РЕШЕНИЕ
№ 1814
гр. Варна, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20243110108595 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от И. Е. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ..., вх.
..., ет. ..., ап. ..., срещу „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. .... № ..., ...., иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 3747,91 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица №
440123601112735 от 04.12.2023 г., за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
предна лява врата, лайсна предна лява врата, задна лява врата, лайсна задна лява врата, праг
ляв, калник преден ляв, подкалник преден ляв ПВЦ, предна колона лява долна част, панта
предна лява врата горна, панта предна лява врата долна, вътрешна дръжка предна лява врата,
джанта стоманена предна лява, тас преден ляв, носач преден ляв долен, обтегач (биалета)
преден ляв носач, шенкел преден ляв, амортисьор преден ляв, кормилна щанга предна лява,
спирачен маркуч преден ляв, кора под двигател лява, греда преден мост и резервоар
стъклоумивател на собствения на ищеца лек автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“, peг. № *
**** **, причинени в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 11.03.2024 г.
Ищецът И. Е. твърди, че на 04.12.2023 г. сключил с ответника „ДЗИ – О. з.“ ЕАД
договор за имуществена застраховка „Каско+“, клауза „Пълно каско“, обективиран в
застрахователна полица № 440123601112735, за личния си лек автомобил „Ф. Д.“, peг. № *
**** **. Посочва, че срокът на действие на договора бил от 04.12.2023 г. до 03.12.2024 г.
1
Уговорена била застрахователна сума в размер на 7600,00 лева и застрахователна премия от
429,96 лева.
Ищецът излага, че на 11.03.2024 г., около 08:00 ч., претърпял ПТП в гр. Варна, на бул.
„Република“, в района на „Топливо“ АД. Сочи, че водачът на лек автомобил „С.“ с рег. № *
**** ** се опитал да престрои събралата се колона от автомобили, в която се намирал и
ищецът, като К. предприел маневра „изпреварване“ в забранен участък. Навлизайки в
забранен участък, всъщност навлязъл в траекторията на насрещно движещ се лек автомобил,
извършил рязка маневра и предизвикал съприкосновение с автомобила на ищеца в предна
лява част. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен протокол, като К. признал вината
си. Ищецът уведомил застрахователя, който извършил огледи, изготвил снимков материал и
съставил описи по щета, с описани увредени детайли. Заявява, че е получил като
застрахователно обезщетение сумата в размер на 3852,09 лева, която била недостатъчна, тъй
като сумата за възстановяване на автомобила възлизала на 9548,75 лева.
Отправя искане до съда за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
3747,91 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
причинени в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 11.03.2024 г. в гр. Варна, по
застраховка „Каско +“, застрахователна полица № 440123601112735 от 04.12.2023 г., за лек
автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“, с peг. № * **** **. Претендира присъждане на
извършените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, който оспорва предявения иск като неоснователен.
Потвърждава, че към 11.03.2024 г. между ищеца и ответното дружество е съществувало
валидно облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка на МПС,
както и че на посочената дата е настъпило описаното в исковата молба застрахователно
събитие. Потвърждава, че на ищеца била изплатена сумата в размер на 3852,09 лева –
застрахователно обезщетение за действителните имуществени вреди по заведена щета №
44010312401480. Обезщетението било определено по експертна оценка, съгласно условията
на застраховката. Сочи, че застрахователната сума на имуществото била в размер на 7600
лева – лимита на финансовата отговорност на застрахователя. Заявява, че доколкото ищецът
твърди „тотална щета“, при евентуалното установяване на такава, обезщетението следва да
бъде определено съобразно чл. 390, ал. 2 от КЗ, като от получената сума бъде приспаднато
вече изплатеното обезщетение. Заявява още, че към датата на сключване на застраховката
процесният автомобил е бил в употреба 9 години, като същият не подлежи на гаранционно
обслужване и не е необходимо ремонтните дейности да бъдат осъществени от официален
сервиз на съответната марка. Оспорва размера на предявения иск като прекомерен.
Настоява предявеният иск да бъдат отхвърлен. Претендира да му бъдат присъдени
извършените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът И. Е. Е. не се явява лично, представлява се от адвокат И.
Д. от АК - Варна. Поддържа исковата претенция.
В съдебно заседание ответникът „ДЗИ – О. з.“ ЕАД се представлява от юрисконсулт
2
П. Н.. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания отговор на същата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Застрахователят по имуществена застраховка „Каско“ на МПС следва да носи
отговорност за всички вреди, настъпили в резултат на събитие, предвидено като покрит
застрахователен риск в застрахователния договор и в общите условия към него.
В конкретния казус между страните не се спори, че на 11.03.2024 г. е настъпило
процесното застрахователно събитие, към датата на което е била налице валидно сключена
между тях застраховка „Каско“ за лек автомобил „Ф. Д.“ с peг. № * **** **, както и че към
ответното дружество е била образувана щета № 440103124001480/11.03.2024 г., по която
последното е изплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 3852,09 лева.
С изплащането на горното обезщетение ответното дружество е признало причинно-
следствената връзка между посоченото ПТП и нанесените щети по лек автомобил „Ф. Д.“ с
peг. № * **** **; същите, установени с Опис-заключение по щета №
440103124001480/11.03.2024 от дата 12.03.2024 г. и Опис-заключение по щета №
440103124001480/11.03.2024 от дата 26.03.2024 г., извършени от представители на „ДЗИ – О.
з.“ ЕАД и приети със заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, не
са оспорени по вид от ответника. Не е оспорено и че така установените щети представляват
покрит риск по сключената между страните застрахователна полица № 440123601002735.
Спорът по делото се концентрира единствено около размера на дължимото обезщетение.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение,
съдът следва да съобрази нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
като според ал. 1 на същия законов член, обезщетението не може да надхвърля
застрахователната сума, освен когато това е предвидено в КЗ. Чл. 400 КЗ урежда, че за
действителна застрахователна стойност (при пълна увреда) се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - ал. 1, а
за възстановителна застрахователна стойност (при частична увреда) се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка -
ал. 2. Анализът на горните норми налага извод, че обезщетението се дължи по пазарната
стойност на увреденото имущество, в рамките на застрахователната сума. Когато по делото
не са налични данни за заплатена такава, меродавна е средната пазарна стойност.
В съответствие с изложеното, застрахователното обезщетение в случая следва да се
определи съобразно стойността на ремонта и подмяната на увредените части по средни
пазарни цени към датата на застрахователното събитие.
Със заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът
кредитира като компетентно дадено и обективно, същото и неоспорено от страните, вещото
лице И. И. определя общата стойност на щетите по лек автомобил „Ф. Д.“ с peг. № * **** **
по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие - 11.03.2024 г., без да се
прилага коефициент на овехтяване на увредените части, на сумата от 9247,57 лева с вкл.
ДДС, която включва: стойност на резервни части – 5883,37 лева, стойност на боя и
допълнителни материали – 445,20 лева, цена на труд (демонтаж/монтаж, ремонт и
боядисване) – 65,5 часа х 42 лева средна пазарна цена на труда = 2751 лева, камера и
3
тониране – 4 часа х 42 лева средна пазарна цена на труда = 168 лева.
Доколкото обаче в случая застрахователната сума - 7600 лева, е под размера на така
установената стойност на щетите, застрахователното обезщетение, съгласно цитирания по-
горе чл. 386, ал. 1 от КЗ, не следва да я надвишава. С оглед вече изплатеното от
застрахователя обезщетение в размер на 3852,09 лева, дължимото такова е в размер на
3747,91 лева, за каквато сума е и предявен искът.
В тази връзка, неоснователно е възражението на ответното дружество, че с вече
изплатеното обезщетение, определено по експертна оценка въз основа на действащата
методика на застрахователя, съгласно Общите условия на дружеството, които са неразделна
част от договора за застраховка, е изпълнил задълженията си по този договор и не дължи
други суми. Цитираните разпоредби на КЗ относно размера на дължимото обезщетение са
императивни и не могат да бъдат дерогирани с договорни клаузи.
В конкретния случай неоснователно е и възражението, че при установено наличие на
тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ – доколкото пазарната стойност на
автомобила е определена със заключението по САТЕ на 10 500 лева, от дължимото
обезщетение в размер на 3747,91 лева следва да бъде приспадната стойността, която
увреденото лице би получило от предаване на автомобила за скрап. Видно от заключението
на вещото лице, в същото изрично е посочено, че към датата на извършения оглед –
14.03.2025 г., лек автомобил „Ф. Д.“ с peг. № * **** ** е отремонтиран. С оглед на това, не е
налице хипотезата за дерегистрация на автомобила, респективно за предаването му за скрап
и съответно допълване на обезщетението с получената за това сума. Действително
разходите, необходими към датата на увреждането за възстановяване на автомобила, както
беше посочено по-горе, надхвърлят застрахователната сума, но с определянето на
обезщетение в размер на 3852,09 лева застрахователят е отрекъл наличието на покрит
застрахователен риск при условията на “тотална щета“. При това положение изборът на
увреденото лице да поправи автомобила до пълната му техническа изправност не може да се
тълкува в негова вреда. С възстановяването на вещта в първоначалното състояние
всъщност се е реализирал предметът на застраховката, а имено репариране на настъпилите
вреди, което е ограничено до лимита на поетата отговорност от страна на застрахователя
(така Решение от 29.07.2019 г. по в. т. д. № 663/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна).
Предвид изложеното, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, разноски се следват на ищеца. Същият със списък по чл. 80
ГПК претендира такива в размер на 1078 лева, включващи 228 лева - държавна такса, 150
лева - внесен депозит за САТЕ, и 700 лева - платено в брой адвокатско възнаграждение,
съгласно представен Договор за правна защита и съдействие. Налични са доказателства за
заплащане на претендираните суми. Съдът намира за неоснователно направеното
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от насрещната страна, доколкото платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение е съобразено както с фактическата и правна сложност на делото,
така и с материалния интерес с оглед на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Претендираните разноски следва да
бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 405, ал. 1 от КЗ, „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. .... № ..., ...., да заплати на И. Е. Е., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. .... № ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., сумата от 3747,91 лева (Три
хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и 91 ст.), представляваща застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица №
440123601112735 от 04.12.2023 г., за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
предна лява врата, лайсна предна лява врата, задна лява врата, лайсна задна лява врата, праг
ляв, калник преден ляв, подкалник преден ляв ПВЦ, предна колона лява долна част, панта
предна лява врата горна, панта предна лява врата долна, вътрешна дръжка предна лява врата,
джанта стоманена предна лява, тас преден ляв, носач преден ляв долен, обтегач (биалета)
преден ляв носач, шенкел преден ляв, амортисьор преден ляв, кормилна щанга предна лява,
спирачен маркуч преден ляв, кора под двигател лява, греда преден мост и резервоар
стъклоумивател на собствения на ищеца лек автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“, peг. № *
**** **, причинени в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 11.03.2024 г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. .... № ..., ...., да заплати на И. Е. Е., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. .... № ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., сумата от 1078,00 лева (Хиляда
седемдесет и осем лева), представляваща сторени в производството съдебно-деловодни
разноски, включващи държавна такса, внесен депозит за допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза и платено в брой адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5