Р Е Ш Е Н И Е
№___________
гр. Варна,
09.05.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на девети
април през две хиляди и
деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА МАКАЛИЕВА
СВЕТЛАНА Ц.
при секретаря ЕЛКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от
съдията Юлия Бажлекова в.г.дело №2489 по описа за 2018г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивната
жалба от Я.М.Б., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Г.Г. *** срещу решение № 3552/30.07.2018г.,
постановено по гр.д. № 17353/17г. на ВРС, с което е допуснато да се извърши
делба на на недвижими имоти: апартамент № 8, самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.2564.954.2.8 , намиращ се в сграда № 2, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 10135.2564.954, находящ се в гр. Варна, район
Приморски, ул. „Първа" № 131, ет.2, с площ от 123.14 кв.м., състоящ се от:
коридор, дневна, кухня, две спални, дрешник, тоалетна, баня-тоалетна, балкон и
две тераси, ведно с принадлежащото му избено помещение № 8, с площ от 3.41 кв.м., както и
6,1147% идеални части от правото на
строеж и от общите части на сградата и
паркомясто № 2, самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2564.954.2.20, в сграда № 2,
съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на Изп. директор на АГКК, изградена в поземлен имот с
идентификатор № 10135.2564.954, на сутеренен етаж, с площ от 13.15 кв.м., при
граници съгласно схема: на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор №
10135.2564.954.2.21, под обекта: няма, над обекта: няма, ведно с 0,6824%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен
имот с идентификатор № 10135.2564.954; апартамент № 3, самостоятелен обект с идентификатор №
10135.1507.360.1.3, находящ се в гр. Варна, ул. „Иван Вазов" № 13, на
първи жилищен етаж, с площ от 68,58 кв.м., състоящ се от: входно антре, дневна,
спалня, лоджия, складово помещение и баня-тоалетна, както и 4,7320% идеални
части, равняващи се на 7,15 кв.м. идеални части от правото на строеж и от
общите части на сградата; апартамент № 10, самостоятелен обект
с идентификатор № 10135.1507.283.1.10, намиращ се на трети жилищен етаж на
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 10135.1507.283,
находящ се в град Варна, ул. „Двадесет и седми юли" № 21, със застроена
площ от 75,50 кв.м., състоящ се от: дневна, две спални, баня, тоалет, коридор и
две тераси, ведно с принадлежащото му
избено помещение № 8А, с
площ от 4 кв.м., ведно с принадлежащите му 12,23% идеални части от общите части
на сградата и от правото на
строеж върху дворно място, цялото с площ от 315 кв.м., съставляващо
парцел пл. № V - 1 и подземен гараж № 3, с идентификатор №
10135.1507.283.1.29, намиращ се в избения жилищен етаж на същата сграда,
построена в град Варна, ул. „Двадесет и седми юли" № 21, целият с площ от
15.00 кв.м., ведно с принадлежащите му 1,93% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху същото дворно място; къща
с идентификатор № 10135.1505.189.1, с предназначение: друг вид сграда за
обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор № 10135.1505.189,
находящ се в гр.Варна, ул. „Цар Асен" № 22, състояща се от: избен етаж с
площ от 82 кв.м., състоящ се от три отделни избени помещения и пералня; първи
жилищен етаж с площ от 85 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня - тоалет,
коридор със самостоятелен вход откъм улица „Цар Асен", тоалет - баня;
втори жилищен етаж с площ от 90,40
кв.м., състоящ се от коридор, три стаи, кухня, еркер и балкон; ведно с
тавански етаж с площ от 84 кв.м., ведно с дворните подобрения, между Я.М.Б. и Й.Ц.Б., при равни квоти, като е отхвърлен предявения от
Я.М.Б. срещу Й.Ц.Б., иск с
правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане и извършване делба на дворно
място, с идентификатор № 10135.1505.189,
находящо се в гр. Варна, ул. „Цар Асен" № 22, цялото с площ от 150
кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ от 145 кв.м., съставляващо
имот пл. № 4а, в кв.№ 445 по плана на I микрорайон на гр. Варна,.
Счита се,
че решението е недопустимо, евентуално неправилно и незаконосъобразно и се
претендира същото да бъде обезсилено, като се прекрати производството по
делото, в условие на евентуалност решението да се отмени и се прекрати
производството по делото поради оттегляне на исковата молба.
Жалбоподателят
излага, че с решение от 21.05.2018г. на Районен съд Арлингтън, щат Вирджиния,
САЩ е допусната делба на имущество, придобито в СИО между страните по
настоящото дело. Делото пред съда в САЩ е заведено на 27.04.2017г. от Й.Ц.Б., и
е със същите страни и предмет, както и настоящото дело. Излага също, че
процесуалният представител на ответницата не разполага с представителна власт
да изразява становище за продължаване на производството по делото и по
подадената от ищеца молба за оттегляне на иска за делба. С допълнителни молби
от 13.11.2018г. и 02.04.209г. въззивникът е представил променено разпореждане
за разпределение от 10.10.2018г. на съда в окръг Арлигтън, щат Вирджиния, САЩ,
искова Молба за справедливо разпределение на семейно имущество, съдебно решение
от 21.05.2018г., второ решение за промяна на разпределение от 14.03.2019г. на
съда в Арлингтън, щата Вирджиния, САЩ, заверени с апостил и легализиран превод
на български език. Твърди, че по делото, заведеното пред съда на щата
Вирджиния, САЩ, преди подаването на исковата молба пред ВРС, е постановено
решение за разпределение на собствеността между същите страни и по отношение на същите имоти, поради което
и настоящото производство следва да се прекрати като недопустимо.
В
предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба, с който последната е
оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното
решение.
Относно предмета на така предявения иск се излагат
следните твърдения от страните:
Производството е за делба във фазата по допускането. Образувано е по
искова молба от Я.М.Б., ЕГН **********, гражданин на САЩ, роден
на *** г. в Р България, с разрешение за пребиваване № *********, издадено на
06.06.2016 г., с постоянен адрес:***, срещу
Й.Ц.Б., ЕГН **********,***,
за делба на недвижими имоти: апартамент № 8, с идентификатор №
10135.2564.954.2.8 , намиращ се в сграда № 2, разположена в ПИ с идентификатор
№ 10135.2564.954, находящ се в гр. Варна, ул. „Първа" № 131, ет.2, с площ
от 123.14 кв.м., състоящ се от: коридор, дневна, кухня, две спални, дрешник,
тоалетна, баня-тоалетна, балкон и две тераси, ведно с принадлежащото му избено
помещение № 8, с площ от 3.41 кв.м., както и 6,1147% идеални части от правото на строеж и от
общите части на сградата и
паркомясто № 2, самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2564.954.2.20, в сграда № 2,
съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на Изп. директор на АГКК, изградена в поземлен имот с
идентификатор № 10135.2564.954, на сутеренен етаж, с площ от 13.15 кв.м., при
граници съгласно схема: на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор №
10135.2564.954.2.21, под обекта: няма, над обекта: няма, ведно с 0,6824%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен
имот с идентификатор № 10135.2564.954; ап. № 3, самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.1507.360.1.3, находящ се в гр. Варна, ул. „Иван
Вазов" № 13, на първи жилищен етаж, с площ от 68,58 кв.м., както и 4,7320%
идеални части, равняващи се на 7,15 кв.м. идеални части от правото на строеж и
от общите части на сградата; ап. № 10, самостоятелен обект с идентификатор №
10135.1507.283.1.10, намиращ се на трети жилищен етаж на сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 10135.1507.283, находящ се в гр.
Варна, ул. „Двадесет и седми юли" № 21, със застроена площ от 75,50
кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 8А, с площ от 4
кв.м., ведно с принадлежащите му 12,23% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж
върху дворно място, цялото с площ от 315 кв.м., съставляващо парцел пл.
№ V - 1 и подземен гараж № 3, с идентификатор № 10135.1507.283.1.29, намиращ се в
избения жилищен етаж на същата сграда, целият с площ от 15.00 кв.м., ведно с
принадлежащите му 1,93% идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху същото дворно място; къща, с
идентификатор № 10135.1505.189.1, с предназначение: друг вид сграда за
обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор № 10135.1505.189,
находящ се в гр. Варна, ул. „Цар Асен" № 22, състояща се от: избен етаж с
площ от 82 кв.м., състоящ се от три отделни избени помещения и пералня; първи
жилищен етаж с площ от 85 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня - тоалет,
коридор със самостоятелен вход откъм улица „Цар Асен", тоалет - баня;
втори жилищен етаж с площ от 90,40
кв.м., състоящ се от коридор, три стаи, кухня, еркер и балкон; ведно с
тавански етаж с площ от 84 кв.м., ведно с дворните подобрения; дворно място,
с идентификатор № 10135.1505.189,
находящо се в гр. Варна, ул. „Цар Асен" № 22, цялото с площ от 150
кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ от 145 кв.м., съставляващо
имот пл. № 4а, в кв.№ 445 по плана на I микрорайон на гр. Варна. В исковата
молба ищецът твърди, че процесните имоти са съсобствени при равни квоти между
страните. Имотите са придобити по
време на брака им в режим на СИО, въз основа на възмездни сделки. Съпружеската
имуществена общност е прекратена с прекратяването на брака на страните,
постановено с влязло в сила на 02.12.2015г. решение №4842/02.12.2015г.,
постановено по гр.д. №8500/2015г.
Твърди се, че страните не са в състояние доброволно да си поделят
съсобствеността и затова за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за
делба. Моли съда да допусне делбата при посочените в
исковата молба квоти – по ½ ид.ч. за ищеца и ответницата.
Ответницата, чрез
пълномощник, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба,
в който се изразява становище за неоснователност на иска за делба на дворно
място с идентификатор № 10135.1505.189,
находящо се в гр. Варна, ул. „Цар Асен" № 22, като твърди, че
същото е придобито в лична собственост от ответницата, доколкото към момента на
придобиването му е съществувала забрана за придобиване на собственост върху
земя от чужденци. Претендира отхвърляне на иска за делба на посочения имот поради
липса на съсобственост между страните по делото. В останалата част, иска за
делба не се оспорва.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема за установено от фактическа
страна следното:
От
представените по делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз
основа на акт за граждански брак №822/28.06.1960г. от Община Русе, Я.М.Б. и Й.Ц.
Станчева са сключили граждански брак на 28.06.1960г.
Бракът
между страните е прекратен с развод с решение № 4842/02.12.2015г., постановено
по гр.д. № 8500/2015г. по описа на ВРС.
Не се спори
между страните, а и от представените по делото Нотариален акт № 10, том I, рег.№ 224, дело №
8/2005г.; Нотариален акт №149, том I, рег.№ 3631, дело № 139/2002г.; Нотариален
акт № 112, том I, рег.№ 2340, дело № 112/2013г.; Нотариален акт №117, том I,
рег.№ 2397, дело №117/2013г.
се установява, че процесните имоти са придобити по време на брака им въз
основа на възмездни сделки.
Не е спорно също, че ищецът е
гражданин на САЩ, като е бил такъв и към момента на сделките за придобиване на
имотите.
От
представените пред въззивния съд заверени преписи от искова молба, съдебно
решение за разпределение на брачно имущество, променено решение за
разпределение, второ решение за промяна на разпределение, постановени от съдът
в Арлингтън, щата Вирджиния, САЩ се установява, че между страните е водено
съдебно производство за разпределение на придобитото по време на брака им
имущество. Представените доказателства обаче не установяват, че производството
образувано пред съда в САЩ е приключило с влязло в сила решение, както и, че
предмет на това производство са били имотите, посочени в исковата молба,
находящи с на територията на Р България. Не е представено и постигнато между
страните споразумение за доброволно уреждане на отношенията им във връзка със
съсобствеността върху имотите. Предвид изложеното и с оглед становището на ответника по молбата
за оттегляне на иска, настоящият въззивен състав приема, че предявения иск за
делба е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.109 ГПК и чл.12 КМЧП делата относно вещни права върху имоти,
намиращи се на територията на Р България, за делба или обезпечение върху такива
вещи, за прехвърляне или удостоверяване на вещни права върху тях са
изключително подведомствени на българските съдилища и други органи. Поради
изключителната подведомственост на делата за делба на имоти, намиращи се на
територията на Р България, в случая е неприложима разпоредбата на чл.38, ал.2
КМЧП. Имущественоправният режим и обемът
на притежаваните от съделителите права се определят от основанието и моментът
на придобиване на правото на собственост. В случая предмет на разглеждане са
въпросите относно придобиването на право на собственост по отношение на имоти,
на територията на Р България от страните по делото, при което е приложим
българския закон, съгласно разпоредбата
на чл.65, ал.1 КМЧП. Съгласно текста на посочената разпоредба, придобиването и
прекратяването на вещни права се урежда от правото на държавата по
местонахождението на вещта по време на извършване на действието или настъпване
на обстоятелствата, които обуславят придобиването или прекратяването на правата.
По делото не
е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че по време
на брака си страните са придобили процесните имоти, описани в исковата молба.
Същите, с изключение на дворното място, находящо се в гр.Варна, ул.“Цар
Асен“№22 са придобити в режим на СИО. След прекратяване на брака бездяловата
съпружеска общност се е трансформирала в обикновена съсобственост, като всеки
от съпрузите притежава по ½ ид.ч. от процесните имоти.
Не е налице
съсобственост между страните по делото по отношение на дворното място, находящо
се в гр.Варн, ул.“Цар Асен“22. Същото е изцяло лична собственост на
ответницата, макар и придобито по време на брака и с ищеца. Дворното място е придобито с договор за
покупкопродажба, сключен на 11.01.2005г., между „Ваш“ЕООД като продавач и Й.Ц.Б.
– купувач и обективиран в НА № 10/2005г. Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1
ЗС /в редакцията й, действала към момента на сключване на сделката/ е била
налице забрана за придобиване на право на собственост върху земя от чужденци,
какъвто е статута на ищеца към момента на сключване на сделката, поради което и
по отношение на него не е настъпило рефлекторното действие на чл.19, ал.1 СК/отм./
В случая не
са налице хипотезите на чл.29 ЗС, в които е допустимо придобиването на
собственост върху недвижими имоти от чужди граждани с местожителство в чужбина
– разрешение на министъра на финансите или придобиване по наследство по закон.
Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.2 ЗС извън наследяването по закон, лицата граждани
на държавите-членки на ЕС или на държавите - страни по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на
собственост върху земя при спазване на изискванията, установени със закон, в
съответствие с условията на договора за присъединяване на Р България към Европейския
съюз. Лица, които не са граждани на държава - членка на ЕС или на
Споразумението за европейско икономическо пространство, не могат да придобиват
земя в България, извън наследяването по закон, освен ако не са граждани на
държава, с която България има сключен международен договор, ратифициран по реда
на чл.22, ал.2 от Конституцията.
В настоящия
случай ищецът е гражданин на САЩ, като е бил такъв и към момента на сключване
на договора за придобиването на собствеността върху дворното място, поради
което и предвид изложеното по-горе не би могъл да придобие собственост върху
недвижим имот – дворно място.
Предвид
установената липса на съсобственост по отношение на дворното място, предявеният
иск за делба на този имот следва да се отхвърли като неоснователен.
По
отношение на останалите имоти искът е основателен, като имотите следва да се допуснат до делба между
съделителите Я.М.Б. и Й.Ц.Б., при равни квоти.
Предвид
съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
решението на ВРС следва да бъде
потвърдено.
По разноските: Предвид изхода от спора, въззиваемата
страна има право на разноските за настоящото въззивно производство. Въпреки отправеното
искане, въззиваемата страна не е представила списък на разноските по чл.80 ГПК
и доказателства за размера и действителното им извършване, поради което и съдът
не присъжда такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение №3552/30.07.2018г. по описа на
РС гр. Варна,
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните по реда на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: