Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  647 / 15.11.2018 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Диляна Славова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 665 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са от В.М.П. с ЕГН ********** ***; против Н.В.Т. с ЕГН ********** *** - обективно съединени искове с правни основания чл.240 ал.1 и чл.92 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 06.11.2017 г. дал на ответника в заем сумата от 2 000 лв., която той се задължил да му върне в срок до 26.11.2017 г., като при невръщането й дължал и неустойка в размер на 1 500 лв. За заема бил съставен писмен договор, а за предаването на сумата – разписка. В уговорения срок ответникът не върнал заетата сума, при което дължал на ищеца и посочената неустойка, като и двете суми продължавали да са неизплатени. За вземането си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.дело № 268/2018 г. на ХРС и издадена била заповед за изпълнение, против която длъжникът възразил. Заповедта по-късно била обезсилена, което обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия осъдителен иск против ответника. Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати гореописаните две суми, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява.  

Ответникът не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява.   

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

          Като писмено доказателство по делото се представи и прие писмен договор за заем от 06.11.2017 г., сключен между ищеца, като заемодател, и ответника, като заемател. В чл.1 от същия се сочи, че заемодателят се задължава да предаде в заем на заемателя сумата от 2 000 лв., а заемателят се е задължил да му я върне в срок до 26.11.2017 г. – в брой срещу разписка /чл.3/. Според чл.2, заемната сума е била предадена от заемодателя напълно и в брой на заемателя, за което към договора е оформена и разписка от същата дата, подписана от двете страни. В чл.11 те са уговорили, че при неизпълнение от заемателя на задължението да върне сумата в уговорения срок, заемодателят да има право на връщане на заемната сума заедно с неустойка в размер на 1 500 лв. на всеки просрочен месец след датата на падежа. Договорът е подписан и от двете страни по него.

          За вземането си в настоящото производство, ищецът първоначално е подал заявление с вх.№ 248/04.01.2018 г., по което със заповед № 103 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК от 26.01.2018 г. по ч.гр.дело № 268/ 2018 г. на ХРС е било разпоредено, ответникът да му заплати процесните суми по договора им от 06.11.2017 г. - 2 000 лв. главница и 1 500 лв. неустойка. С влязло в сила разпореждане № 2466/16.04.2018 г. тази заповед е била обезсилена, на основание чл.415 ал.2 от ГПК /ред. ДВ бр.42/2009 г./.

               При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявените искове:

            По категоричен начин по делото се установи, че на 06.11.2017 г. е бил сключен между ищеца, като заемодател, и ответника, като заемател – договор за заем по смисъла на чл.240 ал.1 от ЗЗД. По силата на договора, ищецът е предал на ответника в собственост сумата от 2 000 лева, срещу задължението на последния, да върне на ищеца заетата сума в срок до 26.11.2017 г. – в брой срещу разписка. Предаването на сумата от заемодателя на заемателя е станало в деня на сключването на договора им. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и съдът ги приема за доказани от ангажираните по делото от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответната страна. С твърдението на ищеца, че не е получил изпълнение за погасяване на вземането си, тежестта за доказване на евентуално плащане от страна на ответника се възлага на последния, което му бе указано от съда. Ответната страна не ангажира каквито и да било доказателства за погасяване на задължението за главницата по заемния договор към ищеца. Ето защо, предявеният главен иск следва да се уважи изцяло, като ответникът се осъди, да заплати на ищеца сумата от 2000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 16.03.2018 г. до окончателното изплащане.

          Основателността и доказаността на главния иск предпоставят същите и по отношение на акцесорния иск. Предвид гореизложените съображения за допуснатата от ответника забава в задължението му, в уречения срок да върне заетата сума, следва да се ангажира отговорността му за заплащане и на неустойка за това неизпълнение. В чл.11 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение от заемателя на задължението да върне сумата в уговорения срок, заемодателят да има право на връщане на заемната сума заедно с неустойка в размер на 1 500 лв. на всеки просрочен месец след датата на падежа. Претендираната в настоящото производство неустойка е еднократна в размер на 1 500 лв., като против присъждането й ответникът не прави каквито и да било възражения, в т.ч. и за евентуална нейна прекомерност. Ето защо, и предявеният акцесорен иск следва да се уважи изцяло, като ответникът се осъди, да заплати на ищеца сумата от 1 500 лв., представляваща неустойка по същия договор.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодни разноски за настоящото производство /чл.78 ал.1 от ГПК/ от 140 лв. за държавна такса.

             Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

         

ОСЪЖДА Н.В.Т. с ЕГН ********** ***; ДА ЗАПЛАТИ на В.М.П. с ЕГН ********** ***; сумата от 2 000 лв., дължима по сключен между тях на 06.11.2017 г. писмен договор за заем, ведно със законната лихва от 16.03.2018 г. до окончателното й изплащане; както сумата от 1 500 лв., представляваща неустойка по чл. 11 от същия договор; както и деловодни разноски от 140 лв. за държавна такса.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването  му на страните.

 

 

СЪДИЯ :/п/ не се чете.

                                                          Вярно с оригинала!

 

                                                          Секретар: Д.С.