Решение по дело №829/2018 на Районен съд - Тетевен

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

  №

    Град Тетевен, 20.11.2018 година

       

В     ИМЕТО НА   НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На седми ноември,

През две хиляди и осемнадесета година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО С.

При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА,

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 829  по описа на Районен съд-Тетевен за 2018 година,със страни:

Ищец:  Е.Б.Т. ***,

Ответник:  О.С.Т. ***,

И за да се произнесе,взе предвид следното:

 

         Предявен е иск за развод с посочено основание чл.49,ал.1 от СК.

            Ищцата излага,че с  ответника сключили граждански брак на ххх в село Б.И.,от брака си имат пълнолетен син.По време на брака построили къща,която е тяхно семейно жилище,находяща се в село ххх,Лов.обл.,на ул.“ххх

            От 1994 година живеят разделени,оттогава ищцата заминала първо в Израел,после в Италия,където работи и в момента.Рядко се виждат и почти не контактуват,а когато се прибира от чужбина,отсяда в дома на сестра си.Свърза ги единствено синът им и неговата семейство.Бракът им съществува само формално,не е в ничия интерес,сериозно и непоколебимо са решили да се разведат.

            Моли да бъде постановено решение,с което се прекрати бракът им,поради дълбокото му и непоправимо разстройство, след прекратяване на брака съпрузите да не си дължат издръжка,семейното жилище да се предостави за ползване на съпруга,както и да продължи да носи брачното си фамилно име-Т..

            Позовава се на писмени  и гласни доказателства.

            В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба.В съдебно заседание ответникът заявява следното: „Да си троши главата,не се разправям с нея,нито нищо“.По същество на делото прави искане за прекратяване на брака.

            От представените по делото писмени доказателства  съдът приема за установена следната фактическа обстановка по делото:

            Страните по делото са съпрузи,като са сключили граждански  брак с Акт   №ххх на Кметство село Б.И.,Лв.обл.

            Свидетелката С. Б. И.,сестра на ищцата,твърди,че съпрузите на живеят заедно повече от 20 години.Ищцата е в чужбина,като си дойде в страната отсяда при свидетелката,работи в Италия вече 20 години,гледа възрастна жена и не може да присъства в съдено заседание.

            Ищцата е с постоянен адрес ***,който не съвпада с постоянния адрес на ответника,който също е в селоххх,но в дома,сочен за семейно жилище на съпрузите.

            Посочената,мака и твърде оскъдна,фактическа обстановка,не се оспорва от ответника,нито изложените в исковата молба факти.

При така изложената оскъдна фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.49,ал.1 от СК всеки от съпрузите може да поиска развод,когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.Както е посочил Върховния съд,дълбокото и непоправимо разстройство на брака предполага липса на взаимност,уважение,доверие и взаимопомощ,а това състояние би било непоправимо,ако не съществува възможност за възстановяване на желаното от правния ред съдържание на брачния съюз-т.2 ППВС №10/71г.Именно защото бракът придава правно значение на една житейски обусловена връзка при посоченото по-горе съдържание,основа за това се явява желанието у брачните партньори.

            От процесуалното поведение на страните/съпрузите/съдът прави извода,че в конкретния случай е налице нежелание на съпрузите да поддържат такава връзка,което им поведение обективно допринася за дълбокото разстройство на брака.Настоящият решаващ състав приема,че еднозначно и категорично заявеното и поддържано нежелание и на двамата съпрузи да запазят брачния съюз изключва абсолютно необходимата предпоставка за изпълването му със съдържание-партньорство между съпрузите.Съдът приема,че е налице нежелае за запазване на брачната връзка от съпрузите,като в процеса не се установяват обективни предпоставки за преодоляване на това отношение на съпрузите към брака,което мотивира съдът да приеме,че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен.Този брак понастоящем съществува само формално,в продължение на повече от 20 години съпрузите живеят разделени,между тях е прекъснат и физическия и духовен контакт,т.е. бракът им не е в интерес нито на съпрузите,нито на обществото,което налага същият да бъде прекратен.

            При така достигнатия извод,налице е процесуалното условие,за да бъдат разгледани и въведените в процеса небрачни искове.

По отношение въпроса с ползването на семейното жилище на съпрузите:

Легална дефиниция на понятието „семейно жилище”  дава разпоредбата на §1 от ДР на СК. Нормата установява, че семейно жилище е това, което е обитавано от двамата съпрузи  и техните ненавършили пълнолетие деца, а според разясненията на ППВС №12/71г., което не е изгубило сила и при действието на новия СК, под обитаване на семейното жилище се има предвид това до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла /какъвто е настоящия случай/- до деня на раздялата. И доколкото по делото няма спор и е установено, че фактическата раздяла на съпрузите е настъпила докато са живели в село хх.,на ул.“ххх, там е семейното жилище на страните и е в предмета на иска по чл.56 СК.  

Съобразно установените данни по делото,че след фактическата раздяла между съпрузите ищцата е напуснала страната и живее преимуществено зад граница,а ответникът живее в семейното жилище,заедно със семейството на сина на страните,съдът намира,че ползването на семейното жилище на съпрузите следва да бъде предоставено на мъжът.

По отношение на иска за фамилното име на съпругата:

            Съгласно чл.53 от СК и съдебната практика/в.ж. Решение №245 от 17.05.2012г на ВКС по гр.д. №1058/2011г,ІV г.о./ако съпругът,приел името на другия съпруг при сключване на брака не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име,той запазва брачното си фамилно име.По действащия СК е отпаднала възможността при изменение на обстоятелствата съпругът-титуляр на фамилията да поиска преустановяване на използването на фамилното име,като остава общата възможност за промяна на името по ЗГР,но само по инициатива на съпруга,който е запазил брачното си фамилно име/в.ж.Коментар на новия СК-ИК „Труд и право”,София 2009г.,пф.Цанка Цанова,пф.Методи Марков,доц.Анна Станева,ст.н.с. д-р Велина Тодорова/.В настоящия случай съпругата,която при сключването на брака е приела фамилното име на своя съпруг- Т., е заявила желание за запазване на това фамилно име,следва да бъде постановено след прекратяване на брака съпругата да запази приетото след сключване на брака фамилно име –Т..

            При този изход на делото и съобразно изявлението на пълномощника на ищцата,  следва да бъде осъдена ищцата  да доплати по сметка на съда допълнителна държавна такса в размер на 10 лева.

            Мотивиран от изложените съображения,съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

            

ПРЕКРАТЯВА БРАКА  между   О.С.Т.,ЕГН:********** *** Е.Б.Т.,ЕГН:********** ***,сключен с Акт №ххх година на Кметство –село Б.И.,Лов.обл.,като дълбоко и непоправимо разстроен и на основание чл.49,ал.1 от СК.

СЛЕД прекратяване на брака съпругата  Е.Б.Т.  да продължи да носи брачното си фамилно име-Т..

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище на съпрузите,находящо се в село ххх.,на ул.“хххх,на мъжът О.С.Т..

ОСЪЖДА  Е.Б.Т. *** заплати по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 10.00/десет/лева.

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане на решението в сила,препис от същото да се изпрати служебно на Община-Тетевен-Кметство село Б.И.,Лов.обл. и на Служба „Гражданска регистрация и административно обслужване“-Ловеч .  

                                                                                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: