№ 2745
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20211110214443 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на ******************************* (с ново
наименование ******************************* ) срещу Наказателно
постановление (НП) №*********-F****** от 12.08.2021г., издадено от Ю.Г.В
на длъжност „директор“ на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП София, с
което на основание чл. 178 от Закон за данък върху добавена стойност
(ЗДДС) на дружеството- жалбоподател е наложено административно
наказание „имущетвена санкция“ в размер на 500 / петстотин/ лева за
извършено нарушение на чл. 96, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС.
В подадената жалба се излагат подробни съображения относно
обстоятелството, че фактическите констатации изложени в НП не отговарят
на действителността. Жалбоподателят счита, че дружеството не е достигнало
определения по закон оборот от 50 000 лв., тъй като с посочената в НП сделка
се е учредило право на строеж не само на него, но и на дружество
*******************************. Моли се за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява
от адв. АТ. Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на
направените по делото разноски, като депозира писмени бележки, в които
излага доводи сходни с тези в подадената жалба.
Въззиваемата страна- ТД на НАП София се представлява от
юрисконсулт П.. Същата моли за потвърждение на наказателното
постановление, като намира същото за правилно и законосъобразно. Моли за
1
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
На 22.06.2021г. на служители на ТД НАП София било възложено
извършването на проверка на дружеството- жалбоподател. Същата била
възложена с резолюция за извършване на проверка
№*******************************г. В хода на проверката било изпратено
искане до дружеството- жалбоподател за предоставяне на документ и
обяснения за целите на проверката. На извършващите проверката били
изпратени необходимите документи, а именно нотариален акт за учредяване
на право на строеж върху недвижим имот
*******************************. При прегледа на посочения по- горе
нотариален акт компетентните длъжностни лица преценили, че
******************************* (с ново наименование
******************************* ) е реализирало облагаем оборот за
регистрация в размер на 284 826,20 лв. формиран от учредяване право на
строеж върху недвижим имот срещу задължение за строителство. В същото
време от процесния Н.А. е видно, че дружеството- жалбоподател заедно с
дружеството ******************************* са се задължили да
построят сграда и да я въведат в експлоатация. Двете дружества сключили
споразумение от 17.05.2021г., съгласно което са регламентирали отношенията
си и въпросите относно това кое дружество кои обекти следва да изгражда.
Съгласно постигнатото между дружествата споразумение
„******************************* (с ново наименование
******************************* ) следвало да изгради самостоятелно и
със свои средства 1. Паркомясто №1 със ЗП-16,45 кв.м. ведно с прилежащите
0,802% идеални части от общите части на сградата 2. Гараж №1 със ЗП площ-
37,40 кв.м. ведно с прилежащите 2,225% идеални части от общите части на
сградата, съотвествтащи на 8,86 кв.м. 3. Апартамент №16-17 със ЗП-112 кв.м.
заедно с мазе №16 със ЗП-2,50 кв.м. и заедно с мазе №17 със ЗП-2,70 кв.м.
ведно с прилежащите 7,838 № идеални части от общите части на сградата.
Същите след построяването им следвало да станат собственост на
******************************* Отделно от това двете дружества се
споразумели да изградят съвместно при равни квоти и част от другите обекти.
В хода на проверката било установено, че дружеството- жалбоподател
не е подало заявление за регистрация в законоустановения период. Същото
било подадено на 22.06.2021г. с вх. №*******************************
Във връзка с констатираното нарушение свид. Д.Г. съставила на
дружеството- жалбоподател АУАН №F****** от 08.07.2021г. Същият бил
съставен в присъствието на двама свидетели и в присъствието на
представител на дружеството- жалбоподател, който получил екземпляр от
същия срещу подпис.
В законоустановения срок по чл.44, ал. 1 от ЗАНН било депозирано
2
писмено възражение срещу така съставения АУАН.
АНО приел подаденото възражение за неоснователно и на база на
съставения АУАН издал процесното наказателно постановление (НП)
№*********-F****** от 12.08.2021г., издадено от Ю.Г.В на длъжност
„директор“ на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП София, с което на
основание чл. 178 от Закон за данък върху добавена стойност (ЗДДС) на
дружеството- жалбоподател е наложено административно наказание
„имущетвена санкция“ в размер на 500 / петстотин/ лева за извършено
нарушение на чл. 96, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел Д.Г.–
актосъставител, както и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – акт за регистрация по
ЗДДС №*******************************г. ; резолюция за извършена
проверка №*******************************г.; заявление за регистрация
по ЗДДС; нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим
имот; споразумение между ******************************* и
*******************************; решение №1442 от 16.09.2021г.; 2 бр.
фактури; заповед №737 от 30.06.2015г. ; Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г.;
ревизионен доклад №Р*******************************
Съдът кредитира изцяло дадените от св. Д.Г. показания, доколкото
същите са ясни, логични и безпротиворечиви и изцяло кореспондират с
приетите по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. От тях се
установяват подробности по отношение на извършената проверка и
констатирането на процесното нарушение. Писмените доказателства по
делото спомагат за проверка на гласните доказателства, приети са по
надлежния ред и затова съдът ги кредитира в цялост. Допълнителен анализ не
се налага, доколкото установените обстоятелства се формират въз основа на
безпротиворечиви и еднопосочни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. Разгледана по същество е основателна.
В производството по чл. 58д и следващите от ЗАНН районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на
3
обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, съгласно чл. 279, ал. 1 от ДОПК и приложената към
материалите на делото Заповед на Изпълнителния директор на НАП.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, както и
императивните изисквания за съдържание на АУАН и НП по смисъла на чл.
42 и чл. 57 ЗАНН. Описаната в АУАН фактология съответства изцяло на тази,
обективирана в НП и отговаря на дадената от административно-наказващия
орган правна квалификация на деянието. Ето защо, съдът намира, че при
съставяне на АУАН и НП не са допуснати нарушения на процесуалните
правила от категорията на съществените, които да правят административно –
наказателното обвинение неясно и да ограничават правото на защита на
санкционираното лице, и които да са самостоятелно основание за отмяна на
обжалвания акт.
Спазени са и сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя.
По приложението на материалния закон, настоящата съдебна инстанция
намира следното:
Административнонаказателната отговорност на
******************************* (с ново наименование
******************************* ) е ангажирана за нарушение на чл. 96,
ал. 1 ЗДДС, съгласно която разпоредба всяко данъчно задължено лице, което
е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или
повече, достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца,
включително текущия, е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от
датата, на която е достигнат оборотът.
Безспорно жалбоподателят се явява данъчно задължено лице по
смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДДС, тъй като е търговско дружество извършващо
независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от
нея. В настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни
4
доказателства категорично се установи, че на 14.05.2021г. е подписан
нотариален акт с №109, том 1, рег. №2984 дело №100 от 2021г. Съгласно
същия нотариален акт, дружеството- жалбоподател заедно с дружеството
******************************* са се задължили да построят сграда и да
я въведат в експлоатация. Двете дружества сключили споразумение от
17.05.2021г. (приложено по делото) съгласно което са регламентирали
отношенията си и въпросите относно това кое дружество кои обекти следва
да изгражда. Съгласно постигнатото между дружествата споразумение
„******************************* (с ново наименование
******************************* ) следвало да изгради самостоятелно и
със свои средства 1. Паркомясто №1 със ЗП-16,45 кв.м. ведно с прилежащите
0,802% идеални части от общите части на сградата 2. Гараж №1 със ЗП площ-
37,40 кв.м. ведно с прилежащите 2,225% идеални части от общите части на
сградата, съотвествтащи на 8,86 кв.м. 3. Апартамент №16-17 със ЗП-112 кв.м.
заедно с мазе №16 със ЗП-2,50 кв.м. и заедно с мазе №17 със ЗП-2,70 кв.м.
ведно с прилежащите 7,838 № идеални части от общите части на сградата.
Същите след построяването им следвало да станат собственост на
******************************* Отделно от това двете дружества се
споразумели да изградят съвместно при равни квоти и част от другите обекти.
Предвид гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че
следва да се съгласи с възраженията направени от дружеството-
жалбоподател, че няма как да бъде определено дали към 24.05.2021г. е било
възникнало задължението за дружеството да подаде заявление за
регистрация, доколкото не е посочено от АНО, а и по делото не се
ангажираха такива доказателства, какъв е бил реално оборотът на
дружеството в този период. Видно от посоченото в приложения към делото
нотариален акт данъчната оценка на обектите към момента на сключване на
сделката е била 284 826,20 лв. , но предвид на посоченото в него в т. VI ( …
******************************* чрез управителя си
******************************* заявяват, че се задължават да построят
сградата, описана в пункт първи на настоящия нотариален акт лично и чрез
трети лица за своя сметка и със свои средства и да въведат същата в
експлоатация в срок до 30 месеца считано от датата на подписването на
настоящия нотариален акт…“) данъчно задълженото лице не е единствено
дружеството- жалбоподател. Същото обстоятелство се потвърждава и от
постигнатото между двете дружества споразумение, с което обектите са
конкретно разделени между тях. В тази връзка, съдът намира, че по делото
остана недоказано твърдението на АНО, че дружеството- жалбоподател към
момента на учредяване на правото на строеж е реализирано изискуемият
облагаем оборот съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Поради гореизложеното, съдът намира, че наказателното
постановление, с което е ангажирана отговорността на дружество
******************************* (с ново наименование
******************************* ) се явява неправилно и
5
незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.
По разноските:
Във връзка с направеното искане от страна на дружеството
жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв. съдът съобрази, че съгл. разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на
чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Поради това и с оглед обстоятелството, че
съдът намери наказателното постановление за незаконосъобразно, както и
защото по делото са налице доказателства – договор за правна защита и
съдействие, в който е направено отбелязване, че възнаграждението е
заплатено, направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено на осн. чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК. Доколкото в административнонаказателното
производство не се дължи такса, такава не следва да бъде присъждана.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) №*********-F****** от
12.08.2021г., издадено от Ю.Г.В на длъжност „директор“ на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП София, с което на основание чл. 178 от Закон за
данък върху добавена стойност (ЗДДС) на
******************************* (с ново наименование
******************************* ) е наложено административно наказание
„имущетвена санкция“ в размер на 500 / петстотин/ лева за извършено
нарушение на чл. 96, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД на НАП- София да заплати на
******************************* (с ново наименование
******************************* ), разноски в размер на 360 /триста и
шестдесет/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6