Р Е
Ш Е Н
И Е
№222/10.12.2020
г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, шести състав, в публично заседание на девети декември две
хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Велина
Митева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 300
по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.145 АПК по жалба на ЕТ
„О.-В.С.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.*,
вх.В, ет.5, ап.10, представляван от В.С. К. чрез адв.Г.Н.Г.
*** с адрес за призоваване гр.Ямбол, ул.* против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-304-0049546/19.10.2020 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) е постановена принудителна административна
мярка–запечатване на търговски обект-цветарски магазин, находящ
се в гр.Ямбол, ул.*, стопанисван от ЕТ „О.-В.С.“ ЕИК ********* и забрана за
достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.
Според оспорващия не
е спорно, че при извършената проверка в търговския обект, не е издаден фискален
бон от наличното, монтирано и работещо фискално устройство в обекта, за сумата
от 15.00 лв., платена в брой, но причините за неиздаване на касов бон са
различни от посочените в заповедта и в случая търговеца не е нарушил
разпоредбата на чл.25, ал.1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на Министъра на финансите, съгласно която всяко лице е длъжно да регистрира
и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство при
извършване на плащането в брой, поради обективни причини посочени в Акт за
установяване на административно нарушение № F575697, съставен от НАП на
16.10.2020 г. В жалбата се сочи, че не е ясно по какъв начин административния
орган е приел и определил 14-дневен срок на запечатване на обекта, т.к. определената
мярка е несъразмерна от гледна точка на установеното неотчитане на продажбата и
е нарушен принципа на съразмерност по чл.6, ал.2 АПК и по-специално поради
едновременното налагане на ПАМ и ангажиране на административно-наказателна
отговорност за едно и също административно нарушение. Излагат се доводи, че
поради липса на издадено наказателно постановление търговеца не може да заплати
наложената санкция и да иска прекратяване на мярката на основание чл.187, ал.4 ЗДДС. Поради това се претендира да бъде отменена изцяло заповедта и се присъдят
направените по делото разноски.
В съдебно заседание
за жалбоподателя се явява адв.Г., който подържа и
доразвива доводите в жалбата с искане за уважаването й.
Ответната страна чрез
процесуалния си представител ст.юрисконсулт Е. оспорва жалбата с твърдение, че
при направена проверка
в търговски обект, стопанисван от ЕТ „О.-В.С.“, находящ
се в гр.Ямбол е констатирано при направена контролна покупка на букет от цветя
на стойност 15.00 лева, че не е издаден фискален бон при положение, че в обекта
е било налично и поставено фискално устройство, което е свързано с НАП, а продавачката
все пак не е направила някакво друго усилие да регистрира тази печалба с
бележка от кочана, който е налице в обекта. Сочи, че при разглеждане на
данъчното досие на фирмата административнонаказващият
орган е приел, че по този начин на работа в търговския обект не могат да бъдат
определени дневните обороти, а оттам и не могат да бъдат определени и данъчните
задължения на търговеца, което вследствие дава отражение и ощетява фиска на Република България, като все пак административнонаказващият орган е счел, че не е необходимо
да се наложи мярката в срок от 30 дни, предвидени по закона, а с един по-малък
срок от 14 дни ще бъде накаран нарушителят да изпълнява и да спазва определения
законов текст от Закона за данък добавена стойност и Наредба Н-18. Поради
посоченото моли
да се приеме, че заповед за налагане на принудителна административна мярка
спрямо ЕТ „О.-В.С.“ е издадена законосъобразно и мотивирано и да бъде присъдено
дължимото юрисконсултско възнаграждение за тази
инстанция.
След цялостна
преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно,
съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от Протокол за извършена проверка c.АА, №
0049546/13.10.2020 г., съставен от орган по приходите - С.Г.Г.-инспектор
по приходите при ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, отдел „Оперативни
дейности“-Бургас, служители на ГД „Фискален контрол“, отдел „Оперативни
дейности“-Бургас са извършили на 13.10.2020 г. в 14,10 ч. проверка на търговски
обект-целогодишен-по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС-цветарски магазин, находящ се в гр.Ямбол, ул***,
стопанисван от ЕТ „О.-В.С.“ с ЕИК *********.
При проверката е
направена контролна покупка на букет на обща стойност 15,00 лв. заплатена в
брой от С.Г.Г.-инспектор по приходите преди легитимацията, като плащането е
прието от М.М.К.-продавач в обекта, при което за
извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от монтирано и
работещо в обекта фискално устройство, модел Daisy Micro С 01, ИН на ФУ DY517528 и ФП № 36676001, нито ръчна
касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката.
Като доказателства
към протокола са приложени копие на служебен и фискален бон, печат клен-копие,
опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, декларация
за стопанисвани обекти от задълженото лице, декларация от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение, справка за общ облагаем доход на лицето, справка
за задълженията на лицето и справка за регистрирани данни във ФУ за общ дневен
оборот за периода от 01.01.2020 до 14.10.2020 г.
На база установеното
в протокола, инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП е съставил Акт за
установяване на административно нарушение № F575697/16.10.2020 г. за това, че на
13.10.2020 г. в 14,10 ч. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на
параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС-цветарски магазин, находящ
се гр.Ямбол, ул***, стопанисван от ЕТ „О - В.С.",
като при проверката е установено, че за извършена покупка на 1 бр. букет на
стойност 15,00 лева е извършено плащане от С.Г.Г., за
което плащане не е издадена фискална касова бележка от ЕТ „О- В.С." от
фискално устройство модел Daisy Micro
С 01, ИН на ФУ: DY517528 и ФП № 36676001, нито ръчна касова бележка от кочан с
касови бележки при плащането на стоката, а плащането е прието от М.М.К. на длъжност продавач в обекта. При това ЕТ „О-В.С."
едновременно с плащането не е предоставило на клиента фискална касова бележка
от фискално устройство модел Daisy Micro С 01, ИН на ФУ: DY517528 и ФП № 36676001, с което е
нарушил разпоредбите на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006 г. във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, като
неиздаването се потвърждава и от разпечатката на КЛЕН, от който е видно, че не
е регистрирана такава продажба в горепосочения час.
Със Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-304-0049546/19.10.2020 г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от ЗДДС е постановена
принудителна административна мярка–запечатване на търговски обект-цветарски
магазин, находящ се в гр.Ямбол, ул.*, стопанисван от
ЕТ „О.-В.С.“ ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е от надлежна страна с правен интерес от обжалването, но разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване
пред Административен съд Ямбол е Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-304-0049546/19.10.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в
Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“,
чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от ЗДДС е постановена принудителна административна
мярка–запечатване на търговски обект-цветарски магазин, находящ
се в гр.Ямбол, ул.*, стопанисван от ЕТ „О.-В.С.“ ЕИК ********* и забрана за
достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.
Съгласно чл.168 АПК
във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт
към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са
налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния
акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
В настоящия случай
оспорения акт е издаден от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП в рамките на неговата компетентност, в изискуемата писмена
форма, с мотивирана заповед, при спазване на процедурата визирана в закона и в
съответствие с материалноправните норми и целта на
закона.
За да мотивира акта
си административният орган е записал, че на 13.10.2020 г. в 14,10 ч. служители на
ГД „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“-Бургас са извършили на
проверка на търговски обект-целогодишен-по смисъла на §1, т.41 от ДР на
ЗДДС-цветарски магазин, находящ се в гр.Ямбол, ул***, стопанисван от ЕТ „О.-В.С.“ с ЕИК *********, при
която е направена контролна покупка на един брой букет на обща стойност 15,00 лв платена в брой на лицето М.М.К.-продавач
в обекта от проверяващия преди легитимацията, при което за извършената продажба
не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално
устройство, модел Daisy Micro
С 01, ИН на ФУ DY517528 и ФП № 36676001, нито ръчна касова бележка от кочан с
касови бележки при плащането на стоката.
С Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от
министъра на финансите (Наредбата) са определени: условията, редът и начинът за
одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискално устройство (ФУ) и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД); сервизното обслужване, експертизите и
контролът на ФУ и ИАСУТД, техническите и функционалните изисквания към тях;
изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и
подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на
фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и
сроковете на подаването им; условията и редът за издаване и за отнемане на
разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на
фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на
продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и
ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби чрез
електронен магазин, като Наредбата регламентира задължението на всяко лице да
регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или касова бележка от
ИАСУТД (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ.
По силата на чл.3,
ал.1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги.
Нормата на чл.118,
ал.1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
От своя страна чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. регламентира, че независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по
чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по
чл.3, ал.1.
Съгласно чл.186,
ал.1, б.“а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
В настоящия случай от
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че са
налице посочените предпоставки за прилагане на процесната
ПАМ, т.к. търговеца като задължено лице по чл.3, ал.1 от Наредбата не е регистрирал
и отчел извършваната от него продажба в търговския обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, след като за нея е било
извършено и прието плащане.
В тази връзка по
същество в жалбата няма конкретни твърдения какви са обективните причини за
неиздаване на фискална касова бележка, нито се ангажират доказателства в тази
насока, поради което и не може да се приеме за установено различно от
посоченото по-горе.
Следва да се приемат
за обосновани и мотивирани доводите за продължителността на наложената мярка
доколкото същата трябва да има превантивен и възпиращ ефект против извършване
на други нарушения от същия вид и срока й е определен под средния размер на
законовия срок. В тази насока административният орган се позовава на касовата
разлика в размер на 15 лв. между наличните парични средства в касата и тези,
маркирани във ФУ при средно-дневен оборот на стойност 89,52 лв. и декларирани
финансови резултати от дейността на ЕТ по години, а именно: общ облагаем доход
за 2019-та година-2305,12 лв.; 2018 г.-1734,53 лв., 2017 г.-1649,90 лв., при
което е направено съпоставяне на местоположението на обекта и средно-дневните
обороти за този тип дейност и е преценено, че декларираният финансов резултат е
нереално нисък.
Поради това са
неоснователни доводите в жалбата, че не е ясно по какъв начин административния
орган е приел и определил 14-дневен срок на запечатване на обекта, както и че определената
мярка е несъразмерна от гледна точка на установеното неотчитане на продажбата и
е нарушен принципа на съразмерност по чл.6, ал.2 АПК и по-специално поради
едновременното налагане на ПАМ и ангажиране на административно-наказателна
отговорност за едно и също административно нарушение.
От една страна налагането
на ПАМ и ангажирането на административно-наказателна са различни производства,
които са независими и необусловени едно от друго, още повече че принудителните
административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, за разлика от целта при налагане на административно
наказание.
От друга страна
разпоредбата на чл.187, ал.4 ЗДДС, че принудителната административна мярка се
прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното
лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е
заплатена изцяло, създава една правна възможност от която търговеца може да се
ползва, но само при наличните за това предпоставки. Доколкото последните в
случая не са налице, то не е възпрепятствана възможността да се ползва правото
по чл.187, ал.4 ЗДДС, още повече че липсва законово задължение за издаване на
наказателното постановление в по-кратки срокове и в процедура извън рамките на
регламентираната в ЗАНН.
Доводи за отмяна на оспорената заповед не
могат да се извлекат и от съществуващата в страната епидемиологична обстановка,
която не само не е основание да не се изпълняват законовите задължения, а
налага това да става в по-строг порядък когато се касае за данъчни задължения,
които влияят на фиска и възможността на държавата да
се справя с пандемията.
От своя страна
жалбоподателя не оспори представените документи и не направи доказателствени искания, с които да опровергае твърденията
на административния орган или да обоснове приемане на различна фактическа
обстановка, водеща до правни изводи в подкрепа на исканията в жалбата.
Предвид посоченото съдът приема, че
оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган в
рамките на предоставените му правомощия и с нея е приложена принудителна административна мярка в съответствие с производствените правила, материалния
закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и съобразно
заявеното искане следва на основание чл.143, ал.4 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ да
бъде осъден жалбоподателя да заплати на ответната страна направените по делото
разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер от 100 лева.
Водим от горното, Я А С, шести
административен състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на ЕТ „О.-В.С.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.*,
вх.В, ет.5, ап.10, представляван от В.С. К. чрез адв.Г.Н.Г.
*** с адрес за призоваване гр.Ямбол, ул.* против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-304-0049546/19.10.2020 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) е постановена принудителна административна
мярка–запечатване на търговски обект-цветарски магазин, находящ
се в гр.Ямбол, ул.*, стопанисван от ЕТ „О.-В.С.“ ЕИК ********* и забрана за
достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.
ОСЪЖДА ЕТ „О.-В.С.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол, ул.*, вх.В, ет.5, ап.10, представляван от В.С. К. да
заплати на Национална
агенция за приходите направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100
(сто) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете