Решение по гр. дело №11135/2003 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №260025

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

19.12.2025г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, V-ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 19.11.2025г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

при участието на секретаря Катя Грудева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11135/2003г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 34 ЗС – делба втора фаза вр. с §2 ГПК вр. с чл. 278 и сл. ГПК /отм./.

С влязло в сила на 18.10.2007г. Решение № 1503/07.07.2006г. на Окръжен съд – Пловдив по гр.д. № 564/2005г. е допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект с ИД № ****************, съгласно кадастралната карта на П. със застроена площ на обекта от 47 кв.м., който се намира в сграда № *, разположена в ПИ с ИД№ ************, с адрес: **************** с предназначение на обекта – за търговска дейност, брой нива –едно, при съседни обекти на същия етаж: СО с ИД № *********, ************, под обекта – няма, над обекта – няма.

Към момента на постановяването на решението квотите на съделителите са били:

И.Д.П. и Н. И.П. -81/706 ид.части при режим на СИО,

М.И.П. – 81/706 ид.части,

А. С.Г. и Г.В.Г. – 91/706 ид.части при режим на СИО;

В.Н.Ф. и Н.С.Ф. – 81/706 при режим на СИО;

С.Б.В. и М.Т.В. – 81/706 ид.части при режим на СИО;

Т.Т.К. и Б.Д.К. – 20/706 при режим на СИО;

Д.Г.Ч. и Б.И.Ч. – 200/706 ид.части при режим на СИО

Е.Г. – 62,5/706 ид.части

П.Г. – 8,5/706 ид.части.

Към момента на приключване на съдебното дирене във втора фаза на делбата част от съделители са починали при което същите квоти установени с решението по допускане на делбата се разпределят по наследяване както следва:

И.Д.П. и Н. И.П. – починали, наследяват се от:

Д.И.П. и М.И.П., чийто квоти след унаследяването са за:

Д.И.П. 40,5/706 ид.части,

за М.И.П. – 120.5/706 ид. части тъй като всеки наследява по ½ от 81/706 ид.части от делът на покойните И.Д.П. и Н. И.П., делът на М.П. от 81/706 ид.части се уголемява на собствено основание с полученото по наследство от ½ от 81/706 или 120.5/706 ид.части за М.И.П. и 40,5/706 ид.части за Д.И.П.;

А. С.Г. и Г.В.Г. /починали/ - наследник:

За А. С.Г. –

наследник С.Г.Б. с квота 1/ 4 от 91/706 ид.ч. А.Г. е п. на ***********. с квота 1 /2 от 91/706 ид.ч. и е била с наследници Д.Г.Б. и С.Г.Б. / заместили покойната й ******* М. С. Б./, Д.Б. е п. на *******г. и остава единствен наследник С.Г.Б. с квота 1/ 4 от 91/706 ид.ч.

наследник: С.Г.Г. с квота от ¼ от 91/706 ид.части. Х. С. Г. е ****** на А. С.Г., като наследници на Г. са С.Г. Г. и С.Г.Г. като С.Г. е направил отказ от наследство и е останал единствен наследник С.Г.Г. с квота ¼ от 91/706 ид.части.

За Г.В.Г. – наследници:

В. А. Г. и И.П.Г. – по 1/8 от 91/706. Г.Г. е п. на ***********г. с квота ½ от 91/706 ид.части. …. на ***** му, т.е негов ***** П.Е.Г., п. на *******г. и заместен от В.А.Г. – ******** и И.П.Г. – ***;

В.Н.Ф. и Н.С.Ф. – 81/706 при режим на СИО / починали/ - унаследени от *** Г.В.Ф. – 81/706 ид.части

Г.В.Ф. /осиновен/ унаследява от наследодателя В.Н.Ф. ¼ от 91/706 ид.части

С.Б.В. и М.Т.В. – 81/706 ид.части при режим на СИО. С.В. е п. ********г. наследява се от М.В. – преживяла ******* и Б.С.В. – ****. Б.С.В. унаследява 20.25/706 ид.части, а М.В. унаследява 60,75/706;

Т.Т.К. и Б.Д.К. – 20/706 при режим на СИО – без промяна;

Д.Г.Ч. и Б.И.Ч. – 200/706 ид.части при режим на СИО – без промяна;

Е.Е.Г. 62,5/706 ид.части – без промяна.

Относно способът за извършването на делбата:

Няма спор между страните, а и се установява от приетата по делото съдебно-оценителна експертиза с вещо лице И.Г., която не е оспорена, че процесния имот, който представлява търговски обект е неподеляем и единственият възможен способ за извършване на делбата е същият да бъде изнесен на публична продан, като сумата от проданта се разпредели между съделителите съобразно квотите им в съсобствеността при средно-пазарна стойност в размер на сумата от 85 300 лева.

По претенциите по сметки:

Първата претенция по сметки, която е приета за съвместно разглеждане е с правна квалификация чл. 31, ал.2 ЗС от съделителите Д.П. и М.П. и е против съделителите Б. и Д. Ч. затова че процесния имот се използва от последните поради което и те дължат обезщетение за ползата от която ищците са лишени. Претенцията е за периода от 17.10.2013г. до 29.11.2018г. като се установява, че датата на връчването на писменото поискване /оформена в нотариална покана/ получено от Ч. е от 17.10.2013г. С протоколно определение от о.с.з от 16.10.2019г. е прието за безспорно въз основа на направеното от Ч. признание, че процесния имот от въвеждането му в експлоатация се ползва от тях. Следователно и фактическия състав по чл. 31, ал.2 ЗС е доказан – страните са съсобственици на процесния имот, този имот се ползва от Ч., същите са поканени да предоставят ползването на П. съобразно квотите в съсобствеността им. Съгласно експертиза на вещото лице В.Р. наемът за ползването на целия имот за периода от 17.10.2013г. до 10.07.2018г. е в размер на сумата от 17 529 лева или по 302,22 лева месечно към която сума следва да се прибавят и 4 месеца до края м.ноември 2018г. в размер на 1208, 89 или общо сума в размер на 18 737 лева.

Тази сума следва да се разпредели съгласно квотите в съсобствеността на П., така в полза на Д.П. следва да се присъди сума в размер на 40.5/706 части от 19208 лева или 1074,86 лева. Съответно за М.П. тази сума е в размер на 120.5/706 части от 18 737 лева или 3 198,03 лева.

Втората претенция по сметки е заявена с молба от Ч. в о.с.з от 29.11.2018г. и уточнени с уточнителната молба по сметки вх. № 78637/19.12.2018г, относно претенциите им за обезщетение, възлизащи и формирани на база на направените от тези съделители разходи за труд, материали, транспорт за построяването и подобряването на имота, предмет на делбата в размер на 55 100 лева и увеличена стойност в размер на 100 000 лева, последно уточнени с молба от 16.02.2021г.

Тези претенции не са доказани в цялост нито по основание, нито по размер. Още в първата фаза на делбата нито ищците, нито останалите съделители са изразили съгласие Ч. да извършат строеж на процесната сграда – магазин в съсобственото на страните дворно място. Документирано е по делото, че налице разрешение за строеж за изграждане на пристройка към жилищна сграда , но реално е изградено нова сграда, която сграда е констатирана при съставянето на акт обр.16 за приемането на строежа. Предвид на горното твърдяното основание от Ч. по чл. 74 вр. с чл. 72 ЗС, че имат качеството добросъвестни подобрители не е доказано. Ч. биха могли да имат качеството на гестори по чл. 62 ЗЗД като са действали в хипотеза на водена на чужда работа без пълномощие, но такава претенция не е приета за съвместно разглеждане и респ. да търсят обезщетение по реда на чл. 59 ЗЗД ако останалите съсобственици са се противопоставили на извършваните подобрения. Извършването на подобрение на общата вещ от съсобственик без да е променил държането на вещта във владение за себе си и без знанието на другия съсобственик, съставлява водене на чужда работа без пълномощие. Отношенията им се уреждат по реда на чл.61 от ЗЗД , а именно – ако работата е управлявана уместно и добре, заинтересуваният е длъжен да върне на управителят на работата необходимите и полезни разноски от деня на изразходването им като съгласно съдебната практика правната квалификация в посочената хипотеза – виж Р-249-57-IVго, ВС, а така и Р№1/24.07.2019г., гр. д. № 1131/2018г., IIг.о.,ВКС е по чл. 61 ЗЗД, ако липсва съгласието на останалите съсобственици, и съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС - ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици, и съобразно правилата за неоснователното обогатяване.

В допълнение първоначалния строеж е категоризиран като незаконен към момента в който се били извършвани подобренията /строителното разрешение е било отменено с Решение № 48/19.07.2002г. на Началник РДНСК/ Съгласно т.ІІ.7. на ППВС № 6/27.12.74 г. подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат като подобрения, освен ако собственикът на имота желае да ги запази. Вън от горното и не се доказа с категоричност стойността на претендираните подобрения.

По отношение претенцията на Ч. за заплатените суми за данък сгради и такса смет за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. в размер на 590 лева – правната квалификация на такъв иск е по чл. 61 ЗЗД, респ. такъв иск не е предявен, тъй като в претенцията липсват твърдения затова, че отношенията между съделителите са се уреждали по реда на чл.61 от ЗЗД , а именно – ако работата е управлявана уместно и добре, заинтересуваният е длъжен да върне на управителят на работата необходимите и полезни разноски от деня на изразходването им. В молбата от 19.12.2018г. са прецизирани размери на претенциите за всеки от съделителите съобразно квотите в съсобствеността, но не е прецизирано основанието на което сумите се претендират като първоначално заявеното основание е по чл. 74 вр. с чл. 72 ЗС поради което и произнасянето на съда по чл. 61 ЗЗД би довело до произнасяне по непредявен иск.

Предвид на гореизложеното претенциите по сметки на съделителите Ч. се отхвърлят като неоснователни.

Относно разноските по производството:

На основание чл. 355 ГПК

/293а ГПК отм./ и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса, в размер на 4% съобразно стойността на квотата му в процесния имот.

Така съделителите дължат следните суми:

Д.И.П. 40,5/706 ид.части – 195,073 лева;

М.И.П. – 120.5/706 ид – 582,36 лева;

С.Г.Б. с квота 1/ 4 от 91/706 ид.ч. – 109,95 лева

С.Г.Г. с квота от ¼ от 91/706 ид.части – 109,95 лева;

В.А.Г. и И.П.Г. – по 1/8 от 91/706 – 54,97 лева – всеки или общо 109,95 лева;

Г.В.Ф. – 81/706 ид.части -391,46 лева;

Г.Н.Ф. ¼ от 91/706 ид.части – 109,95 лева;

Б.С.В. 20.25/706 ид.части – 97,86 лева

М.В. унаследява 60,75/706 – 293,56 лева;

Т.Т.К. и Б.Д.К. – 20/706 – 96,66 лева общо;

Д.Г.Ч. и Б.И.Ч. – 200/706 ид.части при режим на СИО – 966,57 лева - общо;