Мотиви към решението № 136/ 14.05.2020г. по
АНД № 385/ 2020г. по описа на РС - Монтана
Производството
е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура град Монтана Постановление от 10.03.2020г.
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемата М.П.А. за престъпление по чл.313 ал.1 пр.1
от НК.
Районна прокуратура град Монтана чрез представителя си поддържа обвинението и
моли съда да освободи по реда на чл.78а от НК обвиняемата от наказателна
отговорност, като й наложи административно наказание в минималния предвиден в
правната норма размер.
Обвиняемата М.П.А. се признава за виновна за извършеното деяние в хода на
съдебното производство, като не дава обяснения.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на обвиняемата
от досъдебното производство, както и становището на прокурора изложено в
мотивирано постановлението, намира за установено следното:
Обвиняемата
М.А. xxx.
На 29.03.2017г. в Дирекция „Социално подпомагане” гр.Монтана било депозирано
заявление - декларация от нейно име,с което кандидатствала за отпускане на месечна
помощ по чл.7 ал.1 от ЗСПД за отглеждане на дете. Със Заповед на директора на
ДСП-Монтана от 05.04.2017г. на обв.А. била отпусната месечна помощ в размер на
37.00 лева. От 01.01.2018 г.месечната помощ на обв.А. била в размер на 40.00 лева
месечно.
На 16.02.2018г. обв.М.А. сключила граждански брак със сръбския гражданин С. С.
в гр.Д. п., Република Сърбия /видно от Акт за сключване на граждански брак-л.67
от ДП/.
Впоследствие Посолството на Република България в Сърбия изпратило чрез Дирекция
„Консулски отношения” при МВР до Община Монтана Удостоверение за граждански
брак на територията на Сърбия, Д. п., между обв.А. и С. С.. Съгласно Кодекса на
международното частно право и Закона за гражданската регистрация било изготвено
решение на кмета на Община Монтана, с което гражданския брак бил признат на
Територията на Република България.
На 30.04.2018 г.обв.А. подала Заявление-декларация вх.№ ЗСПД /Д-М / 2247 от 30.04.2018
г.за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл.7 от Закона за семейни
помощи за деца, която по силата на закон-чл.10 от Закона за семейни помощи за
деца се дава пред орган на власт- Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Монтана
за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, че към датата на подаване
на декларацията семейното й положение е било „неомъжена”. Обв.А. лично положила
подпис в графа „Декларатор” в Заявлението. Въпросното заявлението се изисквало
съгласно разпоредбата на чл.10 от Закона за семейни помощи за деца.
Обв.А. в подаденото Заявление-Декларация декларирала, че към датата на
подаването му семейното й положение е било „неомъжена”. Всъщност към тази дата 30.04.2018г.
обв.А. вече имала сключен граждански брак със сръбския гражданин С. С. на
16.02.2018г. Заявлението било прието и обработено от св.Рени Николова-социален
работник в ДСП - Монтана. Впоследствие заявлението, подписано от обв.А., било
съгласувано от Г. И. - главен социален работник в ДСП-Монтана.
Със Заповед на Директора на ДСП-Монтана от 08.05.2018г. на обв.А. била
отпусната месечна помощ за отглеждане на дете до завършване на средно
образованието не повече от 20-годишна възраст на детето П. К. К..
Впоследствие след получена информация от Община Монтана за наличие на сключен
граждански брак със Заповед на Директора на ДСП-Монтана била разпоредена
проверка. С Протокол от 16.10.2018г. било констатирано, че обв.А. получила
неправомерно месечни помощи в размер на 200.00 лева, които подлежат на
възстановяване.
Със заповед на Директора на ДСП-Монтана е прекратено отпускането на месечни
помощи на обв. А..
От заключението на съдебно - почерковата експертиза /л. 106-109 от ДП/,
извършена от експерт при НТЛ в ОД на МВР-Монтана е видно, че подписът за
„Декларатор” и ръкописният текст „Неомъжена”, положен в Заявление
-Декларация № ЗСПД /Д-М / 2247 от 30.04.2018 г. са положени от обв.А.. В хода
на разследването в качеството на свидетел е разпитана Рени Николова. Показанията
й потвърждават гореописаната фактическа обстановка. Съдът изцяло възприема
експертното заключение, като обективно и компетентно дадено, а още повече и не
оспорено от страните по делото.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на разследване доказателства и доказателствени средства:
показанията на разпитани свидетелите, приложените писмени
доказателства
и самопризнанията на обвиняемата, справка за съдимост на обвиняемото лице.
Безспорно е, че престъплението по чл.313 ал.1 от НК е формално и за неговата съставомерност е достатъчно деецът да потвърди неистина
или затаи истина в писмена декларация или съобщение, които по силата на закон,
указ или постановление на МС се дават пред орган на властта за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства. Декларираните от обвиняемата обстоятелства са неверни, поради което се ангажира и нейната
наказателна отговорност. Обвиняемата М.А.
е имала
представа за всички обективни елементи на състава и е искала
настъпването на общественоопасните последици на деянието си - действала е с
пряк умисъл.
От обективна страна е налице действие - потвърждаване
в декларация на неистина от страна на обвиняемата. Същата е подадена пред орган
на властта, съгласно чл.93 т.2 от НК, Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Монтана
е такъв орган. Декларацията е подадена по силата на Закон за семейни помощи за
деца /ЗСПД/ и служи за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства - посочени
в самите декларации. Същите имат удостоверителен характер и са годен предмет за
невярно деклариране. По своята правна природа документа е истински, тъй като е
съставен от обвиняемата, която е посочена като техен автор. Писмените изявления
с правно значение в документа изхождат от нея като „декларатор”, по който факт
не се и спори между страните.
От субективна страна обвиняемата е извършила инкриминираното
деяние виновно при форма на вината - пряк умисъл, след като е съзнавала
общественоопасния характер на поведението си, предвиждала е и искала
настъпването на общественоопасните последици от своите действия.
От гореизложената фактическа обстановка се установява,
че обвиняемата А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.313 ал.1 пр.1 от НК, а именно, че на 30.04.2018 г. в гр.
Монтана, обл. Монтана, потвърдила неистина в писмена декларация - Заявление-декларация
вх. № ЗСПД /Д-М / 2247 от 30.04.2018 г. за отпускане на месечни помощи за
отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от
20-годишна възраст по чл.7 от Закона за семейни помощи за деца, която по силата
на закон - чл.10, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца се дава пред орган
на власт - Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Монтана за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства - че към датата на подаване
на декларацията семейното й положение е било „неомъжена”, а всъщност е имала
сключен граждански брак на 16.02.2018 г. в Сърбия със С. С..
В случая са налице предпоставките
предвидени в чл.78а, ал.1 НК за освобождаване на обвиняемата от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното
от обвиняемата А. умишлено деяние се предвижда наказание до три години
лишаване от свобода или глоба от 100.00 до 300.00 лв. Видно от свидетелството за съдимост – арг.л.114-117 от ДП обвиняемата не е осъждана за престъпления от общ
характер и не е освобождавана от наказателна отговорност на основание
чл.78а, ал.1 НК. От деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди, тъй като престъплението е формално. С оглед на изложеното съдът прие, че на обвиняемата следва да се наложи минималната глоба предвидена в закона, а именно 1 000.00
лв., която следва да се заплати в полза на Държавата.
При
определяне размера на глобата съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН съдът съобрази, че обвиняемата
А. се признава за виновна, че е извършила престъпно деяние за първи път
съобразявайки изискването на чл.78а ал.1 от НК. Съдът не определи по–голям
размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на извършеното
деяние от обвиняемата А. и другите обстоятелства по чл.27 ал.2 от ЗАНН, освен
това липсват данни по делото, които да обосновават налагането на по – голям
размер глоба.
Предвид изхода на делото съдът осъди обвиняемата А. да ЗАПЛАТИ на основание
чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-Монтана направените по ДП разноски за
експертиза в размер на 194.00 лева, както и по сметка на РС-Монтана сумата от
по 5.00 лева държавна такса в
случай на всеки служебно издаден изпълнителен лист.
По горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: