Решение по КНАХД №1428/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, [населено място], против Решение №106/07.05.2025г., постановено по а.н.д. № 2/2025г. по описа на Районен съд-Хасково.

В касационната жалба се развиват доводи за неправилност, незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и постановяването му при допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения за това, че изложените в решението на въззивния съд фактически констатации, не съответствали на обективната истина, а правните изводи не съответствали на закона. Не се споделял извода на районния съд, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя било допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, което се изрязвало в навеждането на нови фактически твьрдения. Респективно различна правна квалификация от описаната в АУАН на деянието, за пръв път едва със санкционния акт. Тоест извършване на нарушението в условията на повторност и че тези доводи за повторност не били допустимо да бъдат релевирани за пръв път в наказателното постановление, при все че липсвало подобно повдигнато административно - наказателно обвинение в АУАН. Неверен се бил и последващият правен извода на съда, че поради „незнанието" за признака „повторност“ се препятствало правото на жалбоподателя да реализира зашитата си в пълния предоставен от закона обем при повдигане на административнонаказателното обвинение. Била на лице пълна идентичност между фактите и обстоятелствата посочени в АУАН и тези възприети в НП, по отношение на нарушената правна норма, а именно чл. 62. ал. 3, предл. 2-ро от Кодекса на труда. На следващо място, не се споделяли и твърдяната на съда за правната възможност наказващият орган, да разпореди на контролните органи съставянето на нов акт за установяване на административно нарушение, в който нарушителят да бъде запознат с обстоятелството на повторност, за да може да организира защитата си за него. Правомощията на наказващият орган били изчерпало изброени в чл.52 от ЗАНН и закона не предвиждал такава възможност. На последно място, касаторът не споделял становището, за невъзможността въззивната инстанция да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. След като съдът твърдял, че наказващият орган не може да се ползва от квалифициращият признак на повторността, при определянето на размера на санкцията, тъй като не е въведена още с АУАН, то нямало пречка нарушението да бъде преквалифицирано като подлежащо на санкция в максималния размер на санкцията по чл. 414. ал. 3 от КТ. Установеното при проверката нарушение на дружеството безспорно било нарушение на чл. 62. ал. 3. предл. 2- ро от Кодекса на труда. Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 7. т. 1 от ЗАНН, въззивната инстанция имала правната възможност да приложи закон за същото административно нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като прецизира и преквалифицира нарушението като подлежащо на санкция по чл. 414. ал. 3 от КТ. Нямало пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление, относими напълно към състава на нарушението на чл. 62, ал. 3, предл. 2-ро от Кодекса на труда. Предвид всичко гореизложено се моли касационната инстанция да постановите решение, с което да отмените Решение № 106 от 07.05.2025 г. по АНД № 2, по описа на Районен съд - Хасково за 2025г., като неправилно и вместо него да постанови решение по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на "Д. И Р." ЕАД е [ЕИК], против Наказателно постановление № 26-2400268 от 27.11.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, като неоснователна и да потвърди същото като правилно и законосъобразно. Алтернативно се иска съдът да постановите решение, с което да отмените Решение № 106 от 07.05.2025 г. по АНД № 2, по описа на Районен съд - Хасково за 2025 г., като неправилно и да върне делото за ново разглеждане от Районен съд - Хасково, с указания съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 7. т. 1 от ЗАНН. Претендират се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София.

Касаторът редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. Не взема допълнително становище по жалбата.

Ответникът – "Д. И Р." ЕАД, не се явява и не изпраща процесуален представител. от пълномощника адв.А. Г. е постъпило писмено становище в което се излагат аргументи по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление № 26 – 2400268 от 27.11.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, [населено място].

За да постанови решението си, районният съд е приел в подробно изложени мотиви, че в хода на извършената на 26.09.2024 г., от свидетелите Л. О. Г. – гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково и К. А. К. – гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково, в обект – комплекс „Г. А. 1“, находящ се в землището на [населено място], общ. С., обл. Х., стопанисван от „Д. И Р.” ЕАД, [населено място], обл. Х., било установено наличието на сключен между „Д. И Р.” ЕАД, [населено място], обл. Х., представлявано от Изпълнителния директор В. Т., от една страна като работодател и лицето Б. Й. А., от друга, Трудов договор № *** от 22.12.2023г. за длъжността „рецепционист” с място на работа – [населено място], общ. С., обл. Х., на пълен работен ден от 8 часа. Установено било в хода на проверката по документи, представени след изискването им, че цитираният трудов договор бил прекратен със Заповед от 28.08.2024 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда – по взаимно съгласие, считано от 28.08.2024 г. Видно от Справка за приети уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, изх. № 30Е001011789 от 26.09.2024 г. за прекратяване на трудовия договор със Б. Й. М., уведомлението било изпратено до ТД на НАП на 26.09.2024г. Така установените обстоятелства, били обективирани, в Протокол за извършена проверка, рег. № ПР2437101 от 23.10.2024 г., а същите контролните органи квалифицирали като осъществяващи признаците на състав на административно нарушение по чл. 62, ал. 3, предл. 2 от Кодекса на труда. В резултат, на 30.10.2024 г. в сградата на ДИТ - Хасково, срещу дружеството - жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 26 – 2400268 от свид. Л. О. Г.. Възражения срещу процесния АУАН не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване на акта. Постъпило било Искане, вх. № 24129576 от 05.11.2024 г. от В. К. Т. в качеството й на Изпълнителен директор на „Д. И Р.” ЕАД, [населено място], обл. Хасково за сключване, с оглед възможността за това по чл. 415г от КТ и чл. 58г от ЗАНН, на споразумение за извършеното административно нарушение, което е признато от жалбоподателя и е предложено налагането на административна санкция – имуществена санкция в размер на 1600 лева. С резолюция на административно наказващия орган не било прието предложението за сключване на споразумение, тъй като била налице повторност на нарушението.

При издаване на наказателното постановление, административно - наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение и след като установил, че с Наказателно постановление № 26 – 2400132 от 14.06.20204 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда на „Д. И Р.” ЕАД, [населено място], обл. Хасково била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, влязло в сила на 02.07.2027 г., наложил на дружеството - жалбоподател, в качеството му на работодател, обжалваната административна санкция – имуществена санкция от 15000 лева, за процесното нарушение, явяващо се повторно по смисъла на чл. 416, ал. 8 от КТ на основание.

Освен горната фактическа обстановка въззивният съд е приел, че при съставяне на АУАН не са допуднати процесуални нарушения от категорията на съществените, които сами по себе си да налагат отмяна на санкционни акт. Не били допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН на законния представител на дружеството - жалбоподателя, на който е осигурена възможността да се запознае с неговото съдържание и да направи възражения или впише обяснения по случая, с което да упражни правото си на защита. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, регламентираща необходимите реквизити. Правилна била и правната квалификация на нарушението - чл. 62, ал. 3 от КТ. На следващо място, обжалваното наказателно постановление било издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но при реализиране на отговорността, съдът констатирал допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, което налагало отмяна на санкционния акт на процесуално основание без обсъждане на доводи по същество. Нарушението на процесуалните правила се изразявало в навеждането на нови фактически твърдения, респ. различна правна квалификация от описаното в АУАН деяние за пръв път едва със санкционния акт. Административнонаказващият орган релевирал доводи за наличие на повторност на извършване на нарушението по чл. 62, ал. 3 от КТ от страна на нарушителя. „Повторността” на нарушението според въззивния съд била обективен факт, за наличието на който било необходимо и достатъчно извършване на второ по ред нарушение в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което е санкционирано предходно нарушение от същия вид, но такива твърдения не можели да бъдат релевирани за пръв път в НП, при все че липсва съответно повдигнато административно – наказателно обвинение в АУАН. „Повторността“ била квалифициращ признак, който несъмнено утежнявал отговорността на нарушителя и не можел да бъде обективирана за първи път едва с издаването на НП. По този начин се препятствало правото на жалбоподателя да реализира защитата си в пълен предоставен от закона обем при повдигане на административнонаказателното обвинение. Ето защо, съдът приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Съдът е посочил, че дори и за актосъставителя да е била налице невъзможност да знае за наличието на повторност в случая, то когато подобен факт е бил или станал известен за наказващия орган, той е следвало да разпореди съставянето на нов акт за установяване на административно нарушение, в който той да бъде въведен и да се осигури възможност на привлечения към отговорност по по – тежко обвинение субект да организира защитата си за него. Така констатираното нарушение от съда щяло да бъде санирано. Съдът е приел, че това нарушението е неотстранимо от съда при осъществявания контрол за законосъобразност, още повече, че вероятно поради технически пропуски неясни били твърденията на наказващия орган на коя дата е влязло в сила наказателното постановление, обосноваващо тезата за повторност на процесното деяние. Въззивният съд извършва анализ и от гледна точка на възприетата съдебната практика, по отношение на възможност за преквалификация, в това число и на задължителната за приложение от съдилищата такава - Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС. Сочи, че според т. 1 от цитираното ТР, в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая бил налице порок при реализиране на отговорността, като административнонаказващият орган бил реализирал отговорността на жалбоподателя по санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 4 от Кодекса на труда за нарушение, извършено при условията на повторност, като повторността, освен квалифициращ, бил и обективен признак от състава на нарушение, извличан от твърдения за факта на влизане в сила на наказателното постановление за еднакъв по вид нарушение, а процесното да е извършено в едногодишен срок от реализиране на този факт, каквито твърдения за факти липсват при повдигане на обвинението, за които лицето привлечено към отговорност да се защитава. Липсвала възможност по делото за подобен подход и с оглед постановките на тълкувателното решение, че няма пречка дори и при неправилното описание на санкционната норма, съдът да приеме, че квалифициращият признак „повторност“ не е бил осъществен, и да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието на жалбоподателя по основния състав на извършеното нарушение, тъй като всъщност били представени доказателства, че е налице такъв факт, обосноваващ по – тежко обвинение, каквото обаче не било повдигано. А с въвеждането му едва със санкционния акт се нарушавали правата на жалбоподателя, който се е защитавал по описаните факти в АУАН.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, обсъдил е същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията за съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила са неоснователни. Въззивният съд е обсъдил подробно и мотивирано всички твърдения, възражения и доводи в жалбата и становището на процесуалния представител на административно наказващия орган изложени в съдебно заседание.

Правилно и в съответствия с всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, решаващият състав на районния съд е установил и възприел точаната фактическа обстановка и обстоятелства, при които е извършено описаното в АУАН нарушение, квалифицирано правилно в същия акт като такова по чл. 62, ал. 3 от КТ. До колкото касационния съдебен състав изцяло споделя възприетата фактическа обстановка, възприета от районния съд и описана подробно в атакуваното решение, няма отново да възпроизвежда същата.

Настоящата инстанция изцяло споделя приетото и от въззивния съд, че АУАН изцяло отговаря на изисквенията на чл. 42 от ЗАНН, регламентираща необходимите реквизити. При съставянето на АУАН не са допуднати процесуални нарушения от категорията на съществените, които сами по себе си да налагат отмяна на санкционни акт. Не е допуснато нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН на законния представител на дружеството - жалбоподателя, на който е осигурена възможността да се запознае с неговото съдържание и да направи възражения или впише обяснения по случая, с което да упражни правото си на защита. Правилна е и правната квалификация на нарушението - чл. 62, ал. 3 от КТ с оглед неговото текстово описание в АУАН.

Изцяло се споделят и мотивите на състава на районен съд, относно наличието на съществено процесуално нарушение при издаването на атакуваното НП, свързано с въвеждането на квалифициращият признак – „повторност“. За пръв път именно с НП, се въвеждат нови факти и обстоятелства за наличие на Наказателно постановление № 26 – 2400132 от 14.06.20204 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда на „Д. И Р.” ЕАД, [населено място], обл. Х. била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ. Твърди се, че това НП е влязло в сила на 02.07.2027 г. Именно последното е и основанието с атакуваното НП да се приеме квалифициращият признак – „повторност“, за което по-тежко нарушение е наложена и имуществената санкция на „Д. И Р.” ЕАД. Напълно обосновани и мотивирани са изводите на РС-Хасково относно това процесуално нарушение и невъзможността жалбоподателя да се защити срещу това ново обвинение описано за пръв път със санкционния акт – НП. Такива са и мотивите относно невъзможността за пръв път вззивният съд да преквалифицира нарушенето като приеме основния състав на същото, без квалифициращия признак и да наложи санкцията за това нарушение описано в АУАН.

До колкото изцяло се споделят доводите на състава на РС-Хасково изложени в атакуваното съдебно решение, нъстоящият съдебен състав няма да повтаря изцяло същите и ги приема, като изцяло препраща към изложените мотиви на Решение №106/07.05.2025г., постановено по а.н.д. № 2/2025г. по описа на Районен съд-Хасково.

За пълнота следва да се посочи, че горните изводи на съда са изцяло съобразени с практиката на Административен съд – Хасково по сходни казуси - КАНД №567 по описа за 2023 година.

Ето защо съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора само касационният ответник има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №106/07.05.2025г., постановено по а.н.д. № 2/2025г. по описа на Районен съд-Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.