяли актове за нарушение.

Тези обстоятелства обаче е следвало да бъдат посочени, както от актосъставителя в съставения от него акт, така и от наказващия орган в наказателното му постановление. В АУАН и в НП е посочено като изпълнително деяние - повреда, а в хода на съдебното следствие от разпитаните свидетели се твърди, че личната карта е пукната и  е в цялост.

 Жалбоподателката е санкционирана за извършено нарушение по чл.7 ал.1 от ЗБЛД, за което й е наложено административно наказание по чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД. Според чл.7 ал.1 от ЗБЛД, гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване, а съгласно чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД, наказва се с глоба от 30 до 300 лв. лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ. Изпълнителните деяния на нарушението са три, като осъществяването на всяко от тях предполага действия на нарушителя, следствие на които е изгубил, повредил или унищожил личния документ. Санкционният състав обаче не предвижда наказание за „допускането“ да бъде изгубен, повреден или унищожен документа, което предполага и бездействието, като форма на изпълнително деяние. В случая жалбоподателката е санкционирана не за това, че е повредила личната си карта, а че е „не е опазила от повреда“, което не съответства на състава на нарушение по чл.7 ал.1 от ЗБЛД, за което да й бъде наложена глоба на основание чл.81 ал.2 т.2 от същия закон.

 Не на последно място наказващият орган е  длъжен на основание чл.53, ал.1 ЗАНН, да извърши проверка дали не са налице условията за прилагане на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, и едва след това, ако те не са налице, да издаде наказателното постановление. В конкретния случай това изискване не е спазено. В НП въобще не е била обсъдена посочената възможност и не е изложено становище и мотиви към него относно приложимостта или не на маловажност на случая. Наказващият орган не е взел предвид обстоятелствата,  че нарушителката се е явила лично в сектор "БДС" към ОДМВР-Враца и е декларирала обстоятелствата, при което е установено повреждането на личния документ, както и оказаното впоследствие съдействие за установяване на фактите по случая. Липсват също така данни за установени от администрацията предходни санкционирания на жалбоподателката за други нарушения по ЗБЛД, поради което следва да се приеме, че констатираното е извършено за първи път. Съдът намира, че след като тези обстоятелства са били установени още в началото на административно наказателното производство, наказващият орган е следвало да отправи предупреждение към нарушителката, че при повторно извършване на нарушение ще й бъде наложено административно наказание, прилагайки по този начин разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Поради тези съображения съдът намира, че напълно обосновано следва да се приложи маловажен случай и деецът да не бъде наказван. Като не е съобразил всички тези обстоятелства, наказващият орган е издал наказателно постановление в противоречие с материалния закон, което налага неговата отмяната му.

Поради изложените по-горе съображения съдът намери, че обжалваното Наказателно постановление № 2041/12.09.2019г. на Началника на сектор ”БДС” при ОД на МВР - Враца, с което на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД е наложена глоба в размер на 30,00 лв., за нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД е неправилно инезаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

        

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2041/12.09.2019г. на Началника на сектор ”БДС” при ОД на МВР - Враца, с което на жалбоподателката Д.В.М. *** на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД е наложена глоба в размер на 30,00 лв., за нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД, като неправилно и незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Враца  в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: