№ 158
гр. Несебър, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Административно
наказателно дело № 20252150200415 по описа за 2025 година
Производството се образува по жалба на А. К. (А.К.), гражданин на Украйна, роден
на ********** г. в О. Област, Украйна, запис 19*****, притежаващ паспорт тип Р, код на
държава U*****, издаден на **** г. от орган 5133, валиден до **** г., притежаващ
регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № 8***, издадена на
*** г. от Държавна агенция за бежанците при МС, валидно до *** г., с настоящ адрес в
България: гр. С**, Община С**, Област С**, ул. „В** “ № ** против Наказателно
постановление № 25-****/***2025 г., издадено от началник група ОДМВР-Бургас, РУ-
Несебър.
В жалбата се твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, поради
противоречие с материалния закон и на процесуалните правила. Заявява се, че
жалбоподателят е глухоням, поради което не е разбрал какво точно се иска от него, поради
което не е могъл да даде информирано съгласие, респ. да направи информиран отказ за
проверка наличието на алкохол в кръвта му. Излагат се подробни съображения. Моли се за
отмяната на наказателното постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник,
който поддържа подадената жалба. Моли за уважаването й. Излага се подробни доводи за
отмяна на наказателното постановление в о.с.з.
Въззиваемата страна не изпраща представител.
Призованата на основание чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура – Бургас, ТО-
Несебър, не изпраща представител в съдебно заседание.
Фактически констатации и правни изводи на съда:
Жалбата се подава в срок и от процесуално легитимирана страна, поради което е
допустима.
Актът за установяване на административно нарушение се издава от компетентен
орган, оправомощен съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи и в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Наказателното постановление се издава от компетентен орган, който е специално
1
оправомощен за това съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи.
Обжалваното НП се издава в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от
съставяне на АУАН.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д.-младши
автоконтрольор към РУ-Несебър, които съдът кредитира изцяло и счита, че отговарят на
истината, както и от приетия талон за изследване № 282787, се установява, че
жалбоподателят управлява на 25.06.2025 г. в 08.10 часа в с. Равда, на ул. Македония, в
близост до дом № 1, в посока центъра, лек автомобил марка и модел „О***“ с рег. № ***,
собственост на Г.М.А., като водачът отказва да бъде тестван за наличието на алкохол с
техническо средство Дрегер 7510 с номер 0008 пред преводач Г. З.. Издаден е след това
талон за изследване номер 282787, като жалбоподателят отказва да даде кръв за анализ.
По делото няма спор, а и от приетите писмени доказателства – Акт на ТЕЛК и
пенсионно удостоверение № ********** се установява, че жалбоподателят страда от
двустранна сензоневрална глухота, глухонемота.
Спорът се фокусира върху това дали на жалбоподателя, с оглед неговото заболяване,
е разбрал, че от него се е искало да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо
средство Дрегер или чрез вземане на кръвна проба за изследване. Това е от значение относно
субективната страна на деянието, предмет на издаденото наказателно постановление, а
именно дали жалбоподателят е разбрал какво се е искало от него и съответно дали
съзнателно е отказал проверка, както и че се ангажира неговата
административнонаказателна отговорност за това.
В тази връзка от разпита на свидетеля З. Д. се установява, че с колегата си Д.Д., който
видно от показанията на св. Д., е лицензиран преводач, завършил курс по руски език,
започват да комуникират с жалбоподателя с бележки – „Започнахме да комуникираме с него
само с бележки, пишехме…Колегата Д.Д. е лицензиран преводач, завършил е курс за
рускоговорящи. Писахме на бележка към него въпроси, за да разберем какво се е случило“.
Още свидетелят Д. посочва – „Същият отказа да бъде тестван за алкохол…През цялото
време комуникацията ставаше с бележки. Пишехме си на бележки. Преводачът беше Г.
З..“.
Тези гласни доказателства се кредитират изцяло от съда, поради липсата на данни,
поставящи под съмнение безпристранстността на свидетеля. Преценени поотделно и в
съвкупност, мотивират съдът да приеме, че жалбоподателят е разбрал, че органите на реда
желаят да бъде тестван за употребена на алкохол; че жалбоподателят съзнателно е отказал да
бъде проверен с техническо средство Дрегер, както и да даде кръвна проба за анализ, както
и след това да подпише издадения акт № *** за извършено от жалбоподателя
административно нарушение. Актът за установяване на административно нарушение е
издаден в присъствието на нарушителя А. К. и двама свидетели – Д.Р.Д.-очевидец и Д.К.Д-
свидетел при съставяне на акта, съгласно императива на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Отказите на
жалбоподателя са надлежно удостоверени съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН с подписа на един
свидетел – А.М.К.. Описанието на нарушението в АУАН е направено с достатъчна пълнота и
конкретика. По съдържание АУАН отговаря на изискванията на императивната разпоредба
на чл. 42 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. Вмененото във вина на
въззивника нарушение се индивидуализира в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава.
След получаване на издаденото наказателно постановление във връзка с извършеното
от А. К. административно нарушение, същият подава и настоящата жалба, поради което
следва да се приеме, че е бил запознат със същността на връчения му документ и неговото
съдържание относно наложените му административни наказания.
По съдържание НП отговаря на изискванията на императивната разпоредба на чл. 57
ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. Описанието на нарушението в НП е направено
с достатъчна пълнота и конкретика.
2
По същество съдът приема, че в действителност на жалбоподателят А. К. управлява
на 25.06.2025 г. в 08.10 часа в с. Равда, на ул. Македония, в близост до дом № 1, в посока
центъра, лек автомобил марка и модел „О***“ с рег. № ***, собственост на Г.М.А., като
водачът отказва да бъде тестван за наличието на алкохол с техническо средство Дрегер 7510
с номер 0008. Издаден е след това талон за изследване номер 282787, като жалбоподателят
отказва да даде кръв за анализ, с което извършва нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП в
редакцията й преди последните изменения (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017
г.), отказвайки проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол в
кръвта и неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на алкохол в кръвта.
Нарушенията правилно са квалифицирани и от административнонаказващия орган в
издаденото НП, като в наказателното постановление се посочват ясно разпоредбите на
закона, които се нарушават.
Правилно, също така, администравнонаказващия орган, за нарушението по чл. 174,
ал. 3 от ЗДВП, е наложил наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок от две години и глоба в размер на 2000 лв, като в НП се посочват ясно
разпоредбата, въз основа на които се налагат административни наказания.
В заключение и с оглед гореприетото от съда от фактическа и правна страна, следва
извода, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-****/***2025 г., издадено от
началник група ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3