РЕШЕНИЕ
№ 688
гр. Пловдив, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20255300501254 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция „Жандармерия, специални
Операции и борба с тероризма“- МВР гр.София срещу решение №1056/10.03.2025г. по гр.д.
№3968/2023г. по описа на РС Пловдив, с което се осъжда Главна Дирекция „Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма“- МВР гр.София да заплати на С. К. Р., ЕГН
********** следните суми: сумата от 1510,20 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 145 часа, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 14.03.2020г. –
31.12.2022г., както и сумата от 193,28 лева мораторна лихва за периода 26.04.2020г. –
14.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 17.03.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и разноски за
адв. възнаграждение в размер на 600 лева.
Решението се обжалва изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Сочи се, че въпросът за преобразуване на нощните часове в дневни засяга аспекта на
заплащането, който е извън приложното поле на Директива 2003/88 и действащите правни
норми. Сочи се, че няма несъвместимост на ЗМВР и издадените подзаконови нормативни
актовете с правото на Европейския съюз. Сочи се, че по настоящия казус е постановено
решение, което е имплементирано в тълкувателно решение по т.д. № 1 от 2020 година на
Върховен касационен съд, ОСГК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.
1
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от С. Р., чрез адв.С. П., с който се иска
потвърждаване на решението. Претендират се разноските по делото. Направено е
доказателствено искане да се изиска справка от ГД „Жандармерия, специални операции и
борба с тероризма“, в която да бъде посочено какви социални придобивки е придобил
ищецът С. Р. в исковия период като служител, полагащ нощен труд в сравнение с останалите
служители във ведомството, неполагащи нощен труд, което искане е оставено без уважение.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото
въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
платена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за
отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е
нарушена императивна материалноправна норма.
РС Пловдив правилно е установил следните доказани факти по това дело. Ищецът С. К. Р. е
бил служител в Главна Дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“-
МВР гр.София. За процесния период е доказано, че ищецът е полагал труд през нощта по
утвърдени графици на 12-часови дежурства и че отчитането на работното време е
установено при сумирано изчисляване на работното време - тримесечно. Според приета ССЕ
в процесния период ищецът е положил 1014 часа нощен труд, като разликата от 145 часа се
явява извънреден труд, който не е бил заплатен от ответника и чиято стойност възлиза на
1510,20 лева, а размера на мор. лихва за периода 26.04.2020г. -14.03.2023 г. възлиза на 193,28
лева.
Основателно е възражението на жалбоподателя Главна Дирекция „Жандармерия, специални
операции и борба с тероризма“- МВР гр.София, че няма несъвместимост на ЗМВР и
издадените подзаконови нормативни актовете с правото на Европейския съюз. Както и че по
настоящия казус е постановено решение, което е имплементирано в Тълкувателно решение
по Т.Д. № 1 от 2020 година на Върховен касационен съд, ОСГК решаващо спорния правен
въпрос по това дело.
Въпросът следва ли при отчитане на извънредния труд, положен от ищеца в процесния
период, да се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда и на НСОРЗ, в който случай би
следвало да се приложи увеличаващ коефициент от 1,143 % съгласно нормативната уредба,
която ищецът счита, че следва да бъде приложена, но според вещото лице не е била
прилагана за процесния период и според която на ищеца допълнително би се полагало
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд. Този въпрос е разрешен с
Тълкувателно решение №1/15.03.2023г. на ОСГК на ВКС по т.д. №1/2020г., с което е прието,
че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и
на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата
2
на чл.9, ал.2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон
за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Така формираният извод е мотивиран с липсата на празнота в ЗМВР
относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на
часовете (чл.46, ал.2 ЗНА), тъй като нормата на чл.187 ал.1 ЗМВР е императивна и
предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на
чл.187 ал.1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в неговата "светла" част и през
нощта - в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от 22 часа до 6 часа. Съпоставката на
нормите на чл.187 ал.1 и 3 ЗМВР и чл.140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР
установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на
служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово
правоотношение.
Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на
работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните
функции на МВР, регламентирани в чл.2 ал.1 ЗМВР. Разпоредбите на чл.179 и чл.187 ал.9
ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на
нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните
актове - наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен
акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на
възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва
правило като това на чл.9 ал.2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не
се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две
предпоставки за прилагането на чл.46 ал.2 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни.
Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното
правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. като вид
правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните
служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото
методите на регулиране на отношенията и заложената в чл.187 ал.1 ЗМВР воля на
законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и
нощта - "8 часа дневно", независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага - през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР
законодателят е имал предвид разбирането за спецификата наслужебните правоотношения и
равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на
нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми
- допълнително възнаграждение за прослужено време - чл.178 ал.1 т.1 ЗМВР, по-голям
основен платен годишен отпуск - чл.189 ал.1 ЗМВР, обезщетение при прекратяване на
служебно правоотношение - чл.234 ал.1 ЗМВР, по-благоприятен режим за заплащане на
извънреден труд - чл.187 ал.5 и 6 ЗМВР, липса на задължение за заплащане на осигурителни
вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия - чл.69 ал.2 КСО,
пенсиониране при условията на I категория труд - чл.69 КСО и др.
3
Така приетото тълкуване на закона не противоречи на правото на ЕС. Според Решение на
СЕС по дело С-262/20, разгледано и в тълкувателното решение, член 8 и член 12, буква а) от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година
относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл,
че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита
под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях
нощен труд. Прието е, че чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава -
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния
сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, т. е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерно на тази цел /т. 80/.
Изводите в Решение на СЕС по дело С-262/20 са споделени в Определение от 29.07.2024г.
по С-435/2023 на СЕС. Съдът на Европейския съюз дава следните отговори на поставените
въпроси: 1. Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета и членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната
продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от
публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и
защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със
същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел. 2. Член 12, буква а) от
Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако
прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по -
специално до разлика в третирането,която не се основава на обективен и разумен критерий.
При отговора на първия и втория въпрос в Определение от 29.07.2024 г. по С-435/2023, СЕС
е мотивирал изводите си с възприетото разрешение по дело С262/20г. и въз основа на него е
постановил определението си. Ето защо следва да се приеме, че изводите в определението
по дело С-435/2023 на СЕС са в унисон с тези по дело С-262/20г., решението по което е взето
предвид при постановяване на ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г.
Ето защо следва да се приеме, че не е налице основание положените от ищеца в процесния
период часове нощен труд да бъдат преизчислявани в дневен такъв с коефициент 1,143,
поради което предявеният иск на основание чл.178 ал.1, т.3, вр. с чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР се
4
явява неоснователен и следва да се отхвърли. В този смисъл са: Решение № 525 от
13.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2329/2023 г., IV г. о., ГК, Решение № 282 от 9.05.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 866/2023 г., III г. о., ГК Решение № 234 от 28.04.2025 г. на ВКС по гр. д. №
2142/2024 г., III г. о., ГК. Обжалваното решение е неправилно и като такова следва да се
отмени. Вместо ще се постанови ново решение по същество в казания смисъл.
Предвид основателността на въззивната жалба и отхвърлянето на исковете, въззиваемият ще
бъде осъден да заплати на жалбоподателя-ответник направените разноски в производството
пред двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл.78, ал.8
ГПК се определя от съда на 150 лв. за всяка инстанция, или общо 300 лв. Следва да се
присъдят и разноски за заплатена ДТ за въззивно обжалване в размер на 55,21 лв., или общо
разноски от 355,21 лв.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение №1056/10.03.2025г. по гр.д. №3968/2023г. по описа на
РС Пловдив, като вместо това:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ предявени от С. К. Р., ЕГН **********, от *** срещу Главна
Дирекция „Жандармерия, специални Операции и борба с тероризма“- МВР ***за заплащане
на следните суми: сумата от 1510,20 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 145 часа, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 14.03.2020г. –
31.12.2022г., както и сумата от 193,28 лева мораторна лихва за периода 26.04.2020г. –
14.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 17.03.2023г. до окончателното изплащане на дължимата сума, като неоснователни.
ОСЪЖДА С. К. Р., ЕГН **********, от *** да заплати на Главна Дирекция
„Жандармерия, специални Операции и борба с тероризма“- МВР *** сумата от 355,21 лева,
за разноски за юрисконтсултско възнаграждение и държавна такса направени пред първата
инстанция и пред въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5