Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 22.11.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета
година в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар Геновева Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 3654 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, ЕИК *********, град София, район Оборище, бул. „Васил Левски“ №114, ет.
Мецанин, с която против И.в.П., ЕГН ********** ***, са предявени по реда на чл.
415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК искове за установяване вземанията на
ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1509 от
26.06.2018г. по ч.гр.д. № 2597/2018г. по описа на ДРС, а именно:
1) сумата 763,99 лева,
представляваща дължима сума по Договор за паричен заем № 2681451 от
15.11.2016г., сключен с „Изи асет мениджмънт” АД, вземането по който е
прехвърлено с Приложение № 1 от 01.01.2018г. към рамков договор за прехвърляне
на парични задължения от 30.01.2017г. на ”Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, чийто правоприемник е ищецът, ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаването на заявлението пред ДРС (25.06.2018г.) до
окончателното плащане.
2) сумата 106,97 лева,
представляваща договорна лихва за периода 02.12.2016г. до 17.11.2017г.
3) сумата 646,78 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение.
4) сумата 70,32 лева,
представляваща законна лихва за периода 18.11.2017г. до 16.06.2018г.
Претендират се
разноските.
Предявените искове се
основават на следните обстоятелства:
На 15.11.2016г. между
„Изи Асет Мениджмънт” АД, като заемодател, и ответника е сключен договор за
паричен заем № 2681451. Заемодателят е изпълнил задължението си да предостави
на ответника в заем сумата от 1000 лева, който следвало да послужи за
рефинансиране на друг заем на ответника по договор № 2567807. Страните
направили изрични изявления за прихващане на насрещни изискуеми задължения.
След прихващането задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят му
изплаща остатъка от заемната сума. Заемателят се задължил да ползва и върне
заемната сума при условията на договора като заплати сума от 1191,84 лева,
ведно с договорна лихва на 26 двуседмични погасителни вноски, всяка от 45,84
лева (в т.ч. първоначална главница и договорна лихва).
Ответникът извършил
плащания в общ размер от 633 лева.
Дължимата главница
възлиза на 763,99 лева.
Ответникът дължи
договорна лихва, която е в размер на 106,97 лева за периода от 02.12.2016г.
(първа вноска) до 17.11.2017г. (падежа на договора).
Ответникът поел
задължение в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави едно от
обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като при неизпълнение поел
задължение да плати неустойка. Тя се начислява еднократно след 3 дни от сключване
на договора и се дължи като допълнителна сума към всяка погасителна вноска.
Дължимата неустойка е 646,78 лева.
Крайният падеж на
договора е 17.11.2017г. За забава ответникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва върху непогасената главница – сумата от 70,32 лева за периода
от 18.11.2017г. (деня, следващ последната падежна дата) до 16.06.2018г.
(подаване на заявлението). Законна лихва се дължи и от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК.
Вземанията по процесния
договор са прехвърлени от на ищеца с приложение № 1 от 01.01.2018г. към рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г.
Поради неплащане към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, цесионерът претендира
реално изпълнение. Ответникът не е изплатил дължимите суми, поради което въз
основа заявление на ищеца, е образувано ч.гр.д. № 2597/2018г. на ДРС, по което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Тъй като
е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и по указание на съда, ищецът
предявява за установяване вземанията по исков ред.
Особеният представител
на ответника оспорва исковете по основание и по размер. Оспорва всички изложени
в исковата молба обстоятелства, както и приложените към нея писмени
доказателства Възразява, че приложените писмени доказателства не установяват
изложените в исковата молба обстоятелства. Липсва конкретизация как реално е
получена сумата по заема, както и къде в договора е предвидено задължението за
неустойка. Навежда възражението, че липсват доказателства за реално предадена и
получена от ответника сума по заема, както и липсват доказателства за
съществуващо предходно задължение на ответника. Противопоставя възражение за
нищожност на клаузата за неустойка, тъй като с нея се уговаря обезщетение за
недадено обезпечение, от което реално вреди не произтичат. Уговарянето й води
до кумулиране на неустойка за забава, компенсаторна неустойка и реално
изпълнение, което е недопустимо. Обезпечението би следвало да се изиска преди
сключване на договора и отпускане на заема. Твърди противоречие със Закона за
потребителския кредит. Оспорва надлежното уведомяване на ответника за
извършената цесия.
Встъпилото в процеса
трето лице – помагач на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
*********, град София, жк „Люлин“ 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, изразява становище за основателност на
исковете.
Добричкият районен съд,
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 2597/2018г. по описа на ДРС.
С разпореждане от 26.06.2018г. е издадена заповед № 1509 от същата дата, с
която е разпоредено длъжникът И.В.П. да заплати на кредитора „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД, следните суми: 1) 763,99 лева,
представляваща дължима сума по Договор за паричен заем № 2681451 от
15.11.2016г., сключен с „Изи асет мениджмънт” АД, вземането по който е
прехвърлено с Приложение № 1 от 01.01.2018г. към рамков договор за прехвърляне
на парични задължения от 30.01.2017г. на ”Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, чийто правоприемник е настоящият заявител, заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението пред ДРС
(25.06.2018г.) до окончателното плащане. 2) 106,97 лева, представляваща
договорна лихва за периода 02.12.2016г. до 17.11.2017г. 3) 646,78 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение. 4) 70,32 лева,
представляваща законна лихва за периода 18.11.2017г. до 16.06.2018г. 6) 81,76
лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело
№ 02597/2018г. по описа на ДРС. Съобщението е връчено на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, следствие на което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК на заявителя е дадено указание да предяви в едномесечен срок иск за
установяване на вземанията си. Съобщението е връчено на 08.08.2018г. Исковата
молба е постъпила в съда на дата 11.09.2018г., но е изпратена по пощата на 05.09.2018г.,
поради което като допустими, исковете подлежат на преценка по основателност.
Предявените искове
черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 422 вр. чл.
415 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 92 и чл.
86 от ЗЗД и чл. 99 и сл. от ЗЗД. Приложение намират разпоредбите на Закона за
потребителския кредит.
Вземанията, присъдени
със заповедта за изпълнение, издадена в заповедното производство, чието
съществуване подлежи на установяване в настоящия исковия процес, имат произход от
Договор за паричен заем № 2681451, сключен на 15.11.2016г. между ответника и
„Изи асет мениджмънт” АД. Според този договор, представен като доказателство по
делото (л. 132 – 135), „Изи Асет Мениджмънт” АД се задължава да предостави на ответника
в заем сумата от 1000 лева, който следвало да послужи за рефинансиране на друг негов
заем по договор № 2567807 в размер на 372,71 лева (чл. 3 (1) от договора).
Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми
задължения, като от заемната сума се прихваща задължението от 372,71 лева, с
което дългът по предходен договор се погасява изцяло, а заемателят изплаща на
заемополучателя остатъка от заемната сума. В тази част договорът има силата на
разписка - така чл. 3 (2).
Автентичността на документа не е оспорена и съвпадащите си насрещни изявления
на страните по процесното правоотношение относно погасяването на съществуващо
старо задължение в размер на 372,71 лева, както и относно
предаването/получаването на разликата следва да се приемат за установени по
делото.
Срокът на договора е 52
седмици, а размерът на двуседмичната вноска е 45,84 лева, в т.ч. главница и
възнаградителна лихва (с последна погасителна вноска на 17.11.2017г.). Общата
сума за връщане възлиза на 1191,84 лева. Годишният лихвен процент е фиксиран -
35%; годишният процент на разходите възлиза на 40,90%.
Заемопучателят е поел
задължение в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави едно от
обезпеченията, посочени изчерпателно в договора – чл. 4 (1), като при
неизпълнение е уговорена неустойка в размер на 913,90 лева, която се начислява
еднократно след 3 дни от сключване на договора и се дължи като допълнителна
сума от 35,15 лева към всяка погасителна вноска (чл. 4 (2) от договора).
Според чл. 8 от договора
при забава за плащане на някоя от погасителните вноски заемателят дължи законна
лихва за всеки ден забава.
От заключението на
вещото лице Д. Д. се установява, че общата стойност на задължението по
погасителен план (въз основа справка извлечение от системата на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД) възлиза на 2105,74 лева, в т.ч. 1000 лева главница; 191,84 лева
договорна лихва; 913,90 лева неустойка за неизпълнение на задължение.
Ответникът е извършил плащания в общ размер от 633 лева, с които са погасени
вноски по договора (588 лева) и такса разходи за събиране на вземането при
забава в плащането на вноска повече от 30 дни (45 лева). Непогасеният остатък
от дълга по договора възлиза на 1517,74 лева, от които: 763,99 лева главница;
106,97 лева договорна лихва; 646,78 лева неустойка. Обезщетението за забава,
определено от размера на законната лихва, за периода от 18.11.2017г. до
16.06.2018г., възлиза на 44,35 лева.
По делото е представен
сключен на дата 30.01.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД Договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД. В приложение № 1 от 01.01.2018г.
към договора за цесия, под № 500 на стр. 9, е отразено вземането срещу
ответника, произтичащо от договор 2681451 от 15.11.2016г., с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
С уведомление (л. 6 от
делото) упълномощен представител на приобретателя на вземането (л. 61 от делото)
е съобщил на длъжника за извършената цесия. За извършване на уведомяването,
което е задължение на прехвърлителя на вземането, е налице изрично пълномощно
(л. 19 от делото). Възражението на ответника, че това упълномощаване не
произвежда действие, защото не е с нотариална заверка на подписа на
упълномощителя, е направено конкретно едва в писмените бележки и не подлежи на
обсъждане, защото ищецът не е могъл своевременно да ангажира доказателства за
оборването му чрез представяне на пълен препис от пълномощното с нотариалното
удостоверяване на подписите. Поддържаното възражение от ответника в хода на
производството е било за това, че липсва надлежно връчване на уведомлението и
че особеният представител на ответника в исковия процес не е легитимиран да го получи.
Действително липсват доказателства уведомлението да е достигнало до длъжника преди
подаване на исковата молба. Връчването на уведомлението обаче, заедно с
пълномощното от стария кредитор, ведно с преписа от исковата молба по
настоящото дело, следва да се възприеме като надлежно уведомяване, извършено в
хода на производството, което съдът следва да вземе предвид, на основание чл.
235, ал. 3 от ГПК (в този смисъл решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г.
на I т.о. на ВКС и решение № 123/24.06.2009г по т.д. № 12/2009г. на II т.о. на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК). С оглед приетото в решение № 198
от 18.01.2019г. на ВКС, ТК, I ТО, постановено по т.д. № 193/2018г., особеният
представител е процесуален представител на ответника и той може да получи
редовно копие от исковата молба и да направи всички възражения срещу нея, в
това число и да получи всякакви уведомления. В подкрепа на този извод следва да
бъде отбелязано, че право на кредитора е да избере начина на съобщаване за
прехвърлянето на вземането. Ако избере това да се осъществи чрез нотариална
покана, връчването ще е редовно при надлежно проведена процедура по чл. 50 от ЗННД
вр. чл. 47, ал. 1 - 5 от ГПК, като отсъствието от адреса по чл. 47 от ГПК се
удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без
да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство.
Връчване по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК е осъществено в хода на настоящото
производство и поради невъзможност за откриване на длъжника, съобщаването на
цесията е извършено не само чрез залепване на уведомление, но и чрез връчване на
особения представител, който е лице с юридически познания. Това охранява
правата на длъжника в по - голям обем, в сравнение с гореописаната процедурата
по връчване от нотариус чрез залепване на уведомление, разписана в чл. 47, ал.
1 – 5 от ГПК. Освен това никой не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение, изразяващо се в случая в нарушение на чл. 94, ал. 1 и
чл. 99, ал. 1 от ЗГР, според които настоящ адрес е адресът, на който лицето
живее, респективно всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на
настоящия си адрес. Тези разпоредби са създадени в публичен интерес,
включително за осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския
оборот и след като ответникът съзнателно се е отклонил от тях, като е напуснал
вписания в съответните регистри за гражданско състояние постоянен и настоящ
адрес, то същият не следва да извлича позитиви от това обстоятелство. Процесуалният
закон в чл. 47, ал. 6 от ГПК е предвидил
надежден механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса,
посредством института на особения представител. Последният от своя страна, по
аргумент за противното на чл. 29, ал. 5 от ГПК, може да извършва широк кръг от
процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно
съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК, включително да е надлежен адресат на всички
твърдения, наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена
цесия.
Уведомяването е
извършено надлежно, а ответникът не е твърдял да е направил плащания на стария
кредитор, чийто погасителен ефект да бъде съобразен от съда. Макар и да е
валидна и да е породила действието си спрямо длъжника, цесията не е изрично
потвърдена от него, поради което ответникът разполага с всички възражения,
които има срещу първоначалния си кредитор. Надлежен кредитор обаче е
приобретателят по договора за цесия. В хода на производството – на 03.05.2019г.
ищецът е прехвърлил вземанията си по договора в полза на трето лице - „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, встъпило като помагач на ищеца по делото, което е
продължило своя ход между първоначалните страни (така чл. 226, ал. 1 от ГПК).
По отношение на приобретателя на вземанията в хода на процеса приложение намира
разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от ГПК.
Ответникът не е твърдял,
че е платил в повече от признатото от ищеца и от установеното от вещото лице –
633 лева. Неплатените по договора суми са: 763,99 лева главница; 106,97 лева
договорна лихва; 44,35 лева обезщетение за забава, определено от размера на
законната лихва върху главницата от 763,99 лева за периода от 18.11.2017г. до
16.06.2018г.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 и т.
12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
трябва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, за целите на погасяването. Планът
следва да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
база лихвения процент и когато е наложително допълнителните разходи. Погасителния
план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания. В случая, макар в договора да са посочени размерът
на двуседмичните погасителни вноски, броят на погасителните вноски и срокът за
плащане, липсва яснота относно съдържанието на всяка погасителна вноска, разбита
по пера, от която да е ясно каква част от задължението за главница и лихва се
погасява. Включително неустойката следва да бъде отразена в погасителния план, тъй
като тя се погасява на равни месечни вноски през периода на действие на
договора, а не се заплаща еднократно. Не може да се приеме, че погасителният
план се съдържа в самия договор, защото от него не може да се установят
отделните елементи на всяка от погасителните вноски, които са различни.
Последното се установява от заключението на вещото лице, което в таблица 1 и
таблица 2 представя погасителния план, но въз основа справка извлечение от
системата на кредитора. Липсата на законосъобразен и ясен за потребителя погасителен
план прави договора за потребителски кредит напълно недействителен, като
противоречащ на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, по аргумент
от чл. 22 от ЗПК. Съгласно правилото на чл. 23 от ЗПК, когато кредитът е обявен
за недействителен, кредитополучателят връща само стойността на главницата, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
Искът за установяване
дължимостта на неустойка в размер на 646,78 лева е неоснователен и поради
недействителност на самата клауза за неустойка. Съдът е длъжен да следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор за потребителски
кредит, какъвто безспорно е процесният по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, и без
да има позоваване на нищожност (така, решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1450/2010г., I г. о., ГК). В настоящия случай особеният представител
на ответника е навел изрични възражения за недействителност на клаузата за
неустойка. Ищецът претендира дължима неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение. Отпуснатият заем е 1000 лева, а
начислената неустойка е 913,90 лева. Така размерът на претендираната неустойка,
равняващ се на 91,39% от размера на главницата, е необосновано висок, поради
което клаузата, от която произтича това задължение се явява неравноправна,
съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Освен това задължението на кредитополучателя,
отнасящо се до осигуряване на поръчители или банкова гаранция, не е определено
като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания
към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на
информация за тях в предвидения срок - 3 дневен след сключване на договора.
Това противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от месечните вноски
е включена част от нея - т.е. води до оскъпяване на кредита. Ищецът не доказва
клаузата за неустойка да е била индивидуално уговорена с ответника, за да е
приложимо изключението по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Напротив, предоставената на
длъжника за попълване бланка - предложение за сключване на договора е типова,
стандартизирани са и действията по сключване на договора, без предвиждане на
възможност за ответника да влияе на съдържанието на клаузите. Сключеният договор
е с клаузи, подготвени предварително - типови и стандартно предлагани на
клиентите на заемодателя за съответния вид кредит (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП). Клаузата
за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и справедливостта по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД. По изложените
съображения искът за сумата от 646,78 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При тези съображения и с оглед признанието на ищеца, че ответникът е платил
по договора сумата от 633 лева, неплатената част от главницата възлиза на 367
лева и само до този размер искът подлежи на уважаване, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението, а за разликата до претендираната сума 763,99
лева за главница, както и за вземанията за договорна лихва и за неустойка,
исковете следва да бъдат отхвърлени. Дължимото обезщетение за забава в
плащането на главницата от 367 лева за исковия период възлиза на 21,30 лева
(изчислени по данните от заключението), до който размер този иск следва да бъде
уважен, а за разликата до претендираните 70,32 лева – отхвърлен.
С оглед изхода на спора ищецът
има право на разноски в размер на 126,72 лева (в т.ч. внесена държавна такса,
депозит за особен представител и за вещо лице), както и на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 36,68 лева (при дължими 150 лева и съразмерно на
уважената част от исковете). От направените в заповедното производство разноски
ищецът има право на сумата от 19,99 лева.
На основание чл. 78, ал.
10 от ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.
На ответника разноски не
се присъждат, защото такива не са претърпени от него и е бил представляван от
особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено,
по искове по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, предявени от
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, град София,
район Оборище, бул. „Васил Левски“ №114, ет. Мецанин, че И.В.П., ЕГН **********
***, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД следните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1509 от
26.06.2018г. по ч.гр.д. № 2597/2018г. по описа на ДРС, а именно:
1) сумата 367 лева,
представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № 2681451 от
15.11.2016г., сключен с „Изи асет мениджмънт” АД, вземането по който е
прехвърлено с Приложение № 1 от 01.01.2018г. към рамков договор за прехвърляне
на парични задължения от 30.01.2017г. на ”Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, чийто правоприемник е ищецът, ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаването на заявлението пред ДРС (25.06.2018г.) до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск в частта за разликата над 367
лева до претендираните. 763,99 лева;
2) сумата 21,30 лева,
представляваща законна лихва за периода 18.11.2017г. до 16.06.2018г., като
ОТХВЪРЛЯ този иск в частта за разликата над 21,30 лева до претендираните 70,32
лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, град София,
район Оборище, бул. „Васил Левски“ №114, ет. Мецанин, против И.В.П., ЕГН **********
***, искове по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване
дължимостта на сумата 106,97 лева, представляваща договорна лихва за периода
02.12.2016г. до 17.11.2017г. и на сумата от 646,78 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1509 от 26.06.2018г. по ч.гр.д. № 2597/2018г. по
описа на ДРС.
ОСЪЖДА И.В.П., ЕГН **********
***, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК
*********, град София, район Оборище, бул. „Васил Левски“ №114, ет. Мецанин,
разноски в
исковото производство в размер на 126,72 лева; юрисконсултско възнаграждение в
размер на 36,68 лева; разноски в заповедното производство в размер на 19,99
лева.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на ищеца -„Агенция за събиране на вземания“
ЕАД с ЕИК *********, град София, жк „Люлин“ 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: