Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Левски, 24.04.2015
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд гр.Левски първи граждански състав, в публично съдебно
заседание на седми април две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Наташа Панчева
Съдебни заседатели:
При секретаря И.П., като разгледа докладваното от съдия Панчева
гражданско дело №146 по описа за
Делба на недвижим имот, втора фаза по извършване
на делбата.
С решение №127/30.10.2014
год., постановено по гр.д.№146 по описа на РС – Левски за 2014 година, в сила на
28.12.2014 година, съдът е ДОПУСНАЛ
да се извърши съдебна делба между Б.Б. *** с ЕГН ********** с настоящ адрес *** и В.К. *** с
постоянен адрес *** с ЕГН ********** върху следния недвижим имот:
ЖИЛИЩЕ №2 (две) в режим на етажна собственост, с изложение север-запад-юг на първи етаж в жилищна сграда
построена в ***, цялата с площ от 220 кв.м., състоящо се от три стаи, столова с
бокс, тоалетна и три тераси със застроена площ от 101,69 (сто и едно цяло и
шестдесет и девет стотни) кв.м. при съседи: * и Таванско помещение №* два броя с площ от 30,00
(тридесет) кв.м. при съседи: * и ГАРАЖ №* с площ от 19.15 кв.м. (деветнадесет
квадратни метра и петнадесет квадратни сантиметра), разположен на юг, при
съседи: *,
както и 21.302% (двадесет и едно цяло триста и две хилядни процента) идеални
части от общите части на сградата и 3.338 % (три цяло триста тридесет и осем
хилядни процента) идеални части от общите части на гаражите и съответните
идеални части от правото на строеж върху жилището и гаража върху УПИ, който
съгласно дворищно регулационен план на града, утвърден със Заповед 130/1991 г. е
означен с номер № * отреден за индивидуално нискоетажно жилищно строителство
квартал * при граници и съседи на целия УПИ: *.
Постановил е от допуснатите до делба имоти ДА СЕ ОБРАЗУВАТ 2 (два)
равни дяла, по един за всяка една от страните.
ДОПУСНАЛ е да се
извърши съдебна делба на ЛЕК АВТОМОБИЛ ”Тойота *” с рег. № *, с рaма №*, без номер на
двигателя, като е постановил от допуснатия до делба лек автомобил ДА СЕ ОБРАЗУВАТ 2 (два) равни дяла, по
един за всяка една от страните.
ИЩЕЦЪТ Б.Б., редовно призован по делото се явява лично, представлява
се от адвокат А.К. ***, която изразява становище по извършване на
делбата и поддържа предявените искания и тези по сметките.
ОТВЕНИЦАТА В.К., редовно призована по делото се
явява лично и се представлява от адвокат М.С. ***, който изразява становище по
извършване на делбата и оспорва исковете по сметките предявени от ищеца по
делото.
Съдът, като прецени
представените с исковата молба писмени доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила решение на 28.12.2014 година, съдът е допуснал да се
извърши делба между страните.
С определение от 05.02.2015
година съдът е допуснал съдебно-техническа
строителна и строително оценителна експертиза, със задача Вещото лице след като
се запознае с доказателствата по делото и извърши оглед на място, да даде
заключение за действителната пазарна цена на допуснатите до делба недвижими
имоти апартамент и гараж и тяхната поделяемост. От приетото като неоспорено от
страните по делото заключение на вещото лице С.С. по делото се установява, че
пазарната цена на имота е 51 300 лева, като стойността на един дял е 25 650
лева, а на гаража 4 800 лева, като стойността на един дял е 2
400 лева, както и че имотите са неподеляеми.
Допуснал и съдебно-авто-техническа
експертиза, със задача вещото лице след като се запознае с доказателствата по
делото и извърши оглед на място, да даде заключение за действителната пазарна
цена на допуснатия до делба лек
автомобил и неговата поделяемост и назначил за вещо лице по делото инж.В.И. от списъка на вещите лица
при Апелативен район В. Търново – ПлОС. От приетото по делото като неоспорено
заключение на вещото лице пазарната стойност на лекия автомобил е 3725 лева.
По делото е приета като
не оспорена експертиза на ВЛ инж. М.Ч., с която същият е определил и сумата 160
лева като обезщетение
наместо ползването на имота.
Съдът с протоколно определение от 10.03.2015 година е приел:
1. направените искания по сметки с молба вх.№585/19.02.2015 г. от ищеца по
делото Б.Б., а именно: искания по сметките по чл.346 от ГПК равняващо се на
половината от наема да имота, съобразно правата му на собственик от 13.07.2012
г. в размер на сумата от 1597 лева (по
80 лева месечно) представляваща обезщетение за това, че предвид предоставяне
ползване на семейното жилище на същата с бракоразводното решение, само тя го е
ползвала, а ищецът е бил лишен от възможността да го ползва, иск за периода
от 14.07.2012 г. до 13.03.2014 г., в
размер на 1597,00 лева, (по 80 лева месечно), ведно със законната лихва върху
тази сума;
2. направеното искане по чл.344, ал.2 от ГПК да се присъди месечно
обезщетение, платимо от ответника за ползвания от нея делбен имот в размер на
80 лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба –
13.03.2014 г. до окончателното приключване на делбата.
3. изразеното становище на ищеца по делото за начина на извършване на
делбата чрез разпределение на имотите, като се възложи на него неподеляемото
жилище, а на ответницата гаража и й се присъди парично уравнение до размерът на
делът й, направено с молба вх.№585/19.02.2015 г.
4. направеното искане от ответницата В.К. с депозираната в дн.с.з. писмена
молба за иск по сметки по т.І – 5181,95 лева за вещи и материали и 977,22 лева
за труд, по т.ІІ – иск по сметки за
сумата от 7128,50 лева, и за сумата от 4500 лева, представляваща обезщетение за
едноличното ползване на лекия автомобил за времето от 15.09.2012 г. до
13.03.2014 г.
В проведеното по делото съдебно заседание от 07.04.2015 година
ответницата В. К. е направила отказ от искът си по сметки за сумата от 7128.50
лева и съдът е приел отказа от този иск и по сметките, като е останал сезиран
единствено с иска по сметките за сумата от 4500 лева, представляваща
обезщетение за едноличното ползване на лекия автомобил за времето от 15.09.2012
г. до 13.03.2014 г.
По делото и двете
страни не поддържат възлагателните си претенции, като обосновават доводи. Съдът
напълно споделя доводите на пълномощниците на ищеца и ответника относно
възлагателните претенции.
При това положение и с оглед на обстоятелството, че никой от
съделителите не е поискал поставяне на имота в негов дял, а и такова искане
съобразно практиката на ВКС постановена
по реда на чл.290 от ГПК е недопустимо, съдът приема, че единственият
законосъобразен начин, чрез който следва да се извърши делбата и ликвидира
съсобствеността между страните, е този, предвиден в разпоредбата на чл.348 от ГПК, поради което делбеният имот следва да се изнесе на публична продан при
цена 51 300 лв. за жилището и при цена 4 800 лева за гаража и 3725 лева за
лекия автомобил. От получената при проданта цена следва да се образуват 2 равни
дяла, по 1 дял за всеки един от съделителите.
Следва съделителите да бъдат осъдени да заплатят всеки един
от тях по 1060,00 лева за д.т върху размерът на делът на всеки един от тях от
жилището, сумата от по 74,62 лева върху стойността на делът на всеки един от
тях за лекия автомобил и сумата от 96.00 лева върху стойността на делът си за гаража .
По исковете на страните по сметките:
С молба вх.№585/19.02.2015 г. от ищеца по делото Б.Б., а именно: искания по
сметките по чл.346 от ГПК равняващо се на половината от наема да имота,
съобразно правата му на собственик от 13.07.2012 г. в размер на сумата от 1597,00
лева (по 80 лева месечно) представляваща обезщетение за това, че предвид
предоставяне ползване на семейното жилище на същата с бракоразводното решение,
само тя го е ползвала, а ищецът е бил лишен от възможността да го ползва, иск
за периода от 14.07.2012 г. до
13.03.2014 г., в размер на 1597,00 лева, (по 80 лева месечно), ведно със
законната лихва върху тази сума.
И такъв по чл.344, ал.2 от ГПК да се
присъди месечно обезщетение, платимо от ответника за ползвания от нея делбен
имот в размер на 80 лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 13.03.2014 г. до окончателното приключване на делбата.
