№ 19178
гр. *****, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110117985 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Д. – О.З.“ ЕАД срещу ЗД „Л.
И.“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ.
Ищецът твърди, че на 12.10.2023 г., в гр. *****, на паркинг на ул. „********“, в
срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по
застраховка „Каско” за товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с рег. № СО
**** СМ, е реализирано събитие – ПТП, между застрахования при него автомобил и
товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с рег. № СО **** ВС, управляван
от водача П. М.. Сочи, че вина за настъпването му имал водачът на товарен автомобил
„Мерцедес“, модел „Спринтер“ с рег. № СО **** ВС, който предприел маневра за
движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднение за участниците в движението, като
поради недостатъчно внимание реализирал ПТП с намиращия се зад него товарен
автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с рег. № СО **** СМ. Твърди, че в
причинна връзка с описаното ПТП са причинени щети на застрахования при него
автомобил. Ищецът твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
1185,66 лв. по отношение на автомобил товарен автомобил „Мерцедес“, модел
„Спринтер“ с рег. № СО **** СМ.
Поддържа, че по отношение на товарен автомобил „Мерцедес“, модел
„Спринтер“ с рег. № СО **** ВС била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, като с оглед извършеното плащане възникнало
1
регресното му вземане срещу ответника за платеното застрахователно обезщетение.
Твърди, че ответникът е бил поканен да заплати претендираните в настоящото
производство главници, но ответникът отказал. Въз основа на изложеното иска
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1200,66 лв., включваща 15 лв.
ликвидационни разноски и представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени на товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с рег. № СО ****
СМ, ведно със законната лихва от 29.03.2024 г. (датата на предявяване на иска) до
окончателното плащане.
Ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Не оспорва механизма
на пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената връзка с настъпилите
вреди, наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за водача на
увреждащото МПС и изплащане на обезщетение от страна на ищцовото дружество.
Оспорва обаче основанието за ангажиране на отговорността му, позовавайки се на
обстоятелството, че увреденият и увреждащият автомобил са собственост на едно и
също юридическо лице – „Ж. .Т“ БГ“ ООД, поради което същото не се явява трето
увредено лице по смисъла на чл. 477, ал. 1 КЗ и чл. 493, ал. 1 КЗ. При условията на
евентуалност сочи, че претенцията е завишена по размер. Счита, че искът следва да
бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
че на посочената в исковата молба дата и място е реализирано ПТП между МПС,
застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ и МПС, застраховано при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“ при механизъм, описан в исковата молба;
наличието на валидна застраховка „Каско“ между ищеца и собствениците на
увредените МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие; наличието
на покрит риск по застраховка Каско; че ищецът е извършил плащане на
застрахователно обезщетение в размера, посочен в исковата молба; наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между ответното дружество и водача на увреждащото МПС към момента на
настъпване на застрахователното събитие.
За установяване на спорния факт относно размера на вредите по делото е
изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), според което
всички вреди по автомобил „Мерцедес Спринтер 313“, с рег. № СО **** СМ са в
причинна връзка с процесното ПТП. Стойността необходима за възстановяване на
2
същия, изчислена на база средни пазарни цени към дата на ПТП е 1434,96 лв., а
същата, изчислена по цени на алтернативни доставчици, е в размер на 1073,081237,03
лв. Съдът кредитира изцяло заключението на САТЕ, което установява пазарната
стойност на ремонта на щетите в причинна връзка с настъпилото ПТП в посочения
размер.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното, както и оборване на презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата, както и доказване на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
В отговора на исковата молба ответникът заявява признание на всички
правопораждащите факти, с изключение на размера на вредите, за които счита, че се
претендират в завишен размер. Спорът от правна страна касае основателността на
правоизключващо възражение на ответника, който оспорва наличието на основание за
ангажиране на отговорността му, основан на възражението му за самоувреждащо
действие, поради това че и увреденият, и увреждащият автомобил са собственост на
едно и също юридическо лице – факт, който не е спорен по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Съгласно ал. 3 за трети
лица по смисъла на ал. 1 се смятат всички увредени лица с изключение на лицето,
3
което отговаря за причинените вреди, както и всички правоимащи лица в резултат на
неговата смърт. Правоимащите лица имат право на обезщетение за вредите, които
произтичат само от качеството им на пострадали лица. Законът изключва от кръга на
третите лица само пряко отговорното за настъпване на ПТП лице водачът, но не и
останалите застраховани лица, какъвто е и собственикът на автомобила. Съгласно т. 8
на ТР № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС собственикът на превозно средство,
сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е
трето лице по смисъла на чл. 257, ал. 3 КЗ (отм.) (сега чл. 477 КЗ). В този смисъл
Решение № 136/15.10.2015 г. по т. д. № 2130/2014 г. на ВКС, I т. о. и Определение №
419/07.07.2019 г. по т. д. № 850/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о., в което изрично се приема,
че качеството на "трети лица" имат всички лица с изключение на лицето, което
отговаря за причинените вреди. Поради това собстевникът на автомобила се явява
трето увредено лице, макар увреждането да е причинено от водач на друг автомобил
негова собственост. Следователно, ищецът, като платил застраховател по имуществена
застраховка „Каско“, се е суброгирал в правата на увреденото лице, поради което има
право да претендира обезщетение от застрахователя по гражданска отговорност на
причинителя на вредата. При тези съображения съдът намира за неоснователно
правоизключващото възражение на ответника.
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други
– чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена
по аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д.
№ 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г.
на ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК,
II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените
вреди на база средни пазарни цени са били необходими 1434,96 лв. Към тази сума
следва да се прибави и сумата от 15 лв. за обичайните разноски за ликвидиране на
щетата. По отношение на възражението на ответника, че обезщетението се претендира
4
в завишен размер, като същото следва да бъде изчислено на база цени на алтернативни
доставчици, следва да се посочи, че собственикът на автомобила няма задължение да
замени увредените части с такива, които не са оригинални за съответния автомобил.
От друга страна сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни
доставчици, не отразява адекватния стойностен еквивалент на вредите към датата на
процесното ПТП, тъй като при изчисляването са съобразени цените само от
ограничен сегмент от пазара. От друга страна посочената от вещото лице стойност на
база средни пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида
икономически субекти, поради което именно тази стойност съдът приема като
обективен критерий за действително причинените вреди. Ето защо възражението се
явява неоснователно.
Предвид горните съображения, искът се явява основателен, като с оглед
диспозитивното начало следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 1200,66
лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от
29.03.2024 г. до окончателното изплащане.
Върху присъдената сума се дължи законната лихва, считано от 29.03.2024 г.
(датата на предявяване на иска) до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът претендира разноски, като е представил доказателства за заплащане на
сумата от 50 лв. държавна такса, 40 лв. депозит за свидетел, 200 лв. депозит за
съдебно-автотехническа експертиза, като претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определи на 100 лв.).
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 390 лв., представляваща разноски по делото.
Воден от горното, съдът
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да
на разноски. Същият е представил доказателство за заплащане на 50 лв. държавна
такса, 504 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС и 300 лв. депозит за САТЕ. Ето защо в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 854 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ******** да заплати на „Д. – О.З.“ ЕАД, ЕИК
********* на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 1200,66 лв., включваща 15
лв. ликвидационни разноски, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени на товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с рег. № СО ****
СМ, вследствие на ПТП от 12.10.2023 г., настъпило в гр. *****, ведно със законната
лихва от 29.03.2024 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ******** да
заплати на „Д. – О.З.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 854 лв., представляваща
разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
5
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6