Решение по дело №56/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. А. Б. от Алжир, против Решение № 13175/17.12.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението се обжалва в частта, с която е постановен отказ за предоставяне на хуманитарен статут на оспорващия.

В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният акт бил издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставял на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.

Тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Причините, поради които жалбоподателят напуснал Алжир, същият изложил добросъвестно пред административния орган, но те не били анализирани правилно правилно.

В частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие със събраните доказателства, е направил извод, че жалбоподателя не е лице, за което е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, релевантни в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ.

Такъв риск за него бил налице и той не можел да се завърне в Алжир, поради изложените по време на интервюто обстоятелства.

Релевира се възражение, че не бил съобразен фактът, че оспорващият е лице от уязвима група по смисъла на & 1, т.17 от ДР на ЗУБ – непълнолетен непридружен чужденец, който се намира на територията на Република България, търсещ международна закрила.

Така изложените факти, преценени в тяхната съвкупност, водели до извод, че оспореното решение е незаконосъобразно.

С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено решението, в обжалваната част, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Назначеният законен и процесуален представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установени следните факти, релевантни за правния спор, предмет на делото.

Подадена е молба до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) с вх. № 1766/16.07.2024 г. на РПЦ - Харманли, от АБДУЛФАТАХ (собствено) А. (бащино) БИЛАЙДАБИ (фамилно), от мъжки пол, роден на [дата]. в Алжир, гр. Алжир, гражданин на Алжир, арабин по народност, вероизповедание - мюсюлманин сунит.

Личните данни на кандидата за закрила са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като той не е представил документ за самоличност. Чужденецът е настанен в Кризисен център за непридружени деца, чужди граждани и деца бежанци в риск - Русе, със Заповед № ЗД/Д-Р- 066/25.06.2024 г.

АБДУЛФАТАХ А. БИЛАЙДАБИ е регистриран като непридружен непълнолетен и на основание чл. 25, ал. 1 от ЗУБ се представлява от адвокат, вписан в Националния регистър за правна помощ и определен от председателя на Националното бюро за правна помощ.

На основание чл. 64 от ЗУБ във връзка с чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето на 22.08.2024 г. е изпратено писмо до директора на Дирекция „Социално подпомагане" - Русе с цел да бъде определен социален работник. В хода на производството е предоставен и социален доклад.

С търсещия международна закрила е проведено интервю на 27.08.2024 г., в което са изяснени задълбочено фактите и причините, поради които е напуснал страната си на произход и е подал молба за закрила в Република България.

АБДУЛФАТАХ А. БИЛАЙДАБИ твърди, че е напуснал Алжир в края на 2023 г. и легално, със самолет и виза преминал в Турция. Там трафикантите му взели паспорта и парите. В Република България влязъл на 25.06.2024 г., не по законоустановения ред и не през определените за целта места.

АБДУЛФАТАХ А. БИЛАЙДАБИ мотивира молбата си за закрила с лични и семейни проблеми. Кандидатът за закрила е заявил, че е роден и живял в гр. Алжир, Алжир. В проведеното интервю чуждият гражданин разказва, че в началото на 2023 г. се е скарал с чичо си и със синовете му за имот, който трябвало да разделят. Чичо му заявил, че ако продължава да спори за имотите щял да го обвини, че е изнасилил малката му дъщеря.

Кандидатът за закрила твърди, че ако бъдел набеден за изнасилване, за него ставало много лошо в страната му. Синовете на чичо му били бандити и преди време убили някакъв човек, но никой не им потърсил сметка за това. Не се е оплакал в полицията, защото чичо му го предупредил да не ходи в полицията. Чичо му го заплашил, че ще го намери навсякъде, дори и да е на другия край на страната. Заплашвал го с убийство. Освен чичо му и братовчедите му, имало и техни приятели, които го заплашвали. Чуждият гражданин разказва още, че когато напускал Алжир бил психически нестабилен, защото бил уплашен. В Турция пък нямало къде да се подслони и спял по улиците и изоставени къщи. Чужденецът твърди, че в страната си по произход не е имал проблеми заради своята етническа принадлежност и заради изповядваната от него религия. Бил заплашван от роднините си и бит от чичо си.

АБДУЛФАТАХ А. БИЛАЙДАБИ е алжирски гражданин, видно от подписана Декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Във връзка с направените от чужденеца изявления се приема, че е мюсюлманин сунит по религия и арабин по народност.

В проведеното с АБДУЛФАТАХ А. БИЛАЙДАБИ интервю той е заявил, че е напуснал страната си заради семеен спор с чичо си, касаещ земи на семейството. Това се случило в началото на 2023 г. По време на този спор бил заплашван от чичо си, от неговите синове и техни приятели. Чуждият гражданин твърди, че не се е оплакал в полицията, защото чичо му му казал да не го прави. Бил уплашен, защото синовете на чичо му били бандити. Разказва, че братовчедите му са убили човек и никой нищо не им направил. Не се преместил да живее на друго място в страната си, защото чичо му го заплашил, че щял да го намери и на другия край на страната. Когато напускал Алжир бил психически не добре, защото бил уплашен.

Тези твърдения се поддържат, като основания за напускане на Алжир и обосноваване на молбата, в хода на съдебното производство.

В хода на административното производство е прието, че за АБДУЛФАТАХ А. БИЛАЙДАБИ липсват предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут, тъй като не са налице предпоставките на на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Изложени са мотиви, че за молителя не са налице и предпоставките по чл.9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. За АБДУЛФАТАХ А. БИЛАЙДАБИ не съществувала реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал.1 - 3 от ЗУБ. Същевременно за кандидата не се установяват положителни предпоставки и липсват данни за отрицателни предпоставки по чл. 9, ал. 4 и 5 от ЗУБ. Прието е, че искането за закрила и в частта за предоставяне на хуманитарен статут е неоснователно.

Случаят е разгледан и във връзка с прилагане на принципа забрана за връщане „non-refoulement", регламентиран в нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, според който: Чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. От анализа на събраните писмени доказателства по административната преписка не се констатира наличието на горепосочените предпоставки. След извършена преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на кандидата за закрила и актуалната информация относно страната му на произход органът е установил, че при евентуалното му завръщане в АНДР, той би могъл да води нормален начин на живот.

АБДУЛФАТАХ А. БИЛАЙДАБИ е регистриран като непридружен непълнолетен и в тази връзка е обсъден и принципът за висшия интерес на детето.

С Решение № 13175/17.12.2025 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 14.01.2025 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е подадена до Административен съд – Русе чрез постановилия решението административен орган на 28.01.2025 г.

При така установените релевантни факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

Производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на жалбоподателя като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/.

Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. Т. е предоставено и в същото не е обективирано възражение да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай че то отговаря на условията на ЗУБ.

Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /л.42-44 от адм.преписка/чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се върне в нея, като същият се е подписал и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/. Интервюто е проведено с участието на преводач, адвокат – представител /назначен с решение № 1316/18.07.24г./, социален работник.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл.74, ал. 1 ЗУБ/.

Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за наличието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е и необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на жалбоподателя се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето и да представляват предпоставка за отмяна на оспорения административен акт, съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

Съдът следва да извърши преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 - 5 АПК/.

От страна на компетентния орган е извършена преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административната преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут.

В оспорената част на решението, органът е отказал да предостави хуманитарен статут на молителя, като административният орган е приел, че липсват релевантни твърдения за наличие на основание за предоставяне на хуманитарен статут и е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, като е извършил преценка на необходимостта от прилагане на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейските общности, по тълкуването на член 15, буква "в" от Квалификационната директива, респективно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Съдът намира, че в обжалваната част решението е подробно мотивирано. Органът е приел, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 9, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ.

Така осъществената преценка на органа е правилна и обоснована, като съответна на събраните по делото доказателства.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай, жалбоподателят въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.

В хода на административното производство, както и в съдебното производство, оспорващият твърди, че тъй като е имал проблеми с чичо си е напуснал Алжир и дошъл в България. Проблемът бил свързан с честта на семейството. Избягал защото чичо му можел да го убие. Не е уведомил институциите за тези проблеми, понеже чичо му имал връзки в Алжир и можел да го вкара в затвора. Семейството му живеело в Алжир. Семейството му се състояло от майка му и петима братя и сестри. Всичките били по-малки от него. Чичо му създавал проблеми на семейството му и решил да избяга с цел да спре той да тормози семейството му.

От Алжир отишъл в Турция, а от Турция - в България. В Турция пребивавал около 4-5 месеца. Когато бил в Алжир от страна на чичо му имало заплахи към него. В Алжир бил ученик. Причината за конфликта с чичо му бил за наследството. Имал наследство - пари и имоти от дядо му и затова го обвинили в изнасилване на братовчедка му. Имал желание да се установи да живее в България и да учи.

През целия период в България е научил само няколко български думи.

От доклад на директора на АСП –л.51-53 от преписката се установява, че на 12.07.2024г. при опит за бягство непълнолетният Абдулфатах пада от прозореца на Кризисния център. Той е направил опит за бягство чрез въже от чаршафи, като вероятно под инструкция на трафикантите момчето е успяло да освободи третата защитна панта в долната част на прозореца. При спускането си се е изпуснал от въжето, след което пада и е установен в безпомощно състояние.

Тези противоречия между твърденията на оспорващия и поведението му – опит за бягство от Кризисен център, при евентуална връзка с трафиканти, задържан е при опит да напусне страната без документи, поставят под съмнение достоверността на твърденията му и създават основателни съмнения относно действителната причина за напускане на страната му.

Изложените твърдения от чужденеца за напускане на Алжир, дори и да се приемат за достоверни, не обосновават извод за наличие на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия, както правилно е преценил и административния орган.

Цитираната норма на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно пълзящата скала посочена в т. 39 от решението в колкото по-голяма степен молителят успее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледно насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

От гореизложеното е видно, че за да е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, то е необходимо освен наличие на вътрешен въоръжен конфликт в съответната държава по произход, то и този конфликт да е довел до тежки и лични заплахи за живота или личността на чужденеца като гражданско лице, като съществуването на такива заплахи може да се предполага, ако ситуацията в страната по произход достигне до изключително високо ниво на безогледно насилие.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият е изложил причини, които водят до извода, че е напуснал Алжир изцяло по лични причини. От изложената бежанска история на жалбоподателя, обективирана в Протокол рег. № 43982/27.08.2024 г., съдът намира за правилна и обоснована и преценката на адм. орган за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай търсещият закрила въобще не е навел като причина за напускането на страната си по произход наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателят не е направил изявления в подобен смисъл, а наред с това и изрично е заявил, че не е бил арестуван, нито осъждан, не е имал проблеми с официалните власти.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.

За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г.

В конкретния случай, за да отхвърли молбата, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № ЦУ-1982/19.09.2024 г. относно Алжирска Народно-демократична република на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ. На основание чл. 21, т. 6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл. 21, т. 7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.

Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б"в" от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи.

Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални, както е в настоящия случай.

От представената справка за положението в Алжир става ясно, че на територията на страната не е налице въоръжен конфликт. В тази връзка не може да се приеме, че ситуацията в Алжир е до такава степен усложнена, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи, респ. че са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на лицата от тази държава. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, адм. орган правилно е отхвърлил искането, като неоснователно.

Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Не се твърди член от семейството на жалбоподателя да е с предоставен хуманитарен статут. Не се сочат конкретни обстоятелства, които да обосноват предоставяне на хуманитарен статут по причините, визирани в ал.8 на разпоредбата.

Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в Алжир, данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на административния орган, а изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

Липсва основание за предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, тъй като липсват доказателства оспорващият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността им като граждански лица в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, липсват доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Към настоящия момент липсват основания да се приеме, че Алжир е в състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решението от 30 януари 2014 година по дело C-285/12, A. D. от Съда на ЕС. В тази връзка жалбоподателят не е съобщил да е политически ангажиран или негови права от такъв характер да са нарушени. Жалбоподателят не е имал проблеми с властите, не е заплашен от наказателно преследване за извършено правонарушение. И тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт - не са налице, тъй като обстановката в Алжир не може да се определи понастоящем като въоръжен конфликт съобразно посочените критерии в решението на СЕС.

От справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ относно положението в Алжир, актуална към 19.09.2024 г. не разкрива обстоятелства, които да мотивират извод, че при завръщането му в Алжир чужденецът ще бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства.

С оглед гореизложеното не може да се приеме, че са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуването, дадено в посоченото по-горе решение на СЕС.

От събраните доказателства и най вече от бежанската история на оспорващия не може да се приеме, че същият е напуснал страната си Алжир, поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, защото той не е имал никакви проблеми както с официалните власти, така и с която и да било групировка и спрямо него не съществува и бъдещ или евентуален риск от посегателство.

Нещо повече дори - от бежанската история на оспорващия /влязъл без документи в България, направил опит да я напусне без документи на 25.06.2024г., направил опит за бягство от кризисен център, най вероятно с цел да напусне страната/ е видно, че неговата цел е да замине за държава извън България.

Фактът, че е непридружен непълнолетен не може да обуслови предоставянето на хуманитарен статут, битовите конфликти не могат да обусловят и не са установена от закона предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут.

Административният орган е спазил и нормата на член 8 от Директива 2011/65/ЕС- Вътрешна закрила, като при оценяването на молбата за международна закрила държавите-членки могат да решат, че молителят не се нуждае от международна закрила, ако в част от държавата на произход той няма основателно опасение от преследване или не е изложен на реална опасност от тежки посегателства; или има достъп до закрила срещу преследване или тежки посегателства съгласно определението в член 7 и той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. При разглеждането на обстоятелството дали молителят има основателно опасение от преследване или дали е изложен на реална опасност от тежки посегателства, или дали има достъп до закрила срещу преследване или тежки посегателства в част от държавата на произход в съответствие с параграф 1, държавите-членки вземат под внимание в момента, в който се произнасят по молбата, общите условия в тази част на държавата и личните обстоятелства относно молителя в съответствие с член 4. За тази цел държавите-членки гарантират получаването на точна и актуална информация от съответните източници, като например Върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището.

Вътрешна закрила срещу преследване или тежки посегателства следва да е реално на разположение на молителя в част от държавата на произход, до която той може сигурно и законно да пътува, да има достъп и в която може основателно да се очаква да се установи. Когато преследването или тежките посегателства се извършват от държавата или от нейни представители, следва да се изхожда от презумпцията, че молителят няма на разположение реална закрила. Когато молителят е непридружено непълнолетно лице, наличието на подходящи грижи и режим на попечителство, съответстващи на висшия интерес на непридруженото непълнолетно лице, следва да представлява част от преценката за това, дали тази закрила е реално на разположение. При анализиране на бежанската история на търсещия закрила административният орган е приел, че обстановката в Алжир не обуславя предоставяне на международна закрила.

Не е налице и заплаха спрямо оспорващия, породена от ситуация на безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Следва да бъде посочено, че с Решение от 17.02.2009 година, СЕС по преюдициално запитване е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в", във връзка с чл. 2, б. "д от Директива 2004/83/ЕО/ като- съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото и протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, се преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. От Справката за ситуацията в страната на произход на оспорващия Алжир е видно, че обстановката в държавата не може да бъде основание за предоставяне на хуманитарен статут.

Заявеното от страна на оспорващия в съдебно заседание, че иска да се установи в България и да започне да учи, че няма за цел да напусне страната и да замине за друга държава в Европа, се опровергава от направения опит да напусне страната без документи, бягството от кризисния център, най вероятно с цел да напусне България, както и от факта, че не е положил никакви усилия по време на пребиваването си да учи български език, откакто е на територията на РБ не е проявил желание да продължи образованието си и да се интегрира, поради което е обоснован изводът на адм.орган, че оспорващият следва да бъде с родителите си в семейна среда.

Следва да се съобрази и фактът, че предстои скоро същият да навърши пълнолетие на 19.08.2025г.

Доводът на оспорващия, че административният орган не е обсъдил всички факти, свързани с личното му положение в страната му на произход, не се подкрепя от доказателствата по делото. С връщането му на територия в страната на произход, където няма въоръжен конфликт, търсещият закрила, няма да бъде изложен на реална опасност от посегателства като изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, както и на тежки лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.

Не се представиха и доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ по отношение на оспорващия, а посочените от него причини безспорно имат само и единствено личен характер.

В тази насока неоснователен е доводът на процесуалния представител на оспорващия, че административният орган не е обсъдил най-добрия интерес на детето, защото ответникът по оспорването изрично е посочил, че в интерес на детето е да завърши своето образование и да бъде подпомаган от родителите си в подходяща семейна среда.

По изложените съображения и на осн.чл.172, ал.2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на А. А. Б. - непридружен непълнолетен, гражданин на Алжир, действащ с определения от АК Русе за процесуален представител адвокат С. С. срещу решение № 13175/17.12.2024г. на председател на ДАБ към МС на РБ, с което последният на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ отказал предоставяне на хуманитарен статут на А. А. Б. - - непридружен непълнолетен- гражданин на Алжир.

В останалата част решение № 13175/17.12.2024г. на председател на ДАБ към МС на РБ не е обжалвано и е влязло в сила.

На основание чл. 138, ал. 1 АПК, препис от решението да се изпрати на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 дневен срок от получаване на препис от същото.