Решение по дело №6095/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5333
Дата: 29 ноември 2019 г. (в сила от 29 ноември 2019 г.)
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20193110106095
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

  ... / 29.11.2019 г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА 

 

 

 

   ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  четиринадесети състав, гражданско отделение  в открито  съдебно заседание, проведено на  29 октомври  2019  година  в състав:    

                                                                                      

                                        Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

 

   при участието на секретаря Кичка Иванова  като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6095 по описа за 2019 година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

            Производството е образувано по молба с която е предявен иск за установяване на вземането на кредитора  против длъжника  по издадената заповед за изпълнение на парично задължение  по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2362/18 г. на РС Асеновград  с която е разпоредено длъжникът М.Ж.Н. /предходна фамилия Гъркова/  с ЕГН ********** да заплати на Л.В.П. с ЕГН ********** сумата 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.03.2018 г. по НОХД № 5379/15 г. на РС Варна, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 24.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл. 422, вр.чл.79 ЗЗД и чл.86.

            Предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК заповедният съд е указал на кредитора, че може да подаде иск за установяване на вземането му, поради което за ищеца е налице правен интерес от подаване на исковата молба и водене на иск по чл.422 ГПК.

 

              Ищецът моли за  уважаване на иска и заплащане на разноски от ответника за  заповедното производство в размер на 636 лева и за  исковото производство в размер на 636 лева. 

               В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа молбата и моли да се уважи. 

               Ответникът, редовно уведомен за инициираното производство  не се явява и не изпраща представител.  Същият не представя доказателства и не изразява становище по иска.  

       Съдът след като взе предвид  събраните в производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

                От твърденията в молбата и представените към нея  писмени доказателства  се установява, че между страните е налице писмен договор от 01.03.2018 г. за дължимото от  М.Ж.Н. адвокатско възнаграждение на адвокат Л.В.П. от ВАК в размер на 1800 лева за оказано съдействие и защита по НОХД № 5379/2015 г. на РС варна. Съгласно договора същото следва да се заплати в срок до 02.03.2018 г. 

      Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът намира, че  същият не оспорва  твърденията в молбата, както и задължението си към ищеца в претендирания размер.  Доказателства за извършено плащане на дължимата сума не са представени от ответника. 

      Съдът като взе предвид, че ответникът не е оспорил твърденията в молбата, не е направил възражения по тях, не е ангажирал доказателства и не се е явил в съдебно заседание, както и че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение намира, че предявените искове са основателни  в хипотезата на чл.238 и чл. 239 ГПК и следва да се уважат.

 

    По въпроса за разноските:

    При направено искане по реда на чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1272 лева, представляваща сбора на сторени от последния разноски за настоящото производство и  за заповедното производство. 

 

 

 

     Мотивиран от изложеното,  съдът 

 

 

Р Е Ш И :  

                      

                    

     ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на длъжника М.Ж.Н. /предходна фамилия Гъркова/  с ЕГН **********, че съществува вземането на кредитора Л.В.П. с ЕГН **********  по издадената заповед за изпълнение на парично задължение  по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2362/18 г. на РС Асеновград  с която е разпоредено М.Н.  да заплати на Л.П. сумата 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.03.2018 г. по НОХД № 5379/15 г. на РС Варна, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 24.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл. 422, вр.чл.79 ЗЗД и чл.86.

 

 

     ОСЪЖДА М.Ж.Н. с ЕГН ********** да заплати на  Л.В.П. с ЕГН **********  разноски за производството /общо за заповедното и за исковото/  в размер на  1272 /хиляда двеста седемдесет и два/  лева, на осн.чл.78 ГПК.

 

 

     Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.239, ал.4 ГПК.

 

     Да се връчи препис от решението на страните.

 

 

                                                Районен съдия: