Решение по дело №57/2021 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 25
Дата: 23 април 2021 г. (в сила от 13 май 2021 г.)
Съдия: Стойка Георгиева Манолова Стойкова
Дело: 20214410200057
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. ЛЕВСКИ , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и пети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20214410200057 по описа за 2021
година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Ж.И.С., ЕГН*****, в
качеството си на представляващ „****” ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес
на управление: гр. ********, чрез адв. Р. Р., срещу НП №541534-F561094 на
директора на ТД на НАП – Велико Тъорново.
Жалбоподателят чрез процесуалниа си представител оспорва
издаденото наказателно постановление. Счита същото за неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че в хода на административно наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Навежда подробни съображения. Сочи, че от
проверяващите е извършена контролна покупка от служител на ТД на НАП на
валута в размер на 20 евро, за което били заплатени 39 лева. Валутата била
обменена от работещия консултант в офиса – Т. С..
Твърди че във връзка с изложеното проверяващите са направили
неправилен извод, че в обекта се извършват валутни операции – обмяна на
валута. Обменната валута не била собственост на наказаното дружество като
същото не извършвало и не било извършвало такава дейност в офиса.
На следващо място, сочи, че за да е осъществен съставът на на
1
нарушението, за което е съставен АУАН, следвало да се установи, че
сделките с валута се осъществяват по занятие.
Не били налични факти и обстоятелства, които доказвали, че в
стопанисвания от дружеството жалбоподател офис, дружеството извършвало
дейност обмяна на валута.
Освен това твърди, че дружеството извършвало и друг вид дейност –
касови операции на Easy pay, Money gram, застрахователна дейност и не било
констатирано разминаване с касовата наличност или друго нарушение.
Жалбоподателят счита, че по никакъв начин не било извършено
визираното в наказателното постановление нарушение на чл. 3, ал.1 от
Валутния закон.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно и
незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление, алтернативно –
да намали размера на наложеното наказание до предвидения в закона на
минимум.
За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява
представител. Представена е писмена защита, с която се прави искане съдът
да отхвърли като неоснователна подадената жалба и да потвърди като
законосъобразно и правилно наказателното постановление, по изложени
съображения. Навежда довод, че сделки с валута в наличност по занятие
можело да извършва лице, регистрирано по Търговския закон, както и лице,
регистрирано като търговец по законодателството на държава - членка на ЕС
или на друга държава – страна по споразумението за Европейското
икономическо пространство, което е вписано в публичния регистър на
лицата, извършващи дейност като обменно бюро. Твърди се, че в хода на
проверката било установено, че в търговския обект, стопанисван от
дружеството – жалбоподател и чрез лице, което било в трудови правни
отношения с дружеството била извършена продажба на валута на 20 евро на
контролните органи, както и били съхранявани различни видове валутни
единици на различни държави. Освен това било установено, че дружеството
не било вписано в публичния регистър на лица, извършващи дейност като
обменно бюро.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се
2
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена, а наказателното постановление – отменено.
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне
на 24.07.2020г. АУАН против жалбоподателя.
На 24.07.2020г. съвместно с органите на ОДМВР – Плевен служители в
ТД НАП Велико Търново, офис – Плевен извършили проверка в обект офис 3,
стопанисван от „****” ООД с ЕИК ***, находящ се в гр. ****, където било
установено извършване обмяна на валута.
В АУАН е отбелязано, че сделки с валута в наличност по занятие
можело да извършва лице, регистрирано по ТЗ, което е вписано в публичния
регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро. Извършена
била контролна покупка от А. З. А. на 20 евро. Лицето Т. А.С. на длъжност
консултант приел 39 лв. като същият изплатил 20 евро. ЗЛ не притежавало
никакви документи, удостоверяващи че в обекта може да се извършват
валутни операции.
Проверката била документирана с ПИП, в който подробно са били
отразени констатациите от проверката.
Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 3, ал.1 от ВЗ.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което за извършеното нарушение на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез защитника си поддържа
жалбата.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от
приложените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели.
Разпитан в съдебно заседание актосъставителят твърди, че е извършил
контролна покупка – закупил 20 евро срещу сумата от 39 лв. При
извършената проверка установили, че се извършват и други дейности –
застраховки. За извършване на обмяна на валута не е имало такова
разрешително. Лицето било задължено да се впише в регистъра, като не е
установено и удостоверение за обмяна на валута. Установена била и друга
валута в офиса.
Показания е дал и св. Ц. – служител на ОДМВР – Плевен. В
показанията си сочи, че проверката била извършена по сигнал от управител на
3
обменно бюро. Подаден бил сигнал до полицията, че лице на име Т., без да
има издадено удостоверение от по Наредба 4/2003г. извършва обмяна на
валута. Получените сведения са че в „обменно бюро” срещу полицията
постоянно се извършвала обмяна на валута. Подаденото сведение било, че
постоянно лица се обаждали по мобилни телефони на Т., като свидетелят е
идвал няколко пъти и наблюдавал сградата от РУ и не е видял нито един.
Извършена била проверка на въпросния брокер, който се намирал срещу РУ –
Левски. След извършената контролна покупка от св. А.А. е извършена
проверката в обекта.Не е имало касов апарат, нито бил издаден касов бон за
извършената обмяна, както и бордеро. При извършената проверка свидетелят
установил в едно от чекмеджетата различна валута. Офисът бил посетен и от
разследващ полицай и започнало досъдебно производство.
В качеството на свидетел е разпитан и свидетелят Т. А.С. – син на
управителя на дружеството – жалбоподател. Той заявява, че в офиса е влязла
жена, която го помолила да й продаде 20 евро. Свидетелят притежавал евра
от пътуване в Румъния. Свидетелката се съгласила на предложението да й
бъдат продадени за цената, на която били закупени. Малко след покупката в
офиса влезли проверяващите, а след тях органите на МВР. В показанията си
свидетелят сочи, че е намерена валута, която лично е закупувал в чейнч
бюрата в Плевен и е предоставил касови бележки. Тази валута била иззета,
било образувано досъдебно производство, като впоследствие валутата му
била върната.
С издаденото наказателно постановление на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл.18 ал.4 от Валутния закон,
според който лице, което извършва обмяна на валута в нарушение на чл. 3,
ал.1, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., ако е физическо лице,
или с имуществена санкция в размер от 5000 до 15000лв., ако е юридическо
лице или едноличен търговец.
Съгласно разпоредбата на чл.1, т.3 от Валутния закон, предмет на
същия нормативен акт са „сделките с чуждестранна валута по занятие”.
Според чл. 3, ал.1 от ВЗ, сделки с валута в наличност по занятие може да
извършва лице, регистрирано по Търговския закон, както и лице,
регистрирано като търговец по законодателството на държава - членка на
Европейския съюз, или на друга държава – страна по споразумението за
Европейското икономическо пространство, което е вписано в публичния
4
регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро.
Предвид което нарушаването на цитираната разпоредба следва да се
изразява в извършване на сделки с валута в наличност по занятие, като
нормата предполага системност на сделките.
Според дефинитивната разпоредба на §1, т.13 от ВЗ, „извършването на
сделки с чуждестранна валута по занятие е:
а) извършване в продължение на една година на сделки за сметка на
повече от 10 лица, или
б) извършване в продължение на една година на сделки с повече от 20
лица, които не са банки или обменни бюра, или
в) отправяне на рекламни изявления, на покани или предложения,
включително чрез табла, за сключване на сделки с неопределен кръг от лица,
включително чрез средствата за масово осведомяване“.
Съдът намира за правилно становището на процесуалния представител
на жалбоподателя, че осъществената обмяна на чуждестранна валута не е
сделка по занятие.
Както бе установено от показанията на свидетелката А.С. и свидетеля Т.
С., закупената валута от 20 евро е собственост на Т. С.. И двамата заявяват, че
валутата се е намирала в неговата чантичка, която се е намирала на рамото
му. От страна на жалбоподателя се представят доказателства, че с
постановление на прокурор в ОП – Плевен са върнати предметите, иззети с
протокол за претърсване и изземване, преди да завърши наказателното
производство, подробно изброени банкноти.
Вмененото нарушение на санкционираното дружество е извършване на
сделки с валута в наличност по занятие. Ангажирана е отговорност на
дружеството – жалбоподател, изразяваща се в еднократна обмяна на валута –
20 евро на физическо лице. Нарушаването на тази разпоредба следва да се
изразява в извършване на сделки с валута в наличност по занятие, а не
инцидентно, какъвто е настоящият случай.
По изложените съображения поведението на жалбоподателя не
съставлява административно нарушение.
Нарушението следва да бъде доказано от страна на
административнонаказващия орган. Недоказана остава търговията с валута по
занятие в предвидените от закона хипотези поради липсата на доказателства в
тази насока. Няма представени доказателства, че в рамките на една година са
5
извършени сделки за сметка на повече от 10 лица или извършване в
продължение на една година на сделки с повече от 20 лица, които не са банки
или обменни бюра.
С оглед изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Съгласно чл. 143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на дружеството жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита, в който е
отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 650
лв.
Предвид развоя на делото - отменяне на процесното наказателно
постановление, следва да бъде осъдена НАП да заплати сторените в
настоящото производство разноски.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление НП
№541534-F561094 на директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което на
„****” ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. ******** ,
представлявано от Ж.И.С., ЕГН*****, е наложено на основание чл. 18, ал.4
от Валутния закон имуществена санкция в размер на шест хиляди лева,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ да
заплати на „****” ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:
гр. ********, представлявано от Ж.И.С., ЕГН ***** разноски по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв.

6
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7