Решение по дело №10/2024 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 69
Дата: 19 февруари 2024 г. (в сила от 19 февруари 2024 г.)
Съдия: Светла Йорданова Димитрова-Ковачева
Дело: 20244400500010
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Плевен, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:С. АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Е. М. Р.
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20244400500010 по описа за 2024 година
С решение №1504 от 25.10.2023 г. по гр.д. №6858/2022 г. Плевенски
Районен съд е ОТХВЪРЛИЛ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“АД-гр. Плевен, с ЕИК: *** против В. И. В.,
от гр. П., с ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 415 от ГПК, по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с цена на иска за главница: 561.32 лв., с цена на иска
за лихва: 51.92 лв., с обща цена на исковете: 613.24 лв., с петитум: да бъде
признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца
следните суми за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в гр. П.,
ж.к „С.“, бл.*, вх.*, ап.*: 561.32 лв. – главница за периода 01.11.2019 г. до
30.04.2022 г., 51.92 лв. – мораторна лихва за периода 03.01.2020 г. до
04.08.2022 г. и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлениетото за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 4417/2022 г. по описа на Плевенски Районен съд до окончателното
изплащане на сумата.
Недоволен от решението в частта му, с която е отхвърлен иска за
признаване съществуването на вземането за ½ от първоначално
претендираните главница и мораторна лихва, е останал ищецът
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“АД и на 13.11.2023 г. е подал въззивна жалба
срещу него, в която моли то да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъде уважен иска по чл.422 от ГПК относно ½
1
от първоначално претендираните главница и мораторна лихва и да бъдат
присъдени разноските за двете инстанции.
Въззивникът твърди, че е представил доказателства, от които е видно,
че процесния имот е деклариран като съсобствен при равни права между В. И.
В. и сина М. Т. В., който е починал на *** г. и е ставил за свои наследници
съпруга и дъщеря. Според въззивника, тези доказателства не са обсъдени в
обжалваното решение, а те му дават основание да претендира съществуването
на ½ от първоначално заявеното вземане, а именно: 280.66 лв. – главница за
периода 01.11.2019 г. до 30.04.2022 г., 25.96 лв. – мораторна лихва за периода
03.01.2020 г. до 04.08.2022 г.; законната лихва върху главницата, начислена
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6858/2022 г. по описа на Плевенски Районен
съд до окончателното изплащане на сумата.
Въззивникът сочи, че в решението на Плевенски Районен съд
представените от него фактури, справка по компоненти на задължението,
молба за откриване на партида и справка-извлечение по клиентски номер не
са обсъдени. Първоинстанционния съд не е коментирал и приетите експертни
заключения по назначените съдебно-икономическа експертиза и съдебно-
техническа експертиза. Дефакто е направен анализ на несъществуваща
фактическа обстановка и в диаметрална противоположност на представените
писмени доказателства, т.е. липсват относими мотиви и това прави решението
неправилно.
Препис от въззивната жалба е връчен на 11.12.2023 г. на особения
представител на въззиваемата В. И. В. – адв. В. П. и на 13.12.2023 г. тя е
подала отговор, в който моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Адв. В. П. счита, че представените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ –
ПЛЕВЕН“АД доказателства не удостоверяват, че В. И. В. е собственик на ½
ид.ч. от процесния недвижим имот. Сочи, че липсват доказателства за
облигационни отношения между страните по делото относно
топлоснабдяването на процесния недвижим имот; за реално потребление на
топлинна енергия и неговото отчитане, съобразно избора на етажните
собственици.
С определение №67 от 11.01.2024 г. Плевенски Окръжен съд е приел
въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането
ѝ.
В о.с.з. на 08.02.2024 г. процесуалният представител на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“АД-гр. Плевен – юриск. Ватовски е пледирал
за отмяна на обжалваното решение, а особеният представител на В. И. В. –
адв. П. – за неговото потвърждаване.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД твърди, че В. И. В. като собственик
2
на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ж.к „С.“, бл.*, вх.*, ап.*, е клиент
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката и че като такъв не е погасила задълженията си за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2022 г., в т.ч. 561.32 лв. – главница, ведно със законната
лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4417/2022 г. по описа на
Плевенски Районен съд до окончателното изплащане на сумата и 51.92 лв.
мораторна лихва за периода 03.01.2020 г. до 04.08.2022 г.
В исковата молба се сочи, че от общата сума 561.32 лв. за отопление с
ИРУ се дължат 298.85 лв., за отопление без ИРУ – 126.42 лв., за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация – 246.10 лв. и за услуга „дялово
разпределение“ – 20.37 лв., с корекции – 0.30 лв.
В исковата молба се твърди още, че дължимите месечни суми следва да
се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Неизпълнението на това задължение поражда основание да се претендира
лихва за забава за периода от 03.01.2020 г. до 04.08.2022 г. в размер на 51.92
лв.
За удостоверяване собствеността върху процесния апартамент с
исковата молба са представени писмо изх. №150332000177995/11.09.2020 г.
на ТД на НАП-Велико Търново и приложена към писмото справка за
притежавани недвижими имоти; справка от НБД „Население“ относно В. И.
В.; искане изх. №7810/26.06.2021 г. на ЧСИ В. С. за вписване на възбрана по
негово изп.д. №250/2017 г. с длъжник В. И. В. върху процесния недвижим
имот; писмо изх. №МДТ-4036/04.12.2020 г. на Дирекция „Приходи от местни
данъци и такси“ при Община Плевен; декларация от 29.05.1998 г. по чл.14 от
ЗМДТ, подадена от М. Т. В..
Допълнително по искане на ищеца по делото е ангажирана справка вх.
№32/2023 г. относно М. Т. В..
С молба от 23.02.2023 г. “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД е
уточнило, че иска му е насочен само срещу В. И. В..
Ищецът твърди, че в производството по ч.гр.д. №4417/2022 г. по описа
на Плевенски Районен съд му е издадена заповед за изпълнение за
горепосочените суми, която е връчена на ответницата при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК. Това наложило приложението на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Със
съобщение, връчено на 29.11.2022 г., му е указано да предяви иск по чл.422 от
ГПК и на 29.12.2022 г. той предявил иск с петитум: да бъде признато за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца следните суми
за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в гр. П., ж.к „С.“, бл.*,
вх.*, ап.*: 561.32 лв. – главница за периода 01.11.2019 г. до 30.04.2022 г.,
51.92 лв. – мораторна лихва за периода 03.01.2020 г. до 04.08.2022 г. и
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4417/2022 г.
по описа на Плевенски Районен съд до окончателното изплащане на сумата.
3
В. И. В. не е намерена на постоянния и настоящ адрес, нито по
месторабота. С писмо изх. №672/01.06.2023 г. на Адвокатска колегия Плевен
е определена адв. В. П. за назначаване като особен представител на В. И. В..
Възнаграждението на особения представител в размер на 400 лв. е платено от
ищеца.
С отговора особеният представител на В. И. В. – адв. П. е възразила, че
представените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“АД доказателства не
удостоверяват, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот; че
липсват доказателства за: облигационни отношения между страните по
делото относно топлоснабдяването на процесния недвижим имот; за реално
потребление на топлинна енергия и неговото отчитане, съобразно избора на
етажните собственици. Адв. П. е поискала съдът да укаже на ищеца, че не
сочи съответните доказателства.
В отговора си особеният представител не е оспорил конкретно
фактурите, приложени към исковата молба. Не е възразил срещу допускането
на поисканата от ищеца съдебно-техническа експретиза и е поставил
допълнителен въпрос на ВЛ. Поставил е допускането на поисканата от ищеца
съдебно-икономическа експертиза в зависимост от заключението по съдебно-
техническата експертиза.
Плевенски Районен съд е постановил на основание чл.140 от ГПК
определение №3343 от 02.08.2023 г., с което е допуснал поисканите от ищеца
съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи, без да включи
въпроса на адв. П. към ВЛ и без да съобрази поставеното от нея условие за
допускането на съдебно-икономическата експертиза.
Експертните заключения на инж. Й. Й. и В. В. са приети в о.с.з. на
26.09.2023 г. без възражения на страните.
Видно от заключението на ВЛ инж. Й., сградата, в която се намира
процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа. През
процесния период абонатната станция е работила, като монтираният там общ
топломер е преминал през съответните технически проверки и е бил отчитан
ежемесечно. Доставяната до апартамента топлинна енергия е отчитана чрез
единствения ИРУ. Разпределена е и топлинна енергия за щранг-лирата в
банята, която не е оборудвана с ИРУ. При разпределението на топлинната
енергия в СЕС е спазена съответната Методика. Изводите си ВЛ е направило
на база данните от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”АД и „НЕЛБО“АД. ВЛ не
е посещавало имота, а и това едва ли е било възможно предвид
невъзможността ответницата да бъде открита на адреса и да окаже нужното
съдействие за оглед.
Видно от заключението по съдебно-икономическата експертиза,
изготвено от ВЛ В., за процесния период се дължи общата сума 560 лв., в т.ч.:
245.33 лв. – за отопление с ИРУ; 99.98 лв. – за отопление без ИРУ; 198.84 лв.
– за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и 15.85 лв. – за
услуга „дялово разпределение“. Общият размер на лихвата за забава е 56.08
4
лв. Изводите си ВЛ е направило на база документите по делото и проверка в
счетоводството на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД. Особеният
представител не е възразил конкретно срещу редовността на това
счетоводство или срещу кореспонденцията му с останалите доказателства по
делото.
При така установената фактическа обстановка, Плевенски Районен съд е
приел, че сред представените от ищеца доказателства липсва „документ за
собственост“. Според Плевенски Окръжен съд, от приложените към исковата
молба доказателства се установява, че съпругът на В. И. В. – Т. А. В. е
починал, като процесният имот се е водил в данъчните служби като негов по
силата на договор от 12.06.1987 г., сключен със „Социалинвест“ЕООД-гр.
Плевен. Установява се още, че с декларация от 29.05.1998 г. по чл.14 от
ЗМДТ процесния имот е деклариран като съсобствен при равни права между
съпругата и сина на Т. А. В., а именно – между В. И. В. и М. Т. В., който също
е починал. От допълнителното представената справка вх. №32/2023 г. се
установява, че М. Т. В. е починал на *** г. и че има съпруга – Б. П. В. и
дъщеря – Д. М. К., което означава, че неговата ½ ид.ч. от имота не е
наследена от майка му В. И. В., а от съпругата и дъщеря му. Според
въззивния съд, от 29.05.1998 г. /когато е подадена данъчната декларация/ до
11.09.2020 г. /когато е направена справката на ТД на НАП-Велико Търново/ В.
И. В. е собственик на ½ ид.ч. от топлоснабдения имот. Вписването на
възбрана върху процесния имот на 15.07.2021 г. за обезпечаване задължение
на В. И. В. косвено сочи, че към този момент тя е собственик на ид.ч. от
процесния имот.
Плевенски Районен съд се е позовал на чл.150, ал.1 и на чл.153, ал.1 от
ЗЕ, според които продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на битови клиенти се осъществява при публично известни
условия, като качеството на потребител на топлинна енергия възниква по
силата на закона с придобиването на правото на собственост върху
топлоснабдения имот, без да е необходимо сключването на договор или
откриването на партида. В противоречие с тези разпоредби обаче е приел, че
по делото липсват доказателства за сключен между В. И. В. и
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”АД договор и за открита в
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”АД партида на В. И. В..
По делото е установено, че процесният апартамент №* се намира в
сграда-етажна собственост /СЕС/, присъединена към топлопреносната мрежа.
Като титуляр на вещно право на собственост върху недвижим имот, намиращ
се в топлофицирана сграда в режим на етажна собственост, В. И. В. се явява
потребител на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия, т.е. без да е необходимо сключването на писмен договор
между нея и топлопреносното предприятие. Сключването на писмени
споразумения е предвидено, само когато в срока по чл.150, ал.3 от ЗЕ
потребителите, които не са съгласни с общите условия, са внесли заявлението
с предложение за специални условия и те са били приети от съответното
5
топлопреносно предприятие. По делото няма данни В. И. В. да е заявила по
посочения ред несъгласието си с Общите условия на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН”АД.
Съгласно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, „ доставката на
топлинна енергия в сгради-етажна собственост е колективна услуга, която
ползва всички собственици на обекти в такава сграда, поради което не е
необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на
топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка“.
Както решението за присъединяване към топлопреносната мрежа, така и
избора на топлинен счетоводител е от компетентността на етажната
собственост, което според въззивния съд предполага, че пред
топлоснабдителното дружество възражения във връзка с услугата „топлинно
счетоводство“, подобно на възраженията във връзка с услугата „доставка на
централно отопление“, може да прави етажната собственост, а не отделния
етажен собственик. Последният има възможност – но не в производство като
настоящото, а по предвидения в закона ред да възрази срещу обвързващите
го решения на органите на етажната собственост.
Приетите експертни заключения не са обсъдени в обжалваното
решение. Според въззивната инстанция, те са компетентни и обективни и на
тяхна база следва да се приеме, че през процесния период в апартамента на
ответницата е била потребена посочената от ищеца по вид, количество и
стойност топлинна енергия. В. И. В. обаче като собственик на ½ ид.ч. от този
апартамент, дължи ½ от установената от ВЛ главница от 560 лв., а именно –
280 лв. и ½ от претендираната мораторна лихва, а именно – сумата от 25.96
лв., която е по-малка от ½ от установената от ВЛ мораторна лихва, а именно –
сумата от 28.04 лв.
В заключение – първоинстанционното решение в обжалваната му част,
с която е отхвърлен иска за признаване за установено съществуването на
вземанията на ищеца от ответницата за 280 лв. – главница и за 25.96 лв. –
мораторна лихва, се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо
него следва да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че В. И. В., от гр. П., с ЕГН: ********** дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“АД-гр. Плевен, с ЕИК: *** следните суми за
консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в гр. П., ж.к „С.“, бл.*,
вх.*, ап.*: 280 лв. – явяващи се половината от дължимата за периода
01.11.2019 г. до 30.04.2022 г. главница в размер на 560 лв.; 25.96 лв.
явяващи се половината от претендираната за периода от 03.01.2020 г. до
04.08.2022 г. мораторна лихва в размер на 51.92 лв. и законната лихва върху
сумата от 280 лв., начислена от 15.08.2022 г. – датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 4417/2022 г. по описа на Плевенски Районен съд до окончателното
изплащане на сумата. Дефакто въззивната жалба се явява неоснователна
относно 0.66 лв. от главницата и в тази част решението следва да бъде
6
потвърдено.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422
от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“АД е направило по ч.гр.д.
№1765/2021 г. по описа на Плевенски Районен съд разноски за ДТ в размер на
25 лв., както и разноски за юриск. възнаграждение в размер на 50 лв. и е
поискало в заявлениетото присъждането на тези разноски в общ размер на 75
лв.
В първата инстанция на настоящото исково производство
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“АД е направило разноски за ДТ в размер на
25 лв., за депозит за възнаграждение на особения представител на
ответницата в размер на 400 лв., за депозит за възнаграждения на ВЛ в размер
на 400 лв., за съдебни у-ния – 10 лв. и за юриск. възнаграждение в размер на
100 лв., или общо 935 лв.
Във връзка с въззивното обжалване „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“АД
е направило разноски за ДТ в размер на 25 лв., за депозит за възнаграждение
на особения представител на ответницата в размер на 400 лв. и за юриск.
възнаграждение в размер на 100 лв., или общо 525 лв.
При този изход на спора по същество, В. И. В. следва да бъде осъдена
да заплати в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“АД сумата от 37.42 лв.,
явяваща се разноски, направени в заповедното производство, сумата от
466.49 лв., явяваща се разноски, направени в първата инстанция на
настоящото исково производство и сумата от 523.87 лв., явяваща се разноски,
направени във въззивната инстанция на настоящото исково производство,
съобразно уважената част на иска, съответно уважената част на въззивната
жалба.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№1504 от 25.10.2023 г. по гр.д. №6858/2022 г. по описа на Плевенски
Районен съд в обжалваната му част, с която е ОТХВЪРЛЕН като
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“АД-гр.
Плевен, с ЕИК: *** против В. И. В., от гр. П., с ЕГН: ********** иск с правно
основание чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК с петитум: да бъде
признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца
следните суми за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в гр. П.,
7
ж.к „С.“, бл.*, вх.*, ап.*: 280 лв. – явяващи се част от претендираната в размер
на 561.32 лв. главница за периода 01.11.2019 г. до 30.04.2022 г., 25.96 лв. –
явяващи се половината от претендираната в размер на 51.92 лв. мораторна
лихва за периода 03.01.2020 г. до 04.08.2022 г. и законната лихва върху
сумата от 280 лв. от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4417/2022 г. по описа на
Плевенски Районен съд до окончателното изплащане на сумата и вместо него
ПОСТАНОВИ следното:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че
СЪЩЕСТВУВАТ СЛЕДНИТЕ ВЗЕМАНИЯ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-
Плевен”АД-гр. Плевен, с ЕИК: ***, с адрес на управление в гр.П., ул.
”Източна индустриална зона” №128 от В. И. В., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. П., ж.к. „С.“, чл.*, вх.*, ап. – като собственик на ½ ид.ч.
от топлоснабден имот – апартамент №*, находящ се в сграда – етажна
собственост в гр.П., ж.к. „С.“, бл.*, вх.*, с абонатен №***, за изпълнението на
които вземания е издадена заповед за изпълнение №2447 от 16.08.2022 г. по
ч.гр.д. №4417/2022 г. по описа на Плевенски Районен съд:
- за 280 лева – явяващи се половината от дължимата за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2022 г. главница в размер на 560 лв., в т.ч.: за топлинна
енергия, отчетена с 1 бр. ИРУ в процесния апартамент №*, находящ се в
сграда – етажна собственост в гр.П., ж.к. „С.“, бл.*, вх.* – 245.33 лв.; за
топлинна енергия, отдадена от 1 бр. щранг-лира в имота – 99.98 лв., за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация /при кубатура на имота
128.89 куб.м./ – 198.84 лв. и за услуга „дялово разпределение“, предоставена
от “НЕЛБО“ЕАД – 15.85 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 280
лв., считано от датата на подаване на заявлениетото за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК – 15.08.2022 г. до окончателното заплащане на
сумата.
- за 25.96 лева – явяващи се половината от претендираната за периода
от 03.01.2020 г. до 04.08.2022 г. мораторна лихва в размер на 51.92 лв.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №1504 от 25.10.2023 г. по гр.д. №6858/2022 г. на Плевенски
Районен съд в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. И. В., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: гр. П., ж.к. „С.“, чл.*, вх.*, ап. да заплати в полза на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”АД-гр. Плевен, с ЕИК: ***, с адрес на
управление в гр.П., ул. ”Източна индустриална зона” №128 сумата от 37.42
лв., явяваща се разноски, направени в заповедното производство, сумата от
466.49 лв., явяваща се разноски, направени в първата инстанция на
настоящото исково производство и сумата от 523.87 лв., явяваща се разноски,
направени във въззивната инстанция на настоящото исково производство,
съобразно уважената част на иска, съответно съобразно уважената част на
8
въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9