РЕШЕНИЕ
№ 1055
гр. Бургас, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120108906 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на М. А. А., ЕГН **********,
адрес в ............................, съдебен адрес в ......................, чрез адв.К.К., против „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в ........................,
представлявано от Управителя Р.М.-Т. и Т.В., с която иска да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1250,00 лева, представляваща
част от лихва с общ размер към 08.12.2021 г. от 11685,00 лева, претендирана по Договор за
потребителски кредит от 26.03.2010 г. поради липса на основание за плащане, а в условията
на евентуалност поради погасяване по давност.
Твърди се в исковата молба, че срещу ищеца има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№1268/2011 г. по описа на РС-Бургас за сумата от 9855,33 лева, ведно с лихви и разноски,
като остатъчно задължение по Договор за потребителски кредит от 26.03.2010 г., както и че
въз основа на същия изпълнителен лист има образувано изп.д.№109/2012 г. по описа на
ЧСИ И.Б., рег.№........... Твърди се и това, че от началото на 2015 г. не са извършвани
никакви действия, поради което и е настъпила перемпция.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, представя молба, вх.№17140/18.05.2022
г.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на иска и на изложените подробно в
отговора аргументи се иска отхвърлянето му като неоснователен. Прави възражение за
прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
1
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.
Предявеният иск е с правно основание чл.439, вр.чл.124 от ГПК.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорна следната фактология, за която свидетелства и приложения по
делото писмен доказателствен материал, обективиран в представените в копия изп.д.
№20127050400109 и изп.д.№562/2021 г., и двете по описа на ЧСИ И.Б., рег.№.......... и район
на действие ОС-Б., а именно, че въз основа на Заповед за изпълнение №843/09.02.2011 г.,
издадена по ч.гр.д.№1268/2011 г. по описа на РС-Бургас, на 11.02.2011 г. е бил издаден
изпълнителен лист срещу длъжника М. А. А. за сумата от 10 874,46 лева, дължима въз
основа на извлечение от счетоводните книги на банката от 07.02.2011 г., по сключен с
длъжника М. А. А. Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
26.03.2010 г., от която сума 9855,33 лева, представляват предсрочно изискуема главница,
996,42 лева, представляват договорна лихва върху главницата за периода 05.07.2010 г. –
07.02.2011 г. и 22,71 лева, представляват наказателна лихва за просрочие на главницата за
периода 05.07.2010 г. – 07.02.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявленинето в съда – 08.02.2011 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 778,48 лева, представяваща направените в разноски. Въз основа
на издадения изпълнителен лист, на 13.02.2012 г., по молба на кредитора „ОББ“ АД е било
образувано изпълнително дело №20127050400109 по описа на ЧСИ И.Б., рег.№........., район
на действие ОС-Б., прекратено с Постановление от 23.12.2021 г. на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК.
Впоследствие, на 23.12.2021 г. по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател, за
събиране на вземанията по същия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№562/2021 г. по описа на ЧСИ И.Б., рег.№...... и район на действие ОС-Б., което е висящо
към настоящия момент.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Чрез отрицателния установителен иск по чл.439 от ГПК се осъществява защитата на
длъжника срещу принудителното изпълнение чрез оспорване на вземането, като могат да се
установяват само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, и от които длъжникът
черпи права, изключващи изпълняемото право, като например погасяване правото на
принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и други.
Изложеното обосновава извод, че предявеният иск е допустим и за ищеца е налице правен
интерес от предявяването му доколкото срещу ищеца има образувано изп.д.№562/2021 по
описа на ЧСИ И.Б., което е висящо и е образувано за събиране на вземане по изпълнителен
лист от 11.02.2011 г., което ищецът твърди, че не дължи поради изтекла в негова полза
петгодишна погасителна давност, т.е. че е погасена възможността за принудителното му
изпълнение.
