Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №329 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 19.10.2018 г. по гр.д. №85683/2017
г. на Софийския районен съд, 74 състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу В.Б.Й. установителни
искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79
ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ за разликата над сумата от 1322,92
лв. до пълния претендиран размер от 2470,30 лв.,
представляваща главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – ап.131, находящ
се в гр. София, жк. „*********, за периода 14.08.2014
г. – 30.04.2016 г. и с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.
чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 476,24 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 15.08.2014 г. – 04.08.2017 г., като ищецът е осъден да заплати
разноски за отхвърлената част от исковете.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че с
изтичане на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава, тъй като
съгласно ОУ потребителите са длъжни да заплащат ТЕ в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Поддържа, че след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки и след края на отоплителния
сезон е дължима цялата сума, доколкото ТЕ е реално доставена до имота. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени решението в обжалваната му част и да уважи изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна В.Б.Й. в
срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата.
Третото лице-помагач „МХ Е.” ООД не
взема становище по въззивната жалба.
Образувано е и по въззивна жалба на ответника В.Б.Й. срещу решение от
19.10.2018 г. по гр.д. №85683/2017 г. на Софийския районен съд, 74 състав, в
частта, в която е уважен предявеният от „Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателя установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ
за сумата от 1322,92 лв., представляваща главница за доставена и незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот – ап.131, находящ се в гр. София, жк. „*********,
за периода 14.08.2014 г. – 30.04.2016 г., като ответникът е осъден да заплати
разноски за заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушения на материалния
закон и процесуалните правила. Сочи, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че е потребител на топлинна енергия, тъй като по делото
липсват доказателства за наличието на облигационни отношения между страните и
за наличието на валиден договор между ЕС и ФДР. Поддържа, че по делото не е
установен при условията на пълно и главно доказване обемът на реално
доставената в имота на ответника ТЕ. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и
да отхвърли изцяло предявения иск.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата.
Третото лице-помагач „МХ Е.” ООД не
взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по
същество са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно, допустимо и правилно.
По
жалбата на „Т.С.“ ЕАД:
Въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционното
решение в частта на иска с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.
чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.149 и 150 ЗЕ, поради което и на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението в тази му част, следва да се добави и
следното:
Съгласно сочената от въззивника
разпоредба на чл.155 ал.1 т.2 ЗЕ, сумите за топлинна енергия се начисляват от
ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период се
изготвят изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение.
От приетото заключение на СТЕ, което настоящият съдебен
състав кредитира напълно, стойността на потребената
топлинна енергия за процесния топлоснабден
имот през процесния период при отчитане на данните от
изравнителните сметки възлиза в общ размер на сумата от 2404,33 лв., който
размер е приел и първоинстанцонният съд, т.е.
съобразена е разпоредбата на чл.155 ал.1 т.2 ЗЕ, и от който размер са
приспаднати погасените по давност вземания и искът е уважен за непогасената
част или до размера на сумата от 1322,92 лв.
По отношение на
вземанията за обезщетение за забава върху главниците за топлинна енергия, въззивният съд не споделя становището на СРС за нищожност
на клаузите на чл.33 ал.1 ал.2 ОУ, но доколкото от страна на ищеца не са
ангажирани доказателства за датата на публикуване на фактурите на интернет
страницата му, не може да се установи дали ответникът е изпаднал в забава,
респ. от кой момент, т.е. искът за лихва за забава е неоснователен.
Ето защо, въззивният съд приема,
че жалбата на ищцовото дружество е неоснователна.
По
жалбата на В.Б.Й.:
Въззивният
състав споделя мотивите на първоинстанционното
решение в частта на иска с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.
чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.149 и 150 ЗЕ, поради което и на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението в тази му част, следва да се добави и
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
/ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се
създава по силата на закона със страни – топлопреносното
дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи
условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е
необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална
по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи
условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което
възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването
на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150
ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна
енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване
на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на
облигационната връзка, обективирано в ОУ и да
уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната
връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона,
е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил обстоятелството, че е
собственик или ползвател на процесния имот, като това
обстоятелство се установява и от представения по делото нот.
акт за продажба на недвижим имот №43, т.LХХХІ,
н.д. №15739/30.06.1997 г.
Липсата на
договор за дялово разпределение за процесния период
не може да доведе до извод, че потребителите на ТЕ не дължат цената на потребената от тях ТЕ, тъй като в тази хипотеза доставчикът
е длъжен да отчита потребените количества ТЕ по реда
на чл.61 ал.3 Наредба №16-334/2007 г. или по реда на чл.58 ал.5 вр. ал.3 т.2 Наредба №2 за топлоснабдяването
/отм./. От приетото по делото СТЕ е
установено, че сградата, в която се намира процесния
апартамент, е топлоснабдена и в нея е въведена
система за дялово разпределение.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение
единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност
на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. В
случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено
от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на метрологичните
изисквания. Съобразно чл.139 ал.1 ЗЕ, разпределението на отчетената от общия
топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по
системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през
периода нормативна уредба. От заключението на СТЕ се установява, че в
конкретния случай дяловото разпределение е извършено от ФДР правилно и съобразно
нормативните изисквания.
От приетото заключение на СТЕ, както вече бе посочено, е
установено стойността на потребената топлинна енергия
за процесния топлоснабден
имот през процесния период при отчитане на данните от
изравнителните сметки и след приспадане на погасените по давност вземания –
сумата от 1322,92 лв., до който размер СРС е уважил иска за главница.
Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде
потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №511532/19.10.2018 г., постановено
по гр.д. №85683/2017 г. по описа на СРС, ГО, 74 състав.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „МХ Е.” ООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.