Определение по дело №14917/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 27714
Дата: 25 ноември 2019 г. (в сила от 25 ноември 2019 г.)
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20191100514917
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, ……….2019г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-A въззивен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.

                                    СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 14917 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Ч.Р.Б.“ АД срещу Решение № 215923/13.09.2019г., постановено по гр. д. № 61535/2017г. по описа на СРС, ГО, 153-ти състав.

Съдът, след извършена служебна проверка, установи, че в решението е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като в диспозитива не е отразена в пълнота формираната в мотивите воля на съда. В мотивите районният съд е приел, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 20 469,80лв., а за горницата до пълния предявен размер от 24 000лв. следва да бъде отхвърлен. Волята на съда за отхвърляне на иска за горницата над уважения размер не е намерила отражение в диспозитива на решението. Наличието на несъответствие между формулираната в мотивите воля на съда и изразената воля в диспозитива на решението налага реализиране на производството по чл. 247 ГПК. Провеждането на такова производство (което може да се инициира и служебно от съда) е наложително, предвид цитираното разминаване между отразеното в мотивите и в диспозитива на първоинстанционното решение. Съгласно разясненията, дадени в т. 2 от ППВС № 1/1985г., решението е единство от мотиви и диспозитив, като мотивите са неразделна част от решението и обосновават диспозитива на съдебния акт. Затова диспозитивът трябва да бъде логически извод от мотивите, а всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст както в диспозитива, така и в мотивите на решението, съставлява основание за поправка на очевидна фактическа грешка, щом не се касае за грешка в правните изводи – в този смисъл са Решение № 164 от 24.04.2015г. на ВКС по гр. д. № 5934/2014г., IV г. о. и Решение № 38 от 01.02.2012г. на ВКС по гр. д. № 343/2011г., I г. о. и др.

Процедурата по чл. 247 ГПК следва да предшества произнасянето по поддържаните от въззивника оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, което налага прекратяване на настоящото производство и връщане делото на Софийски районен съд за извършване на преценка относно наличието на предпоставките по чл. 247 ГПК.

След приключване на производството, делото следва да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по депозираните въззивна жалба и отговор.

Предвид непреграждащия му характер, определението не подлежи на обжалване.

Предвид изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 14917/2019г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II-А въззивен състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, ГО, 153-ти състав, за преценка относно наличие на предпоставки за провеждане на производство по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 215923/13.09.2019г., постановено по гр. д. № 61535/2017г. по описа на СРС, ГО, 153-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                       2.