2
В настоящия казус ищецът се позовава на нормата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК като
основание за прекратяване на изпълнителното производство поради неизвършване на
изпълнителни действия по искане на взискателя за определен срок и изтекла в негова полза
петгодишна погасителна давност, поради което и спорните по делото въпроси са изтекла ли
е в негова полза погасителна давност по отношение вземането на ответника, като се имат
предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г., постановено по
т.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК и налице ли е хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Отговорът на въпроса изтекла ли е погасителната давност по отношение вземането срещу
ищеца се съдържа в постановките на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д.
№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, което в случая намира приложение, тъй като към датата на
постановяването му – 26.06.2015 г., изпълнителното производство по изп.д.
№20127050400109 по описа на ЧСИ И.Б., е висящо. Съобразявайки разясненията, дадени в
Решение №170/17.09.2018 г. на ВКС по гр.д.№2382/2017 г., IV ГО, ГК, изводът който се
налага е, че образуването на изпълнително дело №20127050400109 по описа на ЧСИ И.Б.,
рег.№........, район на действие ОС-Б. на 13.02.2012 г. е станало при дейсвието на ППВС
№3/80 г., до датата на цитираното по-горе тълкувателно решение – 26.06.2015 г., е
прекъснало давността за процесното вземане, или давността по чл.110 от ЗЗД започва да
тече от тази дата и изтича на 26.06.2020 г. До тази дата, по изпълнителното дело не е
извършвано действие от категорията, прекъсващи давността, като последното такова е от
12.06.2015 г., поради което и давността е изтекла на 12.06.2020 г. Следователно срокът по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е изтекъл на 12.06.2017 г., а към 26.06.2020 г. е изтекла и 5-
годишната давност, поради което и с основание ищецът претендира, че не дължи
изпълнение поради изтекла в негова полза погасителна давност. Новото изпълнително дело
е образувано на 23.12.2021 г., т.е. след изтичане на давностния срок, поради което и искът се
явява основателен и доказан за сумата от 996,42 лева, представляваща договорна лихва
върху главницата от 9855,33 лева за периода 05.07.2010 г. – 07.02.2011 г. и сумата от 22,71
лева, представляваща наказателна лихва за просрочие на главницата от 9855,33 лева за
периода 05.07.2010 г. – 07.02.2011 г., за които суми има издаден на 11.02.2011 г.
изпълнителен лист по ч.гр.д.№1268/2011 г., поради което и до тези размери искът следва да
се уважи, като за разликата до предявения размер от 1250,00 лева, представляващ част от
лихва с общ размер към 08.12.2021 г. от 11685,00 лева, производството по делото следва да
се прекрати като недопустимо, тъй като не е предмет на изпълнителното основание по
чл.439 от ГПК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените
от ищеца разноски, съразмерно на уважената част от иска, или сумата от 326,12 лева. Що се
отнася до възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран
от ищеца, съдът като съобрази Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, намира възражението за неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните, че М. А. А., ЕГН **********,
адрес в ....................., съдебен адрес в .................., чрез адв.К.К., не дължи на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в ......................, представлявано от
Управителя Р.М.-Т. и Т.В., сумата от 996,42 лева, представляваща договорна лихва върху
главницата за периода 05.07.2010 г. – 07.02.2011 г. и сумата от 22,71 лева, представляваща
наказателна лихва за просрочие на главницата за периода 05.07.2010 г. – 07.02.2011 г.,
съгласно изпълнителен лист, издаден на 11.02.2011 г. на основание Заповед за изпълнение
№843/09.02.2011 г. по ч.гр.д.№1368/2011 г. по описа на РС-Бургас, като за разликата до
предявения размер от 1250,00 лева, представляваща част от лихва с общ размер към
08.12.2021 г. от 11685,00 лева, ПРЕКРАТЯВА производството като недопустимо.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
......................, представлявано от Управителя Р.М.-Т. и Т.В., да заплати на М. А. А., ЕГН
**********, адрес в ........................., съдебен адрес в .................., чрез адв.К.К., сумата от
326,12 лева, представляваща направените по делото разноски, съразмерно на уважената част
от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4