Определение по дело №636/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 35
Дата: 28 януари 2022 г.
Съдия: Славейка Атанасова Костадинова
Дело: 20215001000636
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 17 август 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35
гр. Пловдив, 28.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова

Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000636 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ал. 1 от ГПК.
По в.т. дело № 636/2021 година по описа на Апелативен съд – Пловдив е
постановено решение № 234/08.12.2021 година. С решението е обезсилено
първоинстанционното решение № 260068 от 21.04.2021 година по т. дело №
17/2021 година по описа на Окръжен съд – Пазарджик в обжалваната част и
делото е върнато на Окръжен съд – Пазарджик за ново разглеждане и
произнасяне по иска в тази му част с участието на надлежната страна – ищец.
След постановяване на решението на въззивната инстанция по делото е
подадена молба вх. № 6238/17.12.2021 година от адвокат М.Г. като
процесуален представител на ответника по въззивната жалба ЗД „Б. И.“ АД.
Молбата е за допълване / макар в нея да е посочено, че е за изменение/ на
постановеното от въззивната инстанция решение в частта за разноските, като
се присъдят на молителя направените разноски пред въззивната инстанция
за адвокатско възнаграждение с оглед изхода на спора.
В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК е подаден писмен отговор на искането
за допълване на решението в частта за разноските от жалбоподателя ХР.
СТ. Д., действащ лично като непълнолетен и със съгласието на своя баща СТ.
ХР. Д.. В него е изразено становище за неоснователност на молбата, тъй като
1
постановеното от въззивната инстанция решение не е по съществото на спора
Апелативният съд намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално
допустима. Процесуалната възможност да се иска от съда, постановил
съдебния акт, изменението или допълването му в частта за разноските, е
изрично уредена в чл. 248 ал. 1 от ГПК. При подаването на молбата е спазен
срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК съдът се произнася по
искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция. Под акт, с който приключва делото по смисъла на чл. 81 от ГПК и
съдебната практика се разбира такъв, с който съответната инстанция
разрешава спора по същество или прекратява производството по делото по
начин, изключващ последващата му висящност по повод на същия правен
спор. В случая процесното решение не е такъв акт по смисъла на чл. 81 от
ГПК, доколкото с него се обезсилва първоинстанционното решение и се
възстановява висящността на спора пред първата инстанция, на която делото
се връща за ново разглеждане.
Произнасянето на въззивната инстанция с решение, с което се
обезсилва първоинстанционното решение поради липса на процесуална
легитимация като абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска и делото се връща за ново разглеждане от
първоинстанционния съд с участието на надлежната страна, не е решение по
съществото на спора, поради което съдът с мотивите си е приел, че не следва
да разпределя отговорността за разноски. Становището му е непроменено.
Липсва основание за изменение на постановеното решение в частта за
разноските. Направените разноски по делото, включително тези пред
въззивната инстанция по в.т. дело № 636/2021 година на ПАС следва да
бъдат присъдени съобразно изхода на спора при приключване на
производството по предявения иск със съдебен акт в съответната инстанция.
По тези съображения съдът намира, че следва да остави без уважение
молбата по чл. 248 от ГПК за допълване на постановеното решение в частта
за разноските.
2
Съгласно чл. 248 ал. 3 от ГПК настоящото определение подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението му
на страните.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6238/17.12.2021 година,
подадена от адвокат М.Г. като процесуален представител на ответника по
въззивната жалба ЗД „Б. И.“ АД, за допълване на решение № 234/08.12.2021
година, постановено по в.т. дело № 636/2021 година по описа на Апелативен
съд – Пловдив в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3