№ 740
гр. Русе, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520103940 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл.92 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Йеттел България” ЕАД (с предходно
наименование „Теленор България“ ЕАД) срещу Д. Г. П., в която се твърди, че
в полза на ищцовото дружество срещу ответника имало издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № ***/2023г. по описа на РС - Русе за парично
задължение в размер на 1776,58лв. С оглед връчването на заповедта по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК, ищецът предявява установителен иск за установяване на
вземането си, като се твърди, че ответникът е абонат на дружеството по
силата на: Договор за мобилни услуги от 29.04.2016г., Допълнително
споразумение от 17.11.2019г., Договор за лизинг от дата 17.11.2019г.,
съгласно който било предоставено на ответника мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy A50 128GB Dual Blue, Договор за мобилни услуги от
14.12.2017г., подновен на 20.09.2019г., Договор за лизинг от 20.09.2019г., с
който е предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A70 128GB
Dual Coral, Договор за мобилни услуги от 02.03.2019г., Договор за лизинг от
02.03.2019г. по който било предоставено мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy A9 Dual Pink. Въз основа на тези договори ответникът ползвал
1
предоставените от дружеството мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентски номер № ***.
Твърди се, че за потребените услуги за периода 15.07.2020г. до
14.11.2020г. ищцовото дружеството е издало 4 бр. фактури:
- Фактура №*** от 15.08.2020г. за отчетния период на потребление от
15.07.2020г. - 14.08.2020г. с дължима стойност за плащане в размер на
177.79лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната услуги.
Дължимата сума била платима в срок 30.08.2020г. Към фактурата било
приложено извлечение за потреблението.
- Фактура №*** от 15.09.2020г. за отчетния период на потребление от
15.08.2020г. - 14.09.2020г. с дължима стойност за плащане в размер на 227лв.
за месечни абонаментни такси за потребените от абоната услуги. Дължимата
сума била платима в срок 30.09.2020г. Към фактурата било приложено
извлечение за потреблението.
- Фактура №*** от 15.10.2020г. за отчетния период на потребление от
15.09.2020г. - 14.10.2020г. с дължима стойност за плащане в размер на 227лв.
за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги.
Дължимата сума била платима в срок 30.10.2020г. Към фактурата било
приложено извлечение за потреблението.
- Кредитно известие към фактурата от 15.11.2020г. с № **** за
отчетния период на потребление от 15.10.2020г. – 14.11.2020г., с което е
редуцирана дължимата сума с 30.86лв., като били начислени и лизинговите
вноски в размер на 82.17лв., при което задължението възлизало в размер на
625.28лв. Дължимата сума била платима в срок до 30.11.2020г. Към фактурата
също било приложено извлечение за потреблението.
Неизпълнението на задължението на абоната да заплати тези издадени
фактури за потребени от него услуги, довело до едностранното прекратяване
на договорните отношения между страните, след което мобилният оператор
издал крайна фактура № *** от 15.12.2020г., в която е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 549.35
лв.; фактурирана е цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови
вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 601.95 лв. и е
включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни
периода в размер на 625.28 лв.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за
2
установено по отношение на ответника Д. Г. П., че дължи на „Йеттел
България“ ЕАД сумите от:
- 625.28лв., представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договори за
мобилни услуги, дължими за периода от 15.07.2020г. до дата 14.11.2020г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.
- 601.95лв., представляваща дължими лизингови вноски по договори за
лизинг, както следва:110.97 лв. по Договор за лизинг от дата 29.04.2016 г.,
сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който
абонатът е взел мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А9 Dua1 Pink на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 36.99лв.
всяка. Длъжникът не е заплатил 2 бр. лизингови вноски на обща стойност в
размер на 73.98 лв., дължими за периода от месец 12/2020г. до месец 2/2021г.,
нито е върнал мобилното устройство на Лизингодателя при условията на чл.1,
ал. 3 от договора за лизинг, поради което е дължима и допълнителната сума в
размер на 36.99 лв. по чл.1, ал.2 от договора. Общо дължимата от длъжника
сума възлиза в размер на 110.97 лв., 255.90 лв. по Договор за лизинг от дата
20.09.2019г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, по
силата на който абонатът е взел мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А70
128GB Dua1 Cora1 на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в
размер на 25.59 лв. всяка. Длъжникът не е заплатил 9 бр. лизингови вноски на
обща стойност 230.31 лв., дължими за периода от месец 12/2020г. до месец
9/2021г., нито е върнал мобилното устройство на Лизингодателя при
условията на чл.1, ал.3 от договора за лизинг, поради което е дължима и
допълнителната сума в размер на 25.59 лвпо чл.1, ал.2 от договора. Общо
дължимата от длъжника сума възлиза в размер на 255.90 лв., 235.08 лв. по
Договор за лизинг от дата 17.11.2019г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер ***, по силата на който абонатът е взел мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy А50 128GB Dua1 В1ие на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 19.59 лв. всяка.
Длъжникът не е заплатил 11 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер
на 215.49 лв., дължими за периода от месец 12/2020г. до месец 11/2021г., нито
е върнал мобилното устройство на Лизингодателя при условията на чл.1, ал. 3
от договора за лизинг, поради което е дължима и допълнителната сума в
3
размер на 19.59 лв. по чл.1, ал.2 от договора. Общо дължимата от длъжника
сума възлиза в размер на 235.08 лв.
549.35 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорни абонаменти за мобилни услуги, както следва: 123.99 лв. за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
02.03.2019 г. за мобилен номер ***, от които 67.47лв. представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси и 56.52лв., представляваща
неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy А9
Dua1 Pink, с отстъпка от стандартната цена, 212.69 лв. за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 29.04.2016г. за
мобилен номер ***, от които 104.92лв., представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси и 107.77лв., представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy А50 128GB Dua1
Blue, с отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел II, т.1 от
Допълнителното споразумение от дата 17.11.2019 г., 212.67 лв. за неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 14.12.2017 г. за
мобилен номер ***, от които 104.64 лв., представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси и 108.03 лв., представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy А70 128GB Dua1
Cora1, с отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел II, т.1 от
Допълнителното споразумение от дата 20.09.2019 г.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Посочените в исковата молба договори между страните и издадените
въз основа на тях фактури, също подробно описани по-горе, ищецът е
представил към депозираното от него заявление по чл. 410 ГПК и към
исковата си молба за образуване на настоящото производство. Договорите са
подписани от ответника и установяват вида на предоставените му услуги и
размера на поетите от него задължения за заплащане на мобилни услуги и и
лизингови вноски за мобилни устройства, също подробно посочени по-горе.
Представените писмени доказателства не са оспорени от ответната страна.
Въз основа на депозирано от ищеца заявление по реда на чл. 410 ГПК е
образувано ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС – Русе и срещу ответника е
издадена Заповед №*** за изпълнение на парично задължение за сумата от
4
1776,58лв., включваща месечни абонаментни такси за потребени мобилни
услуги, незаплатени лизингови вноски и начислени неустойки по посочените
в исковата молба договори. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал.5 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1
т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Видно от представените и неоспорени по делото писмени
доказателства, между страните са възникнали твърдяните в исковата молба
облигационни отношения. Установяват се и какви са правата и задълженията
на страните по тях, съответно какви са дължимите от ответника месечни суми
за ползваните услуги. В претендираните за заплащане фактури подробно са
посочени потребените услуги от ответника, периода за който се отнасят,
тяхното количество и стойност. Няма основание да се приеме, че отразените
във фактурите услуги не са предоставени на ответника, а именно, че не му е
осигурено ползването на посочените мобилни номера, че с тях не са
провеждани отчетените от системата на мобилния оператор разговори и
електронни съобщения. С оглед естеството на предоставените по процесните
договори услуги, следва в случая да намери приложение разпоредбата на чл.
182 ГПК и да се приеме, че ищцовото дружество с представените по делото
фактури доказва количеството и стойността на потребените от ответника
услуги. Без данни за нередовно водено счетоводство от дружеството или
конкретно и основателно (доказано) оспорване на определена таксувана
услуга, съдът няма основание да не зачете доказателствената стойност на
представените по делото фактури и приложения към тях.
Също така следва да се отбележи, че към настоящия момент не
съществува друг начин за установяване реалното ползване на предоставените
на ответника мобилни услуги освен представените по делото писмени
доказателства – сключените между страните договори и процесните фактури.
Съгласно чл. 251б ЗЕС, предприятията, предоставящи обществени
електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца
данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност. Поради това
5
след този срок не би могла да бъде получена информация за потребените от
абоната услуги по процесните договори извън тази, която е счетоводно
отразена. Също така съгласно чл. 260, ал.2 ЗЕС, предприятията, предлагащи
услуги за гласови съобщения, предоставят безвъзмездно на абонатите си
детайлизирана сметка за ползваните услуги заедно с данъчна фактура, както и
предоставят безвъзмездно достъп до информация в електронен вид относно
месечните сметки за ползваните услуги. Детайлизираната сметка се
предоставя в едномесечен срок, считано от датата на нейното издаване.
Поради това, след като са издадени фактурите, по които се претендира
заплащане на потребени услуги, и абонатът не е възразил веднага срещу
тяхното ползване, качество и пр., не би могъл да направи това в настоящото
производство, след изтичане на срока за съхраняване на необходимата
информация, въз основа на която да се провери достоверността на посоченото
в счетоводните документи.
Като изправна страна по процесните договори, ищцовото дружество е
прекратило същите и е начислило на ответника освен дължимите суми за
потребени мобилни услуги и договорни неустойки. Размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка при предсрочното прекратяване на
услугите по вина или инициатива на потребителя, са уредени от страните в
изрични клаузи. Във всички договори между страните, с удебелен шрифт
изрично е уговорено, задължението на абоната за заплащане на неустойката
при прекратяване на договора, която е ограничена до трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, както и неустойка в размер на разликата
от стандартната цена и тази на която е предоставено мобилно устройство или
оборудване на абоната.
Начислената неустойка по процесните договори е компенсаторна
договорна неустойка. Прекратяването на договор за мобилни услуги, за което
прекратяване длъжникът отговаря, обуславя зачетен от правния ред интерес
за кредитора да бъде възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1
изр. второ ЗЗД. Предвидима вреда към момента на сключване на договора
при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на
номера в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на
действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни
абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за допълнително
потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната страна, поради
6
виновното поведение на която договорното правоотношение е било
прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на
неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния
размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена,
като неравноправна. Самият факт на съразмеряване на дължимата неустойка с
размера на стандартния месечен абонамент по договора не следва да се
оценява като създаване на задължение за престация от страна на потребителя
без наличие на насрещна такава, което да го постави в неравноправно
положение. Така определен, размерът на неустойката кореспондира на нейния
характер на отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва да се
доказват и не може да се разглежда като израз на несъответствие с присъщите
й функции. Същият извод важи и по отношение на предвидената неустойка в
случай на предоставено към абонаментния план устройство за ползване на
услуги, чийто размер се формира от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно действаща към момента на
сключване на договора ценова листа, и заплатената от потребителя цена в
брой или обща лизингова цена. Тази неустойка отговаря на изискването за
добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, поради което не е неравноправна
по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, за което съдът извършва служебна
проверка, независимо от направите по делото възражения в тази насока.
Неоснователни са възраженията на ответната страна за липсата на
доказателства за прекратяване на процесните договори. В случая
прекратяването им не е обусловено от достигане на формално изявление
(писмено) до ответника, а се извършва с прекратяване ползването на мобилни
услуги (достъпа до мобилната мрежа). В конкретния случай прекратяването е
и в интерес на ответника, защото при липсата на такова, към настоящия
момент същият вместо задължен за три месечни такси за двата номера, щеше
да има изискуеми задължения за повече месеци (до изтичане срока на
договорите) или задължение за по-голяма сума от претендираната от
ищцовото дружество като неустойки.
По изложените съображения предявените установителни искове
следва да бъдат изцяло уважени като основателни и доказани.
При този изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищцовото дружество разноски за настоящото производство в
7
размер на 114,47лв. държавна такса, 300лв. депозит за особен представител на
ответника и 573,18лв. адвокатско възнаграждение или общо 987,65лв., както и
за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2023г. в размер на 515,53лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Г. П. ЕГН********** с
постоянен адрес гр. Русе, ***, дължи на „Йеттел България“ ЕАД (с
предишно наименование „Теленор България” ЕАД) с ЕИК130460283, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк
София, сграда №6 сумата 1776,58лв. главница., включваща 625,28лв.
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, 601,95лв. незаплатени лизингови вноски и 549,35лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, ведно
със законната лихва за период от 16.02.2023 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед №***/17.02.2023г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС-
Русе.
ОСЪЖДА Д. Г. П. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, *** да
заплати на „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК130460283, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда №6
сумата от 987,65лв. разноски за настоящото производство и сумата от
515,53лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2023г. по
описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8