С решение № 165 от 11.08.2007 г., постановено по гр.д.№ 1195/2006 г., Кърджалийският районен съд е осъдил Мустафа Фахри Ахмед от гр.Кърджали да заплати на Димо Христов Милев от гр.Кърджали сумата от 897.88 лева, представляваща дължими и незаплатени на основание чл.232, ал.2 и чл.236, ал.2 от ЗЗД наемни вноски по договор за отдаване под наем на движими вещи от 02.01.2006 г., за периода от 02.01.2006 г. до 23.11.2006 г., както и сумата от 79.54 лева, представляваща мораторни лихви върху главницата от 897.88 лева за периода от 02.01.2006 г. до 23.11.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата от 897.88 лева, считано от 28.11.2006 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска по чл.86 пот ЗЗД в останала му част и за разликата до пълния предявен размер от 200 лева, като неоснователен и недоказан. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Мустафа Фахри Ахмед, който чрез своя процесуален представител, го обжалва в срок. Счита, че атакуваното решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. В жалбата се излагат съображения, че на основание т.4 от договора бил заплатил предварително договорената наемна цена, както и че вещите се намирали у него съгласно предшестващ договор за наем. Моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваната част и да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски за двете инстанции. Въззиваемият Димо Христов Милев, чрез своя представител оп пълномощие, оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на районния съд. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, както и твърденията и доводите на страните, констатира следното: Жалбата е подадена в срока по чл.197 от ГПК от легитимирано да обжалва лице, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Пред първоинстанционният съд са били предявени в обективно съединение- иск, с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.79 от ЗЗД, за заплащане на наем за предоставено движимо имущество, подробно описано, съгласно договор за наем от 02.01.2006 г. и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху претендираната главница. Видно от исковата молба, първоначално ищецът е претендирал наем за периода от 02.01.2006 г. до 21.03.2006 г., а впоследствие е било допуснато увеличение на иска, като претенцията на ищеца за наем е за периода от 02.01.2006 г. до 23.11.2006 г. Що се касае до иска за мораторни лихви, то с молба вх.№ 640/05.02.2007 г., ищецът е конкретизирал периода, за който се претендират такива, а именно – от 21.03.2006 г. до 23.11.2006 г. Видно от представения по делото като доказателство договор за наем от 02.01.2006 г., Димо Христов Милев /ищец по предявените искове и въззиваем в настоящото производство/ е предоставил на Мустафа Фахри Ахмед /ответник по исковете и въззивник в настоящото производство/ под наем тръбно скеле, включващо: 1. тръби, подробно описани, с договорен наем 9.02 лева за ден – 361 мл по 0.025 лв.; 2. жабки – 154 броя и 3.съединители – 48 броя. Съгласно т.3 от договора страните изрично са уговорили да се заплаща по 0.025 лева на мл/ден, а съгласно т.2 от договора, срокът за ползване на описаното по детайли тръбно скеле е от 02.01.2006 г. до 21.03.2006 г. В края на договора с ръкописен текст са дописани също и три броя талпи с договорена наемна цена – 0.50 лева на ден, като това обстоятелство не е оспорено от ответника и се възприема за договорено от съда. В исковата молба ищецът изрично е признал, че на 21.03.2006 г. му е било върнато част от скелето, като твърди, че за ползване са останали само: 1. три броя талпи; 2. един брой тръба и 3. седем броя жабки. Обстоятелството, че на 21.03.2006 г. въззивникът е върнал на въззиваемия останалата част скелето, с изключение на посочените три броя талпи, един брой тръба и седем броя жабки, се установява и от представената по делото нотариална покана с рег.№ 1357/ 12.05.2006 г., в която въззиваемият Димо Христов Милев кани въззивникът Мустафа Фахри Ахмед да му заплати претендирания наем, като признава, че последният е върнал на 21.03.2006 г. част от скелето, с изключение на посочените по – горе три броя талпи, един брой тръба и седем броя жабки. Впрочем, в съдебно заседание на 07.03.2007 г. въззиваемият Милев изрично признава това обстоятелство, като същото се твърди и от самия процесуален представител на въззиваемия в съдебно заседание на 09.05.2007 г. От гореизложеното се установява по един несъмнен начин, че на основание сключения между страните договор за наем на тръбно скеле от 02.01.2006 г., въззивникът дължи на въззиваемия наем за ползваното от него скеле, за периода от 02.01.2006 г. до 21.03.2006 г., в размер общо по 9.52 лева на ден, от които 9.02 лева на ден – договорен наем за ползване на тръбите и 0.50 лева на ден – за ползване на трите броя талпи. Що се касае до твърденията на въззивника, че е заплатил договорения наем, следва да те отбележи, че тежестта на доказване на твърдяните от него положителни факти лежи върху последния. В тази връзка, въпреки твърденията на въззивника, по делото не са представени доказателства за платен от него наем за ползването на тръбното скеле и трите броя талпи, поради което следва да се приеме за доказано, че същия не е платен и е дължим от последния. При това положение, с оглед договорената наемна цена – 9.52 лева на ден и периода на ползването – от 02.01.2006 г. до 21.03.2006 г., или за 79 дни, се следва наем в размер на 752.08 лева, за която сума следва да се осъди ответника да заплати на ищеца. Що се касае до предявения иск, с правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на мораторни лихви, то същият е частично основателен. С оглед обстоятелството, че е договорен срок на договора, а именно – 21.03.2006 г., то следва да се приеме, че след изтичането на същия, наемателят Мустафа Ахмед изпада в забава, поради което върху така определения размер от 752.08 лева дължи и лихви за закъснението, за периода от 22.03.2006 г. /деня, следващ крайния срок на договора/ до 23.11.2006 г. В тази връзка, видно от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, размера на лихвите за забава върху главницата от 752.08 лева, за периода от 22.03.2006 г. до 23.11.2006 г., е 63.24 лева, която сума следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца. Що се касае до претенцията за наем за ползването на три броя талпи,един брой тръба иседем броя жабки, за периода от 22.03.2006 г. до 23.11.2006 г., то видно от протокола за съдебно заседание от 11.07.2007 г., производството по делото в тази част е прекратено, поради оттегляне на иска. При това положение, като се е произнесъл с решението си по иска за заплащане на наем за ползването на посочените по – горе движими вещи, за периода от 22.03.2006 г. до 23.11.2006 г., както и по иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за мораторни лихви върху размера на наема за този период, районният съд е постановил едно недопустимо решение, тъй като се е произнесъл по непредявени искове. Решението на първоинстанционният съд е недопустимо и в частта, с която се е произнесъл по иска за мораторни лихви за периода от 02.01.2006 г. до 21.03.2006 г., тъй като видно от исковата молба и молбата с вх.№ 640/05.02.2007 г., такъв иск не е бил надлежно предявен. Предвид гореизложеното следва да се обезсили решението на районния съд в частта, с която е осъден Мустафа Фахри Ахмед да заплати на Димо Христов Милев наем по договор за наем от 02.01.2006 г., за разликата от 752.08 лева до 897.88 лева, представляваща стойността на наем за ползването на три броя талпи, един брой тръба - 4 метра 1.5 цола и седем броя жабки, за периода от 22.03.2006 г. до 23.11.2006 г., както и в частта, с която е осъден Мустафа Фахри Ахмед да заплати на Димо Христов Милев мораторни лихви, за разликата от 63.24 лева до 79.54 лева, представляваща стойността на лихвите за забава върху сумата от 145.80 лева – за периода от 22.03.2006 г. до 23.11.2006 г. и върху сумата от 752.08 лева – за периода от 02.01.2006 г. до 21.03.2006 г., като недопустимо и да се прекрати производството по делото в тази му част. В останалата му част – с която е осъден Мустафа Фахри Ахмед да заплати на Димо Христов Милев наем по договор за наем от 02.01.2006 г., за периода от 02.01.2006 г. до 21.03.2006 г., в размер на 752.08 лева и за мораторните лихви върху тази сума в размер на 63.24 лева, за периода от 22.03.2006 г. до 23.11.2006 г., а така също и в частта за законната лихва върху главницата от 752.08 лева, считано от 28.11.2006 г., решението на първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, с оглед направените от страните разноски общо за двете инстанции и съобразно уважения размер на исковете и по компенсация, на Димо Христов Милев се следват разноски общо в размер на 170.44 лева. Ето защо следва да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която е осъден Мустафа Фахри Ахмед да заплати на Димо Христов Милев разноски по делото, за разликата от 170.44 лева до присъдения размер от 189.10 лева. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 165 от 11.08.2007 г., постановено по гр.д.№ 1195/ 2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която е осъден Мустафа Фахри Ахмед от гр.Кърджали да заплати на Димо Христов Милев от гр. Кърджали наем по договор за наем от 02.01.2006 г., ЗА РАЗЛИКАТА от 752.08 лева до 897.88 лева, представляваща стойността на наем за ползването на три броя талпи, един брой тръба - 4 метра 1.5 цола и седем броя жабки, за периода от 22.03.2006 г. до 23.11.2006 г., както и В ЧАСТТА, с която е осъден Мустафа Фахри Ахмед да заплати на Димо Христов Милев мораторни лихви, ЗА РАЗЛИКАТА от 63.24 лева до 79.54 лева, представляваща стойността на лихвите за забава върху сумата от 145.80 лева – за периода от 22.03.2006 г. до 23.11.2006 г. и върху сумата от 752.08 лева – за периода от 02.01.2006 г. до 21.03.2006 г., като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. ОТМЕНЯ решение № 165 от 11.08.2007 г., постановено по гр.д.№ 1195/ 2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която е осъден Мустафа Фахри Ахмед от гр.Кърджали да заплати на Димо Христов Милев от гр. Кърджали разноски по делото, ЗА РАЗЛИКАТА от 170.44 лева до 189.10 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част - с която е осъден Мустафа Фахри Ахмед да заплати на Димо Христов Милев наем по договор за наем от 02.01.2006 г., за периода от 02.01.2006 г. до 21.03.2006 г., в размер на 752.08 лева и за мораторните лихви върху тази сума в размер на 63.24 лева, за периода от 22.03.2006 г. до 23.11.2006 г., а така също и в частта за законната лихва върху главницата от 752.08 лева, считано от 28.11.2006 г. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове : 1.
2. |