М О Т И В И
към решение по НАХД 2804/2011г.
по описа на ПРС,
ХХ н.с.
С
постановление от 27.04.2011г. на прокурор Асен Илиев от Районна прокуратура гр. П. е изпратено досъдебно производство №
769/2010г. по описа на Т. РУП на МВР гр. П. с предложение на основание чл.375 от НПК до
Районен съд гр.П. да се произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с
което да бъде освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК обвиняемият К.Б.К.
***, ЕГН ********** за извършено от него
престъпление по чл.296, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода 08.09.2009г. до 28.09.2010г. в гр.П., при
условията на продължавано престъпление, не е изпълнил заповед за защита срещу
домашно насилие, както следва: - от 08.09.2009г. до 20.10.2009г. в гр.П., при
продължавано престъпление, не е изпълнил Заповед за незабавна защита от 01.09.2009г.
по гр.дело №10142/2009г. по описа на ПРС, ХVІ гр.с., връчена му лично на
08.09.2009г., с която е бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо
майка си – М.П.К. с ЕГН ********** *** и му е било забранено да приближава
жилището, местата за социални контакти и отдих на М.П.К. с ЕГН ********** ***; -
от 20.10.2009г. до 28.09.2010г. в гр.П., при продължавано престъпление, не е
изпълнил Заповед за защита срещу домашно насилие от 28.09.2009 г. по гр.дело
№10142/2009г. по описа на ПРС, ХVІ гр.с. връчена му лично на 20.10.2009г., с
която е бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо майка си – М.П.К.
с ЕГН ********** *** и му е било забранено да приближава жилището, местата за
социални контакти и отдих на М.П.К. с ЕГН ********** ***. В постановлението е посочено че в случая
са налице основанията за приложението на чл.78а от НК, защото за престъплението
предмет на обвинението по чл.296, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода до три години или глоба до пет хиляди лева, обвиняемият не е осъждан и
друг път спрямо него не са прилагани разпоредбите на чл.78а от НК.
По
внесеното постановление е образувано НАХД № 2804/2011г. по описа на ПРС, ХХ
н.с. и с разпореждане от 04.05.2011г. е насрочено делото при условията на чл.376 от НПК.
В съдебно заседание РП П., редовно
уведомена, изпраща представител, който поддържа направеното искане за прилагане
разпоредбите на чл.78а от НК спрямо обвиняемият К.Б.К. относно вмененото му във
вина престъпление по чл.296, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК като бъде освободен от
наказателна отговорност и му се наложи наказание глоба в размер към минимума
определен от законодателя.
В съдебно заседание обвиняемият К.Б.К., редовно призован се явява
лично, не взема становище по вината, но с дадените обяснения коствено не
се признава за виновен. Обвиняемият не взема становище относно наказанието
което следва да му бъде наложено. Неговият служебен защитник адв.Н.Т. назначен
по искане на обвиняемия К., в съдебно заседание релевира факти обосноваващи
искането му за налагане на наказание съответстващо на материалното състояние на
обвиняемия
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, приема за установено по делото следното:
Обвиняемият К.Б.К. е роден на ***г. в П., адресно регистриран в П., ул.”Я.Х.” № .., вх…, ет…, ап…, българин,
български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, с
ЕГН **********.
Съгласно приложена справка съдимост обвиняемия е неосъждан и спрямо него не са прилагани разпоредбите на
чл.78а от НК.
С постановление от 31.08.2010г.
на прокурор при РП П. е било образувано досъдебно производство № 769/2010г. по
описа на Т. РУП на МВР гр.П. срещу К.Б.К. *** за това, че на 10.07.2010г. в гр.
П. не е изпълнил заповед за защита срещу домашно насилие от 28.09.2009г. по гр.
дело № 10142/2009г. на ПРС, ХVІ гр.с. – престъпление по чл. 296, ал.1 от НК.
В хода на разследването по делото е
била установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият
К.К. живеел с майка си свидетелката М.К. и баща си Б. К. в едно домакинство, в
дома им находящ се в гр. П., ул.”Я.Х.” № ., вх.., ет.., ап... Тъй като
обвиняемият не работел, а баща му бил с прекаран инсулт, то за двамата полагала
грижи свидетелката М.К.. Бащата на обвиняемия К. починал на 13.03.2010г. Тъй
като обвиняемият К. системно упражнявал физическо и психическо насилие над
майка си, свидетелката К. завела дело в ПРС срещу сина си по Закона за защита
срещу домашното насилие /ЗЗСДН/. В хода на така образуваното гр.дело №
10142/2009г. по описа на ПРС, XVI гр.с, в полза на свидетелката К. била
издадена Заповед за незабавна защита от 01.09.2009г., която била връчена лично
на обвиняемия на 08.09.2009г. Заповедта задължавала обвиняемия К. да се
въздържа от домашно насилие спрямо майка си, както и му било забранено да
приближава жилището, местата за социални контакти и отдих на майка си. След
като бил отстранен от жилището на майка си - находящо се в гр.П., ул."Я.Х."
№ .., вх.., ет.., ап.., обвиняемия К. се нанесъл да живее в избеното помещение,
прилежащо към апартамента на свидетелката К., но без съгласието на последната. Гр.дело № 10142/2009г. на ПРС, XVI гр.с. приключило с Решение №
2333/28.09.2009г., в сила от 28.10.2009г. Същото задължавало обвиняемия К. да
се въздържа от домашно спрямо майка си М.К., както и го отстранявало от
жилището на майка му, находящо се в гр.П., ул."Я.Х." № ., вх.., ет..,
ап.. за срок от една година, начиная от 28.09.2009г., както и му забранявало да
приближава горепосоченото жилище и местата за социални контакти и отдих на М.К.
за срок от една година, начиная от 28.09.2009г. Въз основа на това решение била
издадена Заповед за защита срещу домашно насилие от 28.09.2009г. със същите
ограничителни мерки и задължения спрямо обвиняемия К.. Посочената заповед била
връчена на обвиняемия К. лично на 20.10.2009г. Обвиняемият К. не спазвал както
Заповедта за незабавна защита от 01.09.2009г., така и Заповедта за защита срещу
домашно насилие от 28.09.2009г., като се нанесъл да живее в избеното помещение,
прилежащо към апартамента на майка си без нейното съгласие, нееднократно
причаквал майка си, когато излизала от апартамента и настоявал тя да му даде
пари, като нейният отказ отключвал у К. агресия към същата - физическа и
словесна. Обвиняемият К. неведнъж упражнявал физическо насилие над майка си - случвало
се да я хваща за кърпата, която тя била увила около врата си и с нея я душил. К.
издевателствал над майка си - псувал я, ритал я, наричал я с цинизми -
"курво, дърто, ти ще умреш". Свидетелката К. ходела често в близкия
до жилището си парк, за да се разходи, да подиша чист въздух и да си почине
сред малко зеленина, но и там не намирала спокойствие – обвиняемият я издебвал
и проследявал в парка, като и искал пари, а при нейните откази се вбесявал и
ритал бастуна й, държал се арогантно и цинично - държане, което възмущавало и
другите посетители в парка. Понякога свидетелката К. давала пари на сина,
единствено за да може по този начин да го отпрати и да избегне физическа
агресия от негова страна. На 10.07.2010г. свидетелката К., прибирайки се към
дома си, съпровождана от свидетел И.К., била причакана пред блока в който живее от обвиняемият, който й заявил,
че трябва да си вземе нещо от апартамента. М.К. обаче отказала да го пусне, а
синът й тогава поискал ключа за апартамента, на което също получил отказ.
Тогава обвиняемият с лявата си ръка ударил шамар по дясната буза на майка си –
свидетелката М.К., а след това започнал да я блъска и обижда, и които действия
били прекратени поради намесата на свидетел К.. Изложената фактическа обстановка се
потвърждава по несъмнен начин от обясненията на обвиняемият К.Б.К., заповед за
незабавна защита, заповед за защита, справка за съдимост и характеристична
справка на обвиняемия К., и останалите писмени доказателства приложени на
досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочита
им в съдебно заседание. Показанията на свидетелите са непротиворечиви,
убедителни и съдът ги кредитира с доверие.
Обвиняемият К. не се признава за
виновен. Признава, че е запознат със съдебната заповед, която му забранявала да
приближава адреса, на който живее майка му, но възразява, че тя въпреки това го
търсила и канила и той за това е ходил до апартамента. Възраженията на
обвиняемия съдът намира за са
неоснователни, тъй като процесната заповед е факт в правния мир и е
задължителна за изпълнение, както и се оборват от показанията на свидетелите К.
и К..
Така установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че с деянията си К.Б.К. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъплението по чл.296, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
като периода 08.09.2009г. до 28.09.2010г. в гр. П., при условията на
продължавано престъпление, не е изпълнил заповед за защита срещу домашно
насилие, както следва: - от 08.09.2009г. до 20.10.2009г. в гр. П., при
продължавано престъпление, не е изпълнил Заповед за незабавна защита от
01.09.2009г. по гр.дело №10142/2009 г. по описа на ПРС, ХVІ гр.с., връчена му
лично на 08.09.2009 г., с която е бил задължен да се въздържа от домашно
насилие спрямо майка си – М.П.К. с ЕГН ********** *** и му е било забранено да
приближава жилището, местата за социални контакти и отдих на М.П.К. с ЕГН **********
***; - от 20.10.2009г. до 28.09.2010г. в
гр. П., при продължавано престъпление, не е изпълнил Заповед за защита срещу
домашно насилие от 28.09.2009г. по гр.дело №10142/2009г. по описа на ПРС, ХVІ
гр.с. връчена му лично на 20.10.2009г., с която е бил задължен да се въздържа
от домашно насилие спрямо майка си – М.П.К. с ЕГН ********** *** и му е било
забранено да приближава жилището, местата за социални контакти и отдих на М.П.К.
с ЕГН ********** ***.
Обект на престъплението са
обществените отношения свързани с осъществяването на съдебната власт. Този
състав на престъпление се намира в Раздел ІІІ на Глава VІІІ от НК –
„Престъпления против правосъдието”, като това престъпление е формално и не се
изисква за осъществяването му настъпването на определен противоправен резултат,
т.е. то не е резултатно престъпление.
Субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо физическо лице.
От обективна страна
престъплението е осъществено от обвиняемия чрез действия по неизпълнение на
заповед за незабавна защита на ПРС от 01.09.2009г. и заповед за защита от
домашно насилие от 28.09.2009г. на ПРС, която заповед подлежи на незабавно
изпълнение. С действията си, а именно отиване и приближаване непосредствено до жилището
на своята майка, посещение на местата на които тя пребивава – парк, обитаване
на избено помещение, неразделна част от жилището на майка му и находящо се във
същата сграда в която е и апартамента на майка му, обвиняемият е нарушил издадената от съда
заповед и не я е изпълнил, с което е осъществил състава на престъпление по
чл.296, ал.1 от НК от обективна страна. Правилно престъпната дейност на
обвиняемия К. е квалифицирана от обвинението като „продължавано престъпление”,
по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като е налице от обективна и субективна
връзка / общност на вината и еднородност на умисъла / изразяваща се в това, че
обвиняемият К. е осъществил поотделно едно и също по вид престъпление,
извършени са при пълно тъждество на обстановката, което не позволява те да
бъдат възприемани като отделни престъпления. Периодът през който те са
извършвани съдът намира, че безспорно може да бъде приет като „непродължителен
период” от време по смисъла на чл.26 от НК.
Разпоредбата предвижда наказание до три години лишаване от свобода или
глоба до 5000.00 лева, за този който не изпълни заповед за защита от домашното
насилие.
От субективна страна престъплението
е извършено от обвиняемия с пряк умисъл - същият е запознат със съдържанието на
решението и на заповедта, тъй като преписи от същите са му редовно връчени.
Обвиняемият е пренебрегнал съдебната заповед и е решил, че не следва да я
изпълнява, тъй като не е в негова полза, като е продължил да посещава жилището
на своята майка, да я причаква пред жилището или в парка, да иска пари от нея
както и да упражнява физическо насилие спрямо нея при отказ от нейна страна за
изпълнение на претендираното от обвиняемият. С оглед горното и тъй като прие,
че обвинението против обвиняемия е доказано по несъмнен начин със събраните по делото
гласни и писмени доказателства, съдът призна обвиняемият за виновен по обвинението
по чл.296, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид следното: Съдът
съобрази кумулативното наличие на предпоставките по смисъла на чл.78а от НК -
обвиняемият е пълнолетно лице, предвидената за умишленото престъпление
по чл.296, ал.1 от НК законова санкция е лишаване от свобода до три години или
глоба, обвиняемият не е осъждан за извършени престъпления от общ характер и не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК до настоящият
момент, не са причинени имуществени вреди. При горните констатации, съдът
освободи обвиняемият от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание “Глоба”. При определяне размера на глобата съдът съобрази високата
степен на обществена опасност на деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът взе предвид чистото съдебно минало на дееца. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете проявената престъпна упоритост.
Мотивиран от изложеното, съдът след като съобрази и декларираното от обвиняемия
не наличие на доходи наложи на
обвиняемия наказание глоба при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства
в минимално определения от законодателят размер в чл.78а, ал.1 от НК, а именно 1000 / хиляда/ лева. Съдът счете, че
с наложеното наказание ще бъдат реализирани адекватно целите както на
генералната, така и на специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
Като
причини за осъществяване на деянието съдът прие незачитането на установения в
страната правов ред.
Водим
от горните мотиви , съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
Секретар: В.И.