Ответницата
К. предяви иск по сметките за сумата от 7128,50 лева и такъв от 4500 лева за
обезщетение за лекия автомобил, но в съдебно заседание от 07.04.2015 г. направи
отказ на искът си по сметките в размер на сумата 7128,50 лева и съдът с определение прекрати производството по
делото, поради направения отказ от иска, като поддържа искането си в останалата
му част за сумата от да й заплаща ежемесечно обезщетение за автомобила в размер
на 150 лева, считано от датата на писменото поискване,/ посочена е датата на
връчване на нотариална покана от нотариус С.Л. на 15.09.2012 г., т.е.
исковата претенция за обезщетение за ползване на лекия автомобил е в размер на
4500 лева за периода от 15.09. 2012 година до датата на съдебното заседание по
делото – 10.03.2015 година.
Спорно е по делото
дължи ли ответницата на ищеца искове по сметки и в какъв размер и за какъв
период, както и дължи ли ищеца на ответницата сума като обезщетение за едноличното
ползване на лекия автомобил в какъв размер и за какъв период от време.
За да отговори на спорните въпроси
съдът прие и обсъди писмени доказателства,
съобрази доводите на страните, допусна съдебно технически експертизи и изслуша и прие заключения по тях:
От приетата по делото
съдебно техническа експертиза на ВЛ инж. М. Ч. се установи, че стойността на
обезщетението наместо ползването на имота е в размер на сумата от 160 лева
месечно.
От приетата по делото съдебно техническа експертиза на ВЛ В. И. се
установява, че размерът на 130,14 лева.
Претенцията на ищеца за сумата от 1597,00 лева
касае обезщетение за периода от предоставяне на семейното жилище с
бракоразводното решение до 13.03.2014 г. Съдът напълно споделя доводите на
процесуалния представител на ищеца за искането по сметките в този му размер. В
този смисъл и е сочената практика, на която се позовава защитата на ищеца:
решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК на ВКС, ІV-то отделение,
№535/2012 г., в което изрично се посочва, че когато се касае до жилище след
развод на бивши съпрузи при момента на предоставяне на семейното жилище с
решение за ползване на един от тях, между тях и по повод на съсобствената вещ
възникват наемни правоотношения, нещо което е изрично предвидено в СК, поради
тази причина не е нужно на същия да се отправя каквато и да е било молба или по
какъвто и да е начин той да се уведомява за заплащане на това обезщетение. След
влизане в сила на решението по бракоразводното делото, с което ответницата е
получила ползването на целия имот и гараж, тя дължи на ищеца по делото за ползването на неговата ½ ид.ч.
определена от вещото лице на 80 лева месечно. Именно за това претенцията е от
считано на влизане в сила на решението в сила – 14.07.2012 г. до предявяване на
настоящия иск – 13.03.2014 г. Този иск се явява основателен и доказан за сумата от 1597.00 лева и за периода :от датата
на влизане в сила на решението по бракоразводното дело –14.07.2012 г. до датата на предявяване на настоящия иск –
13.03.2014 г. и като основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло.
С исковата молба е предявено искане по чл.344, ал.2 от ГПК за присъждане на
месечно обезщетение, платимо на ищеца за
ползваното от ответницата делбено жилище в размер на 80 лева месечно, съобразно
неговата ½ ид.ч. Този иск се
явява изцяло основателен и доказан за сумата от 80.00 лева месечно и следва да бъде осъдена ответницата , считано от датата на подаване на
исковата молба – 13.03.2014 г. до окончателното приключване на делбата да
заплаща по 80 лева обезщетение за ползването на този имот.
По отношение на исковете за сметки предявени от ответницата К..
Ответницата В.К. е предявила иск по сметки за сумата от 4500,00 лева, представляваща
обезщетение за ползване на лек автомобил „Тойота *” за времето от 15.09.2012 г.
до 10.03. 2015 година.
Установява се от приложеното
ч.гр.д.№144/2013 г., и доказателствата представени от ищеца в последното
съдебно заседание, че съдът е издал заповед по чл.410 от ГПК, за изпълнение на
парично задължение в размер на 750 лева, касаеща обезщетение за ползване на лек
автомобил „Тойота *” за времето от 15.09.2012 г. до 15.02.2013 г., съгласно
нотариална покана от 14.09.2012 година, като е уважил искането на заявителят
изцяло. Видно от делото е, че ищецът е възразил срещу тази заповед, като на
28.03.2012 година е подал в съда Възражение с вх. №1271 от същата дата. С разпореждане (резолюция) на
заповедния съд от 28.03.2013 година съдът е разпоредил на ответницата да
предяви иск в едномесечен срок. Съобщението е връчено на заявителят В. К. на 11 април 2013 година.
Видно от книжата по частното гражданско дело, такъв иск не е бил предявен и
заповедният съдът с Определение №540 от 16.05.2013 г. е обезсилил заповедта.
Съдът намира, че претенцията
на ответницата В.К. е частично основателна и следва да бъде уважена за периода
от 16.02.2013 година до датата на подаване на исковата молба – 13.03.2014
година, като предявеният иск се явява основателен и доказан за сумата от 135,28
лева (съгласно заключението по приетата, като неоспорена, експертиза на в.л
инж. В. И.) месечно за периода от 16.02.2013 година до датата на подаване на
исковата молба – 13.03.2014 година, т.е. за 12 месеца и 25 дни или сумата от 1736,09 лева, като за разликата над
тази сума до сумата от 4500 лева искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан по следните съображения. Претенцията
си ответницата е предявила по реда на заповедното производство, като е подала
заявление по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№144/2013 г. и съдът е уважил искането й,
като е издал заповед за сумата от 750 лева, ведно със законната лихва върху
заповедта и за периода от 15.09.2012 година до 15.02. 2013 година. Видно от
приложеното по делото ч.гр.д.№144/2013 г. е, че е обезсилена заповед за
изпълнение на парично задължение в размер на 750 лева, касаеща обезщетение за
ползване на лек автомобил „Тойота *” за времето от 15.09.2012 г. до 15.02.2013
г. В случая на ответницата е бил даден едномесечен срок да предяви претенцията
си по исков ред, тъй като длъжникът в заповедното производство и ищец в
настоящето, е оспорил тази заповед и дължимостта на вземането по нея.
Заявителката в заповедното производство и ответница в настоящето производство,
в дадения от съда срок не е предявила такъв иск за установяване на правата си
по заповедта и съдът е обезсилил издадената заповед. Съдът споделя напълно
доводите на защитата на ищеца по делото, касаещи възраженията за
основателността на претенцията като размер и период. Ето защо искът на ответницата за сумата от 4500 лева,
представляваща обезщетение за ползване на лек автомобил „Тойота *” се явява основателна и доказана до сумата от
1736,09 лева и за периода 16.02.2013 г. до 13.03.2014 година датата на подаване
на исковата молба 12 месеца и 25 дни, като за разликата над тази сума до
претендирания размер от 4500 лева и за периода от 15.09.2012 година до датата
на съдебното заседание по делото – 10.03.2015 година, следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Страните следва да
бъдат осъдени да заплатят в полза на съдебното ведомство държавна такса
върху размера на дяловете си и върху
исковете си по сметки, както следва ищецът следва да бъде осъден да заплати в
полза на съдебното ведомство държавна такса върху уважения иск по сметките в
размер на сумата от 63,88 лева върху сумата от 1597,00 лева за искът по чл. 346
от ГПК и за сумата от 30,00 лева за искът по чл.344, ал.2 ГПК, а ответницата К.
следва да бъде осъдена да заплати в полза на съдебното ведомство да заплати
д.т. в размер на сумата от 69,44 лева
върху уважената част от искът й по сметките по чл.346 ГПК.
Ищецът е направил и
искане за заплащане на разноски и
представил списък на разноските. Присъединените искове на ищеца в делбеното
производство са изцяло уважени. От
представения списък на разноските е
видно, че те са в размер на 1593,00 лева. Следва ответницата да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените разноски в размер на 1593,00 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот:
ЖИЛИЩЕ №* в режим на етажна собственост, с изложение север-запад-юг на първи етаж в жилищна сграда
построена в ***, цялата с площ от 220 кв.м. състоящо се от три стаи, столова с
бокс, тоалетна и три тераси със застроена площ от 101.69 (сто и едно цяло и
шестдесет и девет стотни) кв.м. при съседи: * и Таванско помещение №* два броя
с площ от 30.00 (тридесет) кв.м. при съседи: *,при първоначална цена от 51 300 лева.
ОТ ПОЛУЧЕНАТА ПРИ
ПРОДАНТА сума да се образуват 2 (два)
равни дяла, по един за всяка една от страните.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: ГАРАЖ
№* с площ от 19.15 кв.м. (деветнадесет квадратни метра и петнадесет
квадратни сантиметра), разположен на юг, при съседи: *, както и 21.302% (двадесет
и едно цяло триста и две хилядни
процента) идеални части от общите части на сградата и 3.338 % (три цяло триста
тридесет и осем хилядни процента) идеални части от общите части на гаражите и
съответните идеални части от правото на
строеж върху жилището и гаража
върху УПИ, който съгласно дворищно регулационен план на града, утвърден
със Заповед 130/1991 г. е означен с номер № * отреден за индивидуално
нискоетажно жилищно строителство
квартал * при граници и съседи на целия УПИ: *, при първоначална цена от 4800,00 лева.
ОТ ПОЛУЧЕНАТА ПРИ ПРОДАНТА сума да се образуват 2
(два) равни дяла, по един за всяка една
от страните.
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН ЛЕК АВТОМОБИЛ ”Тойота *” с рег.
№ *, с рaма №*, без номер на двигателя, при първоначална цена от 3725,00
лева
ОТ ПОЛУЧЕНАТА ПРИ
ПРОДАНТА сума да се образуват 2 (два
) равни дяла, по един за всяка една от
страните.
ОСЪЖДА В.К. *** с постоянен адрес *** с ЕГН **********
да заплати на Б.Б. *** с ЕГН **********
с настоящ адрес ***, сумата от 1593,00
лв., представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА съделителите Б.Б. *** с ЕГН ********** с настоящ
адрес *** и В.К. *** с постоянен
адрес *** с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ по
сметка на съдебното ведомство – ВСС – Районен
съд гр.Левски, всеки един от тях по 1060,00 лева за д.т. върху размерът на
делът на всеки един от тях от жилището, сумата от по 74,62 лева върху
стойността на делът на всеки един от тях за лекия автомобил и сумата от 96,00
лева върху стойността на делът си за
гаража.
ОСЪЖДА на
основание чл.344, ал.2 от ГПК В.К. ***
с постоянен адрес *** с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Б.Б. *** с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, сумата от по 80
лева месечно за ползването от нея на делбения имот, считано от датата на
подаване на исковата молба – 13.03.2014 година до окончателното приключване на
делбата.
ОСЪЖДА на
основание чл.346, ал.2 от ГПК В.К. ***
с постоянен адрес *** с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Б.Б. *** с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, сумата от 1597,00 лева (по 80 лева
месечно), представляваща обезщетение за това, че еднолично е ползвала семейното жилище, а той е бил лишен от
възможността да го ползва за времето от 14.07.2012 година (датата на влизане в
сила на бракоразводното решение) до 13.03.2014 година (датата на подаване на
исковата молба за делба), ведно със законната лихва върху сумата.
ОСЪЖДА на
основание чл. 346, ал.2 от ГПК Б.Б. ***
с ЕГН ********** с настоящ адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на В.К. *** с постоянен
адрес *** с ЕГН **********, сумата 1736.09
лева, представляваща обезщетение за едноличното ползване на
съсобствената вещ – лек автомобил на лек автомобил „Тойота *” за периода 16.02.2013 г. до 13.03.2014 година,
датата на подаване на исковата молба, като ОТХВЪРЛЯ
искът за разликата над тази сума до претендирания размер от 4500 лева и за
периода от 15.09.2012 година до датата на съдебното заседание по делото –
10.03.2015 година, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б.Б. *** с ЕГН ********** с настоящ адрес
*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
съдебното ведомство – ВСС – Районен съд
гр.Левски сумата от 93,98 лева,
държавна такса по исковете по чл.344, ал.2 и по чл.346 от ГПК.
ОСЪЖДА В.К. *** с постоянен адрес *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на съдебното
ведомство – ВСС – Районен съд гр.Левски,
сумата от 69,44 лева за държавна
такса по иска по чл.346 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: