№ 1684
гр. Варна, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. И.ова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20233110204087 по описа за 2023 година
МОТИВИ: Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на пълномощник на санкционираното лице против Наказателно
постановление № РД-И-049/30.09.2022 г., издадено от Изпълнителен Директор ИАЛ, с което
на лицето е било наложено административно наказание „глоба“.
В жалбата се моли за отмяна на НП като се изразява позиция за маловажност на
случая. Оспорва се компетентността на актосъставителя и издателя на НП. Счита се, че е
пропуснат срокът по чл.34 от ЗАНН. АУАН не е бил връчван, а НП е издадено след една
година от проверката. Липсва описание на нарушението. Не са изпълнени задълженията за
преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства при определяне на
наказанието. Не е преценено и наличието на маловажен случай на нарушение. Иска се
отмяна на наказателното постановление или изменянето му, като се наложи минимално
предвиденото в закона наказание.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез представляващ въззивника. По
същество се изразява становище, че липсва правно основание за налагане на наказание
глоба. Физическото лице А. не е съдружник в дружеството е не е имало съзнанието, че
разрешението на аптеката не е валидно. Самото връчване на уведомлението за прекратено
разрешение не е било сторено по надлежния ред. Поддържат се и се доразвиват доводите за
отмяна на наказателното постановление. Претендира се възнаграждение.
Процесуален представител на въззиваемата страна, моли НП да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 23.08.2022г. служители на ИАЛ София, сред които св. С., извършили проверка
по спазване на законодателството в в обект аптека, находяща се в гр. Варна, кк „Златни
пясъци“, хотел „София“.
В хода на проверката бил установен въззивника А., който работел сам, като
обслужвал клиенти, на които предостявал лекарствени продукти. Проверяващите
1
извършили контролна покупка и им бил продаден лекарствен продукт. В обекта се
съхранявали лекарствени продукти.
За обекта било постановено прекратяване на разрешението за дейност още през
2021г., по повод на подадена жалба от ръководителя, вписан в разрешението за дейност.
Трудовия договор с този ръководител бил прекратен през м. 02.2021г., но аптеката
продължавала въпреки това да извършва дейност. Издадена бил заповед за отнемане на
разрешението за дейност , като тази заповед била връчена по реда на чл.61 вр. чл.18а от
АПК.
За констатираното нарушение, на 23.08.2022 год. срещу въззивника бил съставен
АУАН, в който били описани установените при проверката обстоятелства. Посочена била
правна квалификация на нарушението по чл.287 ал.3 вр. ал.1 от ЗЛПХМ. Актът бил
надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения. Такива не
постъпили по преписката и впоследствие.
На 30.09.2022год., АНО издал атакуваното НП, като приел фактическите
констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество като работодател е
нарушило разпоредбите на ЗЛПХМ и наложил административно наказание имуществена
санкция на осн. чл.287 ал.3 вр. ал.1 от ЗЛПХМ в размер на 5000 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни,
които се кредитират от съда изцяло като непротиворечиви, взаимно допълващи се и
преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.
Показанията на св. С. са такива на свидетел- очевидец, който пряко е възприел
нарушението. Същите са категорични и безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира
изцяло.
Показанията на св. С. се подкрепят от приложените по делото касов бон, констативни
протоколи, заповед от 15.10.2021г. за отнемане на разрешението за търговия; извлечение от
интернет страницата на ИАЛ и др.
Съдът намира, че НП е правилно и законосъобразно издадено при спазване на
процедурите по ЗАНН. При съставяне на акта за установяване на административно
нарушение е спазен тримесечния срок за съставянето му. Спазен е и срока за възражения по
акта, като НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са изяснили фактическата
обстановка по административно наказателната преписка и са събрали безспорни
доказателства за извършеното административно нарушение, посредством личните си
възприятия и събраните писмени доказателства, след което са пристъпили към съставяне на
акт за установяване на административно нарушение.
Административно наказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение
на разпоредбите на ЗЛПХМ и е издал атакуваното НП, като на база на събраните по
преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение
и правилно е определил санкционната норма на ЗЛПХМ, която следва да намери
приложение.
Съгласно разпоредбата на чл. 287 ал.3 от ЗЛПХМ, наказанието глоба от 5000 до 10
000 лв. се налага и на лицата, които извършват търговия на дребно в аптека или дрогерия
след прекратяване действието на разрешението/удостоверението.
При тази законодателна уредба, съдът намира, че определяйки конкретния размер на
имуществената санкция, наказващият орган се е съобразил в пълна степен с разпоредбата на
чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението, предвид обстоятелството, че не
са налице данни за извършени предходни нарушения в минимален размер от 5 000 лева.
Според настоящия съдебен състав адекватно на тежестта на нарушението, се явява
именно наказанието в минималния размер и в този смисъл наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
2
Що се отнася до наведените с жалбата основания за отмяна на наказателното
постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:
Оспорва се компетентността на актосъставителя и издателя на НП.
Съобразно приложената по преписката заповед №ЗОА-0741/16.09.2020г., АУАН е
съставен от оправомощено лице, в кръга на правомощията му. Компетентността на издателя
на наказателното постановление произтича от разпоредбата на чл.295 ал.3 от ЗЛПХМ.
Счита се, че е пропуснат срокът по чл.34 от ЗАНН.
Доколкото АУАН е съставен в деня на установяване на нарушението, съдът намира,
че сроковете по чл.34 от ЗАНН са спазени.
Сочи се още, че АУАН не е бил връчван, а НП е издадено след една година от
проверката.
Съдът не кредитира подобна позиция, доколкото АУАН е бил надлежно връчен на
въззивника и е съставена разписка за това, неразделна част от съдържанието на АУАН.
Наказателното постановление пък е издадено в рамките на малко повече от месец от
съставяне на АУАН, т.е. при спазване на срока за издаването му.
Сочи се ,че липсва описание на нарушението.
Съдът, при проверка на обстоятелствените части на АУАН и НП не констатира да са
допуснати сочените нарушения. Напротив – и в АУАН, и в НП се съдържат всички
обстоятелства на извършване на нарушението – посочено е конкретното лице, извършило
нарушението, действието, осъществяващо състава на нарушението, конкретния търговски
обект, където е извършено нарушението, както и датата , часа и мястото на извършване, т.е.
в обстоятелствените части на акта и на постановлението са описани всички елементи от
състава на нарушението. Посочени са конкретни доказателства, установяващи нарушението
/АУАН/. При правилна цифрова квалификация на нарушението, правилно е била преценена
приложимата санкционна разпоредба.
Предвид на това, не може да се сподели извод, че съдържанието на АУАН и НП е
лишило санкционираното лице от правото да разбере обвинението и адекватно да се
защитава.
Счита се , че не са изпълнени задълженията за преценка на отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства при определяне на наказанието.
Видно от съдържанието на наказателното постановление, при произнасянето си
наказващия орган е извършил преценка на факта, че нарушението е извършено за първи път
и е определил размер на наказанието в минимално предвидения.
Изразява се становище ,че не е преценено наличието на маловажен случай на
нарушение.
Съдът намира, че установените по делото факти не припокриват хипотезата на
маловажен случай на административно нарушение, тъй като конкретния случай не показва
занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид –
нещо повече, обемът от лекарствени средства, съхранявани в обекта и продавани, завишава
степента на обществена опасност на нарушението и в този смисъл правилно въззивникът е
бил санкционирано за извършеното административно нарушение, предмет на разглеждане
по делото.
На последно място, по същество се изразява становище, че липсва правно основание
за налагане на наказанието. Сочи се, че физическото лице А. не е съдружник в дружеството
е не е имало съзнанието, че разрешението на аптеката не е валидно. Самото връчване на
уведомлението за прекратено разрешение не е било сторено по надлежния ред.
3
Съдът не кредитира подобна позиция, като на първо място следва са се отбележи, че
обявяването на заповедта за отнемане на разрешението е било извършено при пълно
спазване на разпоредбите на АПК в тази насока, по реда на чл.18а ал.10 от АПК и заповедта
е произвела своето действие.
Правилно е било преценено, че на санкциониране подлежи именно въззивникът А.,
тъй като именно той е лицето, извършило фактическите продажби на лекарствените
продукти и правилно е бил преценен вида на административното наказание „глоба“.
Обстоятелството, мче въззивникът А. не е съдружник в дружеството по никакъв начин не
влияе върху отговорността му като физическо лице- пряк извършител на продажбите.
Предвид изложеното, съдът намери, че следва да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № РД-И-049/30.09.2022 г., издадено от Изпълнителен
Директор ИАЛ, с което на Г. М. А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 5000 лева на основание чл. 287 ал.3 вр. ал.1 от ЗЛПХМ.
ОСЪЖДА Г. М. А., ЕГН ********** да заплати на Дирекция ИАЛ София сумата
от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4