№ 1334
гр. Велико Търново, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20234110100736 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от "Йеттел България"
ЕАД - град София, чрез адв. З. Ц. - САК, срещу В. Г. Н. кумулативно, обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите. Процесуалният представител на дружеството
развива съображения, че между страните е сключен Договор за мобилни услуги №
61936669 от 24.01.2018 година, с който на ответника са предоставени мобилен номер
********** и мобилно устройство MOBIWIRE Halona. Посочва, че на 08.01.2020
година между страните и във връзка с договора за мобилни услуги е сключен и
Договор за лизинг на базови аксесоари № **********, като на ответника е предоставен
пакет от аксесоари, включващ 4 броя вещи с обща цена на комплекта 50.57 лева, с
ДДС, като ответникът се е задължил за извърши 23 лизингови вноски в размер на 2.11
лева с ДДС. Твърди, че на 08.01.2020 година между страните е сключен и Договор за
допълнителен лизинг № *********, въз основа на който на ответника е предоставен
мобилен апарат NOKIA 4.2 Dual Black, с обща цена на лизинговата вещ в размер на
409.17 лева, дължима от последния на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на
17.79 лева с ДДС. Посочва, че на 17.12.2020 година между страните е сключено и
Допълнително споразумение № ********* и Договор за лизинг за влизане в сила на
нов абонаментен план за номер ********** със стандартна месечна такса в размер на
29.99 лева с ДДС и промоционална месечна такса в размер на 27.99 лева с ДДС, а на
ответника е предоставен мобилен телефонен апарат HUAWEI Band 4 Graphite Black с
1
обща цена на лизинговата вещ 57.27 лева с ДДС, дължима на 23 месечни лизингови
вноски в размер на 2.49 лева с ДДС. Твърди, че за периода от месец януари до месец
март 2021 година ответникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори,
за които са издадени Фактура № ********** от 25.02.2021г. и Фактура № **********
от 25.03.2021г. и Кредитно известие № ********** от 25.04.2021г. Навежда доводи, че
поради виновното неизпълнение на ответника и изпадането му в забава за плащане на
задълженията му ищецът е прекратил предсрочно както договорите за лизинг, така и
договора за мобилни услуги, сключен с него, при условията на който е ползван номер
********** и операторът е начислил неустойка за предсрочното му прекратяване в
размер на 80.59 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за
предоставените с договорите за лизинг мобилни устройства. Посочва, че за посочените
задължения дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение по Ч.гр.д. №
3200/2022 година на ВТРС, която е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на В. Г. Н., че дължи
на "Йеттел България" ЕАД - град София сумата в размер на 55.73 лева – главница,
представляваща неизпълнени задължения за потребени услуги за периода от 25.01.2021
година до 24.04.2021 година по Договор за мобилни услуги № ********* от
24.01.2018г., изменен с Допълнително споразумение № ********* от 17.12.2020
година; сумата в размер на 80.59 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги № ********* от 24.01.2018г., изменен с Допълнително
споразумение № ********* от 17.12.2020 година; сумата в размер 54.78 лева, от която
4.98 лева – незаплатени лизингови вноски за периода от 25.01.2021 година до
24.03.2021 година и 49.80 лева - предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от
25.03.2021 година до 17.11.2022 година по Договор за лизинг от 17.12.2020 година;
сумата в размер 23.21 лева, от която 4.22 лева – незаплатени лизингови вноски за
периода от 25.01.2021 година до 25.03.2021 година и 18.99 лева - предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода от 24.03.2021 година до 08.12.2021 година по
Договор за лизинг на базови аксесоари № ********* от 08.01.2020 година; сумата в
размер 195.59 лева, от която 35.38 лева – незаплатени лизингови вноски за периода от
25.01.2021 година до 24.03.2021 година и 160.11 лева - предсрочно изискуеми
лизингови вноски за периода от 25.03.2021 година до 18.12.2021 година по Договор за
лизинг № ********* от 08.01.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата
от постъпване на заявлението в съда – 19.12.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, за които сума е издадена Заповед № 1247 за изпълнение на парично
задължение от 20.12.2022 година по Ч.гр.д. № 3200/2022 година на ВТРС. Претендира
да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото,
така и в заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника чрез назначения му
по делото особен представител, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал
2
отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените по делото искове,
както по основание, така и по размер. Направено е искане предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното заверено копие на Договор за мобилни услуги № ********* от
24.01.2018г. /л. 6-7 / се установява, че на посочената дата между страните по делото е
сключен договор за мобилни услуги, с който на клиента е предоставен мобилен номер
+359*********. На същата дата между страните е сключен и Договор за лизинг /л. 8-10/,
с който на клиента е предоставено мобилно устройство MOBIWIRE Halona с обща
лизингова цена в размер на 105.57 лева, с включен ДДС, като при подписване на
договора лизингополучателят заплаща първоначална вноска в размер на 4.59 лева, с
включен ДДС, а остатъкът от цената страните са уговорили да бъде заплатена на 23
броя месечни лизингови вноски, всяка в размер на 4.59 лева, с включен ДДС. Изрично
в договора е отразено, че с подписването му лизингополучателят декларира, че е
получил мобилното устройство, както и ОУ към договора, с които последният се
съгласява.
С Договор за лизинг на базов аксесоари от 08.01.2020г. /л. 11-13/ операторът, в
качеството на лизингодател, е предал на потребителя, в качеството на
лизингополучател Пакет Аксесоари ма обща цена 50.57 лева, като последният се е
задължил да заплати цената на същите на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер
на 2.11 лева, с включен ДДС. Изрично в договора е отразено, че с подписването му
лизингополучателят декларира, че е получил описаните вещи, както и ОУ към
договора, с които последният се съгласява.
На 08.01.2020 година между страните е сключен и Договор за лизинг /л. 14-15/, с
който на клиента е предоставено мобилно устройство NOKIA 4.2 Dual Black с обща
лизингова цена в размер на 409.17 лева, с включен ДДС, като страните са се договори
същата да бъде заплатена от лизингополучателя на 23 броя месечни лизингови вноски,
всяка в размер на 17.79 лева, с включен ДДС. Изрично в договора е отразено, че с
подписването му лизингополучателят декларира, че е получил мобилното устройство,
както и ОУ към договора, с които последният се съгласява.
С Допълнително споразумение № ********* за мобилен номер +359********* от
17.12.2020г. страните са уговорили нов тарифен план със месечна абонаментна такса в
размер на 27.99 лева за първоначалния срок на договора и в размер на 29.99 лева след
изтичането му и с който на клиента е предоставено мобилно устройство HUAWEI Band
4 Graphite Black, с обща лизингова цена в размер на 59.67 лева и стандартна цена на
устройството в размер на 59.99 лева. В т. 2 от раздел IV от споразумението страните са
уговорили, че в случай на предсрочното му прекратяване по вина или инициатива на
3
потребителя или при нарушение на задълженията му по него, същият дължи за всяка
СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти такси от момента на прекратяване до края на
договора, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаментни такси, а в случаите на предоставено
устройство за ползване на услуги – такава част от разликата между стандартната му
цена без абонамент и заплатената от него в брой или обща лизингова цена, каквато
съответства на оставащия срок на договора. По делото е приложена декларация -
съгласие от 17.12.2020 година /л. 22/, с която ответницата е декларирала, че е получила
подписан от оператора екземпляр от Общите условия и е съгласен с тях. Във връзка с
допълнителното споразумение, между страните е сключен и Договор за лизинг от
същата дата за предоставения мобилен телефонен апарат HUAWEI Band 4 Graphite
Black с цена на лизинговата вещ 57.27 лв. с вкл. ДДС, платима на 23 месечни
лизингови вноски всяка в размер на 2.49 лв. с вкл. ДДС, като ответница е декларирала,
че е получила подписан от оператора екземпляр от Общите условия и е съгласен с тях.
В чл. 4 от договора за лизинг лизингополучателят декларира и потвърждава, че е
получил устройството, а в чл. 12, ал. 2 от ОУ към него, които са част от него и са
подписани от лизингополучателя, е предвидено, че месечните вноски стават
предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги,
сключен с лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими
съгласно този договор плащания.
По делото са приложени и Фактура № ********** от 25.02.2021г.; Фактура №
********** от 25.03.2021г. и Кредитно известие № ********** от 25.04.2021г. /л. 23-
25/.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 3200 по описа на Районен съд - Велико
Търново за 2022 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 20.12.2022 година е издадена Заповед №
1247 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. Г. Н. за
сумата в размер на 410.00 лeва - главница, представляваща неизпълнени парични
задължения, дължими съгласно фактури № **********/25.02.2021г., фактура №
**********/25.03.2021г. и фактура № **********/25.04.2021г., произтичащи от
следните договори: Договор за мобилни услуги № ********* от 24.01.2018г., Договор
за лизинг на базови аксесоари № ********* от 08.01.2020г., Договор за допълнителен
лизинг № ********* от 08.01.2020г., Допълнително споразумение № ********* от
17.12.2020г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от
17.12.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 19.12.2022г. до окончателното изплащане, както и за сумата в
размер на 385.00 лева – направени разноски по делото. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл.
4
415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415,
ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за
изпълнение вземания.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо
в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по приложения договор за мобилни
услуги, допълнително споразумение към него и договори за лизинг, че е изправна
страна по тях, т.е. че е осигурил достъп на абоната до договорените мобилни услуги,
съответно - че му ги е предоставил, както и че е предоставил ползването на
лизинговите вещи, наличието на предпоставките пораждащи начисляването на
неустойка по договорите, както и размера на претендираните вземания.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства се
установява наличието на валидни облигационни правоотношение между страните по
делото по сключени между тях Договор за мобилни услуги № ********* от
24.01.2018г. за предпочетен номер +359********* и Допълнително № ********* за
мобилен номер +359********* от 17.12.2020г. по които ответникът има качеството
абонат и потребител на мобилни услуги по смисъла на § 1, т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС.
Видно от приложените договор и допълнително споразумения, операторът е
предоставил на абоната посочените услуги по тарифен план, посочен в тях и описан
по-горе, срещу задължението на абоната за заплащането им, ведно с цените на
ползваните от него допълнителни услуги, когато те не са включени в съответния
тарифен план. В споразумението изрично са посочени услугите по избрания
абонаментен план, ценовите условия, съответно задълженията на потребителя и
последиците от неизпълнението им. Видно от приложената декларация – съгласие
ответникът е декларирал, че е получил подписани екземпляри от ОУ, запознат е със
съдържанието им и е съгласен с условията по тях. На следващо място, видно от самия
договор за мобилни услуги, респективно – допълнително споразумение към него,
операторът е предоставил на ответника СИМ карта със съответния и посочен изрично
номер, с което е изпълнил задължението си да осигури достъп на последния до своята
мобилна мрежа и до договорените далекосъобщителни услуги - чл. 23 б. "б" от ОУ.
Предоставянето на уговорените с договорите мобилни услуги се установява и от
5
приложените фактури, които представляват извлечение от автоматизираната система
на оператора за ползваните услуги. Осигуряването на достъп до мобилната мрежа и до
договорените услуги от страна на ищеца е породило насрещното задължението на
ответника да заплати дължимите за това месечни такси по тарифните планове, както и
цената на допълнително използваните услуги, които не са включени в тях. В този
смисъл, независимо дали ответникът реално е използвал предоставените му услуги по
сключения договор, съответно – допълнително споразумение, той дължи на оператора
месечните абонаментни такси в размерите, които са уговорени и които са посочени по-
горе за използване на предпочетения от него номер +359*********.
Видно от приложените по делото по делото фактури за ползваните от ответника
услуги са начислени следните суми: За периода от 25.01.2021 година до 24.02.2021
година е начислена сумата в размер на 25.99 лева - за месечни абонаментни такси и
използвани услуги и сумата в размер на 22.39 лева - лизингови вноски, като е
включено и задължение от предходен период в размер на 54.86 лева. За периода от
25.02.2021 година до 24.03.2021 година са начислени сумите в размер на 28.31 лева с
ДДС – за месечни абонаментни такси и използвани услуги и сумата в размер на 22.39
лева – лизингови вноски, като е включено и задължение от предходен период в размер
на 51.57 лева С Кредитно известие № ********** от 25.04.2021 година за периода от
25.03.2021 година до 24.04.2021 година е начислена сумата в размер на 80.59 лева –
неустойка предсрочно прекратяване на договор за услуги, сумата в размер на 228.90
лева - лизингова вноска, като е включено и задължение от предходен период в размер
на 105.93 лева В случая по делото приложените фактури не са създадени нарочно от
ищеца за нуждите на процеса, а приложенията към тях отразяват данните за
използваните услуги според автоматизираната система на доставчика, поради което
съдът намира, че счетоводно отразените стопански операции са извършени, т.е.
услугите, посочени в тях са предоставени, което от своя страна е породило задължение
за заплащане на стойността им. По делото липсват както твърдения, така и каквито и да
е доказателства ответникът да е изпълнил задължението си за плащане на посочените в
тях суми, поради което за посочените отчетни периоди дължи на ищеца за
абонаментни такси, използвани далекосъобщителни услуги и лизингови вноски сумата
общо в размер на 105.93 лева.
На следващо място от събраните по делото доказателства безспорно се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
делото и по Договор за лизинг на базови аксесоари от 08.01.2020 година, Договор за
лизинг от 08.01.2020 година и Договор за лизинг от 17.12.2020 година, по силата на
които лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя за ползване
посочените в тях вещи срещу възнаграждение - чл. 342, ал. 1 ТЗ /договор за оперативен
лизинг/. Видно от съдържанието на самите договори ищцовото дружество е изпълнило
задължението си да предостави за ползване на ответника лизинговите вещ –
6
посочените базови аксесоари, NOKIA 4.2 Dual Black и HUAWEI Band 4 Graphite Black,
което обстоятелство е удостоверено с полагането на подпис от В. Г. Н. - чл. 4 от
договорите. Това от своя страна е породило задължението на последната да заплаща
дължимото от нея възнаграждение под формата на лизингови вноски в сроковете и
размерите, уговорени между страните. В случая по делото ответникът не е ангажирал
доказателства нито за връщане на предоставените му устройства, нито за заплащане на
лизинговите вноски, както на падежите на издадените фактури, така и до края на
договорите на падежите, посочени в тях, като към датата на исковата молба са
настъпили падежите за плащане на всички вноски по договорите. В този смисъл
ответникът дължи на ищеца както сумите за лизинговите вноски, за които са издадени
приложените по делото фактури, така и лизинговите вноски до края на договора за
лизинг общо в размер на 228.90 лева.
В процесните договор за мобилни услуги и допълнително споразумение към
него, страните по делото са уговорили неустойка при предсрочното им прекратяване,
поради неизпълнение на задълженията от страна на абоната. Клаузите, които я уреждат
са действителни и валидно обвързват страните по тях, доколкото не противоречат на
морала и добрите нрави, и имат компенсаторен характер. Предвидени са да обезщетят
вредите на доставчика от неизпълнението на поетите от абоната задължения, като в
част от тях предварително страните са определили размера на същите, който не може
да надвишава трикратния размер на стандартните месечни вноски по всеки от
договорите /споразуменията/. Ограничени до трикратния размер на месечните
абонаменти тази неустойки не нарушават принципите на добросъвестността и на
забраната за неоснователното обогатяване и съответстват на присъщите за неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл настоящият
съдебен състав приема, че уговорените в договорите и допълнителните споразумение
неустоечни клаузи не са нищожни и валидно обвързват ответника, съответно - могат да
бъдат основание за начисляването на неустойка от страна на оператора, стига обаче да
са се осъществили всички елементи от фактическия й състав, очертан по волята на
страните. Необходимо условие за възникването на правото на неустойка е
прекратяване на договорите за мобилни услуги преди изтичане на първоначално
определения срок. Както бе посочено по-горе, съдът приема, че от събраните
доказателства безспорно се установява, че ответникът не е платил в срок дължимите от
него абонаментни такси и предоставени услуги, за което са издадени съответните
фактури. Съгласно чл. 26 и чл. 27 от ОУ приложени по Ч.гр.д. № 3200/2022 година на
ВТРС/ плащането по фактурите следва да бъде извършено не по–късно от 18 дни от
датата на издаването им, като неполучаването им не освобождава абоната от
задължението му по тях. По делото липсват както твърдения, така и каквито и да е
доказателства ответникът да е изпълнил задълженията си за плащане на фактурираните
месечни абонаментни такси и използвани от него услуги, което е основание за
7
едностранно прекратяване на договорите и споразуменията от страна на оператора /чл.
19б, б. „в” от ОУ/. В случая страните не са уговорили специален ред за прекратяване на
облигационната връзка между тях, поради което са приложими общите правила на чл.
87, ал. 1 ЗЗД за срока и формата на извършване на действията. Неизпълнението на
договорно задължение по причина, за която длъжникът отговаря, включително
неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок в
договора е основание за развалянето му /чл. 87 ал. 1 ЗЗД/. Процесните договор и
допълнително споразумение са сключени в писмена форма, което от своя страна
задължава кредитора да извърши изявлението за прекратяването им в същата форма,
като преди това даде подходящ срок за изпълнение. По аргумент от разпоредбата на
чл. 14, ал. 1 ЗЗД, за да породи действие това едностранно волеизявление на ищеца, то
следва да достигне до ответника. По делото нито се твърди, нито се доказва ищецът да
е отправил нарочно волеизявление за прекратяване на процесните договор и
допълнително споразумение преди изтичане на срока им, за което абонатът да е
уведомен, нито пък да му е представлявал подходящ срок за изпълнение на
задълженията на абоната. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
по делото не се установява предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и
допълнителното споразумение към него, поради което в ползва на ищцовото
дружество не е възникнало претендираното вземане за неустойка, равняваща се на
сбора на три месечни абонаментни такси с ДДС, за избрания от абоната тарифен план.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявеният по делото
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК се явява основателен и доказан за
сумата в размер на 100.51 лева, представляваща неизпълнено задължение за месечни
абонаментни такси и за предоставени далекосъобщителни услуги по Договор за
мобилни услуги № ********* от 24.01.2018г. за предпочетен номер +359********* и
Допълнително № ********* от 17.12.2020г. към него и за лизингови вноски за периода
от 25.01.2021 година до 24.03.2023 година по Договор за лизинг на базови аксесоари от
08.01.2020 година, Договор за лизинг от 08.01.2020 година и Договор за лизинг от
17.12.2020 година, както и за сумата в размер на 228.90 лева - неизпълнено задължение
за лизингови вноски по Договор за лизинг на базови аксесоари от 08.01.2020 година,
Договор за лизинг от 08.01.2020 година и Договор за лизинг от 17.12.2020 година, за
която сума е издадено Кредитно известие № ********** от 25.04.2021 година, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
19.12.2022 година до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №
1247 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.12.2022 година по
Ч.гр.д. № 3200/2022г. по описа на Районен съд - Велико Търново.
В останалата част, предявеният по делото иск с правно основание чл. 422 ГПК,
за сумата в размер на 80.59 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 24.01.2018г. за
8
предпочетен номер +359********* и Допълнително № ********* от 17.12.2020г. към
него, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда – 19.12.2022 година до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
Заповед № 1247 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.12.2022
година по Ч.гр.д. № 3200/2022г. по описа на Районен съд - Велико Търново, се явява
неоснователен, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен в тази му част.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на деловодни разноски общо в размер
на в размер на 775.00 лева, от които 75.00 лева - внесена държавна такса, 200.00 лева –
внесено възнаграждение за особен представител и 480.00 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение. По правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част на иска в размер на 622.67
лева, респективно - за заповедното производство дължи заплащането на разноски в
размер на 309.32 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Г. Н. от ***, с ЕГН
**********, че дължи на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД , със седалище и адрес на
управление град София, район Младост, ж.к. "Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда
6, с ЕИК ********* сумата в размер на 100.51 лева /сто лева и петдесет и една
стотинки/, представляваща неизпълнено задължение за месечни абонаментни такси и
за предоставени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги №
********* от 24.01.2018г. за предпочетен номер +359********* и Допълнително №
********* от 17.12.2020г. към него и за лизингови вноски за периода от 25.01.2021
година до 24.03.2023 година по Договор за лизинг на базови аксесоари от 08.01.2020
година, Договор за лизинг от 08.01.2020 година и Договор за лизинг от 17.12.2020
година, както и за сумата в размер на 228.90 лева /двеста двадесет и осем лева и
деветдесет стотинки/ - неизпълнено задължение за лизингови вноски по Договор за
лизинг на базови аксесоари от 08.01.2020 година, Договор за лизинг от 08.01.2020
година и Договор за лизинг от 17.12.2020 година, за която сума е издадено Кредитно
известие № ********** от 25.04.2021 година, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 19.12.2022 година до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1247 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.12.2022 година по Ч.гр.д. № 3200/2022г.
по описа на Районен съд - Велико Търново.
9
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД , със седалище и
адрес на управление град София, район Младост, ж.к. "Младост" 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, с ЕИК ********* срещу В. Г. Н. от ***, с ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД
за сумата в размер на 80.59 лева /осемдесет лева и петдесет и девет стотинки/ ,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги
№ ********* от 24.01.2018г. за предпочетен номер +359********* и Допълнително №
********* от 17.12.2020г. към него, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 19.12.2022 година до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена Заповед № 1247 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 20.12.2022 година по Ч.гр.д. № 3200/2022г. по описа на
Районен съд - Велико Търново, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В. Г. Н. от ***, с ЕГН ********** да заплати на "ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, район Младост,
ж.к. "Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, с ЕИК ********* сумата в размер на
622.67 лева /шестстотин двадесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща направените от дружеството в исковото производство съдебни
разноски, съразмерно с уважената част на предявените искове, както и сумата в
размер на 309.32 лева /триста и девет лева и тридесет и две стотинки/,
представляваща направените от дружеството в заповедното производство съдебни
разноски, съразмерно с уважената част на предявените искове.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело 3200/2022 година по описа на Районен съд - Велико Търново година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10