№ 71
гр. Ямбол, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря П. Г. У.
в присъствието на прокурора Д. С. Л.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело №
20252300100006 по описа за 2025 година
Делото пред ЯОС е образувано след изпращането му по подсъдност от Окръжен
съд – гр.Сливен, на основание чл.7, ал.2 от ЗОДОВ.
Подадена е искова молба от М. Т. С. от ********, с която против Окръжен съд
гр.Сливен е предявен иск по чл.2в от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение на ищеца за
неимуществени вреди в размер на сумата 26 000лв., дължимо от ответника поради
допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.
Предмет на предявения иск за обезщетение на неимуществените вреди на ищеца, е
нарушено негово право на справедлив наказателен процес от безпристрастен съд по смисъла
на чл.6 КЗПЧОС и чл.14,ал.1 от Международния пакт за граждански и политически права,
при постановяване на Определение №260043/12.10.2020г. по ч.н.д.№505/2020г. на СлОС, тъй
като съдията, който е постановил този съдебен акт, с който е дал разрешение за претърсване
и изземване, е докладчик и по НОХД №601/2019г. по описа на СлОС, по което дело ищецът
е подсъдим. Според изложените в исковата молба твърдения, като съдия- докладчик по
НОХД №601/2019г. по описа на СлОС, дело по което ищецът е имал качеството на
подсъдим, съдията е знаел това обстоятелство и като докладчик по ч.н.д.№505/2020г. е имал
законовото задължение да се самоотведе, поради съмнения в безпристрастност, тъй като
изходът от другото дело е в пряка връзка и e от съществено значение за разглежданото дело.
Ищецът изтъква, че определението по ч.н.д.№505/2020г. на СлОС е смущаващо, предвид
обичайната практика определенията по чл.161, ал.1 от НПК да се изготвят от прокурора, а
само да се подписват от съдия, като в постановеното определение не е посочен входящия
номер на искането на прокурора, не е приложено и нито едно доказателство за
приложението на чл.278, ал.1 от НК, че ищецът е открил културна ценност, но това не е
попречило на съдията-докладчик да даде разрешение за претърсване и изземване от дома на
ищеца, като и дописаният в последствие шестцифрен номер на акта бил също повече от
смущаващ за ищеца М.С.. При тези данни съмненията у ищеца в обективността при
изграждане вътрешното убеждение на съдията са съмнения в зависимост и пристрастност и
са основанията за самоотвод, тъй като според него не е редно, когато един съдия е
председател и докладчик по наказателно дело от общ характер, да постанови съдебно
разрешение за претърсване и изземване по чл. 161, ал. 1 НПК срещу подсъдимия по делото,
но по друго дело, съвсем различно досъдебно производство и при отчитане, че
определенията по чл.161 НПК са част от малкото неподлежащи на инстанционен контрол
1
съдебни актове.
В обобщение ищецът сочи, че не търси ревизия или пререшаване на наказателните
производства, а защита на гражданските си права - на
правото наказателните дела да се разглеждат и актовете по същите да се произнасят от
независим и безпристрастен съд при зачитане върховенството на закона.
Според ищеца, неправомерните действия от страна на Сливенски Окръжен съд,
нарушаващи правото му на справедлив процес от независим и безпристрастен съд, са в
пряка причинно-следствена връзка с нанесените му неимуществените вреди, които
представляват необорима законова, а и човешка презумпция - чувство на безсилие и
емоционална болка, страдания и психически стрес, които настоява да бъдат обезщетени със
сумата 26 000лв.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска като неоснователен.
Оспорил е наличието на предпоставките за реализиране отговорността на държавите-членки
за вреди спрямо гражданите на ЕС, произтичащи от актове, действия или бездействия на
който и да държавен орган, явяващ се субституент на съответната държава във връзка
предоставените гаранции на правото на ЕС. Ответникът сочи, че липсва основание и
изискване в закона за отвод на съдията, разглеждащ искането за претърсване и изземване в
хипотезата на чл.161, ал. 1 НПК, което основание да е разглеждането на друго дело или и
свързано с разрешението на наказателно производство. Изтъква, че правото на ищеца на
справедлив публичен процес от независим и безпристрастен съд е било гарантирано и
същото е било надлежно упражнявано от него в течение както на разглеждането на НОХД
№ 601/2019г. от Окръжен съд - Сливен, така и по повод ползването на доказателства,
събрани евентуално въз основа на определението по ЧНД № 505/2020 по описа на съда.
Доводите на ответния съд са, че в производство по чл.161 НПК съдът само следва да се
увери, че се касае действително до неотложни случаи и това е единствена възможност за
събиране и запазване на доказателствата, както и че доказателствата са във връзка с
предмета на разследване, като при разглеждането на НОХД № 601/2019г. от СлОС са
съблюдавани всички принципи за осигуряване на ефективна защита в наказателното
производство и на ищеца са предоставени изискуемите от правото на ЕС и вътрешното
законодателство гаранции за достъп до правосъдие и разглеждане на делото от независим и
безпристрастен съд, включително за осъществяване на косвен контрол за законосъобразност
на определението по ЧНД № 505/ 2020г. и значението на този съдебен акт за надлежното
събиране на доказателства и спазване на процесуалните правила. Ответникът изтъква, че
ЧНД №505/2020г. на СлОС е разпределено надлежно, съобразно действащите „Вътрешни
правила за организацията и дейността по случайното разпределение на делата в окръжен
съд – Сливен“ и в настоящото производството по чл. 2в ЗОДОВ съдът не може да
пререшава спора, приключил с влязъл в сила съдебен акт, като е недопустимо извършването
на проверка за допуснати процесуални нарушения, в каквато насока са претенциите на
ищеца, а следва единствено да се прецени дали съдът - ответник е приложил относимите
към спора норми от правото на ЕС и дали в резултат на твърдяното им неприлагане или
неправилно прилагане за ищеца са настъпили вреди от нарушаване на правото за
разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, конституиран по надлежния ред
със закон. Навежда, че според критериите, изведени в практиката на Европейският съд по
правата на човека във връзка с чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС, от съществено значение
е общата оценка на производството като цяло като, дали производството е справедливо и се
определя от оценката в неговата съвкупност, както и дали възможните недостатъци във
връзка със справедливостта на производството е било възможно при определени условия да
бъдат санирани на по-късен стадий или на същата инстанция, както и когато съдебният акт
подлежи на преразглеждане от независим съдебен орган, който има пълна юрисдикция и
самият предоставя гаранциите, изисквани от чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС.
В о.с.з. ищецът се явява лично и оспорва постъпилия от ответника писмен отговор
на исковата молба с възражение, че формата му е в нарушение на чл.184 ГПК. По
съществото на спора пледира за уважаване на предявения иск на основанията, наведени с
исковата молба, които доразвива, като акцентира върху това, че не може един и същи съдия
да бъде докладчик по две свързани правоотношения и самоотводът е гаранция за справедлив
процес по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧОС.
2
Ответникът Окръжен съд – гр.Сливен не изпраща процесуален представител в
о.с.з., а законният му представител с писмена молба моли за срок, в който да представи
писмена защита, каквото не изпраща в определения срок.
Представителят на ЯОП дава заключение за неоснователност на иска, като
съображенията са, че събраните по делото доказателства не изпълват хипотезата на чл.2в от
ЗОДОВ, тъй като от ответния съд не е допуснато нарушение на правото на Европейския
съюз и с постановеното от СлОс определение по ч.н.д.№505/2020г. не е накърнено правото
на ищеца на справедлив процес и на достъп до правосъдие.
Окръжният съд намира за неоснователно възражението на ищеца, че подаденият
от ответника писмен отговор на искова молба е ненадлежно процесуално действие и поради
това не следва да бъде зачетено. Отговорът на исковата молба е подаден като електронно
изявление на ответника и е администриран от ЯОС по реда на чл.102з, ал.3 ГПК, като
неправилно ищецът третира това процесуално действие на ответника като писмено
доказателство – електронен документ, за който приложима е разпоредбата на чл.184 ГПК.
ЯОС, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото няма спор и е установено с представената влязлата в сила Присъда
№5/22.04.2021г. на Сливенски окръжен съд, постановена по НОХД №601/2019г. по описа на
този съд, че по това дело в качеството на подсъдим е бил ищецът М.С., който е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.278, ал.6 от НК за това, че на 23.03.2018г. в
гр.Нова Загора е държал повече от три археологически обекта (посочени и
индивидуализирани подробно) по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за културното
наследство, представляващи движими културни ценности, материално свидетелство за
човешкото присъствие и дейност по смисъла на чл.7 от Закона за културното наследство
(ЗКН) и чл.53, т.1 от Закона за културното наследство (ЗКН), които обекти не са
идентифицирани и регистрирани по съответния ред – този, предвиден в Глава 6, Раздел 2 от
ЗКН и в Раздел 2 и Раздел 3 от Наредба №Н-3/03.12.2009г. С присъдата на ищеца е
наложено наказание за извършеното престъпление и на основание чл.278, ал.7 от НК е
постановено предметът на престъплението – археологическите обекти, представляващи
движими културни ценности, които са подробно описани като предмет на извършеното от
М.С. престъпление, да бъдат отнети в полза на държавата.
Установено е, че в хода на висящия процес по НОХД №№601/2019г. по описа на
СлОС, но преди постановяване на осъдителната присъда, пред СлОС е образувано
ЧНД№505/2020г., по което в закрито съдебно заседание е постановено Определение
№260043/12.10.2020г., с което на основание чл.161, ал.1 от НПК съдът е дал разрешение за
извършване на претърсване на недвижими имоти на два посочени адреса в гр.Нова Загора и
изземване на богослужебна книга, издадена на гръцки език през 1783г. и други вещи и
предмети, имащи значение за разследването, водено по ДП №132 „ИП“/2020г. по описа на
ОД на МВР-Сливен, като претърсването и изземването да се извършат в периода
14.10.2020г.-21.10.2020г. Определението на СлОС по ЧНД№505/2020г. е подробно
мотивирано, в него е посочено основанието за образуваното съдебно производство- искане
на прокурор от ОП-Сливен, данните по досъдебното производство и приложените
доказателства, като са изложени изводите на съда за основателността и уважаването на
искането. Няма спор, че недвижимите имоти, по отношение на които е разрешено
претърсването иизземването са обитавани от ищеца.
Не е спорно от страна на ищеца, че досъдебното производство, по което е внесено
обвинението срещу него, било е образувано в НОХД№601/2019г. по описа на СлОС, по
което дело е постановена осъдителната присъда срещу него, е друго, различно досъдебно
производство, по което е дадено разрешението за претърсване и изземване с определението
по ЧНД№505/2020г. по описа на СлОС. Твърденията на ищеца са, че по това досъдебно
производство, по което е дадено разрешението за претърсване и изземване с определението
на СЛОС по ЧНД№505/2020г. не е бил привлечен към наказателна отговорност и
производството е прекратено от прокурора с влязло в сила постановление.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ. Този законов текст
3
регламентира установения с практиката на СЕС принцип за ангажиране на извъндоговорната
отговорност на Държавата за вреди от нарушения на общностното право, допуснати от
национални юрисдикции.
Фактическият състав за отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 4,
§ 3 ДЕС обхваща: нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на
частноправни субекти, като нарушението следва да е достатъчно съществено и да е налице
причинно-следствена връзка между него и причинените вреди. На нарушение на правна
норма се приравнява и несъобразяването с практиката на СЕС по тълкуването и прилагането
на съответната норма от общностното право.
В настоящия случай се претендират вреди от правораздавателната дейност на
ответника Сливенски окръжен съд при разглеждане на ЧНД №505/2020г., като ищецът
квалифицира допуснатото нарушение като нарушение на изискването за независим и
безпристрастен съд като част от правото на справедлив съдебен процес.
Съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС "всяко лице, при решаването на правен спор относно
неговите граждански права и задължения... има право на справедливо и публично гледане на
неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие
със закона. " Съгласно чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз "Всеки,
чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на
ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия
член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в
разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки
има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван… " Разпоредбите на чл.6,
§1 от ЕКЗПЧОС и на чл.47 ХОПЕС, които са сходни, на основание чл.52, §3 ХОПЕС и чл.6,
§ 3 ДЕС са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи и нарушението им е
основание за търсене на отговорност.
Извършвайки преценка на доказателствената съвкупност по делото, ЯОС намира,
че от ответника не е допуснато нарушение на правото на ищеца за разглеждане на ЧНД
№505/2020г. от независим и безпристрастен съд.
В НПК е регламентиран процесуалния ред за извършване на претърсване и
изземване като способ на доказване. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал.1 от НПК в
досъдебното производство претърсване и изземване се извършват с разрешение на съдия от
съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се
извършва действието, по искане на прокурора. Намесата на съда в досъдебното
производство чрез даване на предварително разрешение за извършване на претърсване и
изземване е предвидено в чл. 161, ал.1 от НПК като гаранция срещу неправомерно засягане
на конституционни права на гражданите на неприкосновеност на жилището и личния им
живот. В производството по чл.161 НПК съдът извършва преценка само за това налице ли са
законовите изисквания за предприемане на съответното действие и се произнася само по
въпросите – има ли образувано досъдебно производство, сезиран ли е компетентният съд и
има ли данни за връзка между обектите на претърсване и изземване с предмета на
престъплението. Съдът не изследва и не се произнася по въпросите за това има ли
извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия, извършено ли е виновно от него и
съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация, както и по въпроса за
наказанието на дееца. Върху законосъобразността на извършеното претърсване и изземване
се осъществява косвен контрол от съда, разглеждащ наказателното производство в съдебната
му фаза, при който косвен контрол съдът следва да се произнесе относно това допуснати ли
са съществени процесуални нарушения при събирането на доказателства и ако такива са
допуснати да не ги цени, изключвайки ги от доказателствената съвкупност. Съгласно чл. 34
НПК всеки акт на съда трябва да съдържа: данни за времето и мястото на издаването му;
наименованието на съда, който го издава; номера на делото, по което се издава; имената на
членовете на състава, на прокурора и на съдебния секретар; мотиви; диспозитив и
подписите на членовете на състава.
В случая от мотивите на представеното от ищеца Определение
№260043/12.10.2020г. на СлОс по ЧНД№505/2020г. са установени условията за
постановяване на този съдебен акт. Установено е, че до Окръжен съд- Сливен е отправено
4
искане от прокурор от Окръжна прокуратура-Сливен да бъде разрешено извършването на
претърсване и изземване на посочените адреси, за които липсва спор, че са обитавани от
ищеца. По искането е образувано в ЧНД № 505/2020г. по описа на ОС- Сливен и по него
определеният за докладчик съдия е постановил акта си, който отговаря на всички изисквания
на чл.34 НПК, като липсва основание в мотивите на акта си съдът да сочи входящия номер
на сезиращото съда искане на прокурора, както неправилно сочи ищецът. Твърденията на
ищеца, че ЧНД№505/2020г. е образувано при липса на основание – липса на отправено от
прокурора искане, както и че е налице формално подписан съдебен акт от съдията, който не
е автор на този акт, са изцяло голословни и неподкрепени от каквито и да е доказателства.
Напълно произволно и необосновано ищецът поддържа също, че е невъзможно да
съществува посочения шестцифрен номер на определението на съда, тъй като на ЯОС е
съдебно известен факта, че този номер е генериран от действалата в съдилищата до края на
2020г. информационна деловодна система „САС-съдебно деловодство“, като по делата
съдебни актове са именно с шестцифрени номера.
Безспорно съдията-докладчик, разрешил претърсването и изземването по ЧНД
№505/2020г. по описа на СлОС е докладчик и по делото – НОХД №601/2019г. по описа на
СлОС, по което ищецът е бил подсъдим и по което дело е осъден с влязлата в сила присъда,
произнесена от същия съдия. Неоснователно ищецът счита, че знаейки, че е съдия –
докладчик по НОХД №601/2019г. по описа на СлОС, същият съдия като докладчик по ЧНД
№505/2020г. е следвало и е бил длъжен да се отведе по това дело. В нито една от хипотезите
на чл.29, ал.1 от НПК не е установено като основание за отвод участието на съдия или член
на съдебния състав по друго дело, което е между същите страни и на същото основание. В
хипотезата на чл. 29, ал.2 от НПК, при която поради наличието на други обстоятелства
може да се счита, че съдията е предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на
делото и е основание за отвод, е необходимо да съществуват такива факти, които по
естеството си да поставят под съмнение обективността и безпристрастието на съдията и на
съдебния акт - да указват на пряка или косвена заинтересованост на съдебния състав или
негов отделен член от изхода на делото или на неговата предубеденост. В случая такива
конкретни факти и обстоятелства липсват и неоснователно ищецът твърди, че са налице две
свързани правоотношения, тъй като връзка и обусловеност между двете дела не е налице,
защото се касае за две отделни престъпления, за които ищецът е разследван, т.е. за различна
престъпна деятелност на ищеца, като само правната квалификация на престъпните деяния е
една и съща, но връзка и зависимост между двете производства – НОХД №601/2019г. и ЧНД
№505/2020г. липсва, не са налице общи факти и предмет на престъплението и няма как
произнасянето на съдията по един процесуален въпрос – този по ЧНД№505/2020г., да
повлияе на вътрешното му убеждение и на решаващата му дейност при постановяване на
присъдата по наказателното дело от общ характер.
Представените по делото доказателства и твърденията на ищеца не обосновават
извод за допуснато от ответника очевидно и достатъчно съществено нарушение на
общностното право - чл. 6 § 1 ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС и не са налице действия и
бездействия от страна на ответника, нарушаващи правото му на справедлив процес от
независим и безпристрастен съд.
Несъмнено е, че правото на всеки гражданин на справедлив процес изисква
разглеждането на делото да бъде от независим и безпристрастен съд.
Терминът „независим“ се отнася до независимостта по отношение на другите
власти (изпълнителна и законодателна), както и по отношение на страните в
производството. Независимостта на съдиите е накърнена, когато изпълнителната власт се
намесва по висящо пред съдилищата дело с намерение да повлияе на неговия изход или
когато съдиите се назначават от изпълнителната власт или от парламента, ако след
назначаването си те са обект на давление и получават инструкции при изпълнение на своите
съдебни функции. Тези пороци обаче не се отнасят до българския съд, доколкото
разделението на властите е конституционно установено и съдиите не се назначават, нито са
поставени в зависимост от законодателната или изпълнителната власт.
Независимост по отношение на страните в производството не е налице, когато сред
членовете на съда има лице, което се намира в подчинено положение от гледна точка на
неговите служебни задължения и организацията на неговата дейност по отношение на една
5
от страните. В този случай участниците в процеса могат да имат основателни съмнения в
независимостта на съда. По делото няма данни, нито доказателства съдията-докладчик,
разглеждал делото по искането за претърсване и изземване, да се намира в подчинение или
зависимост от страна или друг участник по делото.
Безпристрастността предполага липса на предубеждение и пристрастие. За
изпълнение на изискването е необходимо да е налице субективен и обективен критерий
/Hauschildt v Denmark 1989/. Обективният критерий е обоснован от доверието, което
съдилищата в едно демократично общество трябва да вдъхват в обществото. В този смисъл
съмнението в безпристрастността подлежи на доказване. При участие на съдия в свързани
дела с участието на една и съща страна, не може де се твърди по правило в резултат от
задължението за безпристрастност, че делото трябва да бъде преразгледано от съдебен
състав, различен от първоначалния.
Субективният критерий предполага въз основа на фактите по делото да може да се
докаже, че член на съда „е действал с лично пристрастие“ срещу ищеца /Hauschildt v
Denmark 1989/. Приема се да е налице презумпция за безпристрастност на съда „докато се
представи доказателство, сочещо на обратното“/ Kyprianou v Cyprus 2005 XIII/. Т. е. от
фактите по делото следва да се установи логично и разумно, че е налице пристрастност
спрямо конкретно лице.
В случая не се твърди от ищеца и не се установяват каквито и да е лични
отношения на съдия-докладчик от СлОС с ищеца или с друг участник в производството. За
да се установи предубеденост, необективност или нарушение на безпристрастността, следва
при разглеждане на делото да се установяват такива нарушения на правата на страната, за
които да може да се направи обосновано предположение, че се дължат именно на личните
отношения между съдебния състав и страната. В случая ищецът обосновава оплакването си
с твърдението, че липсва направен от съдията самоотвод по ЧНД№505/2020г. като гаранция
за безпристрастност, но както съдът посочи по-горе, не е налице връзка и обусловеност
между двете дела по описа на СлОС, по които съдията – докладчик е един и същ и
разбирането на ищеца за причините за отвод на съда е неправилно, това разбиране не
почива на законовите основания за отвод и е видно от постановения съдебен акт –
определението по ЧНД№505/2020г., че в същия са изложени подробни мотиви, в които са
разгледани и обсъдени всички предпоставки за уважаване искането на прокурора за
разрешение на претърсването и изземването и по делото не се установяват каквито и да е
лични отношения между съдебния състав, разгледал и двете дела - ЧНД №505/2020г. и
НОХД№601/2019г. и ищецът като страна по двете дела, които отношения да са довели до
нарушения на процесуалните задължения на съда и до предубеденост.
По изложените съображения съдът приема, че не е установено нарушение на
правото на ищеца на справедлив процес - разглеждане на делото от независим и
безпристрастен съд. Съобразно този извод настоящият състав на съда намира, че липсва
един от кумулативните елементи от правопораждащия вземането за обезвреда фактически
състав - не е налице твърдяното нарушение на правна норма на ЕС, респективно на
установената с решенията на СЕС практика по прилагането или тълкуването им, което
нарушение да е съществено и явно. Липсата на един от елементите от фактическия състав
влече неоснователност на иска в неговата цялост и съдът не дължи излагане на мотиви по
въпроса за наличието или липсата на останалите елементи от фактически състав – вредите и
причинната връзка.
Предявения иск по чл. 2в от ЗОДОВ е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
При този изход на спора, право на разноските по делото има ответникът, но
същият не заявява претенция за разноски и такива не му се присъждат.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Т. С. от ********, ул.********№**, ЕГН
6
**********, против Окръжен съд гр.Сливен, пл.“Хаджи Д.“№2, представляван от И.Ф.
Адм.ръководител Х. М., иск по чл. 2в от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на
сумата 26 000лв. за неимуществени вреди, причинени на ищеца от допуснато достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз - чл.6 ЕКЗПЧОС, при
постановяване на Определение №260043/12.10.2020г. по ч.н.д.№505/2020г. по описа на
СлОС, като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
7