РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
гр. Пловдив, 02 март 2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІ състав, в закрито заседание на втори март през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 3434 по
описа за 2019 год. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248
от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Образувано е по молба вх. №
2227/04.02.2020 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, от С.В.К., ЕГН **********
***, подадена чрез процесуалния й представител адвокат Л.М., с искане за
изменение на Решение № 96/13.01.2020 г., постановено по адм. дело № 3434 по
описа за 2019 г. на съда, в частта за разноските, като в полза на ищцата бъде
присъдено и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. Посочено
е в молбата, че искането е своевременно направено още с депозираната искова
молба, както и в съдебно заседание, а плащането е по банков път с издадена
фактура № 105/16.12.2019 г. (приложена към молба вх. № 2227/04.02.2020 г.). Сочи
се, че е представен и списък на разноските.
Насрещната страна – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Пловдив, е на становище, че молбата следва да бъде оставена без уважение по
отношение на ДДС върху адвокатското възнаграждение.
За да се произнесе по искането съдът
взе предвид следното:
Искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице, поради което
се явява допустима. Разгледана по същество същото е неоснователно.
С Решение № 96/13.01.2020 г.,
постановено по адм. дело № 3434 по описа за 2019 г. на съда, ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
на МВР – Пловдив е осъдена да заплати на С.В.К., с ЕГН **********, сумата в
размер на 10 лв., представляваща заплатената държавна такса.
Съдът констатира, че по делото
своевременно е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, но без доказателства
за тяхното заплащане - в частност за заплащане на уговореното между страните
адвокатско възнаграждение.
В тази връзка за пореден път следва да се констатира, че
по делото е представен „Договор за правна помощ и защита“ (л. 10 гръб) от
05.11.2019 г., в т. III от който е договорено възнаграждение в размер на 360
лв., „…платимо както следва: изплатена по банков път от клиента на
адвоката дума 360 лв. с ДДС…“, като доказателства за действително заплащане
на така уговореното възнаграждение не са ангажирани нито в хода на съдебното
производството, нито са представени такива с молба вх. № 2227/04.02.2020 г. по
описа на Административен съд гр. Пловдив. Към последната, каза се, е приложена фактура
№ 105/16.12.2019 г., която обаче не може да замести документите, удостоверяващи
действително извършеното плащане (като извлечения от
банкови сметки, платежни нареждания или други банкови документи, удостоверяващи
че плащането е извършено по банков път), доколкото
фактурата сама по себе си не е документ, удостоверяващ извършено плащане.
В тази връзка следва да бъде съобразено Тълкувателно
решение № 6/2012 г. от 6 ноември 2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г. по
описа на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на
Гражданска и Търговска колегия, според което съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това,
а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Изложените до тук съображения налагат извод за
неоснователност на искането на ищеца за изменение на Решение № 96/13.01.2020
г., постановено по адм. дело № 3434 по описа за 2019 г. на съда, в частта за
разноските, поради което същото ще следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 3 във връзка
с чл. 144 АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.В.К., ЕГН ********** ***,
обективирано в молба вх. № 2227/04.02.2020 г. по описа на Административен
съд гр. Пловдив, подадена чрез процесуалния й представител адвокат Л.М., за изменение на Решение № 96/13.01.2020 г.,
постановено по адм. дело № 3434 по описа за 2019 г. на съда, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен
съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: