РЕШЕНИЕ
№ 22712
гр. София, 14.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110121170 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от А. С. Р., ЕГН:********** срещу Н. Л. В., ЕГН: ********** с
правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод, иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за
развод.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 18.09.2003 г., от
който нямат ненавършили пълнолетие деца. Сочи се, че съпрузите са във фактическа
раздяла, между тях липсва всякакво чувство на семейна общност, поради което ищецът
счита брака за дълбоко и непоправимо разстроен. В съдебно заседание ищецът се явява
лично и поддържа иска.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор по исковата молба, в който оспорва
иска за развод, предвид неоснователността на брачната претенция, както и изложените в
исковата молба фактически твърдения. Сочи, че като всяко семейство са преминавали през
трудности, но твърди да не са непреодолими, както и че към момента с ищцата споделят
един дом, спят в едно легло и посещават заедно културни събития.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ищцата сочи, че е решила да се разведе след
години психически тормоз. Разказва, че съпруга й постоянно я е заплашвал, че ще я напусне
въпреки това не го прави. Твърди, че постоянно има упреци към нея, че я кара тя да плаща
почивките на него и детето им, както и че има постоянни конфликти, но тя се сдържа заради
1
детето.
Ответника не е изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, тъй като не се е явил в съдебно
заседание.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Относно прекратяването на брака: Видно от удостоверение за граждански брак /л. 7 от
делото/ страните са сключили брак на 18.09.2003г. в гр. София, Република България, за което
е съставен акт за граждански брак № 3178/18.09.2003г. на столична Община, район
„Оборище“. Видно от представеното по делото удостоверение за раждане страните имат дете
– В.Н. В. роден на 26.09.2005г., които е пълнолетен.
По делото бяха събрани гладни доказателствени средства, а именно показанията на
свидетелите А.И. Р. и св. В. Р.А., които съдът кредитира, тъй като намира същите за
последователни, логични и безпротворечиви. От показанията на свидетелите съдът приема
за установено обстоятелството, че страните се намират преди около десет години са
заминали за Р. Германия където работят и живеят и към настоящия момент, както и че
живеят заедно и с детето им, което е последна година студент. Въпреки това от показанията
и на двамата свидетели се установява, че между страните е имало конфликти. Св. Романова
разказва, че ответника се е държал подигравателно и е карал ищцата да се чувства виновна.
Св. А.сочи, че ищцата му е споделяла за конфликти между съпрузите, но тъй като е възпитан
човек не е влизала в подробности. И двамата свидетели твърдят че в последните години
страните не ходят на почивки заедно.
Според чл. 46, ал. 1 от Конституцията на Република България „Бракът е доброволен съюз
между мъж и жена“. На основание чл. 5 от Семейния кодекс: „Бракът се сключва по взаимно,
свободно и изрично съгласие на мъж и жена…“. Изхождайки от горните разпоредби за
съществуването на брачната връзка, и характера на брачните отношение неминуемо е
необходимо съгласието и желанието и на двамата съпрузи.
При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът
им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от
закона и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена.
Относно вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал
това. Искане за това не е направила нито една от страните, поради което съдът не следва да
се произнася относно вината за разстройството на брака.
Относно ползването на семейното жилище: Съдът не следва да се произнася относно
ползването на семейното жилище, защото не е сезиран с такова искане. Предоставянето за
ползване на семейното жилище е последица от развода между страните, като съставлява
елемент от имуществените последици на прекратяването на брака, а в процесуално
отношение представлява отделна искова претенция, каквато не е предявена надлежно по
2
делото. Ето защо и доколкото страните нямат родени от брака деца за съда не съществува и
задължението служебно да се произнесе по този въпрос.
Относно фамилното име: На основание чл. 326 ГПК съдът следва да разгледа въпроса за
фамилното име. В случая ищцата е заявила желание и след прекратяване на брака да
продължи да носи брачното си фамилно име.
Относно разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 329, ал. 1 ГПК
разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е направила. Държавната
такса при решаване на делото по иска за развод съдът определя на 50,00 лв. съобразно чл. 6,
т. 2 от ТДТКССГПК, като същата следва да се възложи на двете страни поравно предвид
изхода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА, сключен
на 18.09.2003г. в гр. София, Република България, за което е съставен акт за граждански брак
№ 3178/18.09.2003г. на столична Община, район „Оборище“, между А. С. Р.,
ЕГН:********** срещу Н. Л. В., ЕГН: **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата А. С. Р., ЕГН:********** да продължи да носи
брачното си фамилно име – Р..
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК А. С. Р., ЕГН:**********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК Н. Л. В., ЕГН: **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3