Решение по КНАХД №320/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 110 от 04.06.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 1080/2024 г. по описа на Ловешки районен съд, осми състав е изменил Наказателно постановление № 11-2400164/20.11.2024 г., издадено от Д. Н. К. - директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.Ловеч, с което на „Агенция без граници Джоб Зоун“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, [улица], ет. 3, офис 5, представлявано от управителя П. Н. П., е наложено на основание чл. 85, ал. 4, във връзка с чл. 81, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта, административно наказание – имуществена санкция в размер на 1600 лева, за нарушение на чл. 32, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, като е намалил размера на наложената имуществена санкция на 1000 /хиляда/ лева.

С Решение № 112 от 04.06.2025 г., постановено по същото дело, осми състав при РС Ловеч, в производство по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 110/04.06.2025 г., относно основанието за постановяване на решението, като на стр. 9 от същото вместо „на основание чл.63, ал.1 и ал.3 и ал.4 от ЗАНН“ е постановил да се чете „на основание чл.63, ал.2, т.4, и ал.7, т.4 от ЗАНН“.

Това решение не е било обжалвано и е влязло в сила на 17.06.2025 година.

Така постановеното Решение № 110 от 04.06.2025 г. е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице, което е страна по н.а.х.д. № 1080/2024 г. по описа на РС Ловеч, чрез управителя П. П..

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради неправилно прилагане на материалния закон. Счита, че неправилно, както наказващият орган, така и първоинстанционният съд не са съобразили, че вместо декларацията по чл. 32, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, е представен заместващ документ – Писмо за приемане (Accepted Letter), изготвено, подписано и подпечатано от Кипърската компания работодател „Луис Хотелс Груп ПЛС“ АД (Louis Hotels Group PLS), в който документ е описано и указано всичко, което има отношение към търсещото работа лице, а именно: работодател, позиция, заплата, месторабота – конкретен хотел, период на заетост, условия за настаняване и изхранване, трансфери, възстановяване на разходи и т.н. Акцентирано е на обстоятелството, че в Писмото за приемане е указано от кипърския работодател, че индивидуален трудов договор с търсещото работа лице ще се подпише при пристигането му на адреса по месторабота, т.е. в конкретния хотел. Изтъква, че Писмото за приемане е предоставено на срещу подпис на търсещото работа лице, както и пред Инспекцията по труда – гр.Ловеч. Сочи, че е практически невъзможно да задължи кипърския работодател да се съобрази с българското законодателство и с дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Ловеч. Иска се отмяна на решението на РС Ловеч.

В съдебно заседание дружеството-касатор, редовно призовани, се представляват от управителя П. П.. Последният пледира за решение, с което се уважи касационната жалба по изложените в нея съображения. Изтъква, че от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Ловеч са действали по анонимен сигнал срещу него и са изпълнявали поръчка, и което счита за несправедливо. Сочи, че в конкретния случай е изпълнил изцяло изискванията на Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, като конкретно е изпратил на лицето заместващия трудовия договор документ, който документ съдържа всички реквизити на трудовия договор, като в него е описана и процедурата, по която работничката ще подпише трудовия договор.

Ответната страна, редовно призована, не изпращат представител. С писмено становище чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.Д. оспорват жалбата като неоснователна и пледират съдът да потвърди решението на РС Ловеч. Изтъква, че районният съд е обсъдил всички относими по случая доказателства и е отговорил аргументирано на всички доводи и възражения на страните. Изложил е съображения по същество на спора. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер от 80 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Ловеч дава становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за решение, с което да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като мотивирано и правилно.

Административен съд гр.Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

С обжалваното решение, осми състав при РС Ловеч е изменил наказателно постановление № 11-2400164/20.11.2024 г., издадено от Д. Н. К. - директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.Ловеч, с което на „Агенция без граници Джоб Зоун“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, [улица], ет. 3, офис 5, представлявано от управителя П. Н. П., е наложено на основание чл. 85, ал. 4, във връзка с чл. 81, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта, административно наказание – имуществена санкция в размер на 1600 лева, за нарушение на чл. 32, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, като е намалил размера на наложената имуществена санкция на 1000 /хиляда/ лева.

Съдът е установил от фактическа страна, че при извършената фактическа проверка на 08.08.2024 г. в офиса на трудовия посредник "Агенция без граници Джоб Зоун" ЕООД и такава по документи на 23.08.2024 г. в офиса на ДИТ Ловеч, по повод постъпил сигнал за незаконосъобразно извършване на посредническа дейност по наемане на работа, инспектори от Д "ИТ" – Ловеч установили, че дружеството, в качеството си на регистриран с удостоверение № 3119 от 01.02.2021 г. посредник по наемане на работа за чужбина/други държави, е представен договор за посредническа дейност за наемане на работа в чужбина № 2346 от 30.03.2024 г., сключен между Г. А. А., [ЕГН], като възложител, и "Агенция без граници Джоб Зоун" ЕООД, представлявано от управителя П. П., като посредник. Съгласно договора, посредникът е приел да извърши посредническа дейност по наемане на работа в чужбина на лицето Г. А.. Пред проверяващите и в хода на съдебното производство пред РС Ловеч е представено писмо до Г. А., с което е потвърдено, че е приета на работа на позиция „камериерка" от работодателя LOUIS HOTELS PUBLIC CO. LTD - Кипър, c приблизителен срок на работа 15.04.2024 г.-31.10.2024 година. Представеното писмо от LOUIS HOTELS PUBLIC CO. LTD - Кипър, чуждестранен работодател, c който "Агенция без граници Джоб Зоун" ЕООД има сключен посреднически договор. При проверката е изискан и не е представен подписан от работодателя или упълномощено от него лице индивидуален договор за наемане на работа на лицето Г. А.. Не е представена и декларация подписана от А., с която се удостоверява представянето на подписан индивидуален трудов договор.

От представените от Агенция по заетостта данни за търсещите и устроени на работа лица, предоставени от "Агенция без граници Джоб Зоун" ЕООД се установило, че лицето Г. А. А. е било устроено на работа при работодателя LOUIS HOTELS PUBLIC CO. LTD.

В заключение, от фактическа страна е прието за установено от първоинстанционния съд, че посредникът не е предоставил на търсещото работа лице Г. А., преди заминаването ѝ от Република България, подписан индивидуален договор за наемане на работа от работодателя или от упълномощено от него лице да подписва индивидуални договори за наемане на работа, както и превод на договора на български език, както и че това не е удостоверено с декларация, подписана от лицето.

Както актосъставителят, така и наказващият орган са квалифицирали описаното деяние като нарушение на разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (НУРИПДНР).

Районният съд е приел, че с оглед установените въз основа на доказателствата по делото факти, така дадената правна квалификация е правилна и кореспондира с обстоятелствената част на оспореното НП.

Приетата от районния съд фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав.

Районният съд е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, а по същество е приел, че административното нарушение е доказано. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви защо кредитира писмените доказателства, въз основа на които обосновано е приел, че административното нарушение е доказано. Приел е за безспорно установено по делото, че е налице извършено нарушение на чл. 32, ал. 1 от НУРИПДНР от страна на дружеството-жалбоподател, като административнонаказващият орган е установил по несъмнен начин идентичност между адресата на задължението и субекта на нарушението, за което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 81, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ).

Касационната инстанция споделя мотивите на районния съд както за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, така и за доказаност на административното нарушение, неговата правилна правна квалификация, както и относно приложената санкционна норма от ЗНЗ.

Съдът, в настоящия касационен състав, намира за неоснователно оплакването на касатора за допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Районният съд е изследвал всички релевантни факти и обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Детайлно е разгледал и обсъдил събраните писмени и гласни доказателства при постановяване на своето решение и е тълкувал приложимите норми на ЗНЗ и НУРИПДНР. Изложил е аргументирани съображения по всички наведени пред него, идентични с тези пред настоящата инстанция, твърдения и доводи, които касационната инстанция споделя и към които следва да препрати на основание чл.221, ал.2 от АПК.

Безспорно е установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства неизпълнение на задължението по чл. 32, ал. 1 от НУРИПДНР от санкционираното дружество, в качеството на посредник. Тази норма изисква посредникът да предостави на търсещото работа лице преди заминаването му от Република България подписан индивидуален договор за наемане на работа от работодателя или от упълномощено от него лице да подписва индивидуални договори за наемане на работа, както и превод на договора на български език. Предоставянето на индивидуалния договор се удостоверява с декларация, подписана от лицето. В тази връзка, съдът не споделя доводите на касатора за това, че представеното и подписано от Г. А. П. за приемане (Accepted Letter) замества индивидуалния трудов договор. Действително, в писмото се съдържа информация, която касае определени реквизити на трудов договор, но по съществото си писмото представлява оферта и разяснителна информация за условията, при които работодателят наема на работа лицето, но в никакъв случай, съгласно действащото българско законодателство не може да се приеме, че е налице трудов договор или предварителен такъв. За последното – предварителен трудов договор, не съществува такъв институт или понятие в националното ни законодателство. Безспорно, няма как да се задължи чуждестранното юридическо лице-работодател да им представи подписан трудов договор преди заминаването на работника, а и не може да се изисква от него да се съобразява с българското законодателство при положение, че е регистрирано и оперира на територията на Република Кипър. С националното ни законодателство обаче следва да съобрази дейността си касатора в настоящото производство, като регистриран посредник по наемане на работа за страната и чужбина. Именно на него е възложено задължението по чл. 32, ал. 1 от НУРИПДНР и е следвало да го изпълни, като отказа на чуждия работодател не е основателна причина за неизпълнението му. Целта, която законодателят преследва с изискването за подписан от работодателя индивидуален договор за наемане на работа, връчен на лицето преди напускането на РБ е гарантиране и защита на трудовите им права при наемането им на работа в чужбина, да осигури възможност за информираност на лицата, които търсят работа извън страната за условията и реда, при които ще бъдат наети на работа, за да могат своевременно и адекватно да защитят своите права и законни интереси пред чуждестранния работодател в случай, че бъдат нарушени. По тази причина е и изискването същият да е преведен на български език. Поради това със самото изпращане на лицето в чужбина без изобщо да е подписан такъв договор в случая изпълва обективния състав на нарушението по чл. 32, ал. 1 от Наредбата. Следвало е при договарянето между „Луис Хотелс Груп ПЛС“ АД и касатора "Агенция без граници Джоб Зоун" ЕООД, в сключеното Споразумение /л.23 – 26 от делото на РС/, по искане на последния да е включено като клауза визираното в разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от НУРИПДНР изискване, за да има основание посредника да изиска подписан трудов договор от работодателя преди да изпрати лицето търсещо работа и съответно да спази изискванията на българското законодателство.

В този смисъл касационният съд преценява като неоснователно възражението за липса на нарушение в конкретния казус. Същото е осъществено чрез бездействие и е формално, поради което въпросът дали от него са настъпили каквито и да е вреди е ирелевантен за съставомерността му, съответно липсата им не може да обоснове маловажност на случая. По делото няма данни и за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Отчитайки тези обстоятелства, въззивният съд е редуцирал наложената от АНО имуществена санкция до справедливия специален минимум по приложимия текст, съобразно критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

С оглед гореизложеното, настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на спора претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН такива се дължат и следва да бъде уважена претенцията чрез присъждане на такова в минималния размер от 80 лева, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, във връзка с чл.63в и чл.63д, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, Административен съд гр.Ловеч, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 110 от 04.06.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 1080/2024 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.

ОСЪЖДА „Агенция без граници Джоб Зоун“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, [улица], ет. 3, офис 5, представлявано от управителя П. Н. П., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.Ловеч, представлявана от директора, съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.