МОТИВИ ПО НОХД № 564 ПО ОПИСА НА КАРЛОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД ЗА 2020 ГОДИНА
Районна Прокуратура – П., ТО - Карлово е повдигнала обвинение против подсъдимия
Г.С.М. за това, че в периода от месец януари 2020г. до месец април 2020г.
включително, в с.К., обл.П., след като е осъден, с
влязло в сила на 21.11.2012г. Решение №462/21.11.2012г. по гр.д.№1279/2012г. по
описа на Районен съд гр.Карлово, изменено с влязло в сила на 19.10.2018г. Неприсъствено Решение №378/19.10.2018г.
по гр.д.№1055/2018г. по описа на Районен съд
гр.Карлово, да издържа свой низходящ – дъщеря си Д.Г.М., ЕГН ********** ***,
чрез нейната майка и законен представител -
Т.П.П. ***, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 4/четири/
месечни вноски, всяка от по 200.00 лева или издръжки на обща стойност за
посочения период в размер на 800.00 лв./осемстотин лева/, като деянието е
извършено повторно, тъй като деецът е извършил престъплението, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – престъпление по
чл.183 ал.4 във вр. с ал.1 във вр.
с чл.28 ал.1 от НК.
След приключване на съдебното следствие, в хода на
съдебните прения, представителят на РП – Карлово поддържа обвинението. Пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение,
като предлага да му се наложи наказание пробация със
следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от една година, включваща явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител с периодичност два пъти седмично, 2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от една година, както и на обществено порицание, което да се изпълни
чрез поставяне на извлечение от съдебния акт на информационното табло на К.
село К..
Защитникът на подсъдимия адв. П. пледира за постановяване
на оправдателна присъда. Позовава се на малозначителен
случай по чл. 9 ал. 2 от НК. Подсъдимият М. моли да бъде оправдан.
По делото няма конституирани лица в качеството на
граждански ищец и частен обвинител.
Делото е разгледано по реда на глава ХХVII от НПК, при
условията на чл. 371 т. 1 от НПК, като
подсъдимият и защитникът му са изразили съгласие да не се разпитва свидетеля
Т.П., разпитана по
досъдебното производство, а при постановяване на присъдата да се ползва
непосредствено съдържанието от протоколите за разпит на свидетелката, което съгласие е одобрено от
съда с определение по реда на чл. 372 ал. 3 от НПК след преценка, че тези
действия по разследването са извършени по реда на НПК.
Съдът, като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК,
всички доказателства по делото – обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетеля Т.П. от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 283 вр. чл. 372 ал. 3 от НПК, показанията на свидетелите Д.К.,
Р. М., С. Т. П.Ч. и допълнителните такива на свидетеля Т.П., депозирани пред
съдебния състав, прочетената и приета съдебно- почеркова
експертиза, изготвена от вещото лице И.Ч., прочетените и приети на основание
чл. 283 от НПК писмени доказателства – удостоверение за раждане, неприсъствено
решение № 378/19.10.2018г. по гр. дело № 1055/2018г. по описа на КрлРС, влязло
в законна сила на 19.10.2018г., решение № 453/12.12.2018г. по гр. дело № 1055/2018г. по описа на КрлРС за
поправка на очевидна фактическа грешка, влязло в законна сила на 12.12.2018г., постановление за
прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 537/2019г. по описа на РУ на МВР Карлово, извлечение по сметка
от 26.05.2021г., извлечение по сметка от 27.05.2021г., извлечение по сметка от 02.06.2021г.,
три броя разписка от И.П., справка от ДСИ при КрлРС,
писмо от О.К., справка от ТД на НАП П., справки в ЦБ КАТ, справка от А.в., СВ К.,
договор за аренда на земеделски земи, анекс, договор за аренда на земеделска
земя, молба за вписване на възбрана, 2 бр. постановление за възлагане на
недвижим имот, протокол за предупреждение, извлечение по сметка от 21.07.2021г., извлечение по сметка от 15.07.2021г.,
5 бр. разписка И.П., съобщение за връчване на препис от решение по гр. дело №
1055/2018г. по описа на КрлРС,справка
от РП Карлово, постановление за отказ да се образува ДП по преписка № 991/2015г. по описа на РП Карлово, справка от б.т.П., справка
от б.т.Карлово, справка АИС БДС, решение № 462/21.11.2012г. по гр. дело № 1279/2012г.
по описа на КрлРС,
приложените по приетото досъдебно производство № 537/2019г.
по описа на РУ на МВР Карлово-извлечение по сметка от 30.08.2019г.,
извлечение по сметка от 30.07.2019г., сметка за
размер на дълга по изп. дело № 171/2014г., разписка И.П., удостоверение за наличие или липса
на задължения и обезпечителни мерки, справка от ДСИ при КрлРС,
справка от РП Карлово, 2 бр. разписка И.П., два броя вносна бележка,
приложените писмени доказателства по приетото гр. дело № 1055/2018г. по описа на КрлРС-
служебна бележка от СУ“В. Л..“, удостоверение за доход, служебна бележка,
справка по лице, справка от РП Карлово, 2 бр.съобщение за връчване на
неприсъствено решение № 378 по гр. дело № 1055/2018г.,
2 бр. съобщение за връчване на решение № 453 по гр. дело № 1055/2018г., изпълнителен лист, справка за съдимост и
характеристични справки на подсъдимия,
намери за установено следното:
Подсъдимият Г.С.М., ЕГН ********** е роден на
***г***, с адрес за призоваване в страната с. К., ул.. „*, № *, обл.
П.. .. С основно образование е и е
безработен. Разведен е и е осъждан. По НОХД № 1017/2015г. по описа на Районен съд Казанлък с влязло в законна
сила на 20.08.2015г. споразумение, за престъпление по
чл. 343б ал. 1 от НК, извършено на 11.08.2015г., му е наложено наказание пробация
със следните пробационни мерки:задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от шест месеца два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и лишаване от
право да управлява МПС за срок от осем месеца. Наказанието пробация
е изтърпяно на 03.03.2016г.
По НОХД № 49/2017г. по
описа на Районен съд Карлово с влязло в законна сила от 10.02.2017г. споразумение за престъпление по чл. 345ал. 2 вр. ал. 1 от НК и по чл.
343в ал. 1 от НК, извършени на 26.01.2017г., на основание чл. 23 ал. 1 от НК му е наложено общо
най-тежко наказание пробация със следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година, безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 120 часа годишно за срок от една година, глоба в размер на 200лв. в полза на държавата и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца. Наказанието пробация
е изтърпяно на 23.02.2018г. С влязло в законна сила
от 17.01.2019г. споразумение по НОХД
№ 731/2018г. по описа на Районен съд Карлово за
престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК, извършено в периода 21.10.2017г. до 21.09.2018г. на М. е
наложено наказание пробация
със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично, задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от
шест месеца. Наказанието е изтърпяно на 07.08.2019г.
Последното осъждане обуславя квалификацията повторност
в настоящето производство.
Подсъдимият Г.М. и свидетелката Т.П. били съпрузи. По
време на брака им се родило дете, дъщеря Д.Г.М., родена на ***г.
С Решение № 462/21.11.2012г. по
гр.дело №1279/2012г. по описа на Районен съд Карлово,
влязло в законна сила на 21.11.2012г., бракът им бил
прекратен. Със съдебното решение упражняването на родителските права по
отношение на детето Д.М. били предоставени на майката Т.П., а на бащата,
подсъдимия М., бил определен режим на лични отношения. С решението подсъдимият
М. бил задължен да заплаща на св.Т.П. ***, в качеството й на майка и законен представител на детето Д.М., месечна издръжка в размер на 80 лева.
По искова молба на Т.П. с правно основание чл. 150 от за изменение по постановената издръжка по гр.дело №1279/2012г. на 17.07.2018г. в
Карловски районен съд било образувано гр. дело № №1055/2018г.
С Неприсъствено Решение № 378/19.10.2018г. по гр.д.№
1055/2018г. по описа на Районен съд гр. Карлово,
влязло в законна сила на 19.10.2018 г., бил изменен размера на определената с
Решение №462/2012г. по гр.дело №1279/2012г. издръжка за детето Д.М., като бил увеличен размера й
на 200 лева месечно. Препис от Решение № 378/19.10.2018г.
по гр.д. №1055/2018г. по описа на Районен съд
гр.Карлово било връчено лично по надлежния ред на подсъдимия на 26.10.2018г. Поради допусната очевидна фактическа грешка в
неприсъственото решение досежно размера на
първоначалната издръжка, определен по гр.дело №1279/2012г.,
вписан вместо 80 - 130 лв., с решение № 453/12.12.2018г., влязло в законна сила на 12.12.2018г., връчено редовно лично на подсъдимия на 17.12.2018г., очевидната фактическа грешка била поправена, като
бил записан коректният размер на определената с първоначалното решение за
развода по гр.дело №1279/2012г. месечна издръжка – 80лв.
През 2014г., по молба на св. П.
във връзка с присъдената издръжка било образувано изп.д.
№171/2014г. по описа на СИС
при Районен съд гр.Карлово. Поради неизпълнение на задължението на подсъдимия
да изплаща ежемесечно определената издръжка св.П. сезирала компетентните органи с оглед реализиране
на наказателна отговорност спрямо него. През 2015г.
по сигнал на св. П. за неплащане на месечната издръжка от страна на подсъдимия
била образувана в Районна прокуратура, гр. Карлово преписка № 991/2015г. С постановление на прокурор от РП Карлово от 25.06.2015г. било отказано образуването на досъдебно
производство, като била приложена привилегията на чл. 183 ал. 3 от НК, тъй като
М. заплатил дължимите издръжки в хода на проверката. С постановление на
прокурор от РП Карлово от 27.12.2019г. било
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 537/2019г. по описа на РУ на МВР Карлово, водено за
престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК, непращане на 10 месечни вноски от по 200лв. за издръжка за детето Д.М. в периода 17.07.2018г. до 17.05.2019г., като
прокурорът приел липса на престъпление.
През 2018г. по НОХД № 731/2018 г. на Районен съд – Карлово с влязло в
законна сила споразумение М. бил признат
за виновен и осъден за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, извършено в периода от 21.10.2017г.
до 21.09.2018г. по отношение на детето Д.М..
И след тези производства М. продължил да не плаща редовно, ежемесечно,
присъдената за детето Д. месечна издръжка от 200лв.
През периода от месец януари 2020г. до месец април 2020г. включително, М. бездействал, като не е изпълнил
задължението си за плащане на издръжката на дъщеря си Д.М. и изпаднал в забава
за четири месечни вноски, всяка по 200
лева или сума за инкриминирания период
общо в размер на 800 лв.
Подсъдимият преустановил бездействието си през месец май 2020г., като наредил
три превода от по 200 лева за издръжка, по банковата сметка на св. П. ***,
съответно на 13.05.2020г., 25.05.2020г.
и на 27.05.2020г., като посочил, че погасява
задълженията си за издръжка за м.февруари, м.април и м.май 2020г.
На 15.06.2020г. М. наредил превод на сумата от 200
лева по сметката на св.П., като посочил
основание издръжка отново за месец май 2020г.
Преди и по време на инкриминирания период подсъдимият М.
нямал регистрирани трудови договори, както и регистрация в дирекция „б.т..“. Същият притежавал много добри умения на
автомонтьор, вкл. и за диагностика на автомобили, и упражнявал тази дейност в
различни сервизи от години, с което се препитавал. През инкриминирания период и
с давност около година и половина работил срещу заплащане, на без сключен
трудов договор като автомонтьор в гараж в с. К., където се осъществявали автомонтьорски услуги, собственост на свидетеля П.Ч., като
дейността не била регистрирана като търговска. Дейността не била
преустановявана и по време на въведеното извънредно положение със Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г.
Според заключението на вещото лице, изготвило съдебно-почерковата експертиза по делото ръкописния текст
„лично“, положен със синя химикална паста за „получател“ в съобщение до Г.С.М. за
връчване на препис от решение № 378/19.10.2018г. по
гр.д.№ 1055/2018г.
не е изпълнен от подсъдимия М.. Подписът, положен със синя химикална паста за „получател“ в съобщение до Г.С.М. за
връчване на препис от решение № 378/19.10.2018г. по
гр.д.№ 1055/2018г. е изпълнен от подсъдимия Г.М..
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно
установена на базата на събраните по
делото доказателства. От тях по несъмнен начин се доказва авторството на
деянието, механизма на извършването му, времето, мястото и обстановката на
осъществяването му, предхождащото и последващото
поведение на подсъдимия, както и всички обстоятелства от значение за
индивидуализирането на наказателната отговорност на подсъдимия.
Същата се установява от обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетеля Т.П. от досъдебното производство, прочетени по реда на
чл. 283 вр. чл. 372 ал. 3 от НПК, показанията на
свидетелите Д.К., Р. М., С. Т. П.Ч. и допълнителните такива на свидетеля Т.П.,
депозирани пред съдебния състав, прочетената и приета съдебно- почеркова експертиза, изготвена от вещото лице И.Ч.,
прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства –
удостоверение за раждане, неприсъствено решение № 378/19.10.2018г.
по гр. дело № 1055/2018г. по описа на КрлРС, влязло в законна сила на 19.10.2018г.,
решение № 453/12.12.2018г.
по гр. дело № 1055/2018г. по описа на КрлРС за поправка на очевидна фактическа грешка, влязло в
законна сила на 12.12.2018г.,
постановление за прекратяване на наказателно производство по досъдебно
производство № 537/2019г. по описа на РУ на МВР
Карлово, извлечение по сметка от 26.05.2021г.,
извлечение по сметка от 27.05.2021г., извлечение по
сметка от 02.06.2021г., три броя разписка от И.П.,
справка от ДСИ при КрлРС, писмо от О.К., справка от
ТД на НАП П., справки в ЦБ
КАТ, справка от А.в., СВ К., договор за аренда на
земеделски земи, анекс, договор за аренда на земеделска земя, молба за вписване
на възбрана, 2 бр. постановление за възлагане на недвижим имот, протокол за
предупреждение, извлечение по сметка от 21.07.2021г.,
извлечение по сметка от 15.07.2021г., 5 бр. разписка
И.П., съобщение за връчване на препис от решение по гр. дело № 1055/2018г. по описа на КрлРС,справка
от РП Карлово, постановление за отказ да се образува ДП по преписка № 991/2015г. по описа на РП Карлово, справка от б.т.П., справка
от б.т.Карлово, справка АИС БДС, решение № 462/21.11.2012г. по гр. дело № 1279/2012г.
по описа на КрлРС,
приложените по приетото досъдебно производство № 537/2019г.
по описа на РУ на МВР Карлово-извлечение по сметка от 30.08.2019г.,
извлечение по сметка от 30.07.2019г., сметка за
размер на дълга по изп. дело № 171/2014г., разписка И.П., удостоверение за наличие или липса
на задължения и обезпечителни мерки, справка от ДСИ при КрлРС,
справка от РП Карлово, 2 бр. разписка И.П., два броя вносна бележка,
приложените писмени доказателства по приетото гр. дело № 1055/2018г. по описа на КрлРС-
служебна бележка от СУ“В. Л.“, удостоверение за доход,
служебна бележка, справка по лице, справка от РП Карлово, 2 бр.съобщение за
връчване на неприсъствено решение № 378 по гр. дело № 1055/2018г.,
2 бр. съобщение за връчване на решение № 453 по гр. дело № 1055/2018г., изпълнителен лист, справка за съдимост и
характеристични справки на подсъдимия.
При така установената от фактическа страна обстановка,
съдът прие, че подсъдимият Г.С.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.183 ал.4 във вр. с
ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК, тъй като в периода
от месец януари 2020г. до месец април 2020г. включително, в с.К., обл.П.,
след като е осъден, с влязло в сила на 21.11.2012г.
Решение №462/21.11.2012г. по гр.д.№1279/2012г. по описа на Районен съд гр.Карлово, изменено с
влязло в сила на 19.10.2018г. Неприсъствено Решение
№378/19.10.2018г. по гр.д.№1055/2018г.
по описа на Районен съд гр.Карлово, да издържа свой низходящ – дъщеря си
Д.Г.М., ЕГН ********** ***, чрез нейната майка и законен представител - Т.П.П. ***, съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно
4/четири/ месечни вноски, всяка от по 200.00 лева или издръжки на обща стойност
за посочения период в размер на 800.00 лв./осемстотин лева/, като деянието е
извършено повторно, тъй като деецът е извършил престъплението, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.
Фактът на извършване на престъплението от подсъдимия М.
се установява по несъмнен начин от показанията на свидетеля П., в които същата
съобщава, че от страна на подсъдимия за месеците от януари 2020г.
до април 2020г., вкл. не са плащани увеличените с
неприсъствено решение № 378/19.10.2018г. по
гр.д.№1055/2018г. по описа на Районен съд гр.Карлово
месечни вноски за издръжка за детето Д.М. от по 200лева
всяка. Установява първо получаване чрез превод на задълженията за издръжка за 2020г. едва на 14.05.2020г. – 200лв., както и последващи такива чрез преводи от негова
страна от по 200лв. – на 26.05.2020г.,
на 28.05.2020г., на 15.06.2020г.
и на 20.07.2020г., както и липса на давани други
средства или подаръци от страна на М. за детето през процесния
период, през който нуждите на Д. били покривани от майката с помощта на нейните
родители. Заявява сведения за дейността като автомонтьор, която извършвал
подсъдимият от една –две години при свидетеля П.., както и липса на уговорки да бъде изчакан при плащането
на издръжката между нея и подсъдимия, вкл. и с неговата майки, касаещи процесния период. Съдът намира показанията на свидетеля П.
за достоверни. В показанията й не са налице вътрешни противоречия относно
обстоятелствата, предмет на доказване по делото, съгласно разпоредбата на чл.
102 от НПК, същите са пълни, детайлни,
последователни и затова съдът ги кредитира. Подкрепени са и от отразените в
извлеченията по сметки плащания от страна на М., в които липсват преводи в
периода януари – април 2020г, а първите преводи за
годината са наредени на 13.05.2020г., 25.05.2020г., 27.05.2020г. и на 15.06.2020г. Последните съответстват и на представените от страна
на подсъдимия разписки от И.П..
Свидетелят Д.К. дава обективни показания по делото, които
съдът няма основание да не ползва, доколкото съответстват на останалите
кредитирани доказателства, а и предвид липсата на данни за каквато и да било
предубеденост на свидетеля от изхода на делото поради наличието на някакви
близки или други отношения с подсъдимия. Същата съобщава, че като длъжностно
лице по връчване на съдебни книжа в Кметство К. е връчвала съобщения и призовки
на подсъдимия, както и начина, по който оформя разписките за получаване на
същите. Заявява, че в предявеното й съобщение за връчване на Неприсъствено
Решение №378/19.10.2018г. по гр.д.№1055/2018г. по описа на Районен съд гр.Карлово, ръкописния текст
„лично“ е изписан от нея самата, като такъв текст изготвяла, когато връчва
документите лично на адресата и подписът за получател се полагал от самия адресат. Потвърждава, че съобщението
е било връчено от нея лично на подсъдимия. Показанията й се потвърждават от
заключението по приетата съдебно-почеркова
експертиза, която сочи като автор на подписа за „получател“ в съобщението
подсъдимия М., поради което и съдът кредитира показанията й.
Свидетелят С. Т. полицай в РУ на МВР Карлово, обслужващ
района на с. К. излага обективно сведения, че подсъдимият работи, помагайки в
гараж, собственост на свидетеля П.Ч., в който се ремонтират автомобили, като не
е наясно дали за работата, която извършва, му се плаща. Заявява, че в сервиза
се ремонтират автомобили почти постоянно, дейността е осъществявана и по време
на извънредното положение, като случаите, през които е бил затворен са до
ден-два.
Свидетелят Р. С.М., брат на подсъдимия, съобщава, че Г.М.
се препитава и издържа семейството си, работейки като майстор, ремонтиращ
автомобили, с което се занимавал от много години в различни сервизи. От около
две години се прибрал в с. К. и оттогава работел в сервиза на П.Ч.. Заявява, че
през инкриминирания период брат му бил финансово затруднен, като предполага, че
след като е нямал доходи, не е работил. За липсата на доходи съди от факта, че
когато имал средства брат му плащал издръжката на детето си, а и той и майка му
му помагали със средства. Съдът възприема показанията на свидетеля относно
осъществяваната от подсъдимия дейност, с която се издържал, доколкото са
съответни на останалите кредитирани доказателства. В частта относно липсата на
доходи от една страна показанията му почиват на предположения, от друга са
лишени от детайлност, предвид, че макар свидетелят да твърди, че помагал на
брат си със средства, не сочи защо и кога са искани и предоставяни средства,
нито техният размер, което съдът счита за опит от негова страна, като брат на
подсъдимия, да омаловажи поведението му.
Свидетелят П.Ч. потвърждава, че притежава гараж в с. К., в
който се ремонтират автомобили, като в тази дейност му помагал подсъдимият,
който бил добър автомонтьор, разбирал от двигатели и диагностика на автомобили.
Твърди, че дейността не е регистрирана, нито се осъществява от регистрирано
търговско дружество. Заявява, че предоставя такива услуги само на приятели без
заплащане. За труда на подсъдимия също не се заплащало. Твърди, че предходната
година подсъдимият имал финансови затруднения и той му давал заем, но не помни
дали през инкриминирания период, нито се е интересувал за какво са исканите
средствата, чийто размер не съобщава. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля в частта им, в която заявява, че осъществяваната от него и от
подсъдимия дейност в сервиза е била без заплащане. В тази му част показанията
му са отречени, не само от показанията на свидетеля М., който сочи, че брат му
се препитавал от работата в сервиза на П.., а и от обясненията на самия
подсъдим, който заявява, че за положения труд като помощник монтьор П.. му плащал възнаграждение по 20лв.
на ден. Липсва и каквато и да било логика М., който самият П..определя като
добър автомонтьор, около две години да работи при него като ремонтира
автомобилите на приятелите му, без за това да му се плаща и без да предприеме
опит да си осигури работа на друго място, където трудът му да бъде оценен в
пари, при липсата на други доходи. Заявеното от свидетеля съдът отдава на
обстоятелството, че в гаражът, който е негова собственост, се осъществява
дейност, която не е съобразена със съответните законови изисквания за
упражняване на такава.
Подсъдимият М. не се признава пред съда за виновен. Дава
обяснения по обвинението, в които отрича да е извършил престъплението. Твърди,
че не е присъствал на делото за увеличение на издръжката, не бил уведомен, че е
осъден, не бил получавал решението за увеличение на издръжката и не бил
подписал съобщението за връчване на същото. Започнал да внася по 200лв., защото това му било казано от полицията при
предходно образувано наказателно производство по жалба за неплащане на издръжката.
Реално не знаел какви суми имал да внася за издръжката, тъй като бившата му
жена не можела да му каже, нито от банката му давали справка. Съдът не ползва
обясненията на подсъдимия, в които заявява, че не му е известно за увеличението
на издръжката и че за същото не е бил уведомен по надлежния ред от съда чрез
връчване на постановеното решение. Обясненията му се опровергават, както от
показанията на свидетелката К., която заявява, че решението му е било връчено
лично, като лично е подписал и съобщението за това, така и от заключението на
приетата съдебно- почеркова експертиза, според което
подписът, положен за получател в процесното съобщение
е изпълнен от подсъдимия. В допълнителни обяснения заявява наличие на големи
финансови затруднения в процесния период, поради
което забавил плащането на издръжките. Твърди, че от година и половина работил
като помощник майстор на автомобили в с. К., за което от собственика му се
плащало по 20лв. на ден за работата. Сочи, че през процесния период нямало работа, поради въведеното
извънредно положение, но след това събрал сумите и ги внесъл. Съдът счита, че и
в тази им част обясненията на подсъдимия са проявление правото му на защита и
опит да се оневини, предвид, че от показанията на свидетеля Т. които съдът няма
основание да не кредитира, се установява, че сервизът е работил и през процесния период и прекъсването на работата е било за по
ден-два. Същевременно не е правил опити да потърси друга работа, при твърдяната
нужда от доходи, като се регистрира в б.т...
Съдът ползва изготвената и приета по
делото съдебно- почеркова
експертиза, изготвена от вещото лице Ч.. Същата е изготвена от вещо лица с
необходимите професионални знания и опит.
Съдът ползва и писмените доказателства по
делото.
Предвид изложените съображения съдът призна подсъдимия
за виновен в извършване на престъпление по чл.
183 ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК.
Съгласно чл. 143 ал. 2 от СК, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите.
Това означава, че за времето от присъждането й до настъпване на законно основание за нейното
изменяване или прекратяване,
осъденият родител трябва да изпълнява това си задължение, от което не може да бъде освободен, дори да няма никакви
доходи. За горепосочения период подсъдимият
не е заплатил определените от съда
ежемесечни издръжки за ненавършилото си пълнолетие дете, а през този
период за всичките нужди и
потребности на децата се е грижела
майката Т.П..
Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и
безусловно. Издръжката на ненавършило
пълнолетие дете е основния социален и правен аспект
на родителското задължение.
Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата.
Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите, поради това обуславя
специфичния режим на задължението,
а и наказателна отговорност
при съотв. неизпълнение на постановеното решение по присъждане на издръжката.
За да е съставомерно едно деяние по чл.
183 ал. 1 е необходимо от обективна
страна издръжката на лицата
от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение
на граждански съд, да не е платена
за период не по-малко от два месеца,
а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.
Престъплението по чл. 183 е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие и то трайно и непрекъснато
в определен период от време. Началото
на престъплението по чл. 183
е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или
сестра, става неизправен длъжник
най-малко за две месечни
вноски. Подсъдимият е осъществил
състава на изпълнителното
деяние, като в периода от месец
януари 2020г. до месец април 2020г.е
бездействал и не е изплатил
присъдените, увеличени
с неприсъствено
решение № 378/19.10.2018г. по гр.д.№1055/2018г. по описа на Районен съд гр.Карлово, повече от две вноски, а именно 4 месечни
вноски по 200.00 лева на обща стойност 800лв.. за детето си Д.М.. Поправката на очевидна фактическа грешка, отстранена с решението
за ОФГ, постановено по посоченото гр. дело, не касае
увеличения размер на издръжката от 200лв., а първоначалния й размер,
определен по брачното дело с окончателен съдебен акт и за който първоначален размер спор не съществува.
Налице е и квалификацията повторност по смисъла на чл. 28
ал. 1 от НК, обусловен от осъждането на подсъдимия по НОХД 731/2018г. по описа на КрлРС за престъпление по чл. 183
ал. 1 от НК. От изтърпяването
на наложеното наказание не е изтекъл
срок, надвишаваш посочения
в чл. 30 ал. 1 от .
Престъплението е извършено умишлено. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал
е настъпването на общественоопасните
последици и е допускал настъпването
им. Подсъдимият е знаел, че
не изпълнява своите задължения по изплащане на издръжката и по този начин нарушава влязло в сила съдебно решение, съзнавал е и че
вече е осъждан за друго
такова престъпление.
Неоснователно е възражението за малозначителност
на деянието по смисъла на
чл. 9 ал. 2 от . Законодателят е предвидил, че съзнателното неплащане на две или повече месечни вноски е основание да се търси
наказателна отговорност от дееца. Задължението за плащане е предвидено месечно, предвид, че при липса на преценените от съда минимални средства за покриване
на ежедневните им нужди, лицата, нуждаещи се от издръжка, които
нямат свои доходи, биват поставени в особено затруднено
положение. В случая подсъдимият не
е заплатил с две месечни вноски повече
от приетите за съставомерни
две от законодателя, през който
период майката е полагала усилия да задоволява нуждите на детето, вкл. и търсейки помощ на трети лица, нейните
родители, при все, че това е задължение
на осъдения родител, при което не може да се възприеме тезата, че защитаваните обществени отношения,
обект на престъплението по
чл. 183 от , което е формално, не са били засегнати. На следващо място подсъдимият и друг път не е изпълнявал задължението си за плащане на издръжка. Спрямо него е прилагана разпоредбата
на чл. 183 ал. 3 от , както
и е било прекратявано наказателно
производство, при което прокурорът
е установил неплащане на две месечни
вноски по смисъла на чл. 183 ал. 1 от , но е приел, че деянието, макар и формално да осъществява посоченото престъпление, поради своята малозначителност
не е общественоопасно. От друга страна подсъдимият не може да бъде счетен за лице с ниска обществена опасност, имайки предвид, че е осъждан за престъпления от общ характер по НОХД
№ 1017/2015г. по описа на РС
Казанлък и по НОХД № 49/2017г. по описа на РС Карлово. Осъждането
по НОХД №731/2018г. е отчетено при определяне на квалификацията на процесното
деяние.
Задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие лица, както се каза, е с безусловен характер, като
изключение правят случаите,
когато поради непреодолими пречки задължените лица нямат фактическата възможност да я дават. Размерът на издръжката се определя с оглед нуждите на детето и възможностите на
родителя да я дава. Въпреки
твърденията за финансови
затруднения и въведеното извънредно
положение в страната, не се установява
подсъдимият да е бил в обективна
невъзможност да полага
труд, за който да получава възнаграждение и да изпълнява задължението си да плаща присъдената
издръжка. От събраните доказателства, вкл. и обясненията
му, се установява, че същият е полагал труд срещу възнаграждение в гараж за ремонт на автомобили, като същото сумарно
е достатъчно за покриване
на присъдената издръжка. Законодателят е предвидил и възможност за намаляване на
размера й по съдебен ред по искане на осъдения родител, ако смята, че обективно няма възможност да я заплаща, от която подсъдимият не се е възползвал. Подсъдимият не е
правил и опити да си осигури
друга работа, като се регистрира
като безработен, което логично е да стори в
случай, че получаваните от него доходи при работата в гаража не достигат,
при все, че се установи, че разполага
със знания и умения в областта
на ремонтната дейност на
автомобили. Макар и действително
пред периода 13.03.2020г. – 14.05.2020г.
в страната да е налице извънредно положение, по делото
се установи, че упражняваната дейност
в сервиза не е спирана, освен
за ден два, освен това подсъдимият не е плащал месечните вноски по издръжката и през предхождащите извънредното
положение месеци януари и февруари, което не сочи, именно
то да е причината за неизпълнение
на задълженията му да осигури дължимите и необходими за отглеждането на детето му средства, а се касае до неглижиране на родителски задължения.
Предвиденото наказание за престъплението по
чл.183 ал. 1 от е лишаване от свобода до две години или
пробация, както и обществено
порицание. При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното
престъпление, съдът съобрази, че се касае за престъпление, което не е тежко по смисъла на закона, макар и да не
е с ниска обществена опасност. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства
съдът отчете краткия период
на неплащане на месечните издръжки, четири на брой, както и че същите, макар и по-късно са били изплатени от подсъдимия, обстоятелството, че съдейства за разкриване на обективната истина
по делото, давайки сведения
за работата, която упражнява, без трудов договор и реализираните
доходи. От друга страна отчете обремененото съдебно минало на подсъдимия. Превесът на смекчаващите вината обстоятелства, мотивира съда да наложи наказание
пробация, а не алтернативното лишаване
от свобода. Срокът определи
в по- близък до минималния срок, а именно 1. Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца, включваща
явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител с периодичност два пъти седмично, 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца. Наложи
и предвиденото кумулативно
наказание обществено порицание, което
постанови да се изпълни чрез поставяне
на извлечение от съдебния акт на информационното
табло на Кметство село К.. Съдът
не наложи мярка, свързана с
полагане на труд, имайки предвид, че подсъдимият полага труд срещу възнаграждение без сключен трудов
договор, при което пробационна
мярка, свързана с удръжки върху възнаграждението
е неприложима. Полагането на безвъзмезден труд в полза на обществото пък би попречило на възможността му за
определен период да полага труд като
автомонтьор и да получава възнаграждение, необходимо му за изпълнение на задължението да заплаща дължимите месечни вноски за издръжка на детето Д..
Така определеното наказание съдът счита за справедливо и способстващо
за изпълнение целите на наказанието,
визирани в чл.36 ал.1 от НК и по-специално
ще се въздейства превъзпитателно и възпиращо спрямо подсъдимия към извършване на престъпни деяния в бъдеще.
Съдът осъди на основание чл. 189 ал. 3 от , подсъдимия да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, вносими по сметка на
Районен съд Карлово, сумата от 160 лева, представляващи разноски по делото,
направени в съдебното
производство.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.