Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 28.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на четвърти
февруари
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 17082 по описа
за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от С.И.В. против „БАНКА ДСК“ АД, с която е предявен иск
с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК.
Поддържа се, че на 25.04.2013 г.
в полза на ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№
17478/2013 г. по описа на СРС, 78 състав за сумата от 3 997 560,03 евро
главница по договор за банков кредит от 12.12.2007
г., обезпечен с договор за поръчителство от ищеца от 31.08.2009 г., за сумата
от 369 858,80 евро договорна лихва за периода от 25.03.2012 г. до 18.04.2013
г., за сумата от 131 113,68 евро лихва за периода от 25.03.2012 г. до 18.04.2013
г., за сумата от 10 617,22 лв.-застрахователна премия. Въз основа на издадения
изпълнителен лист, на 08.05.2013 г. ответникът е образувал изпълнително дело №
20138100400788 по описа на ЧСИ Н.Н.с рег. № 810 с
район на действие ОС-Добрич, по което дело е настъпила перемпция,
като 19.07.2013 г. е датата, на която е извършено последното изпълнително
действие, след което в продължение на две години не са извършвани такива.
Твърди се, че въпреки че производството по изпълнителното дело е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК още през 2015 г., на 22.04.2016 г. ЧСИ Н.издава
постановление за налагане на запор на банкови сметки на ищеца, като това
действие се твърди, че е невалидно.
Поддържа се, че сумите предмет на
изпълнителния лист са погасени по давност, която е започнала да тече от
18.04.2013 г. и е изтекла на 18.04.2018 г., евентуално на 19.07.2018 г.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът в качеството му
на поръчител не дължи сумата от 13 293,59 евро частично предявена от 3 997
560,03 евро главница, като погасена по давност.
В срока за отговор ответникът
депозира такъв чрез процесуалния си представител юрисконсулт Докузанова, надлежно упълномощена с пълномощно приложено към
отговора.
Оспорва иска по основание и
размер като счита същия за недопустим, а разгледан по същество-за неоснователен
и недоказан.
Заявява възражение за нередовност
на исковата молба, което е неоснователно, доколкото петитумът
на исковата молба е ясен. Ищецът претендира недължимост
на част от главницата по договор за кредит от 12.12.2007
г. с твърдението, че вземането на ответника за главница, частично предявена е
погасена по давност.
На второ място твърди
недопустимост на иска, което също е неоснователно. Ищецът има правен интерес от
предявяване на настоящия иск, като се позовава на факт, настъпил след изтичане
на срока за възражение по чл.414 от ГПК и стабилизиране на издадената заповед,
а именно: погасяване на вземанията на ответника по давност настъпила на
18.04.2018 г., евентуално на 19.07.2018 г.
По същество оспорва иска като
неоснователен с твърдението, че перемция не е
настъпила, тъй като не е налице бездействие на взискателя
по изпълнителното дело в продължение на две години, което да е довело до прекратяване
на изпълнителното дело, включително и по отношение на ищеца.
Твърди, че вземанията на банката
не са погасени по давност с твърдението, че подаването на молбата от 21.04.2016
г. има характер на подаването на молба за образуване на ново изпълнително дело
спрямо ищеца-длъжник и същата е прекъснала давността за вземането на банката
към него.
С допълнителната искова молба
ищецът оспорва всички твърдения и възражения на ответника като неоснователни.
Ответникът е подал допълнителен
отговор, с който поддържа всичките въведени с отговора твърдения и възражения.
В съдебно
заседание ищецът поддържа иска си и по съображения изложени в представена по
делото писмена защита. Претендира разноски, съобразно представен списък по
чл.80 ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва исковете по
съображения изложени в писмена защита. Претендира разноски по представен списък.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Въз
основа на заповед за изпълнение от 25.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 17478/2013 г. по
описа на СРС, 78 състав, на 25.04.2013 г., с която е допуснато незабавно
изпълнение, е издаден изпълнителен лист, по силата на който „БГ Е.“ АД, „К.К.“ ООД и С.И.В. са осъдени да заплатят солидарно на „Б.Д.“
ЕАД сумата от 3 997 560,03 евро за дължими суми по извлечение от
сметка с лихва в размер на 131 113,68 евро от 25.03.2012 г. до 18.04.2013
г. със застрахователна премия 10 617,22 лв. с разноски по договор за
кредит 279,60 лв. и законна лихва от 19.04.2013 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 264 502,39 лв.разноски по делото.
За
принудителното събиране на горните суми и по молба на взискателя
и ответник в настоящото производство „Б.Д.“ ЕАД, на 08.05.2013 г. е образувано изпълнително дело № 20138100400788 по
описа на ЧСИ Н.Н.с рег.№ 810, район на действие:
Окръжен съд-Добрич.
Молбата
въз основа на която е било образувано изпълнителното дело е редовна с надлежно
посочени в нея способи за принудително изпълнение. С нея на съдебния изпълнител
е възложено пълно имуществено проучване на длъжниците.
С
Разпореждане от 10.06.2013 г. ЧСИ е насрочил на 19.07.2013 г. от 10 до 14 часа
опис на възбранените ипотекирани имоти, подробно
описани в съобщенията до страните. Възбраната върху имотите е вписана на
10.06.2013 г. Със запорни съобщения от 19.06.2013 г.
ЧСИ е наложил запор върху притежаваните от ищеца В. дружествени дялове в
различни търговски дружества, както и запор върху всички сметки на В. в „Юробанк България“ АД, „Общинска банка“ АД и др. На
25.06.2013 г. и 26.06.2013 г. са наложени запори и върху банковите сметки на
длъжника В. в „Банка Пиреос България“ АД и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД и др.
На
19.07.2013 г. са извършени описи на недвижими имущества, както и на запорирано имущество на длъжника В..
На
21.04.2016 г. взискателят подава молба по
изпълнителното дело с искане за налагане на запор на вземания на длъжника В.
спрямо трети лица. С постановление от 22.04.2016 г. съдебният изпълнител налага
искания запор.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът
квалифицира от правна страна
предявения иск по чл. 439 ГПК.
С иска
по чл. 439, ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва
изпълнението въз основа на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за
защита на длъжника по висящ
изпълнителен процес с иска се дава
право да се установи, че
изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване,
но имащи правно значение за неговото съществуване.
Искът е процесуално допустим, тъй
като ищецът-длъжник се позовава на
новонастъпили след влизане в сила на издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК факти.
По същество на предявените
искове.
Предвид обстоятелството, че
изпълнителното дело е образувано на 08.05.2013 г., първият въпрос на който
следва да се отговори е: тече ли погасителна давност за вземане по изпълнително дело, което е
образувано преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и дадените в т. 10 от
същото разяснения намират ли приложение по отношение последиците на давността
по това принудително изпълнение и настъпилата перемпция
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На този въпрос е отговорено
с Решение № 252/17.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 1609/19 г. на ВКС, ІІІ
г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, както и с Решение № 170/17.09.2018
г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.
д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о.
Настоящият съдебен състав напълно
споделя тази практика, съобразно която съдебните състави на ВКС са приели, че
когато се касае до първоначално приети тълкувателни решения и постановления те
имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който
правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала
съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на
първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или
свързани с нея други правни норми, или в обществено-икономическите условия,
които да правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на
действителния смисъл на закона. В тези случаи при постановяването на нов
тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата правна
норма и се възприема различно тълкуване, последващото
тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се
прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От този
момент престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за
изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно
решение са се осъществили факти, които са от значение за спорното между
страните правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици
следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и
действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се придало
същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен
съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за това.
За заварените като висящи от ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо
осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост
задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през
времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до
датата на приемане на последващия тълкувателен акт
(придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е
спряла. Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл.
и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
, поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на
закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този
смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно
действие. Различието е относно датата, от която започва да тече новата
погасителна давност за вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от
ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен
състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г.,
новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече
от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно
установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК).
С оглед това правно разрешение
предявеният иск се явява неоснователен, тъй като в периода от 08.05.2013 г. до
26.06.2015 г. не е текла погасителна давност. На 08.05.2013 г. с образуване на
изпълнителното дело давността е спряла да тече и не е текла до 26.06.2015 г.,
съответно не е настъпила и перемция на делото,
доколкото двугодишният срок е следвало да изтече на 19.07.2015 г. Давността,
респ. двугодишният срок са започнали да текат от 26.06.2015 г. и с молбата на взискателя от 21.04.2016 г. течението на давността е
прекъснато. Безспорно към 21.04.2016 г. двугодишния срок не е изтекъл. След
тази дата спрямо ищеца-длъжник са предприети действия по изпълнение, поради
което искът му се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Петгодишната давност за
главницата също не е изтекла, нито към датата на исковата молба, нито към
настоящия момент. Тя би изтекла, в случай, че не е прекъсвана на 26.06.2020 г.,
който момент не е настъпил.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37
от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното, Софийски
градски съд, І-6 състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от С.И.В., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр.Пловдив,
ул. „*******, кантора „Ю.“ против „Б.Д.“ ЕАД, дружество учредено и регистрирано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление *** иск с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК за установяване в
отношения между страните, че ищецът в качеството му на поръчител не дължи
сумата от 13 293,59 евро /тринадесет хиляди двеста деветдесет и три евро и 0,59
евроцента/ частично предявена от 3 997 560,03 евро главница по изпълнителен
лист от 25.04.2013 г., като погасена по давност.
ОСЪЖДА С.И.В., ЕГН **********,***,
с адрес за призоваване: гр.Пловдив, ул. „********, кантора „Ю.“ да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на „Б.Д.“ ЕАД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*** сумата от 300 лв. /триста лв./ разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: