№ 285
гр. Казанлък, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20245510102055 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от М. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: ****, чрез пълномощника адв. М. М. Т. от АК-С.З., с
адрес: ****, против Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот
и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от ****. Ищецът твърди, че на 01.07.2020 г. около 22:15 ч. на
кръстовището в гр. К., образувано от ул. **** и път ****, км 191+800 м,
настъпило ПТП между управлявания от него мотоциклет марка: Я., модел:
****, с рег. № ****, собственост на баща му Г. М. М., ЕГН ********** и МПС
марка: М., ****, с рег. № ****, управлявано от Р.Д.Р., ЕГН **********, като
ищеца и приятелката му- А.Н.К., ЕГН **********, която била спътник, били с
поставени предпазни каски. Сочи, че механизмът на ПТП-то бил следният:
движели се с допустимата по ЗДвП скорост, по път **** км 191+800 м и
достигнали кръстовище, образувано от същия с улица ****, като се намирали
на пътя с предимство. В този момент пред тях внезапно изскочило МПС
марка: М., ****, с рег. № ****, управлявано от Р.Д.Р., ЕГН ********** и
последвал удар. Въпросното МПС било застраховано към ответното
застрахователно дружество - ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, с полица № ****, валидна до 11.07.2020 г. Безспорно, причината за
процесното ПТП било виновното поведение от страна на горепосочения водач
и се изразявало в неспазването на предписанието на пътен знак Б-2 (знак
стоп), а именно пропускане на движещите се по главен път участници в
движението. Вследствие на това му нарушение той отнел предимството на
ищеца, навлязъл в кръстовището и последвал удар между двете МПС-та.
Твърди, че нямал техническата възможност да предотврати сблъсъка, нито
чрез аварийно спиране, нито чрез заобикаляне на автомобила, независимо, че
1
се движел с разрешената за конкретния пътен участък скорост. Незабавно след
инцидента компетентните органи на МВР били информирани като те
своевременно посетили мястото на инцидента, направили оглед и издали
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, с Рег. № **** г., от който
било видно, че виновен от техническа гледна точка за настъпването на
процесното застрахователно събитие бил водачът на автомобил с марка: М.,
****, с рег. № ****, управлявано от Р.Д.Р., ЕГН **********. Във въпросния
документ бил описан механизмът на ПТП-то и вината за неговото настъпване.
Същият доказвал по категоричен и несъмнен начин фактите и обстоятелства,
които излага в настоящата искова молба и се явявал официален писмен
документ, съгласно нормата на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Спрямо виновния водач
бил издаден АУАН с № **** г. и впоследствие било образувано и АНД № ****
г. по описа на Районен съд - гр. Казанлък срещу горепосоченото лице. В тази
връзка, нарушителят постигнал споразумение с наблюдаващия прокурор,
което било одобрено от компетентния съд. С това Р.Д.Р. се признал за изцяло
виновен за така настъпилото застрахователно събитие. Във въпросното
споразумение, одобрено чрез протокол № **** г. се установило по несъмнен и
категоричен начин механизма на процесното ПТП, както и вината на водачът
управлявал застрахования към ответното дружество автомобил. По АНД №
**** г. по описа на Районен съд - гр. Казанлък било установено и че ищецът не
е имал техническата възможност да предотврати така настъпилото събитие и е
спазил всички вменени му от ЗДвП задължения, в това число и да носи
предпазваща каска. Тъй като автомобилът управляван от виновния водач,
причинил процесиите имуществени вреди - Р.Д.Р., ЕГН **********,
притежавал валидно сключена застраховка с полица № ****, валидна до
11.07.2020 г. към Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, на 10.11.2021 г. подал молба /претенция/ за
изплащане на дължимото обезщетение за претърпените имуществени вреди,
като представил и абсолютно всички документи, с които разполага и от които
се установява вината на виновното лице, както и всички настъпили
имуществени вреди вследствие на инцидента и механизма на тяхното
причиняване. Вместо това на 06.12.2021 г. получил писмо от страна на
ответника с изх. № **** г., в което бил уведомен, че щетата е заведена под №
**** и е необходимо да предостави още редица документи, тъй като
документите били недостатъчни за доказване на предявената застрахователна
претенция и застрахователното дружество не можело да се ангажира със
становище относно основанието и размера на евентуално дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди. Сочи, че
останал недоволен от така поставения отказ и на 01.12.2021 г. подал писмено
възражение (жалба) по реда на чл. 108, ал. 6 от Кодекса на застраховането,
получено от застрахователя на 03.12.2021г. За съжаление на 15.02.2022 г.
получил писмо от ответника с Изх. № **** г. с което съобщавали, че няма да
заплатят полагащото се застрахователно обезщетение, в това число и
направените разходи във връзка с извършеното лечение. С оглед
гореизложеното подал искова молба, вследствие, на което било образувано ТД
№ **** г. по описа на Окръжен съд - гр. С.З.. В хода на производството се
доказали по безспорен и категоричен начин твърдените от ищцата факти и
обстоятелства и в тази връзка било постановено решение № ****г.
Впоследствие горепосоченият съдебен акт бил обжалван пред Апелативен съд
2
- гр. П., като апелативният съд изцяло потвърдил първоинстанционното
решение. С това решение по категоричен начин се установило и че така
постановеният отказ се явявал изцяло незаконосъобразен. Съдебният състав
присъдил сумата в размер на 60 337,45 лева (шестдесет хиляди триста
тридесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие настъпилото
застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 30.03.2023 г. до
окончателното й изплащане. С оглед на горното и на основание чл. 409 от КЗ
за ищеца възниквало правото да претендира и законната лихва на сумата от
60 337,45 лева (шестдесет хиляди триста тридесет и седем лева и четиридесет
и пет стотинки), представляваща обезщетение за претърпените от същата
имуществени вреди, предмет на ТД № **** г. по описа на Окръжен съд - гр.
С.З. за периода от 01.01.2022 г. до датата на депозирането на исковата молба в
съда 30.03.2023 г.
С уточнителна молба от 29.08.2024 г., процесуалният представител на
ищеца заявява, че момента на началната дата на претендираната законна лихва
е съобразен с нормата на чл. 111 от ЗЗД, съгласно която при вземания за лихва
давностния срок е 3 години от датата на настъпването на падежа на вземането.
В конкретния случай вземането на застрахователното събитие настъпвало в
срок от 15 дни след датата на уведомяването на застрахователя за него.
Въпросното обстоятелство сторили на 08.11.2021 г. като на 01.11.2021 г.
получили и отказ за изплащането на каквото и да е застрахователно
обезщетение.
Моли съдът да постанови решение, с което на основание чл. 409 от КЗ,
вр. с чл. 86 от ЗЗД Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот
и Здраве” АД, ЕИК *********, ****, представлявано от ****, да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 7 821,03 лева (седем хиляди осемстотин
двадесет и един лева и три стотинки), представляваща законна (мораторна)
лихва от 01.01.2022 г. - датата, в която задължението станало изискуемо до
датата на депозиране на исковата молба в съда по ТД № **** г. по описа на
Окръжен съд - гр. С.З.- 30.03.2023 г. На осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК представя
банкова сметка: **** в ****. Претендира разноски в производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника. Заявява, че исковата молба е нередовна, тъй като не е спазена
разпоредбата на чл.127. ал.4 от ГПК, тъй като липсва банкова сметка на
ищцата - М. Г. М.. С исковата молба е представена банкова сметка с титуляр
М. М. Т., ведно с пълномощно. Съгласно разпоредбата на чл. 338, ал. 1,
изречение 1 КЗ е предвидено, че застрахователно обезщетение към ползвател
на застрахователни услуги чрез трето лице се допуска само въз основа на
изрично писмено пълномощно, с нотариална заверка, като в съдържанието на
същото следва да се съдържа изявление, че увреденото лице е уведомено, че
има право да получи плащането лично. Счита, че законодателят е предвидил
тази норма, с цел противодействие на недобросъвестни практики и
злоупотреба с пълномощни. Заявява, че намира исковата претенция за
процесуално допустима и същата следва да бъде допусната до разглеждане,
но намира иска за неоснователен. Признава за установено съществуването на
валидно застрахователно правоотношение между „Застрахователно
3
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и собственика на лек
автомобил марка „М.“, с рег. № ****, по силата на Застрахователна полица №
****, със застрахователно покритие от 12.07.2019 г. до 11.07.2020 г. Оспорва
твърдените имуществени вреди със сочения размер да се намират в причинно-
следствена връзка с лечението на травмите, получени като резултат от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 01.07.2020 г. Твърди, че
закупените медикаменти и медицински изделия са в завишен размер и същите
можело да бъдат закупени на много по-ниска цена. Оспорва претенцията по
иска за лихва като неоснователна. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца поради неносене на предпазна
екипировка. Твърди, че в случай, че пострадалият е бил с такъв тип
екипировка, травмите не биха настъпили или поне в този размер и с този
интензитет. Възразява да се приобщи т. д. № **** г. но описа на ОС-П..
Ищецът не можел да се позовава на формираната сила на пресъдено нещо на
решението по т. д. № **** г. по описа на ОС-П., защото законодателят давал на
ответника същия обем права на защита, като по всеки предявен срещу него
иск. Дали вземането съществувало и то в твърдения размер, се установявало в
новия състезателен исков процес, в който всяка страна имала тежестта на
доказване на онези факти, от които черпела права. Моли съдът да постанови
съдебно решение, с което да отхвърли изцяло ищцовите претенции, като
неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер и да
присъди на ответното дружество, на основание чл. 78 от ГПК, направените в
настоящото производство разноски, в това число и за юрисконсултско, респ.
адв. възнаграждение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца претендира от съда да уважи така предявения иск и
осъди ответника да заплати претендираната сума, ведно със сторените по
делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано за датата на съдебното
заседание не изпраща процесуален представител, депозирало е молба, в която
поддържа заявеното относно неоснователността на иска. Претендира разноски
и прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
възнаграждение за адвокат.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства -
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 429,
ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, имащ за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението в случая за
имуществени вреди:
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“, считано от по -
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
4
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че ответникът –
застраховател е изпаднал в забава, датата на която е изпаднал в забава,
твърдението си че за плащане на обезщетение за претъпени имуществени
вреди покрити със застраховка гражданска отговорност ищецът е уведомил
писмено застрахователя и на коя дата е станало това.
В тежест на ответника е да докаже възражението си, че не е получавал
покана за плащане на застрахователно обезщетение отправена му от ищеца по
конкретната застраховка гражданска отговорност, както и че не дължи законна
лихва върху главницата от 60 337,45 лв., за която сума е налице влязъл в сила
съдебен акт.
С влязло в сила Решение № ****г., постановено по т. дело № ****г. по
описа на ОС – С.З., потвърдено с Решение № **** г. по в.т.д. № **** г. на
Апелативен съд-П. и недопуснато до касационно обжалване с Определение
№ **** г. на ВКС, постановено по КТД № **** г. „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на
М. Г. М., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477, ал. 1 КЗ
сумата от 60 337,45 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи
разходи за лечение, направени в причинна връзка с настъпило на 01.07.2020 г.
пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 31.03.2023 г.
до погасяването, като е разпределена и отговорността за съдебните разноски.
В настоящото производство следва да бъде приложена разпоредба на чл. 297
ГПК, като се зачете СПН на влязлото в сила Решение № ****г., постановено
по т. дело № ****г. по описа на ОС-С.З. между същите страни по повод
същото застрахователно събитие. Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила
решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички
съдилища, учреждения и общини в Република България. Съгласно
разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от ГПК спор решен с влязло в сила решение, не
може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
В ал. 2 на чл. 299 от ГПК законодателят е приел, че повторното заведеното
дело се прекратява служебно от съда. Пределите на СПН на едно решение са
визирани в чл. 298 ГПК.
От представените от ищеца два броя обратни разписки с дата 15.11.2021
г. и с дата 03.12.2021 г. се установява, че застрахователят на тези дати е
получил заявление за изплащане на обезщетение за вреди претърпени от
ищеца при ПТП от 01.07.2020 г..
С Уведомления с изх. № **** г. и с изх. № **** г. застрахователното
дружество е уведомило ищцата, че не са налице основания за ангажиране на
застрахователната отговорност и отказва да определи и изплати
претендираното обезщетение.
В настоящото производство лихвата се претендира върху главницата от
60337,45 лв. за периода от 01.01.2022 г. до датата на депозирането на исковата
молба в съда 30.03.2023 г.. Застрахователят дължи на увреденото лице лихвите
за забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“,
считано от дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие. В случая се установи, че това е 15.11.2021 г.,
5
ищецът претендира лихва с начална дата 01.01.2022г., която е съобразена с
предвиденото в закона. Крайната дата е 30.03.2023г., т. е ищецът е съобразил,
че с Решение № **** г., постановено по т. дело № ****г. по описа на ОС –
С.З. обезщетението е присъдено, ведно със законната лихва от 31.03.2023 г. до
погасяването. С оглед на гореизложеното по настоящото дело се установи
период в който действително ответникът е бил в забава и за който няма дори и
твърдения от страна на ответника да е извършвал плащане.
Ето защо съдът приема предявения иск за основателен, като за размера
на законната лихва за исковия период, след извършени изчисления чрез
програмния продукт CALCULATOR. BG доказан по размер.
При този изход на спора съдът уважавайки изцяло предявения иск като
основателен и доказан присъжда в полза на ищеца сторените от него разноски
за адвокат в размер на 1100 лв., като не следва да се уважава възражението за
прекомерност, тъй като надвишават определения минимум в Наредба 1/ 2004
г. с 12 лв., а по делото са проведени две открити съдебни заседания, на които
процесуалният представител се е явил.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на РС-Казанлък държавна такса в
размер на 312,84лв..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот
и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от **** ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. М., ЕГН **********, с адрес:
****, чрез пълномощника адв. М. М. Т. от АК-С.З., с адрес: ****, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493,
ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ сумата от 7 821,03 лева (седем хиляди
осемстотин двадесет и един лева и три стотинки), представляваща законна
(мораторна) лихва от 01.01.2022 г. до 30.03.2023 г. за сумата в размер на 60
337,45 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за
лечение, направени в причинна връзка с настъпило на 01.07.2020 г. пътно-
транспортно произшествие, присъдена с влязло в сила Решение № ****г.,
постановено по т. дело № ****г. по описа на ОС-С.З..
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ****, представлявано от **** ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. М.,
ЕГН **********, с адрес: **** сторените по делото разноски за адвокат в
размер на 1100 лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ****, представлявано от **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Районен съд – Казанлък държавна такса в размер на 312,84 лв..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд-Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
7